№ 1333
гр. София, 27.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско
дело № 20231110113427 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на „************“ ЕАД
срещу Л. Е. Б., с която са предявени осъдителни искове с правно основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника
да заплати на ищеца следните суми: сумата от 4 620,88 лв. – главница,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в гр. ************, с абонатен № *****, за
периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба – 15.03.2023 г., до изплащане на вземането;
сумата от 939,57 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2020 г. до 21.02.2023 г.; сумата от 38,53 лв., представляваща цена на
услугата за дялово разпределение за периода от 01.02.2020 г. до 30.04.2021 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
15.03.2023 г., до изплащане на вземането, както и сумата от 9,12 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода от 31.03.2020
г. до 22.02.2023 г.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника Л. Е. Б. в качеството на наследник на К. Е. П. и в качеството на
собственик на топлоснабдения имот въз основа на договор за продажба на
топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане.
Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период до
топлоснабдения имот топлинна енергия, като купувачът не е заплатил
1
дължимата цена, формирана по системата за дялово разпределение. Твърди, че
съгласно приложимите общи условия купувачът на топлинна енергия е
длъжен да заплаща дължимата цена в посочения в ОУ срок. Счита, че
ответникът е в забава, поради което дължи и обезщетение за забава върху
изискуемите главници. Ето защо моли за уважаване на предявените искове и
присъждане на сторените разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Л. Е. Б. чрез назначения
особен представител адв. Ю. К. е подала отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове по основание и размер. Релевира възражение за
изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно
чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявени за разглеждане са обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ.
В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно
правоотношение по договор за продажба между него и ответника, по силата
на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества, а за ответника
е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания
размер, както и че през исковия период в сградата, в която се намира
процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение
и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в
претендирания размер.
По възражението за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да
докаже наличието на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на
давността съгласно чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
При установяване на горепосочените обстоятелства в тежест на ответника
е да докаже, че е погасил претендираните вземания.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ „битов
клиент“ на топлинна енергия е физическо лице – ползвател или собственик на
имот, който купува отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или
природен газ за собствени битови нужди. Разпоредбата императивно урежда
кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие,
като меродавно е единствено притежанието на вещно право на собственост
или вещно право на ползване върху имота. В този смисъл са и задължителните
разяснения, дадени в т. 1 на ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. дело № 2/2017 г. на
ОСГК на ВКС. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата,
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са
подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна
2
енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.
153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Писмената
форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.
В първото по делото открито заседание като безспорно между страните е
отделено обстоятелството, че за исковия период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021
г. ответникът Л. Е. Б. се явява клиент /потребител/ на топлинна енергия за
процесния имот в качеството на собственик и в качеството на единствен
наследник на К. Е. П., който съгласно приложената на лист 35 по делото
Справка за предоставяне на данни по реда на Наредба 14/18.11.09 г. от
17.03.2023 г. е починал на 26.03.2022 г. От посочената справка, както и от
приетата като писмено доказателство на лист 12 по делото Справка за
предоставяне на данни по реда на Наредба 14/18.11.09 г. от 06.10.2017 г. се
установява, че ответникът Л. Е. Б. е сестра на починалия К. Е. П., а Л. Е. Б. и
К. Е. П., от своя страна, са деца на починалия на 09.03.1996 г. Емил К.ов П..
При горните обстоятелства и съобразно разясненията, дадени в
горецитираното ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на
ВКС, следва, че ответникът се намира в облигационно правоотношение с
ищцовото дружество и дължи заплащане на цената на доставените услуги.
Както се отбеляза по-горе, съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се
публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в
градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ). В случая несъмнено е, че приложимите в
отношенията между страните за процесния период Общи условия, одобрени с
Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, са влезли в сила, доколкото се
установи, че са били публикувани. Съответно, според нормата на чл. 150, ал. 3
ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите,
които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно
предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото
обаче не са ангажирани доказателства и няма данни, че ответникът е
упражнил правото си на възражение срещу Общите условия.
Предвид всичко гореизложено, при условията на пълно и главно
доказване се установява, че за процесния период е налице твърдяното
облигационно правоотношение между „************“ ЕАД и ответника Л. Е.
Б., възникнало по силата на договор за покупко-продажба на топлинна енергия
в процесния период, като в отношенията между страните за исковия период са
приложими Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди
от „************“ ЕАД на клиенти в град София, одобрени с Решение № ОУ-
1 от 27.06.2016 г. на КЕВР.
3
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за
дялово разпределение, а дяловото разпределение на топлинна енергия между
страните в сградата се осъществява от топлопреносното предприятие или от
доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице,
вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ.
В настоящия случай, видно от представените по делото писмени
доказателства - протокол от проведено на 27.04.2001 г. ОС на ЕС с адрес гр.
************, в която се намира процесният имот, ведно със списък на
присъстващите етажни собственици, Договор № 400-II от 27.09.2002 г. между
********** ООД /със сегашно фирмено наименование ************* ЕООД/
и процесната ЕС и документи за извършено дялово разпределение и за
годишни отчети, дяловото разпределение в сградата в режим на етажна
собственост за исковия период се е извършвало именно от конституираното по
делото трето лице помагач ************* ЕООД.
Топлинната енергия за отопление на сграда в режим на етажна
собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 ЗЕ
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост
при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ,
предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна
собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните
начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна
вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни, 2) на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска
и 3) по реална месечна консумация. а консумация за сградата, и една
изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация. Следователно, при
определяне стойността на действително потребената през процесния период
топлинна енергия следва да бъдат взети предвид резултатите от
изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват дали
фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като
отразяват реално доставеното количество енергия след проверка на място на
показанията на индивидуалните уреди за измерване.
В случая ответникът чрез назначения си особен представител не
оспорва факта на доставяне от ищеца на топлинна енергия в имота в
твърдените количества и обем. Доколкото обаче се касае за особено
представителство на ответника, който не участва лично по делото и
назначеният му особен представител не поддържка връзка с него, с оглед
изясняване обстоятелството дали за процесния период е налице пълно или
частично погасяване на претендираните суми от задълженото лице, по делото
е назначено и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което
съдът кредитира като пълно, обективно и компетентно изготвено.
4
Съгласно заключението на приетата по делото и неоспорена от страните
съдебно-счетоводна експертиза за процесния период не се установява да са
налице плащания от ответника в настоящото производство. Вещото лице
разяснява, че сумите са начислени коректно и съответстват на претендираните
от ищеца стойности, като след края на всеки отчетен период е извършено
изравняване на прогнозните стойности. Съгласно заключението дължимата
сума /главница/ за начислената топлинна енергия за процесния имот с
абонатен № ***** с отчитане на изравнителните сметки, изготвени от ФДР
************* ЕООД, е в размер на 4 620,88 лв.
Следва да се даде отговор на въпроса какво е количеството потребена
топлинна енергия, за което се дължи заплащане на цена с оглед наведеното от
ответника с отговора на исковата молба възражение за изтекла погасителна
давност.
Според чл. 33, ал. 1 от приложимите Общи условия от 2016 г. клиентите
са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, от което следва
извод, че се касае за срочно задължение. Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността
започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните
задължения давността тече от деня на падежа. Следователно, за всяко едно от
претендираните от ищцовото дружество месечни задължения, включени в
процесния период, давностният срок тече от момента, в който изтече срокът за
тяхното заплащане. Съгласно задължителната съдебна практика /ТР №
3/18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС/ вземанията за
доставена топлинна енергия се погасяват с изтичане на тригодишна давност,
тъй като се касае за „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
От друга страна, съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание
от 13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, за срока от 13.03.2020 г. до
отмяната на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с
изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните
субекти. Съгласно § 13 от Преходните и заключителните разпоредби към
Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето /ДВ, бр. 44/2020 г., в
сила от 14.05.2020 г./ сроковете, спрели да текат по време на извънредното
положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и за
преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни
от обнародването на този закон в „Държавен вестник“, като обнародването му
е извършено на 13.05.2020 г. Следователно за времето от 13.03.2020 г. до
20.05.2020 г. включително погасителната давност е била спряна по силата на
закона и този факт трябва да се отчете от съда при определяне на крайния
момент, когато давността изтича. По тази причина към 3-годишния давностен
срок следва да се прибави и периодът на спиране на давностния срок, чиято
продължителност е 69 дни /от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г./.
В случая исковата молба е подадена на 15.03.2023 г., поради което
5
погасени по давност са вземанията за стойността на доставената топлинна
енергия, чиято изискуемост е настъпила преди 05.01.2020 г., а това са
задълженията за периода от м.05.2019 г. до м.10.2019 г. включително.
Размерът на задължението за стойността на доставената топлинна
енергия за периода, за който не е изтекла погасителната давност – от м.11.2019
г. до м.04.2021 г. включително, съдът определи въз основа на заключението на
съдебно-счетоводната експертиза, като възприе посочената в т. 4 от
заключението стойност на общото задължение за потребена топлинна енергия
за отчетния период м.05.2019 г. – м.04.2020 г. в размер на 2 197,50 лв. и намали
същата наполовина, взимайки предвид периода, за който е изтекла давността,
от което следва, че дължимата сума за топлинна енергия за периода от
01.11.2019 г. до 30.04.2020 г. вкл. е в размер на 1 098,75 лв., а за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. вкл. е в размер от 2 373,31 лв. С оглед
гореизложеното, общият размер на цената на доставената топлинна енергия е
3 472,06 лв., дължима от ответника за периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2021 г.
вкл.
Доколкото настоящата претенция за главница е заявена от ищеца за сума
в по-висок от доказания с експертизата размер, на основание чл. 6, ал. 2 ГПК
съдът намира, че предявеният иск следва да се уважи частично до сумата от
3 472,06 лв., като се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от
4 620,88 лв. Върху главницата се дължи и законна лихва от датата на подаване
на исковата молба – 15.03.2023 г., до окончателното плащане.
Към посочената по-горе сума следва да се добавят дължимите годишни
такси за извършваната услуга за дялово разпределение, които съобразно
разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от Общите условия от 2016 г., чл. 61, ал. 1
от Наредба № 16-ЗЗ4/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и чл. 10 от Общите
условия на договорите между „************“ ЕАД и търговец за извършване
на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сграда етажна собственост се заплащат от потребителите на
топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща
цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.
Извършването на услугата се установява от приетата по делото съдебно-
счетоводна експертиза и от приложените писмени доказателства - протокол от
проведено на 27.04.2001 г. ОС на ЕС, Договор № 400-II от 27.09.2002 г. между
********** ООД /със сегашно фирмено наименование ************* ЕООД/
и процесната ЕС, представените от третото лице помагач документи за
извършено дялово разпределение и за годишни отчети и Договор между
„************“ ЕАД и ********** ООД /със сегашно фирмено наименование
*********** ЕООД/ от 09.06.2020 г. за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия. Размерът на дължимата такса дялово
разпределение се установява от представените от ищеца писмени
доказателства и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което
съдът кредитира в тази му част, а именно – сумата от 38,53 лв. Давността за
тези задължения започва да тече от датата на възникването им /арг. чл. 114, ал.
2 ЗЗД/. Ето защо давността за вземането за м.02.2020 г. е започнала да тече от
01.03.2020 г., поради което давностният срок не следва да се счита за изтекъл
преди подаване на исковата молба в съда – 15.03.2023 г. Ето защо претенцията
за стойността на услугата за дялово разпределение се явява основателна и
следва да бъде уважена изцяло. Върху главницата се дължи и законна лихва от
датата на подаване на исковата молба - 15.03.2023 г., до окончателното
плащане.
6
По акцесорните искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и
изпадането на длъжника в забава – уговорен падеж за плащане на цената на
доставена топлинна енергия, респ. датата на публикуване на общите фактури,
както и отправена и получена от ответника покана за заплащане на таксата за
дялово разпределение.
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. В чл. 84, ал. 1 ЗЗД е предвидено, че когато денят за изпълнение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му, а
според ал. 2, когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в
забава, след като бъде поканен от кредитора.
За процесния период от 15.09.2021 г. до 21.04.2023 г. намират
приложение Общите условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-
01/27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно тях клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия, определени по прогнозна
консумация в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят
(чл. 33, ал. 1 от ОУ), като след отчитане на средствата за дялово разпределение
и изготвяне на изравнителните сметки топлофикационното дружество издава
за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите, определени
по прогнозна консумация, и фактура за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки (чл.
32, ал. 3 от ОУ). Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Изрично е предвидено, че само ако последните
задължения не са платени в определения срок /45 дни от срока, за който се
отнасят/, клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва –
чл. 33, ал. 4 от ОУ. От цитираните разпоредби се налага изводът, че по ОУ от
2016 г. „************“ ЕАД начислява обезщетение за забава само за
задълженията по общата фактура.
Установи се по делото, че за отчетния период м.05.2019 г. - м.04.2020 г. и
за отчетния период м.05.2020 г. - м.04.2021 г. са издадени съобщения към
фактури по чл. 32, ал. 3 от ОУ на 31.07.2020 г. и на 31.07.2021 г. Поради това
върху дължимата непогасена по давност главница за доставена топлинна
енергия в размер на 3 472,06 лв. за периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2021 г.
вкл. се дължи обезщетение за забава, което възлиза на сумата от 527,56 лв.,
изчислена на основание чл. 162 ГПК и чрез общодостъпен интернет
калкулатор Изчисляване на законна лихва | Calculator.BG и съгласно чл. 86, ал.
2 ЗЗД вр. ПМС № 426/18.12.2014 г. Доколкото акцесорната претенция за
мораторна лихва е заявена в по-висок размер, същата следва да бъде частично
уважена за сумата от 527,56 лв. и отхвърлена за разликата до пълния
претендиран размер от 939,57 лв.
7
Що се отнася до цената за услугата дялово разпределение, липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата
молба, поради което акцесорната претенция за мораторна лихва в размер на
9,12 лв. за периода от 31.03.2020 г. до 22.02.2023 г. се явява изцяло
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има
право на следните извършени и доказани от него разноски - 236,38 лв. за
държавна такса, 860,81 лв. за особен представител, 300 лв. за депозит за вещо
лице и 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение /определено от съда в
минималния размер съобразно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правна помощ/. От общия размер на разноските – 1 497,19 лв., съразмерно на
уважената част от исковете следва да му се присъдят 1 078,06 лв.
Ответникът не е поискал присъждане на разноски, поради което такива
не му се дължат.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Л. Е. Б., ЕГН **********, с адрес гр. ************, на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД да заплати
на „************“ ЕАД, ЕИК *********, с адрес на управление гр.
***********, следните суми: сумата от 3 472,06 лв. – главница,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в гр. ************, с абонатен № *****, за
периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба – 15.03.2023 г., до изплащане на вземането;
сумата от 527,56 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2020 г. до 21.02.2023 г.; сумата от 38,53 лв., представляваща цена на
услугата за дялово разпределение за периода от 01.02.2020 г. до 30.04.2021 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
15.03.2023 г., до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ, както следва:
частично исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над 3 472,06 лв. до пълния предявен размер от
4 620,88 лв. и за периода от 01.05.2019 г. до 01.10.2019 г. вкл. и за разликата
над 527,56 лв. до пълния предявен размер от 939,57 лв., както и изцяло иска с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 9,12 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цена
на услугата дялово разпределение за периода от 31.03.2020 г. до 22.02.2023 г.
8
ОСЪЖДА Л. Е. Б., ЕГН **********, с адрес гр. ************, да
заплати на „************“ ЕАД, ЕИК *********, с адрес на управление гр.
***********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1 078,06 лв. – разноски
в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице помагач
************* ЕООД, ЕИК **********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9