О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 1 гр.Кюстендил, 07.01.2021г.
Кюстендилският административен съд, в закрито заседание на седми януари
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА - СТОИЛОВА
НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Карамфилова КАНД №218/2020г. по описа на КАС, за да
се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл.248 от ГПК.
Адвокат М.К.– пълномощник на Д.И.Р.
/касатор по КАНД №218/2020г. по описа на КАС/ е депозирала молба с правно
основание чл.248, ал.1 от ГПК за допълване решението, постановено по КАНД
№218/2020г. по описа на КАС в частта за разноските. Иска се присъждане на разноски за въззивната инстанция в пълен
размер, тъй като се твърди, че е направено такова оплакване в касационната
жалба.
Ответната страна не изразява
становище по молбата.
Административният съд след като
прецени обстоятелствата по делото, доводите и възраженията на страните, счита
следното:
С решение №248/20.11.2020г.,
постановено по КАНД №218/2020г. по описа
на КАС, съдът е оставил в сила решение
№222/06.07.2020г. на Дупнишкия районен съд, постановено по АНД №317/2020г. в
частта, с която е потвърдено НП №19-0332-000849/14.01.2020г. В петитума на
касационната жалба е направено искане за присъждане на разноски в полза на
жалбоподателя, сторени в производството пред въззивната и касационната
инстанция при отмяна на първоинстанционното решение в оспорената част. Никъде в
касационната жалба не са изложени касационни основания за незаконосъобразност
на решението на районния съд относно размера на присъдените разноски. Подобни
съображения са развити с молба вх.№5154/17.11.2020г., депозирана преди
провеждане на съдебното заседание по делото, но и тук липсва изрично
формулирано искане за отмяна на въззивния съдебен акт в частта за разноските.
Съгласно разпоредбата на чл.248,
ал.1 от ГПК, която е приложима в настоящото производство по препращане на
чл.144 от АПК, съдът по искане на страните може да допълни или да измени
постановеното решение в частта му за разноските. Предпоставка за основателността
на искането е такива да са претендирани в производството, да са дължими според
нормата на чл.143 от АПК и в случая да не са присъдени.
Касаторът в производството е
претендирал заплащането на съдебни разноски. Съдът е постановил решение –
негативно за оспорващия, тъй като е оставил в сила въззивното решение в
обжалваната част, а със същото е потвърдено НП №19-0332-000849/14.01.2020г.
Т.е. установява се само първата от две предпоставки – претендираност на
разноските, но не и дължимост. Наред с това съдът е посочил в съдебния си акт,
че с оглед изхода от правния спор, т.е. неоснователност на касационната жалба
не присъжда разноски. Диспозитив в тази част не се дължи.
Относно обжалването на решението на
районния съд, досежно размера на присъдените разноски и съответно твърдението
за непроизнасяне от касационния съд по него, съдът счита че такова не е
направено по предвидения от закона ред и време, поради което на практика такова
липсва. Ето защо съдебната инстанция не е развила мотиви в своя съдебен акт по
съществото на спора и не е формирала диспозитив. А и по принцип произнасяне не
се дължи, доколкото има характер на искане по чл.248 от ГПК и е предявимо пред
въззивния съд.
По горните съображения съдът намира
молбата с правно основание чл.248, ал.1 от ГПК за неоснователна и ще я остави
без уважение.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата
на адвокат М.К.– пълномощник на Д.И.Р. /касатор по КАНД №218/2020г. по описа на
КАС/ с правно основание чл.248, ал.1 от ГПК за допълване решението, постановено
по КАНД №218/2020г. по описа на КАС в частта за разноските.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: