РЕШЕНИЕ
№ 12964
гр. София, 01.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело
№ 20231110140005 по описа за 2023 година
Софийският районен съд е сезиран с искова молба на „***" АД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „***" № * срещу ЗД
“***” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. “*” *.
Предявен е иск с правно основание чл. 411 от КЗ за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сума в размер на 4151.53 лева - главница,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета №
********* ведно с обичайните (ликвидационни) разноски по определянето
му, заедно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане
исковата молба 17.07.2023 г. до окончателното й изплащане.
В исковата молба са налице твърдения, че с полица №
0312220360032882 от 25.10.2022г., “***” АД сключи договор за застраховка
“КАСКО на МПС“ на товарен автомобил марка/модел „***“ с ДК № ***,
собственост на „***“ ЕООД (бивше наименование „***“ ЕООД) и
лизингополучател дружество „***“ ЕООД, със срок на действие от
01.11.2022г. до 31.10.2023г., при уговорено покритие “пълно каско” на
рисковете, съгласно “Общи условия” на предлаганата застраховка.
На 19.12.2022г., около 11.10 часа, в гр. Б., на ул. „***“ № *, при
1
бензиностанция „**“ и дружество „**“, е реализирано ПТП между т.а. „***“
(застраховано по горепосочената застраховка КАСКО) и МПС „***“ с ДК №
***, управлявано от виновния водач В. С.. Инцидентът се изразява в
следното: Водачът на т.а. „**“, с ДК № ****, движейки се в дясна лента на
пътното платно (при двупосочен двуленов път), предприема маневра за завой
надясно и влизане в дворното пространство на фирма „***“, когато
движещият се зад него водач на л.а. „БМВ“ предприема неразрешена маневра
за изпреварване от дясната страна, навлиза в пътния банкет отдясно, не
оставя достатъчно отстояние от движещият се отляво т.а. „****“ и реализира
ПТП с него, от което произтичат материални щети. Обстоятелствата по
инцидента са описани в Двустранен констативен протокол за ПТП от
19.12.2022г., съставен между двамата водачи при условие на съгласие и
досежно вината за настъпването му.
След настъпване на застрахователното събитие, в “****” АД е
подадено искане за оценка на причинените вреди по застрахованото МПС
„***“ с ДК № *** и е образувана ликвидационна преписка по щета № ***.
Основанието за ангажиране на договорната отговорност на “***” АД е
настъпилото застрахователно събитие по т.14 и сл. от Общите условия на
сключената застраховка “Каско”. Експертите при Дружеството са извършили
оглед, изготвили опис и оценка на щетите по увреденото МПС, като ремонтът
му е възложен на сервиз на дружество „***“ ООД, а след осъществяване на
ремонтно-възстановителните работи е одобрено и изплатено обезщетение в
размер на 4136.53 лв. Плащането е извършено на 06.06.2023г., с преводно
нареждане № ****/06.06.2023г., въз основа на Фактура №
**********/29.05.2023г.
Ищецът твърди, че съгласно разпоредбата на чл. 411, предл. 1-во от
Кодекса за застраховането, с плащане на застрахователното обезщетение,
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на
вредата или неговия застраховател по застраховка “Гражданска отговорност”
до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне. С оглед на ясно подадената в ДКП информация се
установява, че със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, между ЗД *** АД и собственика на МПС ”БМВ X 5” с ДК
№ М 0909 ВН, управлявано от виновния водач, е сключена задължителна
застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите. Извършената
2
справка в Информационния регистър при Гаранционен фонд потвърждава, че
с полица по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите и период на покритие от 16.07.2022г. - 15.07.2023г., е
застрахована отговорността на водачите на МПС с ДК № **** при ответника
ЗД БУЛ ИНС АД. Съгласно чл. 477, ал.1 от Кодекса за застраховането,
застраховката покрива гражданската отговорност на застрахования водач за
причинените от него вреди на трети лица. С индивидуална регресна покана,
ответното дружество е приканено да възстанови сумата от 4151.53 лв.,
представляваща сбор от изплатеното обезщетение в размер на 4136.53 лв. и
15 лв. начислени разноски. С уведомително писмо вх. №
310В015425/07.07.2023г., ответникът отказал да възстанови доброволно
сумата, с аргумент че вина за инцидента има само водачът на товарния
автомобил „****“.
Ответникът ЗД *** АД е депозирал писмен отговор на исковата молба
по реда и в срока на чл.131, ал.1 от ГПК, с който оспорва предявените искове
като неоснователни по основание и размер. Не оспорва наличието на
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”
по отношение на МПС „***” е peг. № ***. Оспорва истинността на механизма
на описаното ПТП, вината и противоправното деяние на водача на МПС
„****” е per. № **** - В. П. С., описани в представения Двустранен
констативен протокол за ПТП. Оспорва причинно - следствената връзка
между щетите, получени върху процесното МПС, и деянието, извършено от
водача на МПС „***” е per. № *** - В. П. С.. Счита, че вината не е на водача
на застрахования при ЗД „***” АД автомобил. Водачът на МПС „****” е рег.
№ *** е нарушила разпоредбите ЗДвП - и поради това именно то е причината
за ПТП. Пътят е двулентов, двупосочен разделен с непрекъсната линия.
Движението се осъществява в една лента в посока. От така съставеното ДКП
/обстоятелства и скица на ПТП/ вината е на водача на товарен автомобил **.
И двамата водачи са извършвали маневра завой на дясно. Водачът на т.а Рено
е нарушил чл.35,ал.2 от ЗДвП /Когато радиусът на завиване на пътното
превозно средство е по- голям от радиуса на завоя, завиването може да
започне и от друга част на платното за движение, но водачът на
завиващото превозно средство е длъжен да пропусне пътните превозни
средства, преминаващ и от дясната му страна/. Водача на л.а ***,
застрахован в ЗД ”***”, е преминаващ от дясната му страна. Предвид
3
гореизложеното не са ангажирани безспорни доказателства относно вината на
водача управлявал л.а *** застрахован в ЗД „**” АД, за заявеното
застрахователно събитие, което по чл. 429 от Кодекса за застраховане е
предпоставка за изплащане на обезщетение по застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите. Евентуално твърди съпричиняване в
значителен размер.
Ответникът оспорва иска по размер. Твърди, че претендираната сума не
отговаря на действителната стойност на причинените щети. В допълнение на
изложеното счита, че цените на боята, частите и часовата ставка са
прекомерно завишени. Счита, че са надписани ремонтно-възстановителни
дейности, които не са били необходими, както и дейности и части, които не са
били увредени в следствие на процесното събитие.
Съдът, като прецени изложените в исковата молба фактически
твърдения и съобрази формулираното искане, намира, че е сезиран с иск с
правна квалификация чл. 411 от КЗ.
Безспорни в отношенията между страните и ненуждаещи се от доказване
в процеса са обстоятелствата, съгласно определение от 24.11.2023 г., че към
датата на ПТП ответникът е бил застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност“ по отношение на МПС „***” е peг. № ***.
Видно от застрахователна полица № №0312220360032882 от 25.10.2022 г.
на л. 6 от делото, ищеца „***" АД е застраховател по имуществена
застраховка „Автогрижа“ с включена клауза „Пълно Каско” за товарен
автомобил марка/модел „****“ с ДК № **, собственост на „***“ ЕООД
(бивше наименование „****“ ЕООД) и лизингополучател дружество „Н
Коцев“ ЕООД, със срок на покритие 01.11.2022г. до 31.10.2023 г.
Съдът намира за установено, че на 19.12.2022г., около 11.10 часа, в гр. Б.,
на ул. „***“ № *, при бензиностанция „**“ и дружество „**“, е реализирано
ПТП между т.а. „**“ (застраховано по горепосочената застраховка КАСКО) и
МПС „***“ с ДК № ***, управлявано от виновния водач В. С., при което
водачът на т.а. „***“, с ДК № ***, движейки се в дясна лента на пътното
платно (при двупосочен двуленов път), предприема маневра за завой надясно
и влизане в дворното пространство на фирма „***“, когато движещият се зад
него водач на л.а. „**“ предприема неразрешена маневра за изпреварване от
дясната страна, навлиза в пътния банкет отдясно, не оставя достатъчно
4
отстояние от движещият се отляво т.а. „***“ и реализира ПТП с него с
материални щети.
В тази връзка съдът кредитира съставеният двустранен констативен
протокол за ПТП от 19.12.2022г., който представлява частен документ, но
отделно от това механизма на ПТП се установява от САТЕ. Вещото лице по
САТЕ е категорично, че описаните в протокола увредени части са зоната на
удара и са в причинно – следствена връзка с ПТП. Според вещото лице инж.
Е. Й., изготвило заключението си след анализ на всички доказателства по
делото, както и след изслушване на разпитаните по делегация от РС
Берковица свидетели В. П. С. и Ж.а Т. К., вина за настъпване на ПТП има
единствено водачът, застрахован при ответника В. П. С.. Последният е
нарушил разпоредбите на чл. 87 и чл. 88 от ППЗДвП.
На следващо място от САТЕ се установяват и стойността на
извършените ремонтни дейности по пазарни цени – 4 136.53 лв., а стойността
на обезщетението по средни пазарни цени с оригинални част е в размер
2 702.32 лв. Стойността на обезщетението по средни пазарни цени с
алтернативни части е в размер на 2 442.36 лв., а по Наредба № 24 – 1 371.84
лв.
При тези данни съдът намира за частично основателен иска по чл. 411
от КЗ по следните съображения.
Ищецът, в качеството си на застраховател по застраховка „каско”, е
платил на собственика на автосервиза, извършил ремонта на товарен
автомобил марка/модел „**“ с ДК № **, собственост на „***“ ЕООД (бивше
наименование „***“ ЕООД) и лизингополучател дружество „**“ ЕООД
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка в размер на
4136.53 лв. Плащането е извършено на 06.06.2023г., с преводно нареждане №
201В1002315700KQ/06.06.2023г., въз основа на Фактура №
**********/29.05.2023г. Затова същият има право на регресна претенция, на
основание чл. 411 от КЗ, до размера на платеното обезщетение и обичайните
разноски. Съдът намира, че с оглед събраните доказателства искът се явява
доказан по основание и размер от 2 717.32 лв. /с включени 15 лв.
ликвидационни разноски/, представляващи обезщетение по средни пазарни
цени с оригинални части, според заключението на вещото лице по САТЕ. В
тази насока съдът намира, че функционалната обусловеност на отговорността
5
на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ от
застрахованата отговорност на прекия причинител предполага размерът на
отговорността на застрахователя да е идентичен с размера на отговорността
на делинквента, ако не е надхвърлена застрахователната сума. Според чл. 51,
ал. 1 ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от непозволеното увреждане, т. е. само за
непосредствените вреди. В конкретния случай несъмнено увреждането на
самите автомобилни части при процесното ПТП, водещо до намаляване
стойността на автомобила, представлява такава непосредствена вреда под
формата на претърпяна загуба. При деликтната отговорност се обезщетява
негативния интерес, което означава, че обезщетението има за цел да постави
увредения в имущественото състояние, което той е бил преди деликта /да се
приведе увреденото МПС в предишното му техническо състояние/, поради
което обезщетението следва да бъде равно на паричната сума, необходима за
постигането на тази цел. Размерът на тази парична сума по принцип следва да
се определи съобразно средните пазарни цени в Република България към деня
на увреждането, тъй като това в болшинството случаи би било достатъчно за
пълното репариране на вредите. Изключение от този принцип, но само за
задължението на застрахователя по застраховка „ГО“, са случаите, когато се
приема за действителна стойност на вредата тази по фактури – само когато те
са издадени от официален вносител и то за МПС със срок на експлоатация до
3 години. Това е така, защото застрахованото имущество следва да бъде
възстановено в първоначалния му вид, а не просто поправено /в този смисъл
решение № 109 от 14.11.2011 г. на ВКС по т. д. № 870/2010 г., I т. о., ТК и
др./. В конкретния случай процесният автомобил не отговаря на това условие,
тъй като видно от заключението на САТЕ към датата на ПТП е бил на 4
години, 4 месеца и 24 дни (в експлоатация от 2018г.), като не са ангажирани
доказателства същото да е било в гаранционни условия. Затова съдът намира,
че обезщетението следва да бъде присъдено по средни пазарни цени с
оригинални части. До пълния предявен размер от 4 151.53 лв. /с включени 15
лв. ликвидационни разноски/ искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен. В тази връзка следва да се има предвид, че съдебната практика
е категорична, че обезщетението се присъжда по средни пазарни цени на нови
оригинални части, а не алтернативни части /респ. по Наредба № 24/, поради
което възражението в тази насока на ответника е неоснователно.
6
Съдът намира, че възражението на ответника за съпричиняване от
страна на водача на застрахования при ищеца автомобил остана недоказано.
Това е така, защото според вещото лице, изготвило заключението си след
анализ на всички доказателства по делото, както и след изслушване на
разпитаните по делегация от РС Берковица свидетели В. П. С. и Ж.а Т. К.,
вина за настъпване на ПТП има единствено водачът, застрахован при
ответника В. П. С.. Последният е нарушил разпоредбите на чл. 87 и чл. 88 от
ППЗДвП. В тази насока съдът намира, че според разпоредбите на чл. 87, ал. 1
и ал. 2 от ППЗДвП, пътните превозни средства се изпреварват от лявата им
страна, а при изпреварване водачът на пътното превозно средство напуска
пътната лента, в която се движи, навлиза в съседната пътна лента изцяло или
частично, преминава покрай движещото се в същата посока пътно превозно
средство и се връща в напуснатата лента. Видно от събраните по делото
гласни доказателства, а и САТЕ водачът В. П. С. е нарушил нормите на
правилника.
На следващо място съгласно разпоредбата на чл. 88, ал. 1 и ал. 2 от
ППЗДвП, Водач, който има намерение да предприеме изпреварване, е длъжен:
1. преди да подаде сигнал, да се убеди, че движещото се след него
пътно превозно средство не е подало сигнал за изпреварване, че не го
изпреварва друго пътно превозно средство и че движещото се отпред пътно
превозно средство не е подало сигнал за изменение на посоката си на
движение наляво;
2. след като е подал сигнал, да се убеди, че има видимост, свободен
път на достатъчно разстояние за изпреварване и може да заеме място в
пътната лента пред изпреварваното пътно превозно средство, без да го
принуждава да намалява скоростта или да изменя посоката на движение.
(2) Водач, който изпреварва, е длъжен по време на изпреварването да
осигури достатъчно странично разстояние между своето и изпреварваното
пътно превозно средство.
Видно от събраните по делото доказателства с предприетата маневра от
водача В. П. С. същият е нарушил цитираните разпоредби на закона. В
същото време не се установи твърдяното от ответника нарушение на
разпоредбата на чл. 35,ал. 2 от ЗДвП от страна на водача на товарния
автомобил, тъй като вещото лице по САТЕ е стигнало до извод, след
7
извършените изчисления, че радиусът на завоя е по – голям от радиуса на
завоя на МПС.
С оглед изхода на делото и искането на ищеца за присъждане на
разноски по реда на чл. 78, ал. 1 от ГПК, съдът намира същото за основателно
за сума в размер на 419.94 лв., представляващи държавни такси, депозит за
вещо лице и свидетел, както и юрисконсултско възнаграждение, а искането
на ответника за присъждане на разноски по реда на чл. 78, ал. 3 от ГПК, съдът
намира за основателно за сума в размер на 168 лв., представляващи депозити
за вещо лице и свидетел, както и юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД “**” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр. С., бул. “**” *, да заплати на „****" АД, ЕИК ****, със седалище и адрес
на управление: гр. С., бул. „**" № *, сума в размер на 2 717.32 лв. /с
включени 15 лв. ликвидационни разноски/ – регресна претенция за изплатено
от ищцовото дружество застрахователно обезщетение по имуществена
застраховка „Каско на МПС“, представляваща изплатено застрахователно
обезщетение по щета № *********, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на завеждане исковата молба 17.07.2023 г. до
окончателното й изплащане, което ответното дружество, в качеството си на
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния за
настъпването на вредите водач на МПС не е възстановило, за ПТП на
19.12.2022г., около 11.10 часа, в гр. Б., на ул. „**“ № *, при бензиностанция
„**“ и дружество „**“, е реализирано ПТП между т.а. „***“ (застраховано по
горепосочената застраховка КАСКО) и МПС „***“ с ДК № ***, управлявано
от виновния водач В. С., както и да заплати разноски в размер на 419.94 лв.,
като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 4 151.53 лв.
ОСЪЖДА „****" АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр. С., бул. „***" № *, да заплати на ЗД “*” АД, ЕИК **, със седалище и адрес
на управление гр. С., бул. “*” *, сума в размер на 168 лв., представляващи
разноски по делото.
Банкова сметка на „***“ АД, ЕИК *, по която може да бъде платено
вземането – IBAN *****N в банка „*“ АД.
8
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9