Р Е Ш Е Н И Е
№ 539
26.06.2018 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на седми юни две хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
Секретар: Диана Динкова
Прокурор: Валентина Радева-Ранчева
като разгледа докладваното от съдия В.Желева и.административно дело №1248 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.203, ал.1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.1, ал.2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по предявен от Д.А.И., ЕГН **********, изтърпяващ наказание „Лишаване от свобода“ в затвора гр.Ст. З., 9-а група, 14-а килия, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр.С., бул.„Н.С.“ №***, иск с правно основание чл.284 от ЗИНЗС, вр.§47 от ПЗР на ЗИНЗС, във вр. с чл.3 от ЗИНЗС, във вр. с чл.1 от ЗОДОВ, във вр. с чл.203 и сл. от АПК, за присъждане на обезщетение в размер на 5 000 (пет хиляди) лева за претърпени неимуществени вреди за периода от 05.04.2017 г. до 16.06.2017 г.
В исковата молба се твърди, че същата се предявява за обезщетяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди, настъпили в резултат на незаконосъобразно бездействие от администрацията – длъжностни лица, служители на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ в „Следствен арест“ гр.Хасково, при или по повод изпълнение на служебните им задължения по време на престоя на ищеца в помещенията на ареста, където бил задържан за времето от 05.04.2017 г. до 16.06.2017 г., във връзка с провеждани срещу него наказателни производства. Ищецът прекарал период от над два месеца на задържане в помещенията на „Следствен арест“ гр.Хасково и по-точно в килия №16. В помещението, в което бил задържан, не били осигурени минимално необходимите му битови и санитарно-хигиенни условия. Килията, в която бил настанен, била с площ, чиято квадратура не отговаряла на императивно определения от закона – чл.43, ал.4 от ЗИНЗС минимум от 4 кв.м. разполагаема жилищна площ за всеки задържан, предвид факта, че в помещението били настанени винаги трима или дори четирима задържани, въпреки че помещението било с три легла. В един период от няколко дни, като ищецът не си спомнял датите, били четирима задържани в килия №16, като се редували да спят на земята, включително и той за пет вечери. В следствие на това, че пренощувал няколко вечери на пода, изпитвал периодични болки в областта на кръста и бъбреците, както и нужда от често уриниране, особено през нощните часове. В помещението не прониквала и достатъчно дневна светлина съгласно изискванията на Наредба №49 за осветление на сградите и помещенията в тях, от единствения прозорец в помещението, с което не била изпълнена разпоредбата на чл.20, ал.2 от ППЗИНЗС, вр. чл.43, ал.5 от ЗИНЗС и чл.3 от ЗИНЗС. Липсвала вентилация и достатъчно количество свеж въздух. Въпреки наличието на отоплителни уреди – радиатори, парното не работело или работело с такъв капацитет и интензивност, че помещението било напълно неотоплено, а част от периода, в който ищецът бил задържан, бил през пролетните месеци и някои вечери били студени, с което не били изпълнени разпоредбите на чл.20, ал.2 и чл.21, ал.1 от ППЗИНЗС, вр. чл.43, ал.5 от ЗИНЗС, вр. чл.3 от ЗИНЗС за осигуряване на свеж въздух, вентилация и отопление. През целия период на престоя му в помещенията на ареста не му бил осигурен постоянен, денонощен достъп до санитарен възел и течаща вода. В ареста в гр.Хасково килиите не разполагали със собствен санитарен възел и респективно с течаща вода, поради което задържаните се извеждали от служителите на ГД „ИН“ при нужда, заявена от самият задържан и то само през деня. По този начин ищецът имал периодичен достъп до санитарните помещения единствено през деня, като нощем бил принуден да се въздържа от задоволяване на естествените си нужди, а при необходимост да използва пластмасови бутилки за задоволяване на физиологическите си нужди в присъствието на останалите задържани, а освен това била налице и невъзможност за хигиенизиране на ръцете, което представлявало нарушаване на чл.20, ал.3 от ППЗИНЗС, вр. с чл.43, ал.5 от ЗИНЗС. В следствие на така описаните обстоятелства на ищеца били причинени чувство на малоценност и унижение, бил подтиснат и разстроен, причинени му били чувството на срам и накърняване на човешкото му достойнство поради невъзможност нормално и пълноценно да удовлетворява физиологичните си нужди и да поддържа елементарно ниво на лична хигиена. При престоя му в помещенията на ареста не се спазвали санитарните изисквания – липсвали почистващи препарати и материали за помещенията и не се осигурявали периодични ДДД (дезинфекция, дезинсекция и дератизация) обработки и процедури. В следствие на това в помещенията се развъждали дървеници, които причинявали на ищеца дискомфорт и обриви по тялото, съпроводени от сърбежи. Описаното представлявало нарушение на чл.19, ал.1 от ППЗИНЗС, вр. чл.43 от ЗИНЗС, вр. чл.3 от ЗИНЗС, като всичко това уронило човешкото му достойнство, създало в него чувството на незащитеност и малоценност, чувство на мизерия и отблъскваща обстановка. Предвид изложеното ищецът счита, че било налице накърняване на човешкото му достойнство, нечовешко и унизително отношение спрямо него при престоя му в помещенията на „Следствен арест“ гр.Хасково, с което била нарушена нормата на чл.3 от Европейската конвенция за правата на човека, която съгласно чл.5, ал.4 от Конституцията на Р.България била част от вътрешното право. Причинените му неимуществени вреди, произтичащи от бездействие от страна на администрацията – служители на ГД „ИН“ при „Следствен арест“ гр.Хасково били в общ размер на 5 000 лева.
Ответникът по иска, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр.София, в писмен отговор на исковата молба и чрез процесуалния си представител по делото – юрк.Ч., заема становище за неоснователност и недоказаност на исковата претенция. Претендира искът да бъде отхвърлен, а при евентуалното му уважаване, размерът на обезщетението да бъде многократно редуциран, предвид кратния срок на престой на ищеца в Ареста – Хасково.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково изразява становище, че исковата претенция е доказана по основание, но не и по размер и предлага на ищеца да бъде присъдено обезщетение в минимален размер.
Административен съд – Хасково, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
Ищецът Д.А.И. е бил задържан в арест – Хасково към Областна служба „Изпълнение на наказанията“ град Хасково, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, Министерство на правосъдието, на 05.04.2017 г. по разпореждане на РП Харманли, като обвиняем по ДП №346/2015 г. по описа на РУП Харманли за престъпление по чл.196, ал.1, т.1 от НК и е изпратен в затвора – С. З. на 16.06.2017 г. на основание разпореждане на РП Харманли.
Като писмено доказателство по делото е приета Справка Рег.№454/22.03.2018 г. от Началника на ОС „ИН“ Хасково, с която освен горното, се удостоверяват и следните обстоятелства:
За времето на престоя си в арест Хасково И. е бил настанен в килия №16. Килия №16 е с големина 8.06 кв.м. и е оборудвана с три легла. Посочено е по отделни периоди, с колко лица е бил настанен в тази килия задържаният И. за периода на престоя си: за периодите от 05.05.2017 г. до 08.05.2017 г.; от 02.06.2017 г. до 04.06.2017 г.; от 07.06.2017 г. до 11.06.2017 г. и на 15.06.2017 г. – с още едно лице; за периодите от 06.04.2017 г. до 19.04.2017 г.; от 09.05.2017 г. до 01.06.2017 г.; от 05.06.2017 г. до 06.06.2017 г. и от 12.06.2017 г. до 14.06.2017 г. – с още две лица и на 05.04.2017 г. и от 20.04.2017 г. до 26.04.2017 г. – с още три лица.
Посочено е, че килиите в арест Хасково не разполагат със собствен санитарен възел и течаща вода. Килия №16 има неотваряем прозорец на външната стена за осигуряване на слънчева светлина и отваряем на вратата на килията към коридора за осигуряване на свеж въздух. Отоплението в килията е посредством радиатор на централно отопление. Над вратата на килията са монтирани две луминисцентни тела за дневно осветление и лампа с жълта светлина за нощно осветление. В килията има въздуховоди от вентилационна система, осигуряваща постоянна циркулация на въздуха.
В т.1.4 от Справката е посочено, че съгласно т.55.1 от Заповед №JI-4102/06.10.20016 г. за вътрешния ред в арестите, в арестите, в които няма възможност за изграждане на места за престой на открито, провеждането се извършва в закрити помещения с осигурен достъп до свеж въздух и вентилация. Престоят на открито на задържаните лица в арест Хасково се осъществява на закрито, оборудвано за целта помещение с размери 14.5 кв.м. с два прозореца, осигуряващи свеж въздух и дневна светлина. Престоят на открито в арест Хасково в рамките на един час на ден се ползва от задържаните лица (включително от задържания И.) в работно време, като график – разпределението се определя от дежурния по арест. При престой на открито лицата се извеждат покилийно всеки ден в различен час.
В т.1.5 от Справката е посочено, че поддържането на хигиената и чистотата на килиите е задължение на самите задържани лица. Личната хигиена се осигурява както през горепосочените часове в работни дни, така и с осигуряване на допълнително време за къпане и пране през почивните дни. Средствата за санитарно-хигиенни нужди се осигуряват от ОС „ИН“ Бургас. В ареста не се е случвало да липсват дезинфекционни препарати. Хигиенните материали, необходими за почистване се раздават на задържаните лица от дежурните по арест, без да се попълват документи за това. Организацията по почистването се осъществява и контролира от дежурните длъжностни лица и медицинския специалист на ареста, съгласно Заповед за вътрешния ред на Главния директор на ГД „ИН“. Освен ежедневното почистване и дезинфекциране на килиите и общите помещения в ареста, периодично се извършват и мероприятия по дезинфекция и дезинсекция от оторизирани фирми. За периода на престой на задържаното лице, в арест Хасково са извършени мероприятия по ДДД обработка: на 16.05.2017 г.
В т.2 от Справката е изложено, че помещенията в арест Хасково не разполагат със санитарен възел и течаща вода. Достъпът на задържаните лица до общия санитарен възел се осъществява:
– по утвърден график в ареста: От 06.00 ч. до 08.00 ч. – личен тоалет, почистване и поддържане на килиите и закуска. От 17.30 ч. до 22.00 ч. – вечеря, личен тоалет, хигиенизиране и почистване на помещенията. Когато със задържаните лица не се извършват ПСД, времето от 08.30 ч. до 17.00 ч. се ползва от тях за лично време, тоалет, свиждане и работа по поддържане на чистотата и хигиената в ареста.
– при заявено желание по всяко време на денонощието – съгласно т.20.1 от Заповед №JI-4102/06.10.20016 г. за вътрешния ред в арестите на Главния директор на ГД „ИН“. Поради факта, че същият е общ и се ползва от всички задържани лица понякога е невъзможно да се изпълни незабавно желанието на задържаното лице за извеждане до санитарния възел.
Към Справката са приложени писмени доказателства: Протокол за извършена на 16.05.2017 г. планирана химична обработка – дезинсекция, с посочен препарат против дървеници, на ареста в гр.Х., ул. „А.“ ***; протоколи за извършена ДДД обработка – дезинсекция на следствен арест на дати 01.03.2017 г. и 09.02.2017 г. и 14 броя копия на фактури за закупуване, през месеците януари, февруари, април, юли, август, септември и октомври на 2017 г., от ОСИН Хасково на почистващи препарати – прах, кислин, хлор, тест-гел, сапун и др., и на приспособления за почистване – домакински гъби, домакинска тел, латексови ръкавици, метла с дълга дръжка, моп, чували на ролка, както и за извършено пране от специализирани фирми на одеала, чаршафи и спално бельо.
От страна на ответника е приложена и Заповед №Л-4102/06.10.2016 г. за вътрешния ред в арестите, издадена от Главен директор на ГД „ИН“.
По делото бяха събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля С.И.Г..
Съгласно раздел II от писмената справка на Началника на ОС „ИН“ Хасково, свид. С.И.Г. е преведен по делегация от затвора Стара Загора на 21.04.2017 г. и е върнат обратно на 24.04.2017 г. Бил е настанен в килия №14.
Според показанията на свид.Г., той се познава с ищеца Д.А.И., с когото били съпроцесници и живели в един град. Свидетелят си спомня, че за период „отпреди около шест месеца“, който не може да уточни, е пребивавал едновременно с ищеца в ареста в гр.Хасково. Свидетелят заявява, че с И. били в една и съща килия, като и двамата пътували за дело. По отношение на условията в ареста свидетелят сочи, че те били „много зле и много лоши. Няма никакъв въздух, има хлебарки, дървеници.“ Ходели по малка нужда в бутилки, защото нямали тоалетна вътре. Достъп до баня за да се къпят им бил предоставян, „но много малко. Два пъти на месец ли беше, не знам. Май толкова пъти беше, два пъти на месец.“ Ежедневно ги вадили на разходка по 40 минути, като разходката не ставала навън на открито, а вътре в едно помещение, което свидетелят описва като една стаичка 4 на 4 метра, с една маса. „По четири-пет души ни вадиха от килия. Значи вътре сме седем-осем души, няма пространство и не можем да правим всички каре вътре“. Според свидетеля, когато последно видял ищеца, той му изглеждал „много отслабнал и психически беше недобре“. Свидетелят разказва, че почиствали килиите си „с метла, лопата и вода. С веро или шампоан…“ и същевременно заявява, че не са им раздавали някакви препарати за почистване.
Въз основа на така установените обстоятелства, съдът направи следните правни изводи:
Предявеният в производството осъдителен иск е с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, съгласно която разпоредба Държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.
Съгласно чл.205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите, респективно за да е допустим искът, ответникът трябва да е юридическо лице, в чиято система бюджетно и организационно е включен органът или длъжностното лице, пряк причинител на увреждането. В случая исковете са предявени срещу надлежен ответник. Съгласно чл.12, ал.2, вр. ал.1 от ЗИНЗС, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ със седалище гр.София е юридическо лице към Министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода. Исковата претенция е за вреди, произтичащи от незаконосъобразна дейност на служители от администрацията на ареста към Областна служба „Изпълнение на наказанията” в град Хасково, която, съгласно чл.12, ал.3 от ЗИНЗС, е териториално подразделение на ГД „ИН”. Визираната дейност се явява административна по своя характер, доколкото осъществяваната от тези длъжностни лица специализирана дейност по изпълнение на наложената мярка за неотклонение „задържане под стража“ не се ограничава с прилагане на законово предвидените ограничения във връзка с изпълнението на мярката, а обхваща и дейност по обезпечаване и осигуряване упражняването на правата от задържаните лица и изпълнението на техните задължения, съобразно правното им положение и статут. Доколкото предявеният срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ иск се обосновава от фактическа страна с незаконосъобразни действия и бездействия при или по повод изпълнение на служебни задължения при осъществяване на административна дейност от служители на ОС „ИН” Хасково, следва да се приеме, че са налице специфичните предпоставки по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, обуславящи допустимостта на настоящия иск.
Материалноправните основания за възникване правото на обезщетение за ищеца, регламентирани в чл.4, във вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ са следните: на същия да е причинена имуществена или неимуществена вреда, вредата да е пряка и непосредствена последица от увреждането, а увреждането да е настъпило като резултат от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административен орган или длъжностно лице, осъществени при или по повод изпълнение на административна дейност.
Според чл.284, ал.1 от ЗИНЗС (нов – ДВ бр.13 от 2017 г., в сила от 07.02.2017 г.) „Държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3“. От своя страна чл.3, ал.1 от същия закон (изм.ДВ бр.13 от 2017 г.) гласи: „Осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение.“ Според ал.2 на същата разпоредба, „за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност“.
От съдържанието на исковата молба може да се приеме, че претенцията на ищеца има характер на иск за вреди, причинени му поради поставянето му в неблагоприятни условия в Ареста в гр.Хасково – изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, достатъчно дневна светлина, чист въздух, добра хигиена и определени други обстоятелства, които уронват човешкото достойнство, т.е. претенцията попада в обхвата на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС.
В пилотното решение от 27.01.2015 г. на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург по делото Нешков и други против България, ЕСПЧ, коментирайки практиката на българските съдилища при разглеждането на исковете по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ сочи, че те „са поискали да се установи дали ищците са успели да докажат, че ответният орган е отговорен за незаконосъобразно действие или бездействие. При преценка на този критерий, съдилищата са вземали предвид само специфичните правила, предвидени в съответните закони или нормативни актове … Дори когато те вземат предвид общите правила, като забраната за нечовешко и унизително отношение по см. на чл.3 от Конвенцията (ЕКПЧ) … съдилищата … се отнасят към тези правила просто като помощни средства при тълкуването на конкретни законови или нормативни разпоредби, а не като към пълноправни норми, чието нарушение само по себе си да доведе до установяване незаконосъобразност на поведението на ответния орган.” В същото решение ЕСПЧ коментира, че разделянето на исковете, с оглед на всеки отделен елемент от условията на задържането, би довело до там, че ако „един аспект на тези условия не противоречи на дадено конкретно национално правило, когато се разглежда изолирано”, обосновава у тези съдилища „склонност да постановят, че условията са „законни”. По нататък в решението се сочи, че „по отношение на средствата за обезщетяване във връзка с условията на задържане, били те съдебни или административни, тежестта на доказване, наложена на ищеца, следва да не бъде прекомерна. Макар и затворниците (задържаните) да могат да бъдат задължени да посочат в самото начало достатъчно доказателства в подкрепа на тяхното искане … след това опровержението на твърденията се пада в тежест на властите. В допълнение, процесуалните правила за разглеждане на искове за обезщетения трябва да съответстват на принципа на справедливостта, уреден в чл.6, §1 от Конвенцията”. В същото решение ЕСПЧ сочи, че „когато оплакването … е по силата на чл.3 от Конвенцията … съдът … трябва да направи преглед на твърдените действия или бездействия, и дали съответното поведение е прекомерно и е довело до нарушаване на този член съобразно принципите и стандартите, установени от Съда (ЕСПЧ) в неговата практика … Ако … съдът … констатира, било то по същество или изрично, че е налице нарушение на чл.3 от Конвенцията по отношение на условията, при които въпросното лице е било задържано (в миналото или към настоящия момент), то този … съд трябва да предостави подходяща компенсация … Констатацията, че условията не отговарят на изискванията на чл.3 от Конвенцията дава основание да се направи предположение, че са причинили неимуществени вреди на пострадалия човек.”
Същото се приема от ЕСПЧ и в решение от 10.02.2012 г. по делото на Шъханов срещу България, където се сочи, че разделянето на исковата претенция, като се разглежда всеки елемент от условията в мястото за лишаване от свобода, като отделен въпрос, нуждаещ се от отделен анализ на възможния му ефект върху благосъстоянието на ищеца, води до намаляване на релевантността на всеки елемент при разглеждане на общите условия на задържане и по този начин представлява неразглеждане на кумулативните ефекти от тези условия върху ищеца, както изисква Конвенцията. Такъв подход, според Съда по правата на човека, лесно би могъл да доведе до заключението, че нито едно от оплакванията не е само по себе си достатъчно сериозно за да изисква обезщетение, дори в случаите, когато би могло да се счете, че общото въздействие върху конкретния затворник, ако е било преценено в контекста на съдебната практика във връзка с Конвенцията, достига прага по чл.3 от Конвенцията.
Като съобрази приетото в решенията на ЕСПЧ, вкл. и приетото в пилотно решение от 27.01.2015 г., настоящият съдебен състав намира, че за извършване на преценката относно ефекта от евентуално установено неизпълнение на задълженията от страна на администрацията на мястото за задържане, спрямо евентуално настъпилите за ищеца неимуществени вреди, следва да отчете в съвкупност всички наведени от ищеца Д.А.И. твърдения, независимо дали за всяко от тези твърдения за бездействия от страна на администрацията на Ареста гр.Хасково се установява или доказва да е налице неспазване на някаква вътрешно правна регламентация. Съдът следва да извърши глобално преценката си дали така визираните аспекти на условията, при които е бил поставен ищецът, водят до нарушение на първо място на разпоредбата на чл.3 от ЕКПЧОС (Конвенцията), която съгласно чл.5, ал.4 от Конституция има предимство пред законовите норми на вътрешното право, ако последните му противоречат и установената практика на ЕСПЧ по делата за нарушение на тази разпоредба.
Освен това с новата разпоредба на чл.284, ал.5 от ЗИНЗС е предвидено, че в случаите по ал.1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.
Съобразно задължението си по чл.284, ал.3 от ЗИНЗС, съдът е изискал от специализиран орган по изпълнение на наказанието на ищеца предоставянето на информация от значение за случая и такава е представена със Справка рег.№454/22.03.2018 г. от Началника на ОСИН – Хасково.
Правното положение на лицата, задържани под стража по реда на НПК, се урежда със Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), в сила от 01.06.2009 г., както и от Правилника за прилагането му. В част втора „Изпълнение на наказанията“, Глава осма „Места за лишаване от свобода“ на ЗИНЗС е регламентирано изискването на чл.40, ал.2, т.1 поправителното въздействие върху затворниците да се осъществява чрез осигуряване на условия за поддържане на физическото и психическото здраве и за уважаване на човешкото достойнство на осъдените. В чл.43, ал.2 и сл. от закона се уреждат материалните условия, на които трябва да отговарят местата за лишаване от свобода. Според тях (ал.2) всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите – за поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на задържаните лица; (ал.4) минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода не може да е по-малка от 4 кв.м. и (ал.5) количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения се определят с правилника за прилагане на закона.
Тези разпоредби са доразвити в ППЗИНЗС, където в чл.20, ал.2 се установява, че в спалните помещения следва да се осигури пряк достъп на дневна светлина и проветряване и че количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване се определя в зависимост от изискванията на съответните стандарти за обществени сгради. Член 20, ал.3 от ППЗИНЗС гласи, че на лишените от свобода следва да се осигури постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода. Член 21, ал.1 от същия правилник гласи, че спалните помещения се обзавеждат с отделни легла за настанените лица, снабдени със спални принадлежности, шкафчета за лични вещи, маса, столове, осветителни и отоплителни тела, като се осигуряват условия за пряк достъп на дневна светлина и възможност за проветряване. Според чл.21, ал.6 от ППЗИНЗС, на лишените от свобода се създават условия за къпане не по-малко от два пъти седмично и за изпиране на дрехите, спалното и личното бельо.
Съгласно чл.240 от ЗИНЗС, доколкото в част четвърта – „Изпълнение на мярката за неотклонение задържане под стража“ не се предвижда друго, разпоредбите относно осъдените на лишаване от свобода се прилагат и по отношение на обвиняемите и подсъдимите с мярка за неотклонение задържане под стража.
Цитираните вътрешноправни разпоредби, с които българският законодател установява законови гаранции за съществуването на нормална битова среда в местата за лишаване от свобода и в частност в следствените арести са приложими за процесния период и валидно основание за извършване на преценка доколко тази законова гаранция реално намира проявление в конкретната битова среда на мястото, където ищецът изтърпява наложената му мярка за неотклонение „задържане под стража“.
Настоящият съдебен състав намира, че събраните по делото доказателства опровергават наведените от ищеца твърдения, че в помещението, в което бил задържан, не били осигурени минимално необходимите му санитарно-хигиенни условия, достатъчно дневна светлина, вентилация и отопление, както и твърденията му, че поради неспазване на санитарните изисквания и неосигурени периодични ДДД (дезинфекция, дезинсекция и дератизация) обработки и процедури, в помещенията на Ареста гр.Хасково се развъждали дървеници, които му причинили обриви по тялото, съпроводени от сърбеж и дискомфорт. Тези твърдения не се подкрепят с каквито и да било доказателства по делото. От страна на ответника е удостоверено писмено, че килия №16, в която е бил настанен ищецът за процесния период, разполага с неотваряем прозорец на външната стена за осигуряване на слънчева светлина и отваряем на вратата на килията към коридора за осигуряване на свеж въздух, че отоплението в килията е посредством радиатор на централно отопление и че в килията има въздуховоди от вентилационна система, осигуряваща постоянна циркулация на въздуха. Освен това са представени писмени доказателства за периодично извършване на ДДД обработки на помещенията на ареста, включително и на дата16.05.2017 г., която се включва в процесния период на пребиваване на ищеца там. Видно е от представените фактури, че за РС „ИН“ Хасково са закупувани почистващи приспособления и препарати, което съвпада и с показанията на свидетеля, че задържаните са почиствали килиите си с такива и опровергава твърденията на ищеца за неосигуряването им.
Между страните по делото не е спорно обстоятелството, което е посочено и в т.2 от Справката, че в Ареста в гр.Хасково помещенията не разполагат със собствен санитарен възел и течаща вода. Съгласно разпоредбата на чл.20, ал.3 от ППЗИНЗС (доп. ДВ, бр.14 от 10.02.2017 г.), към който правилник препраща нормата на чл.43, ал.5 от ЗИНЗС, на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода. В заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения. В цитираната Справка се съдържат данни, че достъпът на задържаните лица в Следствения арест в гр.Хасково (който не представлява арест в затвор), достъпът на задържаните лица до общия санитарен възел се осъществява по утвърден график в ареста. От 06.00 ч. до 08.00 ч. – личен тоалет, почистване и подреждане на килиите и закуска; от 17.30 ч. до 22.00 ч. – вечеря, личен тоалет, хигиенизиране и почистване на помещенията. Когато със задържаните лица не се извършват ПСД (процесуално-следствени действия) времето от 08.30 ч. до 17.00 ч. се ползва от тях за лично време, тоалет, свиждане и работа по поддържането на чистотата и хигиената в ареста; при заявено желание по всяко време на денонощието – съгласно точка 20.1 от Заповед №JI-4102/06.10.2016 г. за вътрешния ред в арестите, на Главния директор на ГД „ИН“. Така предоставените данни водят на извода, че на задържаните в Арест Хасково лица е осигуряван постоянен достъп до общ санитарен възел и течаща вода, включително за времето от 22.00 ч. до 06.00 ч. при поискване от страна на задържаните лица. Изложените от ищеца твърдения, че нощем бил принуден да се въздържа от задоволяване на естествените си нужди, а при необходимост да използва пластмасови бутилки за задоволяване на физиологическите си нужди в присъствието на останалите задържани, не могат да бъдат възприети за доказани. Показанията на разпитания свидетел в тази връзка са пределно общи и недостатъчно убедителни, като не разкриват конкретни обстоятелства в тази връзка. Освен това следва да се отчете, че удостовереното в Справката пребиваване на свид.С.И.Г. в ареста в гр.Хасково е за съвсем кратък период от време – три дни, с оглед на което съдът кредитира показанията му като придобито цялостно впечатление от ареста, но не и конкретно за процесния двумесечен период на пребиваване на ищеца там.
От събраните по делото
доказателства съдът приема за частично установено твърдението на ищеца, че през
периода на задържането му в следствения арест не му е бил осигурен полагащия се
на всеки лишен от свобода минимум от жилищна площ.
Видно от представената писмена справка, през по-голямата част от престоя му в ареста ищецът е бил настанен в килията с още две лица. Удостоверено е, че килия №16 е с големина 8.06 кв.м. и е оборудвана с три легла, при което при всички положения при настанени в нея три лица площта за всеки лишен от свобода е по-малка от минимално заложените в чл.43, ал.4 от ЗИНЗС 4 кв.м., особено като се има предвид, че от тази площ следва да се извади и площта на трите легла (и другото оборудване на килията), тъй като законът си служи с понятието „жилищна площ“ в спалното помещение. Отделно от това, за удостоверен период от 7 дни ищецът е пребивавал в килията с още три лица. Безспорно при това положение на четирима задържани се е налагало да ползват само три легла, в нарушение на изискването на чл.21, ал.1 от ППЗИНЗС за осигуряване на отделни легла за настанените лица. Действителното свободното пространство в килията в този случай, респ. чистата жилищна площ, не дава възможност на задържаното лице свободно да се движи в помещението, или придвижването му е изключително ограничено. Според Стандартите на КПИ, ако затворниците (арестантите) имат на разположение по-малко от три квадратни метра жилищна площ, пренаселеността се определя като толкова тежка, че сама по себе си следва да се определя като водеща до нарушение на чл.3 от Конвенцията, дори и без да се отчитат и независимо от другите фактори (решение на ЕСПЧ от 27.01.2015 г. по делото Нешков и др. против България).
Съдът приема, че през преобладаващата част от престоя си в Арест Хасково Д.А.И. е поставен в условия, при които реално той не разполага с минимум от 4 кв.м. жилищна площ, дори и когато е бил настанен само с още един задържан. При безспорната установеност на наличие на мебели в килията, дори и само да се отчетат размерите на разположените в нея три легла, то безспорно реалната жилищна площ за едно лице е под 3 кв.м. на човек, която площ вече се възприема като водеща до тежка пренаселеност и сама по себе си съставляваща нарушение на ЕКПЧОС. Тези условия на пребиваване на задържания И. през заявения период безспорно са му причинили значителни затруднения и дискомфорт.
Установява от представена от ответника нарочна справка, че престоят „на открито“ всъщност се извършва в оборудвано за целта помещение, с размери 14.5 кв.м. с два прозореца. Предвид писмената справка и свидетелските показания, съдът приема за еднозначно установено, че в следствения арест в гр.Хасково в процесния период не е съществувало място, нито е имало изградено помещение за изпълнение на задължението за осигуряване на престой на открито. Използваното за целта място представлява помещение (стая), намираща се вътре в сградата, която макар да разполага с прозорци, осигуряващи свеж въздух и дневна светлина, не е подходяща за обслужване на търсения ефект. Според ЕСПЧ особено значение следва да се отдаде на това дали са налице възможности за упражнения на открито, каква е продължителността на тази възможност и условията, при които лишените ги правят. Според стандартите на КПИ на задържаните без изключение следва да се позволява най-малко един час упражнения на открито и то за предпочитане, като част от една по-обща програма от дейности извън килията. Същите стандарти установяват, че за упражненията на открито трябва да има осигурено достатъчно пространство, като се приема, че кратката продължителност на упражненията на открито могат да са фактор, който да повлиява положението на лицето. Ето защо следва да се приеме, че на ищеца формално е било предоставяно правото на престой, който не може да се определи като такъв „на открито”, каквото де юре е изискването. Ето защо следва да се обоснове извод, че задържаното лице не е имало условия за реално и пълноценно упражняване на правото на престой на открито минимум един час на ден.
Така установените неблагоприятни условия на пребиваване на ищеца в ареста в град Хасково в своята съвкупност са безспорно унизителни за всяко човешко същество и несъответни на рестрикциите, свързани с изтърпявания ограничителен режим, като в този смисъл и е цитираната тук практика на ЕСПЧ по дела за нарушение на чл.3 от Конвенцията. Ето защо и като отчита кумулативния ефект на описаните отделни аспекти на конкретните условия, при които е поставян и е пребивавал ищецът в ареста през заявения период, съдът приема, че те действително са причинили у него негативни преживявания, физически и емоционален дискомфорт, които надвишават неизбежното ниво, присъщо на изпълнението на мярката за неотклонение „задържане под стража“, макар и без да има доказано конкретно увреждане на здравето. Съобразно практиката на ЕСПЧ и установените от него принципи и стандарти, следва да се приеме, че е налице нарушение на чл.3 от Конвенцията, което дава основание да се изведе и предположението, че на лицето са нанесени неимуществени вреди, които се явяват следствие на незаконосъобразните бездействия на администрацията на ареста, респективно на държавата, доколкото именно Държавата, като страна по ЕКПЧ има задължението да спазва разпоредбите на Конвенцията, след като ги е възприела и го е направила част от вътрешното си право. В пилотното решение от 27.01.2015 г. по делото Нешков и др. против България ЕСПЧ дори приема, че „съгласно практиката на Съда, всяко отношение, което не отговаря на изискванията на чл.3 от Конвенцията, трябва да се счита за причиняващо неимуществени вреди на пострадалото лице”. Доказаните в настоящото производство като съвкупност наведени от ищеца условия на средата, при които той е задържан, водят до извод, че през този период за него са възникнали трудности, надвишаващи неизбежната степен на страдание, присъща на задържането под стража и тези страдания са над нивото на суровост по чл.3 от Конвенцията, съобразно стандартите установени от ЕСПЧ. Налице са законоустановените елементи от фактическия състав за ангажиране отговорността на държавата по действащия вътрешноправен ред – чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, поради което съдът приема, че предявеният от Д.А.И. иск срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ е доказан по основание.
Ищецът претендира сумата 5 000 лева като обезщетение за претърпените неимуществени вреди. Според практиката на
ЕСПЧ, при
претендиране на обезщетението за репариране на неимуществените вреди съдът следва да
съобрази размера на обезщетението,
като отчита характера на
деянието, извършено
от служителите на администрацията на ареста, характера на
увреждането, както и естеството и степента на претърпените морални страдания, и периода на престой на ищеца в ареста,
т.е. интензитета и продължителността на действие на нечовешките или унизителни
условия върху засегнатото лице. Така в §299 от пилотното решение от 27.01.2015 г.
на ЕСПЧ по делото Нешков и другите ЕСПЧ сочи, че „размерът на времето,
изтърпяно от съответното лице в тези условия, е най-важният фактор за оценка на
претърпените вреди”.
И. престоява в ареста реално 72 дни и като отчита спецификата на неговия случай и невисокия интензитет на претърпяните неблагоприятни условия, настоящият съдебен състав намира, че на ищеца за целия претендиран период се следва обезщетение в размер на 300 лева, като в останалата част до пълно предявения размер от 5 000 лева искът следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на делото и предвид разпоредбата на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца внесената държавна такса в размер на 10 лева.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр.С., бул.„Н.С.“ №***, да заплати на Д.А.И., ЕГН **********, с адрес ***, 9-а група, 14-а килия, сумата от 300 (триста) лева, представляваща обезщетение за претърпени в периода от 05.04.2017 г. до 16.06.2017 г. неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на Следствения арест в гр.Хасково.
ОТВЪРЛЯ като неоснователен иска по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ на Д.А.И. срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр.С. в останалата му част до пълния претендиран размер от 5 000 лева.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр.С. да заплати на Д.А.И. разноски по делото в размер на 10 (десет) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: