Р Е Ш Е Н И Е
№
В
името на народа
гр.
Кърджали, 25.09.2023 г.
Административен съд – Кърджали,
в публично съдебно заседание на единадесети
септември две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БОЖКОВА
При секретаря Мелиха Халил
Като разгледа докладваното от съдия Божкова
Административно дело №267/2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
следващите от АПК във вр. с чл.166, ал.2 от ДОПК.
Образувано
е по жалба на ЕТ „Роси-66 – Р. К.“ с ЕИК
*** и седалище и адрес на управление:***, подадена
чрез пълномощник, срещу Заповед за налагане на принудителна административна
мярка (ЗНПАМ) № ФК - 218-0114177/14.06.2023г., издадена от началник отдел
„Оперативни дейности" Пловдив ЦУ на НАП. Твърди се незаконосъобразност на
оспорената ЗНПАМ, като издадена в нарушение на материалния и процесуалния закон,
както и в несъответствие с неговата цел. Излагат се съображения, че наложената
ПАМ е прекомерна и несъразмерна на извършеното нарушение, поради което с
налагането й е нарушен принципа на чл. 6 от АПК. За всеки конкретен случай
мярката трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата
на субектите в степен надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона
цел. Поддържа се становище, че мярката запечатване на търговски обект има
превантивно действие – да се предотврати извършването на друго противоправно деяние от страна на нарушителя. При това
положение изводът, че съществува подобна възможност трябва да е мотивиран и
фактически обоснован от конкретни обективни дадености, от които може да се
изведе извод, че нарушителя може да извърши друго нарушение, респ. заповедта за
налагане на ПАМ следва да е подробно мотивирана. На следващо място се сочи, че определеният
срок за налагане на ПАМ в обжалваната заповед от четиринадесет дни несъмнено е
в рамките на законоустановения срок, но в акта
липсват каквито и да са мотиви относно продължителността на наложената мярка,
за да бъде извършена проверка относно спазване на принципа, заложен в чл. 6 от АПК. Излага се становище, че от целите на ПАМ по чл.22 ЗАНН за мерките по
чл.186, ал.1 и чл.187, ал.1 ЗДДС е мислима само тази на превенцията - за предотвратяване
на административни нарушения, като съответствието с тази цел не може да се
изследва при неяснотата за избора на срок на ограничението в правната сфера на
адресата на акта. Неясно е как конкретният избор на срок на мерките постига
целите на превенцията в обхвата на възможното ограничение до 14 дни, доколкото
органът не е изложил никакви мотиви за това, та било то дори бланкетни такива. Сочи се, че не е дефинирана тежестта на
нарушението, като липсвали и твърдения за наличието на извършени други подобни
нарушения от ЕТ.
Искането е да се отмени оспорената ЗНПАМ. В
съдебно заседание жалбоподателят не се представлява. В писмена защита на
пълномощник са изложени съображения за незаконосъобразност на оспорената ЗНПАМ
и се претендира присъждане на деловодни разноски по представен списък на
разноските.
Ответникът – началник отдел „ Оперативни
дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, в писмено становище на пълномощник, както и чрез
процесуалния си представител в съдебно заседание, намира жалбата за
неоснователна и излага съображения в подкрепа на доводите си за
законосъобразност на оспорената заповед. Претендира юрисконсултско
възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар при
евентуално уважаване на жалбата.
Жалбата е подадена в преклузивния
14-дневен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, при наличие на
правен интерес и срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол за
законосъобразност.
Разгледана по същество, жалбата е основателна
по следните съображения:
С оспорената в настоящото производство
ЗНПАМ на ЕТ „Роси-66 – Р. К.“ с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление:***, е наложена ПАМ „Запечатване на
търговски обект” –
кафе-аперитив, находящ се в ***, стопанисван
от ЕТ и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. Правното основание за
издаване на ЗНПАМ е чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС. В обстоятелствената част
на ЗНПАМ е посочено, че при извършена проверка, на 10.06.2023 г., в 11.30 часа,
на търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС – кафе-аперитив, намиращ
се в ***, стопанисван от ЕТ „Роси-66 – Р. К.“, е констатирано нарушение на чл. 3,
ал. 1 от Наредба Н-18 от 13 декември от 2006г. на МФ за регистриране и отчитане
чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби
чрез електронен магазин.
В ЗНПАМ е записано, че за извършена контролна покупка на 4 броя кюфтета, 2 броя
гарнитури, 1 брой айрян, 1 брой минерална вода и 2
броя филии хляб на обща стойност 13.60лв., платена в брой на лицето Р. А. К., продавач
и собственик на обекта, не е издаден фискален касов бон от въведеното в експлоатация
и работещо в обекта фискално устройство „Datecs
DP 150”, с инд. № *** и ФП № ***,
отговарящо на изискванията на Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, нито от
кочан с ръчни касови бележки. Посочено е, че извършеното нарушените се доказва
и от установеното наличие на положителна касова разлика в размер на 13.60 лв.
между наличните парични средства в касата и средствата, регистрирани чрез ФУ,
документирано в опис на паричните средства към момента на започване на
проверката, приложен към протокола за проверка (сер.
АА №***/10.06.2023 г.). Отразено е, че съгласно дадените писмени обяснения на
собственика, разликата се дължи на сума от продажба, която не е отчетена чрез касовия апарат.
Прието е, че е нарушена разпоредбата на чл.
3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във вр.
с чл. 118, ал.1 от ЗДДС.
За констатираното нарушение на чл. 118, ал. 1
от ЗДДС е бил съставен АУАН № F10800/14.06.2023 г. срещу ЕТ „Роси-66
– Р. К.“.
Оспорената заповед е издадена от компетентен
орган с оглед нормата на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС и правомощията предоставени му
със Заповед № ЗЦУ-1148/ 25.08.2020 г., издадена от Изпълнителния директор на
НАП.
При издаване на заповедта е спазена
установената от закона форма и не са допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила. В чл. 186, ал. 3 от ЗДДС е
предвидено, че принудителната административна мярка се прилага с мотивирана
заповед на органа по приходите или от оправомощено от
него длъжностно лице. Следователно процесната заповед
следва да отговаря на изискванията на чл. 59 от АПК. Съгласно чл. 59, ал. 2, т.
4 от АПК, административният акт следва да съдържа фактическите и правни
основания за неговото издаване, каквито са изложени в заповедта. Оспорената заповед
съдържа задължителните законоустановени реквизити –
наименование на органа, който я издава, наименование на акта, адресат,
разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, начин и
срок на изпълнение на ПАМ, срок и ред за обжалване, и подпис на физическото
лице, персонализиращо административния орган.
ЗНПАМ обаче е издаден в нарушение на
материалния закон и в несъответствие с неговата цел.
Налице са материалноправните
предпоставки за налагане на ПАМ.
Съгласно приложимата материалноправна
разпоредба на чл. 186, ал. 1, т. 1, б.”а” от ЗДДС, принудителната
административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от
предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не издаде
съответен документ за продажба по чл. 118.
В съставения протокол за извършена проверка
са описани констатациите на проверяващите служители на НАП, включително и
неиздаването на касова бележка за извършената контролна покупка.
За налагане на ПАМ е достатъчно констатирано
нарушение, каквото в случая е налице.
В конкретния случай приложената мярка не
изпълнява функциите, предвидени в чл. 22 от ЗАНН, а именно предотвратяване и
преустановяване на административните нарушения и предотвратяване и отстраняване
на вредните последици от тях. Безспорно тези, свързани с преустановяване на
административното нарушение и преустановяване на вредните последици в случай на
вече довършено към момента на констатирането му административно нарушение няма
как да бъдат осъществени. Доколкото запечатването на търговския обект за 14 дни
и забраната на достъпа до него е разпоредено от
административния орган да бъде извършено след като нарушението е вече
преустановено, то налагането им по своята същност има характер на наказание, но
не и на ПАМ. За такова административно нарушение в ЗДДС е предвидено
административно наказание, което също изпълнява предохранителни цели и по
аргумент от чл. 12 от ЗАНН се налагат с цел да се предупреди и превъзпита
нарушителя към спазване на установения правен ред и да въздейства
предупредително върху останалите граждани. Ето защо, наложената с оспорената
заповед принудителна административна мярка не може да изпълни законово
предвидените превантивни цели, тъй като към момента на нейното изпълнение,
административното нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС, е
довършено и преустановено.
Възражението за нарушаване на принципа на
съразмерност при определяне на срока на ПАМ е основателно.
Определеният срок на действие на
принудителната административна мярка – запечатване на обекта за срок от 14 дни,
е обоснован с целената превенция за преустановяване на незаконосъобразните
практики в обекта, както и необходимото време за създаване на нормална
организация за отчитане на дейността от лицето.
Оспореният акт е
постановен в противоречие с целта на закона – определен е срок на ПАМ в размер
на 14 дни за нарушението, което се установява от констатациите на контролния
орган, като не са изложени мотиви относно необходимостта за действие на мярката
в такъв срок. В заповедта бланкетно е посочено като
основание, че запечатване на обекта в срок от 14 дни ще защити обществените
интереси и постигне целите на закона относно превъзпитание на нарушителя, но
изложеното не може да се определи като мотиви, тъй като представлява цитиране
на основни принципи при прилагане на административната принуда, а не е
посочване на конкретни факти, обстоятелства или съображения свързани с
поведението на нарушителя, с други негови предходни нарушения (относими към този обект на търговска дейност), обусловили
определянето на конкретната степен на административната принуда, в случая срока
за налагане на ПАМ за този търговски обект. Мотивите, съгласно които срокът е
съобразен с факта, че при продължаване на това нарушение за бюджета биха
произлезли значителни и труднопоправими вреди отново
са бланкетни, не са относими
към конкретното нарушение и нарушителя и от тях не може да бъде обоснован извод
какви по размер и начин на причиняване са значителните и труднопоправими
вреди презюмирани от административния орган. В този
аспект липсва анализ на търговската дейност на обекта, в който е установено
нарушението, какви по размер са оборотите от дейността, разходите за последната
и в какъв размер е печалбата, след приспадането на разходите.
Съдът счита, че
непосочването на фактическите основания за издаване на обжалваната мярка в срок
от 14 дни по отношение на конкретния търговец, представлява съществено
нарушение на административно производствените правила, тъй като не дава
възможност на съда да прецени дали са налице предвидените в закона предпоставки
и нарушава правото на защита на страната, която следва да е запозната с
твърденията на органа по фактите, за да ангажира доказателства в обратна
посока.
Посочването в
оспорената заповед на тежест на нарушението, последиците от същото и защита на
обществения интерес не дава възможност съдът да извърши проверка как е
съобразен размерът на наложената ПАМ с принципите за съразмерност и
пропорционалност заложени в чл. 6 от АПК. Посочено е, че при определяне на
срока е съобразен принципа за съразмерност, според който административният
орган упражнява правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо.
Тези мотиви са декларативни и не водят до извод, че в конкретния случай, при
определяне на срока за налагане на мярката, органът е съобразил принципа за
съразмерност, заложен в АПК. Съгласно чл. 6, ал. 2 от АПК, административният
акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в
по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. От
съдържанието на оспорената заповед за налагане на ПАМ не се констатира анализ
за съобразяването й с разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от АПК. Твърдението на
органа за създадена порочна практика на търговеца по неспазване на данъчната
политика не е доказано, тъй като същото не се основава на данни за други
нарушения от същия вид, поради което и мярката за срок от 14 дни се явява
прекомерна за търговеца.
Непосочването на
конкретни мотиви относно срока, за който се налага принудителната
административна мярка, съставлява нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т.
4 АПК, тъй като лишава съда от възможност да установи дали актът е постановен в
съответствие с целта на закона - чл. 146, т. 5 от АПК. Мярката е наложена в
размер към средния на предвидения от закона срок. След като законодателят е
предвидил срок до един месец за налагане на тази мярка, то административният
орган е бил длъжен да обоснове защо е определил точно размер от 14 дни на срока
на мярката, а не по- кратък срок. Като не е изложил факти и мотиви относно
цитираните обстоятелства имащи значение за определяне на срока на ПАМ, съдът не
би могъл да прецени дали административният орган е упражнил правомощията си в
съответствие с целите на закона, което е едно от основанията, посочени в чл.
146 АПК, за оспорване на индивидуалните административни актове. Това нарушение
е особено съществено и е самостоятелно основание заповедта да бъде отменена
като незаконосъобразна.
Също така следва да се посочи, че прилагането
на санкционни мерки в областта на ДДС представлява прилагане на правото на
Съюза по смисъла на член 51, параграф 1 от Хартата, на членове 2 и 273 от
Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на
данък върху добавената стойност – решение от 26 февруари 2013 г., Еkerberg Fransson, C-617/10 (EU:
C: 2013: 105), т. 27, и решение от 5 април 2017 г., Orsi
и Baldetti, C-217/15 и C-350/15 (EU: C: 2017: 264),
т. 16, поради което тези мерки следва да бъдат съобразени с изискването да не
надхвърлят необходимото за постигане на преследваните от законодателството цели
– чл. 6, ал. 2 от АПК, и точки 56 и 57 от решението от 4 май 2023 г. на Съда на
ЕС по дело С-97/21. Кумулирането на мярката по чл.
186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС с иницииране на
административно-наказателно производство срещу търговеца за налагане на
имуществена санкция по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС за нарушението по чл. 118, ал. 1
от ЗДДС (нерегистрирана продажба на стойност 21,00 лв.) не зачита правото по
чл. 50 от Хартата на основните права на ЕС (т. 55 от решението на Съда на ЕС по
дело С-97/21), от една страна, а от друга страна – е непропорционално. В
конкретния случай запечатването на търговския обект за 14 дни е мярка, която
създава ограничения за дейността на търговеца, които се несъразмерни на
поставената цел – обезпечаване събирането на ДДС. Мярката е допълнителна
тежест, която, преценена с оглед инициираното срещу търговеца
административно-наказателно производство, надхвърля тежестта на извършеното
нарушение по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС и е в противоречие с изискванията на
принципа за пропорционалност (точки 56, 57 и 62 от решението на Съда на ЕС по
дело С-97/21). Ограничението на основното право по чл. 50 от Хартата на
основните права на ЕС е допустимо, ако е необходимо за постигането на легитимни
цели (осигуряване събирането на ДДС), преследвани от националната правна уредба
(решение от 5 май 2022 г., BV, С-570/20, т. 34), но в случая на кумулирането на мярката по чл. 186, ал. 1, т. 1, б.
"а" от ЗДДС, издадена в рамките на административно производство,
което е отделно от вече започналото административно наказателно производство, е
недопустимо, доколкото не гарантира, че тежестта й, преценявана съвкупно с
тежестта на имуществената санкция, която се следва за вмененото на търговеца
административно нарушение, ще съответства на тежестта на нарушението по чл.
118, ал. 1 от ЗДДС. Запечатването на търговския обект, наред с иницииране на
административно-наказателно производство, в рамките на което законодателят е
предвидил налагане на имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лева, по
аргумент от чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, регламентиращ административно-наказателния
състав за нарушение по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, не е необходимо за постигане на
целта на ЗДДС, и е непропорционално ограничение спрямо тежестта на нарушението.
По изложените съображения, оспорената заповед
е незаконосъобразна, като издадена в противоречие с материалния закон и при
несъответствие с неговата цел и като такава следва да бъде отменена.
При
този изход на спора е основателно своевременно заявеното искане на
дружеството-жалбоподател за присъждане на деловодни разноски. Доказани са направени
разходи в размер на 350 лв., представляващи реално заплатено адвокатско
възнаграждение по ДПЗС № ***/ *** г., както и 50 лв. – внесена ДТ.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на
жалбоподателя деловодни разноски в общ размер на 400 лв.
Водим от горните мотиви и на
основание чл.172,
ал.2, предл.5-то от АПК,
Съдът:
Р Е Ш И:
Отменя Заповед
за налагане на принудителна административна мярка № ФК - 218-0114177/14.06.2023г., издадена от началник отдел „Оперативни
дейности" Пловдив ЦУ на НАП.
Осъжда Национална агенция по приходите, гр. София да заплати на ET „Роси-66 – Р. К.“ с ЕИК *** и седалище и
адрес на управление:***, деловодни разноски в размер на 400 лв. (четиристотин лева).
Решението може да се обжалва с
касационна жалба, пред Върховния административен съд, в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Препис от решението да се изпрати на страните
на основание чл.138, ал.3 от АПК.