Р Е Ш Е Н И Е
№: 451 16.03.2020г. гр.Бургас,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд - гр.Бургас ХІІІ-ти състав
На двадесети февруари, две хиляди и двадесета
година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Румен Йосифов
Членове: 1. Павлина Стойчева
2. Веселин Белев
Секретаря: С. Х.
Прокурор: Христо Колев
Като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов,
касационно наказателно административен характер
дело № 207 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр.ІІ от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348 от
Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), вр. чл.208-228 от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК).
Образувано е
по касационна жалба на началника на Районно управление (РУ) - Несебър при
ОДМВР-Бургас, против решение № 418 от 30.12.2019г., постановено по НАХД № 1616/2019г.
по описа на Районен съд - Несебър, с което е отменено наказателно постановление
(НП) №19-0304-002672/16.09.2019г. издадено от началник-сектор към ОДМВР-Бургас,
РУ-Несебър, с което на Д.М.М., ЕГН-**********, за нарушение на чл.140, ал.1 от Закона
за движение по пътищата (ЗДвП), на основание чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП, са
наложени административни наказания: глоба в размер на 300 лева и лишаване от
право да управлява моторно превозно средство (МПС) за срок от осем месеца.
От касационната инстанция се иска да отмени
атакувания съдебен акт и да реши спора по същество. В жалбата се изразява
несъгласие с решението на районния съд и посочва, че е описано много ясно и
точно кои МПС не подлежат на регистрация в ЗДвП, Наредба № I-45 от 24.03.2000г.
за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни
средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства, (съкр. Наредба № I-45 от 24.03.2000г.)
и Регламент (ЕС) № 168/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 15.01.2013г.
относно одобряването и надзора на пазара на дву-, три- и четириколесни превозни
средства.
Посочените в касационната жалба
оплаквания съдът квалифицира по чл.348, ал.1 от НПК – неправилно решение поради
противоречие с материалния закон. В подкрепа на твърденията не са посочени нови
доказателства. В съдебно заседание касаторът не се явява и не прави искания.
Ответникът по касация – Д.М.М.,
ЕГН-**********, с адрес: *** се явява лично пред съда, оспорва касационната
жалба и иска от съда да я отхвърли, и да остави в сила оспореното съдебно решение.
Също се позовава на Регламент (ЕС) № 168/2013, като счита, че процесното МПС не
подлежи на регистрация.
Представителят на Окръжна прокуратура -
Бургас дава заключение за неоснователност на оспорването, поради което пледира касационната
жалба да бъде оставена без уважение.
След като прецени твърденията на страните
и събрания по делото доказателствен материал, Административен съд - Бургас в
настоящия си състав намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна
страна по смисъла на чл.210, ал.1 АПК, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество и в пределите на
касационната проверка по чл.218 от АПК, настоящият съдебен състав намира същата
за частично основателна по следните съображения:
Районен съд - Несебър с решение № 418 от 30.12.2019г. по НАХД № 1616/2019г. е отменил НП
№19-0304-002672/16.09.2019г. на началник-сектор към ОДМВР-Бургас, РУ-Несебър, с
което на Д.М., за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.3,
предл.1 от същия закон са наложени глоба
в размер на 300 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от осем месеца.
Санкциите са за това, че на 18.05.2019г., около 14.00 часа, в гр.Несебър,
кв.Камелия, до автобусна спирка Свежест, посока Свети Влас, М. управлявал МПС,
електрически мотоциклет Osmotor, с идент.номер QS60VC30180516 4161, което не е регистрирано по надлежния ред. За нарушението е съставен акт за установяване на
административно наказание (АУАН) бл.№ 846291 от 18.05.2019г., в което е описана същата фактическа обстановка, както и в НП. По случая е
било образувано и наказателно производство, което било прекратено с
постановление на прокурор от Районна прокуратура - Несебър от 11.07.2019г., поради
малозначителност на деянието – чл.9, ал.2 от НК и преписката била изпратена по
компетентност на началника на РУ на МВР-Несебър за реализиране на
административно наказателна отговорност.
За да постанови решението си районният съд се е позовал на легалното
определение на понятията МПС и мотоциклет по § 6, т.11 и 13 от ДР на ЗДвП, като
е приел, че в процесното НП липсва точно описание на превозното средство с
което е осъществено нарушението, като не е посочено то да притежава технически
параметри за обем на двигателя и конструктивна максимална мощност, посочени в §
6, т.11 и 13 от ДР на ЗДвП. Според първостепенният съд тази неяснота води до
невъзможност да се извърши преценка дали е налице необходимост да се регистрира
процесното превозно средство.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред
административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от
АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като
за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с
материалния закон, съдът следи служебно.
Жалбата е частично основателна по следните съображения:
Неправилна е преценката на районния съд, че от доказателствата по делото не
може да се установи дали управляваното от Д.М. превозно средство подлежи на
регистрация или не. Без съмнение същото е с електрически двигател за
придвижване, поради което представлява моторно превозно средство по смисъла на
§ 6, т.11 от ДР на ЗДвП, а именно пътно превозно средство, снабдено с двигател
за придвижване. Законодателят в тази норма не прави разлика между двигателите с
вътрешно горене и електрическите двигатели. Важното е в случая те да служат за
придвижване на преводното средство. Неправилно районният съд е потърсил
аналогия с понятието мотоциклет по § 6, т.13 от ДР на ЗДвП, защото от тази
норма явно се установява, че се касае за МПС снабдено с двигател с вътрешно
горене, което единствено може да има работен обем на двигателя. Електрическите
двигатели, съобразно конструкцията си, нямат работен обем, поради което
превозното средство електрически мотоциклет не може да бъде квалифициран изобщо
под нормата на § 6, т.13 от ДР на ЗДвП.
Следва да се има предвид, че двете страни неправилно се позовават на Регламент
(ЕС) № 168/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 15.01.2013г., тъй като
в неговия чл.1, т.3, където се определя предмета на приложението му, изрично е
записано, че този регламент не засяга прилагането на законодателството
относно безопасността на движението по пътищата. Той обхваща установява изискванията за надзор на пазара на превозни средства, системи,
компоненти и отделни технически възли, които подлежат на одобряване, но не и
изискванията за безопасност на движението, които националният законодател е
уредил в ЗДвП. Следователно Регламент (ЕС) №
168/2013 урежда друга правна материя, различна от тази по ЗДвП и не може да
дерогира приложението на правните норми на този закон и на подзаконовите актове
издадени въз основа на него.
Приложимият относно регистрацията на превозните средства ЗДвП, в своя
чл.140, ал.2 е предвидил, че условията и редът за регистриране на МПС се
определя с наредба на министъра на вътрешните работи. Именно това е Наредба №
I-45 от 24.03.2000г., обн.ДВ, бр. 31 от 14.04.2000г., посл.изм. бр.97 от
10.12.2019г.).
В чл.1, ал.4 от тази наредба са изброени изчерпателно МПС, които не
подлежат на регистрация. Това са: тролейбусите; верижните, строителните,
селскостопанските и другите самоходни машини; моторните превозни средства,
предназначени за състезания по затворен маршрут; велосипедите с допълнително
монтиран двигател; инвалидните колички с двигател; трактори; бавнодвижещи се
превозни средства, предназначени за теглене на каравани и вагони, използвани за
развлекателна дейност и каравани и вагони, използвани за развлекателна дейност,
които са теглени от бавнодвижещи се превозни средства. По делото не са
ангажирани каквито и да е доказателства от страна на Д.М., даващи основание да
се приеме, че управляваното от него МПС е сред визираните в чл.1, ал.4 от
Наредба № I-45/24.03.2000г. изключения за превозни средства, които не подлежат
на регистрация. При това положение, правилно административно-наказващият орган е
приел, че в случая се касае за управление на нерегистрирано ППС, за което се
изисква регистрация. (вж. решение № 307/24.02.2017г. по адм.д.№ 2369/23016г. по описа на
Административен съд - Бургас).
Това налага отмяна на решението на районния съд и извършване на пълна
преценка за законосъобразност на оспореното пред него НП.
При съставяне на АУАН и НП не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Те са съставени от компетентни органи и при спазване на
изискванията на чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН, в кръга на тяхната компетентност,
при спазване на изискванията за форма и съдържание. Установените фактически
обстоятелства са описани в достатъчна степен в акта и наказателното
постановление.
Безспорно е установено в хода на административно-наказателното
производство, че на инкриминираните място, дата и час именно Д.М. е управлявал МПС,
което е подлежало на регистрация, но не е било регистрирано по надлежния ред.
Административно-наказващият орган правилно е определил правната квалификация,
но при индивидуализация на наказанието не е отчел смекчаващите вината
обстоятелства.
Съгласно санкционната част на правната норма – чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП, за нарушението се предвиждат наказания: лишаване от право да се управлява
МПС за срок от 6 до 12 месеца и глоба от 200 до 500 лева. Наложените с
процесното НП административни наказания са в съответствие с разпоредбата на тази
норма, но при определяне конкретните им размери наказващият орган не е
съобразил факта, че деянието е извършено за първи път, а съгласно представените
медицински документи нарушителят страда от сериозни заболявания. Ето защо според
настоящия състав, наказанията трябва да бъдат определени при превес на
смекчаващите обстоятелства, като отегчаващи такива не са налице, поради което
за постигане целите на по чл.12 от ЗАНН двете наказания трябва да са в размерите
на минимумите предвидени в закона – 6 месеца лишаване от право да се управлява
МПС и глоба от 200 лева, които се явяват адекватни и справедливи на тежестта на
осъщественото нарушение, като в тази част наказателното постановление следва да
бъде изменено.
С оглед на изложеното, постановеното решение от Районен съд - Несебър, с
което НП е отменено, следва да бъде изцяло отменено и вместо него да бъде
постановено друго с което да се измени наказателното постановление в посочената
насока.
Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63,
ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, Административен съд - Бургас, ХІІI-ти състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 418 от 30.12.2019г., постановено по НАХД № 1616/2019г. по описа
на Районен съд - Несебър
и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление №19-0304-002672/16.09.2019г. издадено от
началник-сектор към ОДМВР-Бургас, РУ-Несебър, с което на Д.М.М., ЕГН-**********,
за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП, са наложени административни наказания: глоба в размер на 300 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от осем месеца, като НАМАЛЯВА размерите на наказанията,
съответно на: глоба в размер на 300 лева и лишаване от право да управлява МПС
за срок от шест месеца, а в останалата част ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление като правилно и
законосъобразно.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.