МОТИВИ към присъда №124/01.12.2021г. по НОХД №149/2020г., по описа на Окръжен съд – Видин.
Делото
е образувано по обвинителен акт на Окръжна
прокуратура – Видин, с който е повдигнато обвинение против подсъдимия Г.А. /*/, роден на ***г., гр. Б*, Р. Т*, турски граждани, ЛНЧ ***********,
с постоянен адрес-***, вътрешна врата, за това че на 08.03.2018г. на
международен път „Е-79“ в района на километър 24+400 с посока на движение от
гр. Димово към гр.Видин при управление на МПС- товарен автомобил- влекач, марка „********“, модел *****“ с турски регистрационни табели с per. № ******** и прикачено към него полуремарке,
марка „ *******“ с peг. № ****** в нарушение
на правилата за движение по пътищата, установени в ЗДвП, а именно :
Чл.5/ Всеки участник
в движението по пътищата ; с поведението си не трябва да създава опасности и
пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората
и да причинява имуществени вреди;
Чл.16/На пътно платно
с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено; когато
платното за движение има две ленти- да навлиза и да се движи в лентата на
насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне;
Чл.20/ Изм.
ДВ.бр.43/2002г. в сила от 26.04.2002г./ Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.;
Чл. 21/ Изм. и доп.
ДВ. бр. 43/2002г. в сила от 26.04.2002г., изм. Дв. бр. 54/2010г. , изм. и допъл.
ДВ- бр. 47/2012г./ При избиране скоростта на движение на водача на пътно
превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/h. Пътно превозно
средство от категория С+Е - в извън населено място - 70 км/ч.,
като се е движел със
скорост от 90 км/ч., загубил контрол над управляваното МПС, навлязъл в лентата
за насрещно движение, поднесъл се странично и с лявата част на кабината на
влекача блъснал насрещно движещото се в посока гр.Видин- гр. Димово ,МПС -
товарен автомобил марка „ ********“, модел „ *******“ с per. ********* АВ,
собственост на В* А*Г* от с.А*, обл.Видин, управляван от К* Ж.Д. ***, като допуснал настъпването на ПТП и по
непредпазливост причинил смъртта на К*Ж.Д. *** – престъпление по чл. 343, ал.1, б“в“ във вр. с чл. 342,
ал.1 от НК, във вр. с чл. 5, ал.1, т.1; чл.16, ал.1,т.1; чл.20, ал.1 и чл. 21
от ЗДвП.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Видин в с.з. заяви, че: поддържа обвинението, така
както е повдигнато с обвинителния акт; обвинението е доказано; подсъдимия
следва да бъде признат за виновен по повдигнатото обвинение и му бъде наложено
наказание „лишаване от свобода“ в размер на 4 години и 6 месеца, при
първоначален „общ“ режим, както и наказание „лишаване от правоуправление на
МПС“ за срок от 5 години. Относно исканата санкция, прокурорът се обоснова със
следното: „…престъплението е с много тежък резултат за близките на пострадалия
и се дължи на поведението на подсъдимият, турски гражданин, който също имаше
контузия по време на ПТП и който повече от 3 месеца седя в РБ и си беше дал
паспорта на предходния адвокат Георгиев и в последствие нарушавайки забраната и
паричната гаранция напусна РБ и производството се затрудни значително много. В
същото време резултата за пострадалите е много тежък, тъй като подсъдимия по
никакъв начин не съдейства за разкриване на обективната истина, не изрази
никакво съжаление и беше заявил, че не извършва това деяние.“
Частните
обвинители Д.П.Д. и Л.Ж.Б., чрез техния
повереник- адвокат К.Н., и частния обвинител Ц.Ж.Д.- лично и чрез неговия
повереник- адвокат К.Н., молят Съда: да признае подсъдимия за виновен по
повдигнатото му обвинение, което е доказано: да бъде съобразено това, че
подсъдимия е допуснал груби нарушения на ЗДвП /всичките посочени в ОА, като
запълващи бланкетния състав от НК/; да бъде съобразено, че няма съпричиняване
от страна на пострадалия; за бъде съобразено процесуалното поведение на
подсъдимия, който не е изразил съжаление, но се е укрил като е нарушил
забраната за напускане пределите на Р. България, показал неуважение към
българските закони и неглижиране на вредоносния резултат; на подсъдимия да бъде
наложено законопредвиденото наказание в размер над средния и в максимален такъв;
да не се прилага института на „условно осъждане“.
Частните
обвинители Р.И.В., лично и като законен
представител на малолетната си дъщеря В.К.Ж. и Й.К.Ж., чрез техния повереник- адвокат С* Ж*, молят
Съда: да признае подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение; на
подсъдимия да бъде наложено законопредвиденото наказание в размер над средния,
както и лишаване от право да управлява МПС. Относно искания размер на
наказанието, са изтъкнати следните доводи: висока обществена опасност на
деянието и дееца; подсъдимият е допуснал множество нарушения на ЗДвП и е
причинил смъртта на млад човек, съпруг и баща; А. не е съдействал за разкриване
на обективната истина, има лоши характеристични данни, нарушил е забраната да
напуска пределите на страната, не е изразил съжаление за случилото се и не се
признава за виновен.
Служебният защитникът на подсъдимия- адвокат
С.С. моли Съда: да постанови присъда според доказателствата по делото; при
осъдителна присъда да се наложи наказание в минимален размер и да се приложи
чл.66 от НК, като се има предвид чистото съдебно минало на подсъдимия, това, че
престъплението е по непредпазливост, че за ПТП са допринесли и метеорологичните
условия, че производството спрямо А. е протекло задочно, но нередовното му
призоваване не е по негова вина; няма данни подсъдимия да е напуснал страната,
но на ДП има данни за това, че подсъдимия е бил търсен и заплашван от близки на
пострадалия, което е причина подсъдимия да не се явява в процеса.
От доказателствата по делото,
преценени поотделно и в съвкупност, Съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
На 08.03.2018г., след полунощ, турският
гражданин Г.А. /G* A*/ с ЛЧН *******,
роден на ***г. в Р. Т****, пътувал от гр.София за гр.Видин, по главен път Е-79,
който е двупосочен с товарен влекач марка „*******, модел“ ***** с турски peг. табели № ****** с прикачено към него полуремарке
марка“ ****“ с турска регистрационна табела № ****** След гр.М*зад него се движел свид. В.П. също с товарен
автомобил-ТИР. След като преминал през гр.Димово, подсъдимият продължил за
гр.Видин.
Пострадалият К* Ж.Д. с ЕГН **********
бил професионален шофьор и извършвал инцидентни курсове на товари с товарен
автомобил „*********“, модел „*****“ с peг. № ******, собственост на В* А* Г* от с.А*, обл.Видин,
който бил отдаден под наем на транспортна фирма с управител свид. Ц.П.. Имало
товар за гр.С*и гр.П*и пострадалия Д., на 08.03.2018г., трябвало да го закара с
товарния автомобил. За целта, на посочената дата, Д. *** посока София около
03.30 часа, като управлявал автомобила по главен път Е-79.
Автомобилите се движили на къси
светлини.
Около 4 часа, между разклона за с. Ж* и
разклона за с. И* обл.Видин при километър 24+400, подсъдимият А., след лек
десен завой, при навлизане в участък с надлъжен наклон на спускане около 5
градуса, загубил контрол над автомобила, употребил аварийно спирачки, навлязъл
в насрещната пътна лента и след около 66 метра плъзгане се и ударил челно, с
лявата половина на кабината на влекача, идващия насреща товарен автомобил, управляван от Ж.. От удара
двете превозни средства се заклинили едно в друго. Вследствие по голямата маса
на ТИР-а той повлякъл „*******“-то в неговата лента и спрели на 44 метър от
удара. Свидетелят В.И.П., водач на МПС, който, непосредствено преди ПТП,
се движил след товарния автомобил, управляван от подсъдимия, спрял и отишъл на мястото на катастрофата. Видял,
че осветлението в кабината на ТИР-а светела. Подсъдимият А. гледал уплашено,
имал кръв по лицето, а ръцете му били отпуснати на коленете. Свидетелят отишъл
до автомобила „*******“. Видял, че водача му не мърда, а от главата му тече
кръв. П. телефонирал на тел 112.
Непосредствено преди ПТП, подсъдимия е
управлявал автомобила си 90 км/ч, /данни и от тахошайбата на влекача/, а
пострадалия Д. е управлявал своя автомобил с около 89 км/ч.
ПТП е станало
на прав участък от път с надлъжен наклон на спускане от 5% по посока на
движението на ТИР композицията, в тъмната част на денонощието при студено време
и намалена видимост до около 40 метра, поради паднала мъгла. Участъкът от пътя,
където е реализирано ПТП е с асфалт, със запазен повърхностен слой, с ширина на
пътното платно за движение на ППС – 7,20 метра. Пътното платно е било мокро и
частично замръзнало /видно от протокола за оглед на местопроизшествие от
08.03.2018г. и констативно съобразителната част на АТЕ/.
В следствие
на настъпилото ПТП е починал водача на товарния автомобил „*******“ – К* Д..
Видно от епикриза от 15.03.2018г. от
Сити Клиник, Болница Токуда, Г.А., на 08.03.2018г. е приет за лечение в болница
„Света Петка“- Видин за оказване на СМП, след което на 12.03.2018г. е постъпил
на лечение в Ситиклиник, Болница Токуда, със счупване на долния край на лъчева кост,
открито- дясна ръка, счупване на дясна лакетна кост и фрактура на базата 2-ра
МК кост на лява ръка. По анамнеза, освен горното, е бил претърпял и счупване на
носни кости. А. е бил хоспитализиран и му е проведено оперативно лечение- РОСМ.
Изписан е на 22.03.2018г.
Видно от заключението на съдебна
автотехническа експертиза от 09.04.2018, извършена от ВЛ инженер Р.П.И. /ведно
със скица към нея/, причина за произшествието е превишената скорост на движение
на управлявания от турския гражданин Г.А. влекач марка „*****“,
модел“ ****** с турски peг. табели № ****** с прикачено към него
полуремарке марка“ ********“ с турска регистрационна табела №
*****
От техническа гледна точка мястото удара между ТИР
композицията и товарният автомобил „*********“ се намира на около 63 метра от
линията на ориентира на дължината на платното за движение и на 2,20 метра в дясно от левия ръб по ширината на платното за
движение - в лявата пътна лента.
Скороста на
движение на влекача марка „******“, модел“ ******** с турски peг. табели ********* и прикачено хладилно полуремарке марка“ ********“ с турска регистрационна табела № ****** непосредствено преди ПТП е била 90 км/час, а в момента на удара в товарния автомобил марка „*******“,
модел „*********“ № ****** е била около 60 км/час.
Скоростта
на движение на товарен автомобил „*********“, модел „*******“ peг. № **** непосредствено преди ПТП и в момента на удара е била около
89 км/ч.
Произшествието е реализирано в тъмната
част на денонощието при движение на автомобилите на фарове. Осветеността при
къси светлини обхваща разстояние от 25 до 50 м пред автомобилите по цялата
ширина на пътното платно за движение. Фаровете на двата автомобила отговарят на
всички европейски норми и при нормална видимост в експертния анализ е прието,
че видимостта пред автомобила е била около 50 метра. Отчитайки влиянието на
мъглата, тази видимост е била около 40 метра. Водачите на товарните автомобили
са имали техническа възможност да се възприемат взаимно на разстояние 80 метра
един от друг.
Дължината на
опасната зона за спиране на ТИР композиция от влекач марка марка „*****“, модел“ ******* с турски peг. табели № *****и прикачено към него полуремарке марка“ ******“ с турска регистрационна табела № 3***** при движение с определената скорост от 90 км/ч. в условията на
произшествието е била 158 метра, а при движение със законно разрешената скорост
от 70 км/ч.- 103 метра.
Дължината на
опасната зона за спиране на товарния автомобил
„*****“, модел „*******“ peг. № ****** при движение с определената
скорост от 89 км/ч. в условията на произшествието е била 115 метра.
Действията на
двата автомобила преди удара са се развили в лявата лента на платното за
движение- лентата за движение на товарния автомобил марка ,,********“, модел „********“ № *******и за
неговия водач ПТП е било неизбежно. Неговият водач дори да беше спрял,
произшествието пак не би се избегнало, защото дължината на опасната му за
спиране зона е по-голяма от минимално необходимата дистанция за осъществяване на безаварийно спиране.
Видно от заключението на съдебно-медицинската
експертиза за изследване на труп № 12/2018г., извършена д-р А.П., началник
отдел „Съдебна медицина“ при МБАЛ „Света Петка“- Видин, при изследване трупа на
К* Ж.Д. е установено раздробяващо счупване на лицевия и мозъчен черепа,
разкъсване на мозъчните обвивки и мозъка, счупване на всички ребра по
медиоклавикуларните линии, травматично разкъсване на белите дробове, бъбреците,
слезката и черния дроб, счупване на ключиците, гръдната кост, раздробяващо
счупване на тазовите кости с разкъсване на меките тъкани, счупване на долните
крайници и лява ръка, разкъсване на околосърдечната торбичка, множество
наранявания, ожулвания и кравонасядания по тялото, остра кръвозагуба, липса на
алкохол в кръвта на пострадалия.
Смъртта се дължи на несъвместимите с живота увреждания, изброени по-горе.
Описаните травматични увреждания се дължат на
удари от или върху тъп, твърд и неравен предмет и по характер и местоположение
добре отговарят да са причинени по начина и времето, съобщени в досъдебното
производство.
Смъртта е в пряка причинна връзка с ПТП.
Видно от
заключението на съдебно оценъчната експертиза от 15.05.2018, извършена от ВЛ
инженер Р.П.И., член на Камарата на независимите оценители в България, пазарната стойност на товарен автомобил марка ,,****“, модел „***** № ****** с дата на
първа регистрация 27.02.2012г. в състоянието му към 08.03.2018г. възлиза на
16810 лева.
Видно от заключение № 18/ТХК-60 от
27.04.2018г. на токсикохимична експертиза, извършена от И.П.- вещо лице,
специалист в областта на химията в ЦЕКИ към НИК-МВР, в предоставените за
изследване кръв и урина, взети от лицето Г*А., не е доказано съдържание на
упойващи лекарствени средства и наркотични вещества.
Видно от протокол за химическа експертиза за определяне на концентрация на
алкохол в кръв и урина № 28Т/14.03.2018г. /л.91 от ДП/ и протокол за химическа
експертиза за определяне на концентрация на алкохол в кръв и урина №
105/14.03.2018г. /л.94 от ДП/, в получените са изследване проби кръв и урина,
съответно иззети от труп на К* Ж.Д. и от подсъдимия Г.А., не се е установила
наличие на етилов алкохол.
Горната
фактическа обстановка се доказва от: показанията
на свидетелите В.И.П. /водач на МПС, който, непосредствено преди ПТП, се движил
след товарния автомобил, управляван от подсъдимия/; И.Д.А. /водач на МПС, което
преди процесното ПТП се е движило след автомобила, управляван от пострадалия/, И.Л.К.
/инспектор от Областен отдел „Автомобилна администрация“, който, с оглед
службата си, на сутринта след инцидента е отишъл на местопроизшествието/, Д.Й.К.
/шофьор в фирмата, който пострадалия Д. е сменил за извършване на превоза на
процесната дата/ Ц.П.П. /управител на фирмата, за която пострадалия е извършвал
превоза на процесната дата/; протокол за оглед на местопроизшествие от
08.03.2018г., с начало на огледа- 6 часа и край- 7.30 часа, ведно с фото албум към него; талон за изследване
№ 0007081/08.03.2018г.; протокол за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни
аналози от 08.03.2018г. /л.82 от ДП/; протокол за химическа експертиза за
определяне на концентрация на алкохол в кръв и урина № 28Т/14.03.2018г. /л.91
от ДП/; протокол за химическа експертиза за определяне на концентрация на
алкохол в кръв и урина № 105/14.03.2018г. /л.94 от ДП/; протокол за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози от 08.03.2018г. /л.95 от ДП/; талон за
изследване № 0007080/08.03.2018г.; медицинска документация относно Г.А. /л.102-
107 от ДП/; документация относно процесната композиция, управлявана от
подсъдимия /л.29-33 от ДП/; справка за пътуване на лице- чужд гражданин;
договор за наем от 04.09.2017г., относно процесния автомобил „*****“,
модел „******** с peг. ********; справка от централна база КАТ за собственост на автомобил;
удостоверение за наследници № 23554/21.05.2018г. от Община К*; удостоверение за раждане №
**********/21.04.2009г.; удостоверение за раждане № 556573/10.02.2004г.;
удостоверение за съпруга и родствени връзки; № 3398/13.03.2018г от Община Кула;
писмо № 10583р- 919/16.07.2018г. от МВР, Дирекция „Национална система 112“,
Районен център 112- Монтана; протокол за оглед на веществени доказателства от
23.07.2018г.; заключенията на посочените по- горе експертизи; веществени
доказателства- тахографска шайба от товарен автомобил-влечак, марка „*****“,
модел ******** с турски регистрационни табели с рег.№ ******* и паспорт на т*******
гражданин Г.А. с личен № ********
Предвид на това, че относно някои
обстоятелства свързани със случая, свидетеля В.И.П. не беше сигурен в спомените си, както и поради несъответствия между
показанията на свидетеля пред съда и на ДП, последните бяха прочетени и
инкорпорирани в доказателствения материал, съобразно чл.281, ал.5 във вр. с
ал.1, т.1 и 2 от НПК. П. обясни несъответствията с избледняване на спомена за
случилото се и потвърди показанията си от ДП. С оглед естеството на човешката
памет, Съдът намира, че последните по-точно интерпретират впечатленията на този
свидетел, тъй като разпита му на ДП е проведен скоро след процесната
катастрофа, а показанията пред Съда са дадени много време след това.
Предвид на това, че при разпита пред
Съда свидетеля И.Л.К. заяви, че не се спомня някои обстоятелства свързани със
случая, бяха прочетени показанията му при условията на чл.281, ал.4 във вр. с
ал.1, т.2 предложение второ. К. потвърди показанията си от ДП, които досежно
визираната скорост в тахографската шайба на ТИР-а, кореспондират с нея.
Няма противоречие между доказателствата. Гласните кореспондират с писмените, веществените и помежду си, поради което Съдът ги кредитира.
Показанията
на И. В*Т. /стопанисвала крайпътен комплекс, където, за определено време след
инцидента, бил от отседнал Г.А./, нямат отношение към случилото се ПТП, и не
повлияват установената фактическа обстановка.
От така установената фактическа
обстановка, Съдът намира, че подсъдимият Г.А. /G* A*/ от обективна и субективна страна
е осъществил състава на чл.
343, ал.1, б“в“ във вр. с чл. 342, ал.1 от НК, във вр. с чл.16, ал.1,т.1 и чл.
21 от ЗДвП.
От обективна страна подсъдимия Г.А. /* A*/, при
управление на МПС е нарушил
правилата за движение по пътищата, установени в ЗДвП, а именно- чл.16 от ЗДвП „На пътно платно с двупосочно движение на
водача на пътно превозно средство е забранено; когато платното за движение има
две ленти- да навлиза и да се движи в лентата на насрещно движение освен при
изпреварване или заобикаляне“ и чл. 21 от ЗДвП /Изм. и доп. ДВ. бр. 43/2002г. в
сила от 26.04.2002г., изм. Дв. бр. 54/2010г. , изм. и доп. ДВ- бр. 47/2012г./
„При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е
забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/h, пътно
превозно средство от категория С+Е - в извън населено място - 70 км/ч.“, като
се е движел със скорост от 90 км/ч., загубил
контрол над управляваното МПС, навлязъл в лентата за
насрещно движение, поднесъл се странично и с лявата част на кабината на влекача
блъснал насрещно движещото се МПС, като допуснал настъпването на ПТП
и по непредпазливост
причинил смъртта на Калоян Ж.Д..
С
оглед техническите характеристики /визирани в документация относно процесната
композиция/ на управляваното от А. МПС, респ. състав ППС с
теглещо МПС от категория С, т.е. с максимална маса повече
от 3,5 тона и полуремарке с
максимална маса над 750 кг, съобразно чл.21, т.7 от ППЗДвП, ППС е категория С + Е. Подсъдимият А. е
избрал скорост на движение 90 км/ч на управляваното от него МПС в нарушение на
забраната за превишаване на стойността на скоростта от 70 км/ч, регламентирана
в чл.21 от ЗДвП.
Поведението
на подсъдимия Г.А., респ. нарушенията на посочените по – горе правила за движение, са в пряка
причинна връзка с настъпилите общественоопасни последици.
От
субективна страна деянието е извършено по непредпазливост /престъпна небрежност/ – подсъдимия Г.А. не е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Подсъдимият е съзнавал, че управлява ППС- влекач с
прикачено полуремарке, със скорост чувствително над разрешената, в тъмната част
на деноношието, в студено и мъгливо време, при навлизане в завой, на мокър път, с частични заледявания. Могъл и е бил длъжен да предвиди, че с оглед скоростта и пътната
обстановка, ще застраши други участници в движението /в частност и с навлизане
на ППС в лентата за насрещно движение/ и ще стане предпоставка за ПТП.
За извършено престъпление по чл.343,
ал.1, б. „в“, във вр. с чл.342, ал.1 от НК, във вр. с чл.21, ал.1 и чл.16,
ал.1, т.1 от ЗДвП е предвидено наказание „лишаване от свобода” от
2 до 6 години.
Подсъдимият е с чисто съдебно минало и
няма данни, че той тенденциозно незачита
правилата за движение по пътищата, което са смекчаващи отговорността обстоятелства.
Като такова Съдът приема и наличие на съпричиняване от страна на пострадалия за
настъпване на вредоносния резултат. Пострадалият Д. е управлявал МПС, което с оглед техническите
му характеристики, визирани в АТЕ, е категория В, съобразно чл.21, т.3 от
ППЗДвП. Видно от заключението на АТЕ, скоростта на движение на товарния автомобил ,,*********“ е била около 89 км/ч. Тази скорост, макар да е била в рамките на разрешената,
съобразно чл.21, ал.1 от ЗДвП, се доближава до горната ѝ граница и не е
била съобразена, с оглед чл.20, ал.2, изречение първо от ЗДвП. Скоростта от 89
км/ч не е била съобразена с движение в тъмната част на денонощието, в мъгла, по
мокра асфалтова настилка, с частични заледявания. Скоростта не е съобразена и с
конкретните условия на видимост. Видно от заключението на АТЕ, дължината на
опасната зона за спиране на управлявания от пострадалия автомобил, при
избраната от него скорост е 115 метра, т.е. разстояние чувствително по голямо
от разстоянието на видимост в конкретния случай, което е 40 метра. При избраната
скорост от 89 км/ч, пострадалият не е бил в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие.
Отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства
са, че скоростта на шофиране, непосредствено преди ПТП, е била с 20 км/ч над
разрешената и, че А. е извършил две нарушения по ЗДП, които запълват състава на
престъплението. При това положение и съобразно чл.54 и 36 от НК, Съдът намира,
че наказанието на А. следва да бъде индивидуализирано в размер над минималния,
но под средния, респ. „лишаване от
свобода” за срок от 3 години /три години/.
Наложеното наказание „лишаване от
свобода“ не надвишава 3 години и подсъдимия е с чисто съдебно минало. А., както
бе посочено по – горе, е извършил
деянието, което е по непредпазливост. Като се отчитат отегчаващите
обстоятелства но и смекчаващите такива, Съдът намира, че за постигане на
целите на наказанието и преди всичко за поправянето на извършителя, не е
необходимо той да изтърпи наложеното му наказание. Налице са условията на
чл.66, ал.1 от НК и следва да намери приложение института на „условно
осъждане“. Предвид тежестта на деянието и реализиране на превенцията, срока на
отлагане на изпълнението на наказанието следва да бъде максимален- 5 години,
считано от влизане на присъдата в сила.
Видно
от постановлението за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение
от 09.03.2018г. на ДП, адреса на
обвиняемия, който е визиран там, е постоянен такъв в Р. * Непосредствено след
привличането на Г.А. като обвиняем, е проведен разпит на същия, обективиран в
протокол за разпит от 09.03.2018г. като визирания там адрес е Р. Турция, гр.Бурхание, ул.”*******” № *****. Посочения адрес е единствения,
който е визиран в горните документи. Тези документи са подписани лично от Г.А.,
и само на обективирани в тях процесуални действия, той е присъствал лично.
Подсъдимият не е сочил друг адрес на ДП. Спрямо А. на ДП от ОП-Видин е издадено
Постановление № 618/18 от 09.03.2018г. за налагане „Забрана за напускане
пределите на Република България”. По делото, респ. на ДП, не е удостоверено
надлежно, че този акт е връчен на подсъдимия или че той е уведомен за него. Със
самото Постановление за привличане на обвиняем от 09.03.2018г., спрямо
обвиняемия А. е взета мярка за неотклонение „парична гаранция”, като е
записано, че обвиняемия се задължава да не нарушава взетата мярка, да не
променя местоживеенето си и да се явява при призоваване. Сумата по гаранцията е
внесена, а с оглед на това, че в постановлението за привличане на обвиняем не
се сочи друг адрес, освен такъв в Р.Т*, не може да се приеме че А., тогава в
качеството си на обвиняем, е съзнавал, че местоживеенето /като фактическо и трайно пребиваване на едно лице на определена
територия за относително продължителен период от време, значимо от гледна точка
на връзката на лицето със съответната държава/, което не следва да променя, е различно от това
на постоянния му адрес в Р. Т*. Г.А. е напуснал Р. България и е заминал за Р. Т*и
се намира на известния по делото адрес там. Именно на този адрес в Р.Т* е
осъществено надлежно призоваване на подсъдимия Г.А. за разпоредително заседание
по прекратено НОХД № 243/2018г. по описа на Окръжен съд- Видин, в същото
наказателно производство, както и впоследствие на ДП, видно от документите,
приложени към делото /л.132- 145/. Макар по ДП да е получено писмо от
14.05.2019г. /л.252, т. II/ от Г.А., в което той принципно е посочил, че не желае да се явява в
заседанията по НОХД № 243/2018г. по описа на ВОС, тъй като има опасения за
живота си, производство по настоящото
дело изцяло е протекло в отсъствие на подсъдимия, при условията на чл.269,
ал.3, т.4, б. „б“ от НПК, предвид на това, че подсъдимия А. се намира извън
пределите на Република България и не може да бъде призован по други причини, а
именно отказа на турските власти да изпълнят съдебната поръчка за призоваване
на подсъдимия. Видно е, че причината за задочното производство по настоящото дело
е извън подсъдимия.
С
оглед на горното не може да се приеме, че подсъдимия А. е действал нарочно и
съзнателно в нарушение на забраната му да напуска пределите на Република
България, като е целял да затрудни производството по делото. В тази насока,
Съдът не приема, наличие на отегчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства, посочени от прокурора и частните тъжители, съответно: „…нарушавайки забраната и паричната
гаранция напусна РБ и производството се затрудни значително много…; „…да бъде
съобразено процесуалното поведение на подсъдимия, който….се е укрил като е
нарушил забраната за напускане пределите на Р. България, показал неуважение към
българските закони и неглижиране на вредоносния резултат…; „…нарушил е забраната да напуска пределите
на страната…“
Съдът
не приема като отегчаващи и други обстоятелства, посочени от прокурора и
частните тъжители, а именно, че подсъдимия не е съдействал за разкриване на
обективната истина, не е изразил съжаление, не се е признал за виновен,
резултата за пострадалите е много тежък, загуба на млад човек, съпруг и баща.
Съдът не прима горните обстоятелства като отегчаващи, тъй като оглед правата му
по чл.55 от НПК, подсъдимият не е длъжен да съдейства за собственото си
разобличаване, както
и да дава обяснения. Освен това, липсата на обстоятелство, което да е
смекчаващо вината, не би могло да се прецени като отегчаващо, само на това
основание. Тежката
загуба за пострадалите е от значение при преценка относно размера на
обезщетение по гражданска претенция, но причинената смърт е съставомерен
елемент на престъплението от обективна страна, в случая причинена смърт на едно
лице.
По-горе
Съдът е обсъдил нарушенията на правилата за движение, допуснати от подсъдимия,
които са съобразени при отмерване на наказанието. Също така Съдът приема
наличие на съпричиняване от страна на пострадалия. По делото, няма данни от
които да се направи извод, че подсъдимият проявява пренебрежение и тенденциозно
незачитане към правилата за движение. От доказателствата по делото не се
установи, че: е налице висока обществена опасност на деянието и дееца;
подсъдимият е допуснал множество нарушения на ЗДвП и има лоши характеристични
данни.
Предвид
горното, Съдът намира, че тезата на прокурора и на частните обвинители, в
насока, че целите на наказанието ще бъдат постигнати единствено с налагане на
наказание „лишаване от свобода“ над средния и в максималния размер, без
приложение института на „условно осъждане“. Тази теза има по-скоро емоционално
съдържание, вследствие на непрежалимата загуба, която са претърпели близките на
загиналия при ПТП и личната им трагедия.
Неоснователна
е тезата на защитата, че следва да се преценят като смекчаващо обстоятелство
конкретните метеорологични условия- допринесли за ПТП, тъй като подсъдимия се е движил с превишена
скорост, която във всеки случай е и несъобразена. Също така, изтъкнатото от
защитата, че подсъдимия е бил заплашван от близки на пострадалия, не е доказано
по делото.
По
визирани по- горе съображения, респ. за тежестта на деянието и реализиране на
превенцията, на подсъдимия А., на
основание чл.343г във вр. с чл.37, ал.1, т.7 от НК, следва да бъде наложено
наказание „лишаване от правоуправление на МПС“ за срок от 3 години, считано от
влизане на присъдата в сила.
На основание чл.59, ал.4 от НК,
от срока на наложното наказание „лишаване от правоуправление на МПС“, следва да
се приспадне приспада времето през което подсъдимия Г.А. /G*A*/, е бил лишен по административен ред от възможността да упражнява това право.
Веществени доказателства- тахографска шайба от товарен
автомобил марка ***“, модел “******” с турски
регистрационни табели № ******** и паспорт на турския гражданин Г.А. /G*****A****/ с ЛНЧ ***********, роден на ***г. в Р. Т*, следва да
останат към делото, съобразно чл.112, ал.4 от НПК.
На основание чл.304 от НПК,
подсъдимия Г.А. /G*A*/, следва да бъде оправдан по обвинението, че е извършила
престъплението по чл. 343, ал.1, б “в“ във вр. с
чл. 342, ал.1 от НК, във вр. с чл. 5, ал.1, т.1 и чл. 20, ал.1 от ЗДвП, респ. че е извършила
престъплението, като е нарушил правилата
за движение по пътищата, установени в:
чл. 5, ал.1, т.1 от ЗДвП
„Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава
опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и
здравето на хората и да причинява имуществени вреди“;
чл. 20, ал.1 от ЗДвП /
Изм. ДВ.бр.43/2002г. в сила от 26.04.2002г./ „Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.“
Както беше посочено по-горе нарушенията на правилата
за движение по пътищата, установени в чл.16, ал.1,т.1 и чл. 21 от ЗДвП, са в
пряка причинна връзка с настъпилото произшествие, респективно със съставомерния
резултат. Обвинението е
основателно за нарушенията на чл.16,
ал.1,т.1 и чл. 21 от ЗДвП, които запълват бланкетната норма на 343, ал.1, б“в“
във вр. с чл. 342, ал.1 от НК.
Различно е
положението с другите две правила за движение, включени в обвинението повдигнато
спрямо подсъдимия.
Първото от тях -
чл. 5, ал.1, т.1 от ЗДвП, е общо и не предвиждат конкретно правило за поведение
и при наличие на специални такива - в случая по чл.16, ал.1,т.1 и чл. 21 от ЗДвП. Деецът следва да носи отговорност само с оглед тяхното нарушение.
Що се отнася до
чл. 20, ал.1 от ЗДвП, респ. до задължението на водачите да контролират
непрекъснато управляваните от тях превозни средства, следва да се отбележи, че
както в теорията, така и в съдебната практика еднозначно се приема, че деецът
ще отговаря за нарушение на чл. 20, ал. 1
от ЗДвП, само когато загубата на контрол е по причина, стояща
извън скоростта - такива са случаите на заспиване, разсейване, прилошаване и т.
н. Когато невъзможността за контрол върху превозното средство се намира във
функционална зависимост от скоростта /какъвто е и настоящият случай/,
отговорността на подсъдимия следва да бъде ангажирана единствено за нарушение
на правилата, регламентиращи скоростта - чл. 20, ал. 2
или чл. 21 от ЗДвП /както е в случая/, а
не и за нарушение на чл. 20, ал. 1
от ЗДвП.
При
това положение, Съдът следва да оправдае подсъдимия за допуснати нарушения по
чл. 5, ал.1, т.1 от ЗДвП и чл.20,
ал.1 от ЗДвП.
Водим
от горното Видинският окръжен съд постанови присъдата.
01.02.2022г. ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: