РЕШЕНИЕ
№ …………………
гр. София, 18.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско
отделение, І-18 състав в публично заседание на тридесети
юли две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА МАРТИНОВА
при секретаря Ирена
Апостолова разгледа докладваното от с ъ д и я
Мартинова гражданско дело № 17163
по описа за 2018 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано въз основа на искова молба, подадена от „У.Б.“ АД против М.П.Р., с
която е предявен иск с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79 от ЗЗД във връзка с чл. 430 от Търговския закон и чл. 92 от Закона за задълженията
и договорите.
Ищецът „У.Б.“ АД
твърди, че на 24.02.2016 г. е сключил с „М.“ ЕООД Договор за банков револвиращ
кредит № 0051/299/24022016/24.02.2016 г., който е подписан и от М.П.Р. като
солидарен длъжник. Отпусната сума била в размер на 45 000 лв. с възможност за
многократното й усвояване до 23.02.2017 г. На следващия ден е трябвало да бъде
платена главницата. Лихвата е дължима на двадесето число всеки месец. Поради
неизпълнение на падежа банката е подала заявление за издаване на заповед за
незабавно изпълнение, по която е подадено възражение. Въз основа на изложеното
претендира да бъде установено спрямо ответника, че дължи по договор за
револвиращ кредит 53 169,21 лв., от които 45 000 лв. – главница; 8 169,21 лв.
главница за периода 20.09.2016 г. – 23.11.2017 г. ( 1 793,51 лв. за периода:
20.09.2016 г. – 24.02.2017 г.; 3 725,70 лв. за периода 24.02.2017 г. –
23.11.2017 г.; 2 650 лв. за периода: 20.09.2016 г. – 23.11.2017 г.), ведно със
законна лихва върху главницата от 24.11.2017 г. (датата на подаване на
заявлението) до окончателното плащане. В условията на евентуалност предявява
осъдителен иск за горните суми, ведно със законна лихва от 21.12.2018 г.
(датата на подаване на исковата молба) до окончателното плащане. Претендира
направените по делото разноски.
Ответникът М.П.Р.
счита иска за недопустим и неоснователен. Поддържа, че дружеството, чийто
собственик е, действително е получило сумата по кредита. Сочи, че М. ЕООД
развива търговска дейност и е неоснователно да се претендират първо от него
като физическо лице дължимите суми. Моли предявеният иск да бъде
отхвърлен.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на
чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
На 24.02.2016 г. между „У.Б. АД“
и М. ЕООД – кредитополучател и М.П.Р. – солидарен длъжник е сключен Договор за банков
револвиращ кредит № 0051/299/24022016, с който на кредитополучателя е
предоставена сума в размер на 45000 лева за оборотни средства. Сумата следвало
да бъде усвоена до 23.02.2017 г., а крайният срок за издължаване е бил
24.02.2017 г. Съгласно чл. 4.1 от договора страните са уговорили, че годишният
лихвен процент върху редовната главница представлява сборът от приложимия към
датата на олихвяването променлив базов лихвен процент, формиран от променлив
базов лихвен индекс и надбавка за редовен дълг към базовия лихвен процент в
размер на 8,893 %. Посочено е, че приложимият към договора базов лихвен индекс
е едномесечен Софибор, а годишният лихвен процент е 9 %. В чл. 4.2 е
предвидено, че годишния лихвен процент върху просрочената главница е сбор между
годишен лихвен процент и надбавка от 2 %. Уговорено е, че допълнително е
дължима и сумата от 5% годишно върху текущия дълг за главница, при просрочие на
главница и/ или лихви за срока на просрочието.
Въз основа на събраните по делото
писмени доказателства е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза. Установява
се, че сумата по предоставеният кредит в размер на 45000 лева е усвоена изцяло
на три дати – 26.02.2016, 26.02.2016 и 01.03.2016 г. Установява се, че кредитът
е погасяван в лева, като е погасена сумата от 2737,70 лева – договорна лихва и
500 лева – наказателна лихва. С платените суми са погасени 6 вноски за лихва и
частично седмата вноска с падеж 20.09.2016 г.
Вещото лице посочва, че към датата на подаване на заявление за издаване
на заповед за изпълнение – 24.11.2017 г., неплатени и изискуеми вноски по главница и лихви по
кредита са общо в размер на 53169,21 лева, от които 45 000 лева –
главница, 1793,51 лева – възнаградителна лихва за периода от 20.09.2016 г. до
24.02.2017 г., 3725,70 лева – лихва за просрочена главница по т. 4.3 от
договора за периода от 24.02.2017-23.11.2017 г. и 2650,00 лева – наказателна
лихва по т. 4.3 от договора за периода от 26.09.2016 г. до 23.11.2017 г.
Въз основа на заявление от 24.11.2017
г., подадено „У.Б.“ АД е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК по
гр.д. № 83135/2017 г. по описа на СРС, 49 състав, с която въз основа на
извлечение от счетоводна сметка е разпоредено на „М.“ ЕООД и М.П.Р. солидарно да заплатят на кредитора сумата от 45000
лева – главница по Договор за банков револвиращ кредит № 0051/299/24022016 от
24.02.2016 г., задно със законна лихва от 24.11.2017 г. до изплащане на
вземането, договорна лихва в размер на 8169,21 лева за периода от 29.09.2016 до
23.11.2017 г. и 2656,43 лева – разноски. В срока по чл.414, ал.2 от ГПК длъжникът
М.П.Р. е подал възражение срещу
заповедта, поради което съдът указал на заявителя, че може да предяви иск
относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса.
Съобщението за така постановения съдебен акт било надлежно връчено на
заявителя, като искът е предявен в указания срок.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА
следното:
Предявеният положителен
установителен иск с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 124, ал. 1 от ГПК
е допустим - предявен е от лице - заявител, имащо правен интерес от
установяване съществуването и изискуемостта на вземането си, за което е
издадена заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК, против
която е подадено възражение от длъжника. Искът има за предмет установяване на
съществуването и изискуемостта на сумата, за която по гр. д. № 83135/2017 г. по
описа на СРС, 49 състав, е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл.
417 от ГПК.
Основателността на предявения иск
е поставена в зависимост от това въз основа на събраните по делото
доказателства да се установи, че между страните е сключен договор за кредит, по
силата на който за ответника е възникнало задължение да върне предоставената
сума, че е настъпила изискуемост на претендираното вземане. Съгласно правилата
за разпределяне на доказателствената тежест задължение на ищеца е било да
установи посочените обстоятелства.
Страните в настоящото
производство не спорят, че между тях е сключен Договор за банков револвиращ
кредит № 0051/299/24022016/24.02.2016 г. Не е спорно между страните, а и се
установява от събраните по делото доказателства, че кредитополучателят е
преустановил плащанията си по договора за кредит. От събраните по делото
доказателства и приетата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че към
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
неплатените вноски за главница са били в размер на 45000 лева. До датата на подаване на заявлението дължими са били
вноски за възнаградителна лихва по т. 4.1 от договора в общ размер на 1793,51 лева за периода 20.09.2016-24.02.2017
г.
Съгласно разпоредбата на чл. 79,
ал. 1 от Закона за задълженията и договорите ако длъжникът не изпълни точно
задълженията си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение
за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение. В конкретния случай,
увеличената лихва по т. 4.2 от Договор за банков револвиращ кредит №
0051/299/24022016 има характер на договорна неустойка и в този смисъл тя е
дължима като санкция за неизпълнение на договорни задължения. Доколкото по
делото не се установява ответникът да е изпълнил точно и в срок задълженията
си, както и доколкото се установява настъпване на условията за определяне на
размера и изискуемостта на вземането за т.нар. лихва върху просрочена главница.
Размерът на задължението за лихва върху просрочена главница се установява от
приетото по делото заключение на съдебно – счетоводна експертиза и той е 3725,70 лева за периода от 24.02.2017-23.11.2017
г.
Характер на неустойка има и
задължението, поето от М.П.Р. задължение по т. 4.3 от Договора. Размерът на неустойката се установява от
приетото по делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза, а именно
неустойка върху просрочена главница в размер на 2650,00 лева за периода от
26.9.2016-23.11.2017 г.
Неоснователно се явява
възражението на ответника, че не дължи исковите суми, тъй като кредитополучател
по договора е „М.“ ЕООД и ищецът е следвало да насочи иска си към това
дружество. Съгласно разпоредбата на чл. 122, ал. 2 от Закона за задълженията и
договорите кредиторът може да претендира изпълнение на поетото при условията на
солидарност задължение от който и д е от солидарните длъжници. В конкрентия
случай, без правно значение са вътрешните отношения между длъжниците.
По разноските
Съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал. 1 от ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати направените от ищеца
разноски в исковото и в заповедното производството съразмерно с уважената
и непрекратена част от иска в размер на 5646,62
лева.
Воден от горното, Софийски градски съд, І-18 състав
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 от
Закона за задълженията и договорите във връзка с чл. 430 от Търговския закон и
чл. 92 от Закона за задълженията и договорите, предявен „У.Б.“ АД, ЕИК – ********, със седалище и адрес на управление ***, пл. ********против
М. П.Р., ЕГН-**********,***, че М. П.Р.
дължи да заплати на „У.Б.“ АД сумата от 45 000
лева – главница по Договор за банков револвиращ кредит № 0051/299/24022016
от 24.02.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 24.11.2017 г., възнаградителна
лихва по т. 4.1. от договора в размер на 1793,51
лева за периода 20.09.2016-24.02.2017 г., наказателна лихва по т. 4.2. от
договора в размер на 3725,70 лева за
периода от 24.02.2017-23.11.2017 г. и наказателна лихва по т. 4.3 от договора в
размер на 2650,00 лева за периода от 26.9.2016-23.11.2017 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
по реда и условията на чл. 417 от ГПК по гр. д. № 83135/2017 г. по седалище и адрес на управление ***, пл. ********против
М. П.Р., ЕГН-**********,*** да
заплати на „У.Б.“ АД, ЕИК – ********,
със седалище и адрес на управление ***, пл. ********сумата от 5646,62 лева, представляващи направени
в исковото и заповедното производство разноски съразмерно с уважената част от
иска.
Решението може да се обжалва в двуседмичен
срок от връчването на препис от него на страните пред Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: