Решение по дело №28/2009 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе,взе предвид следното:

С Решение N87/15.05.2009г., постановено по гр.д. N198/2008г., Момчилградският районен съд е отхвърлил предявения от „П.С.-М." Е. /в Л./, представлявано от ликвидатора Х.Н.Х. против „М. К.” , гр. Момчилград, ул. "С.В.".№ *, представлявано от изпълнителния директор И.А.П., и М. Р. А., с ЕГН*, Г., ул."Г." № **, вх. *, *, *., иск с правно основание чл.108 от ЗС за признаване на установено спрямо ответниците, че е собственик на триетажна масивна административна сграда, с призем, със застроена площ 203кв.м., пристроена към склад от 904кв.м. и едноетажна масивна сграда /склад/ със застроена площ от 576 кв.м., построени в УПИ1, кв.115, Г., У. В. № *, и осъждането им да му предадат владението на така описания недвижим имот, както и искът да бъде отменен НА № 55, т.ІV, рег.№ 3403, дело 600/2005г., в частта относно едноетажна масивна сграда /склад/ със застроена площ от 576 кв.м., построена в УПИ 1, кв.115, Г., У. В. № 2, с правно основание чл.537, ал.2 от ГПК, като неоснователни и недоказани; осъдил е "П.С.-М.” Е. /в Л./, представлявано от ликвидатора Х.Н.Х. да заплати на „М. К.” Г., ул. "С.В.".№ *, представлявано от изп. директор И.А.П. сумата в размер на 700лв., и на М. Р. А., ЕГН *,Г., сумата в размер на 650лв., представляващи деловодни разноски.

Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът „П.С.-М." Е. /в Л./, който чрез пълномощника си го обжалва. Сочи, че решението е необосновано и незаконосъобразно. Излага подробни съображения. Моли да се отмени първоинстанционното решение и предявените искове да се уважат изцяло. Претендира деловодни разноски за двете инстанции. В съдебно заседание се представлява от адв.Ч., който поддържа жалбата.

Въззиваемите „М. К.” , Г. и М. Р. А. чрез пълномощника си оспорват жалбата. Депозирали са отговор по реда на чл.263 от ГПК, в който сочат подробни съображения. Молят съда да остави в сила решението на първоинстанционния съд и да отхвърли жалбата. Претендират деловодни разноски.

Пред въззивната инстанция не са искани и допускани нови доказателства.

Окръжният съд, по повод и във връзка с подадената жалба и наведените оплаквания, констатира следното:

Жалбата е подадена в срок, поради което е допустима. По същество съдът съобрази следното:

Съдът е сезиран с искове с правно основание чл.108 от ЗС и чл.537, ал.2 от ГПК. Ищецът "П.С.-М." Е., Г. /в Л./ твърди, че е правоприемник на държавна търговска фирма, и че е собственик на недвижим имот - триетажна масивна административна сграда, с призем, със застроена площ 203 кв.м., пристроена към склад от 904кв.м. и едноетажна масивна сграда /склад/ със застроена площ от 576 кв.м., състояща се от едно складово помещение и една канцелария, като сградите са построени в дворно място с обща площ 13 028 кв.м., представляващо част от имот с пл.сн. № 121, попадащо в парцел 1, кв. 66 и парцел 2, кв.2 по плана на гр.Моичилград. Сочи, че в капитала на първия ответник били апортирани процесните сгради, възстановени на Районен кооперативен съюз, Г.. На последния въз основа на Заповед №РД 16-130/10.05.1994г. на министъра на търговията била възстановена по реда на чл.1, ал.5, чл.2 и чл.З от ПМС № 192/01.01.1991год., собствеността върху иззетото и одържавено кооперативно имущество, стопанисвано от ТЕД „П. с."Е. -Момчилград, но не била възстановена собствеността върху процесните имоти, тъй като същите били построени след одържавяването, със средства на Търговска държавна фирма, преобразувана в ТЕД „П. с." Е. -Момчилград. Твърди се в исковата молба също, че РКС- Момчилград се снабдил с Нотариален акт за собственост по реда на чл.483, ал.1 от ГПК въз основа на цитираната заповед. Впоследствие първият ответник продал на втория ответник едноетажната масивна сграда /склад/ със застроена площ от 524,75 кв.м. Моли съда да постанови решение, с което да го признае за собственик на триетажна масивна административна сграда, с призем, със застроена площ 203кв.м., пристроена към склад от 904 кв.м., и едноетажна масивна сграда /склад/ със застроена площ от 576 кв.м., като осъди ответниците да му предадат владението на описаните имоти. Моли също да бъде отменен Нотариален акт №55, т.4, рег. № 3403, дело 600/2005год., в частта относно втория недвижим имот.

Като съобрази данните по делото въззивният съд намира, че предявените искове са неоснователни и недоказани, поради което следва да бъдат отхвърлени.

Настоящата инстанция напълно споделя изводите на първоинстанционния съд и препраща към мотивите му, изложени в атакуваното решение, на осн.чл.272 от ГПК.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че през 1999г. РКС-Момчилград се е влял в Районен кооперативен съюз - Кърджали, и е било образувано кооперативно предприятие към РКС-Кърджали с наименование „М. К.” със седалище и адрес на управление Г..

С Решение № 648/30.05.2000г. по ф.д. № 323/2000г. кооперативното предприятие „М. К." е преоб­азувано в „М. К." Е..

С Решение № *21/07.03.2005г. по ф.д. №323А/2000г. са вписани приети съдружници и „М. К." Е. е променило формата си на „М. К.” ООД. С решение №1056/16.12.2005г. по ф,д. №323А/2000г. е вписано и преобразуването на дружеството в акционерно дружество с наименование „М. К." .

Не се спори, че РКС-Момчилград е било собственик на отделни недвижими имоти, общо в размер на 13 028 кв.м. Върху тези имоти след одържавяването им били построени сгради, две от които са предмет на настоящия процес - триетажна масивна административна сграда, с призем, със застроена площ 203кв.м., пристроена към склад от 904кв.м. и едноетажна масивна сграда /склад/ със застроена площ от 576 кв.м., построени в УПИ1, кв.115, Г., У. В. № *. Спори се относно това кога и с чии средства са били построени, и чия собственост са те.

На основание ПМС №35/1959г. са създадени единни държавни окръжни търговски предприятия, които са поели дейността и на окръжните и районните кооперативни съюзи, а тези организации преустановили дейността си и предали на новообразуваните окръжни търговски предприятия (ОТП) всичките си активи и пасиви към 31.03.1959г.

С приемането на Закона за кооперациите от 1991г., на основание пар. 1 от ДР е предвидено собствеността да се възстанови на кооперациите и на кооперативните организации по силата на закона, но не автоматично, а редът и условията за това възстановяване са предвидени в ПМС№ 192/91г.

Предвидени са хипотези, при които в подлежащото на връщане имущество не са били инвестирани държавни средства, а такива от одържавената стопанска единица /бившата кооперация/, и хипотези, при които са били инвестирани държавни средства. Правата на кооперациите и кооперативните съюзи са възстановени в пълен обем, включително и върху подобренията. За това в ПМС №192/91г. е предвидена възможността да се върне безвъзмездно това имущество, в което държавата не е инвестирала средства. И обратно, в случаите когато в подлежащото на връщане имущество са инвестирани средства на държавата, административният орган по чл.1, ал. 2 от Постановлението, е длъжен да преценява дали са налице условията посочени в чл. 1, ал. 1 ПМС № 192/91 г.

В конкретният случай държавата чрез Министъра на търговията е върнала на РКС -Момчилград иззетия и одържавен имот от 13 028кв.м., в който са били построени складове, описани в заповедта, но неконкретизирани по параметри. За построяването на същите, и в частност на процесните два недвижими имота, не са представени писмени доказателства по делото.

Процедурата по възстановяването на иззетото и одържавено кооперативно имущество се е осъществила през 1998год., с вписването на споразумението между „П. с." Е. Г. и РКС-Момчилград. Към този момент е действал Закона за държавната собственост /в сила от 01.06.1996год./. В чл, 2, ал. 4 от ЗДС е предвидено, че имотите и вещите, включени в капитала на търговски дружества нямат качеството на държавна собственост, а притежател на вещните права е търговското дружество. Следователно, при сключването на споразумението между ищеца и ответника на 16.09.1998г. двете процесни сгради не са били държавна собственост, същите са били подобрения, извършени в чужд имот, и след връщането му от държавата, собственикът на имота е станал и собственик на постройките. В този смисъл е и сключеното споразумение, вследствие на което описаните имоти, включително и двете процесни сгради са били предадени на РКС. РКС е заплатил на ищеца стойността им като подобрения във възстановения му недвижим имот.

С оглед изложено се установява, че РКС-Момчилград е бил собственик на процесни сгради, като понастоящем такъв е ответникът „М. К." - Момчилград, негов правоприемник. След като се установи безспорно, че първият ответник е собственик на процесните недвижими имоти, то той законосъобразно е прехвърлил собствеността на едноетажната масивна сграда /склад/, със застроена площ от 576кв.м., състояща се от едно складово помещение и една канцелария на втория ответник. Поради това и претенцията на ищеца против втория ответник също се явява неоснователна и недоказана.

Ищецът претендира и да бъде отменен НА № 55, т.ІV, рег.№ 3403, дело 600/2005год., в частта относно едноетажната масивна сграда /склад/, със застроена площ от 576кв.м., състояща се от едно складово помещение и една канцелария, но с оглед изхода по главния иск, то и този иск, акцесорен по своята същност, също се явява неоснователен и недоказан.

Поради изложеното, следва атакуваното първоинстанционно решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

При този изход на делото, и с оглед претенциите на страните за деловодни разноски, такива се следват за тази инстанция в полза на въззиваемите в размер съответно – в полза на „М. К." - Момчилград – 700лв., а в полза на М. Р. А. – 800лв., които следва да бъдат възложени в тежест на въззивника "П.С.-М." Е., Г..

Водим от изложеното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение N 87/15.05.2009г., постановено по по гр.д.N 198/2008г. по описа на Момчилградския районен съд.

ОСЪЖДА "П.С.-М.” Е. /в Л./, представлявано от ликвидатора Х.Н.Х., да заплати на „ М. К.” , Г., ул. "С.В.". № *, представлявано от изпълнителния директор И.А.П., сумата в размер на 700лв., и на М. Р. А., с ЕГН *, сумата в размер на 800лв., представляваща деловодни разноски за въззивната инстанция.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на Република България в едномесечен срок от съобщението до страните за изготвянето му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.