О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
№260129/15.03.2021
Варненски апелативен съд, гражданско
отделение, в закрито съдебно заседание на 15
.03.2021г.,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ П.ЕТРОВА
МАРИЯ МАРИНОВА
като разгледа докладваното от съдия
М.Маринова в.ч.гр.д.№26/21г. по описа на ВАпС,
гр.о., за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.248 от ГПК.Образувано по подадена от И.К.З. чрез процесуалния му представител адв.Д.П. молба вх.№ 260636/02.02.2021г.
за изменение на решение №260005/27.01.2021г., постановено по в.ч.гр.д.№26/21г.
по описа на ВАпС, гр.о., в частта му относно
разноските.В молбата се излага, че И.З. е заплатил депозит за в.л. за изслушана
пред ВОС ССЕ в размер на 404, 35лв., която сума неправилно не му е присъдена.Не
са му присъдени и заплатените пред ВОС за д.т. 26, 13лв. Дори и да се приеме
изводът на ВАпС, че следва да се присъдят 2/3 от
разноските общата сума от 587лв. е математически неправилно
изчислена.Обжалваното решение е изцяло отменено, в решението на ВАпС не е посочено, че жалбата на И.З. е частично
основателна, предвид което следва да му се присъдят всички сторени
разноски.Неправилно е взето предвид и уважено направено от адв.С.З.
като процесуален представител на насрещна страна възражение за прекомерност на претендираното от И.З. като разноски заплатено адв.възнаграждение, т.к. адв.С.З.
не е бил надлежно упълномоща -ван да представлява В.С.
по делото, нито има доказателства за потвържда -ване на извършените от него без представителна власт
действия от страната.Непра- вилно е прието, че минималното възнаграждение
следва да се определи в размера по чл.11 от Наредба №1/04г. на ВАдвС, а именно 300лв., т.к. производството не е по реда на
чл.435 от ГПК - обжалване действия на съдебен изпълнител, а по реда на чл.463
от ГПК, където изрично е посочено, че при обжалване на разпределение, жалбата
се разглежда по реда на чл.274 от ГПК, т.е. съдът действа като инстанция по
същество, а не като контролно-отменителна
инстанция.Производствата по чл.463 от ГПК се характеризират като спорна
правораздавателна процедура, с оглед което възнаграждението следва да бъде
съобразено с размерите по чл.8 от Наредба №1/ 04г. на ВАдвС,
като се отчете и, че делото се характеризира с фактическа и правна сложност.Неправилно
е прието, че жалбата на И.З. е основателна само относ
-но включени с привилегия разноски на взискателите,
съставляващи малка част от разпределените им суми.След като са променени всички
останали суми по разпре -делението, следва, че жалбата
на И.З. е изцяло основателна и следва да му се присъдят всички сторени
разноски.Съдът е пропуснал да му присъди и сумата от 16лв. внесена д.т. за
обжалване пред ВАпС решението на ВОС.Неправилно не са
присъдени разноските по частната жалба против определението на ВОС по чл.248 от ГПК/адв.възнаграждение и д.т./.Ако то не беше
обжалвано от И.З., би се стабилизирало като съдебен акт и ВОС не би могъл да го
коригира, независимо, че отменя решението на ВОС.Предвид гореизложеното
претендира решение №260005/ 27.01.2021г., постановено по в.ч.гр.д.№26/21г. по
описа на ВАпС, гр.о., да бъде изме-
нено в частта му относно разноските като се присъдят в полза на И.З.: 404,
35лв.-възнаграждение за в.л.; 26, 13лв.-д.т.; 16лв.-д.т.; 16, 02лв.-д.т.; адв.възнаграж - дение пред ВОС в претендирания
размер; адвокатско възнаграждение пред ВАпС в претендирания размер по всяка от двете подадени пред ВАпС от страната жалби.
Насрещната страна по молбата В.С.С., в депозирания отговор по молбата в срока по чл.248,
ал.2 от ГПК чрез процесуалния й предста -вител адв.Б.Ж. поддържа становище
за нейната неоснователност и моли да бъде оставена без уважение.
Насрещните страни по молбата
„Топлофикация-Разград“АД, НАП и Д.И.С., редовно уведомени, не са депозирали
отговор по молбата в срока по чл.248, ал.2 от ГПК.
Молбата вх.№260636/02.02.2020г.
е депозирана в срока по чл.248, ал.1 от ГПК - в случая в едномесечен срок от
постановяване на горецитираното необжалваемо
решение на ВАпС и е допустима, вкл. предвид
представени списъци по чл.80 от ГПК пред ВАпС и
ВОС.Разгледана по същество молбата е неоснователна по следните съображения.
Производството по в.ч.гр.д.№26/21г. е
образувано по подадени три жалби, както следва.
Жалба, подадена от И.К.З. против решение №260495/01.08. 2020г./допусната е
очевидна фактическа грешка при посочване на датата, като действителната такава
е 01.09.2020г./,
постановено по в.гр.д.№894/20г. по описа на ВОС, гр.о., с което е отменено по жалба на И.К.З. в качеството му на длъжник по изп.д. № 20188950402373 по описа
на ЧСИ Л. С., рег.№ 895, район на
действие - ОС-Варна,
извършеното от ЧСИ с Постановление от 20.12. 2019г./предявено на
05.03.2020г./ разпределение на постъпилата сума от 9 133, 90 лв., като вместо него е извършено ново
разпределение на постъпилата
от запор на сметки на длъжника И.К.З. сума от
9 133, 90 лв.
Жалба, подадена от НАП против горецитираното решение №260495/01.08.2020г., постановено по
в.гр.д.№894/20г. по описа на ВОС, гр.о.
Частна жалба, подадена от И.К. против
определение №260582/12. 10.2020г., постановено по в.гр.д.№894/20г. по описа на
ВОС, гр.о., с което е оставена без уважение молба вх.№265751/11.09.2020г.,
подадена от И.К.З. чрез процесуалния му представител адв.Д.П.,
за изменение в частта за разноските на Решение №260495/01.09.2020г.,
постановено по в.гр.д №894/20г. по описа на ВОС, както и е изменено на осн.
чл.248 от ГПК Решение №260495/01. 09.2020г., постановено по
в.гр.д.№894/20г. по описа на ВОС, в частта му относно разноските, като е намален размерът на присъдените
разноски за производството в полза на И.К.З. от 1030, 48 лв. на 730, 48 лв.
С решение №260005/27.01.2021г., постановено
по в.ч.гр.д.№26/21г. по описа на ВАпС, гр.о., е
отменено обжалваното решение на ВОС, отменено е извършеното от ЧСИ
разпределение и вместо него е извършено от съда ново разпределение.Пред - вид
отмяната на цялото решение на ВОС е отменено и определението по чл.248 от ГПК
по него и ВАпС е присъдил сторените от страната
разноски пред ВОС и ВАпС съответно на резултата пред
настоящата инстанция.
Касателно сторените пред ВОС
разноски - жалбоподателят е претендирал пред ВОС разноски в размер на
1 330, 48лв., от които 900лв. адв.възнаграждение,
26, 13лв. д.т. и 404, 35лв. възнаграждение за в.л.По делото са представени два
договора за правна защита съдействие, сключени между страната и процесуалния й
представител адв.Д.П., всеки за договорено и внесено
в брой възнаграж - дение в
размер от по 300лв., съответно от 09.03.2020г. за изготвяне и депозиране на
жалба и втори договор/без дата/, представен в единственото проведено по делото
о.с.з., за процесуално представителство и защита, или общо доказателства за нап -равени разноски за адв.възнаграждение има за сумата от 600лв.Преди това
о.с.з., проведено на 10.08.2020г., е депозирана молба вх.№263531/06.08.2020г.
от процесуалния представител на В.С. адв.С.З. - с
представено по делото пълномощно за същия с молба вх.№263341/04.08.2020г.,
приложена на л.113 от делото на ВОС и пълномощно от 03.08.2020г. за надлежното
му преупълномоща -ване от адв.Б.Ж., приложено на л.114 от делото на ВОС, в която е
изразено становище по изготвената експертиза, по съществото на спора, както и е
направено възражение за прекомерност по отношение на претендираното
от жалбоподателя И.З. и заплатено на процесуалния му представител адв.възнаграждение.В тази връзка и е неоснователно
възражението на молителя, че липсва надлежно направено възражение за
прекомерност на възнаграждението.Производството е за обжалване действие на
съдебен изпълнител - извършено разпределение, като независимо от
обстоятелството, че се разглежда по реда на частните производства, т.е. съдът,
ако отмени извършеното от СИ действие - разпределение на постъпила сума, се
произнася по същество, т.е. извършва ново разпределение, това не означава, че
не попада в групата на обжалване действия на съдебен изпълнител по чл.11
от Наредба №1/04г. на ВАдвС, по който ред следва да се определя минимал -ното
възнаграждение.Цитираната от молителя норма на чл.8 от посочената наредба не
намира приложение, т.к. същата касае възнаграждения по административни дела,
какво настоящото безспорно не е.В случая съобразно фактическата и правна сложност
на делото съдът е приел, че възнаграждението от 600лв. действително се явява
прекомерно, поради което следва да бъде редуцирано до 450лв.Доколкото обаче не
всички оплаквания в жалбата, инициирала производството пред ВОС, са
основателни, съответно и отмяната на обжалваното разпределение не се дължи на
същите /напр. за недопустимост на извършеното разпределение извън сумата от
190, 50лв., за недължимост на определени суми на взискателите „Топлофикация-Разград“АД и В.С. поради
извършени прихващания, за недължимост на суми на
НАП/, съдът е приел, че съразмерно на основателните оплаквания и променените по
разпределението сумите по тях/касаещи предвидените в разпреде -лението такси за ЧСИ и отчасти вземането на държавата/, и
т.к. само предвид тяхната промяна са променени и всички останали суми, то
следва да се присъдят 2/3 от разноските, т.е. 2/3 от сбора на 450лв.+26, 13лв.+404, 35лв., което е
равно на 880, 48лв., или това е сумата от 587лв.В тази връзка и неоснователни
са оплакванията, че не са присъдени д.т. и възнаграждение за в.л.Същите са
присъдени, но съразмерно на основателната част от жалбата пред ВОС.Това, че се
отменя изцяло решението на ВОС и съответно разпределението на СИ не означава в
настоящото производство, че жалбата на И.З. е изцяло основателна.Тази отмяна се
налага, т.к. дори и минимално да бъде променена дадена сума по разпределението,
това неименуемо рефлектира и върху всички останали суми и те следва също да се
променят.Неоснователни са оплакванията, че не са присъдени д.т. и адв. възнаграждение пред ВАпС.Те
са присъдени, но съразмерно на основателната част от жалбата против решението
на ВОС.Отмяната на решението и съответно изготвеното с него разпределение е
основно предвид основателността на жалбата на НАП, касаеща
държавните вземания.Подадената от И.З. жалба е основателна само относно
включени с привилегия разноски на взискателите, които
не се ползват с такава и съставляващи малка част от разпределените им суми, с
оглед което и съразмерно пред ВАпС са присъдени
разноски от 150лв./д.т. и адв. възнаграждение/ или
общо за двете инстанции 737лв.Неоснователни са оплак
-ванията, че не са присъдени разноски за втората
жалбата на И.З., а именно против определението по чл.248 от ГПК на ВОС.Тъй като
отмяната на обжалваното с нея определение се дължи на отмяната на решението, а
не на нейната основа -телност, разноски по същата не
се следват за жалбоподателя.Неоснователни са възраженията, че ако определението
не е било обжалвано от него, би се стабилизи
-рало.След като се отменя цялото решение, то следва, че се отменя и в частта му
относно разноските, независимо дали това са първоначалните присъдени такива или
те са били изменени с последващо определение по
чл.248 от ГПК.То няма самостоятелно битие при отмяна на цялото решение, ако и
да не е било обжалвано.
По изложените съображения съдът приема, че
молбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№260636/02.02.2021г., подадена от И.К.З. чрез процесуалния му
представител адв.Д.П. за изме
-нение на решение №260005/27.01.2021г., постановено по в.ч.гр.д.№26/21г. по
описа на ВАпС, гр.о., в частта му относно разноските,
на осн. чл.248 от ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: