Р Е Ш Е
Н И Е
№35
гр. Несебър, 30.01.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска
колегия, шести състав в публично заседание на шестнадесети януари две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Валери Събев
при участието на секретаря Диана Каравасилева, като разгледа гр. д. № 1069 по описа на Районен съд Несебър за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл. 124, ал. 1 ГПК.
От
ищеца К.Ж.Й. е предявен иск срещу „Е.Б.Е.” ЕАД с правно основание чл. 124, ал.
1 ГПК за установяване недължимостта на сумата от 411,38 лв. по фактура №
********** от 21.10.2019г. за отчетен период 02.03.2018г. – 15.05.2018г.,
представляваща допълнително начислена ел. енергия. Излага се, че допълнителната
електрическа енергия е начислена неправомерно. Сочи се, че ищецът не носи вина
за неправилно измерване от електромера. Развиват се съображения в тази насока.
Навежда се, че клаузата от ОУ, която регламентира едностранно от доставчика на
електрическа енергия коригиране на сметките за електрическа енергия за
предходен период без определяне на периода и без отчитане на реално
консумираната енергия следва да се счита за неравноправна по смисъла на чл.
143, т. 6 и т. 18 от ЗЗП и нищожна на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП и чл. 26,
ал. 1 ЗЗД. С тези доводи клаузата на чл. 28 от ОУ се оспорва като нищожна.
Излага се, че липсват доказателства доначисленото количество електрическа
енергия да е било доставено до адреса на ищеца. Развиват се съображения за
неприложимост на процедурата по чл. 47 ПИКЕЕ. С тези доводи от съда се иска да
уважи предявения иск. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от процесуалния представител на ответника „Е.Б.Е.” ЕАД е депозиран
отговор, с който предявеният иск се оспорва. Обръща се внимание, че
констативният протокол е съставен при спазване на чл. 63, ал. 1 от ОУ. Сочи се,
че е изготвена експертиза в БИМ, според която вследствие на манипулация
електромерът не измерва, като грешката не може да бъде точно установена. Твърди
се, че операторът е извършил преизчисление на количеството електрическа енергия
при спазване на инструкциите, съдържащи се в чл. 48, ал. 1, т. 2, б. „б” от
ПИКЕЕ. Навежда се, че по този ред е определен период от 74 дни преди датата на
проверката, за който е начислена сумата от 411,38 лв. Развиват се съображения в
насока, че съществува основание за извършеното преизчисление, а именно ПИКЕЕ,
обнародвани в ДВ, бр. 98 от 2013г. Излага се, че ответникът няма задължение да
доказва виновно поведение от страна на ищеца. Навеждат се подробни аргументи в
подкрепа на тезата, че липсата на предвиден изричен ред за уведомяване на
клиентите при извършена корекция не е основание да се отрече дължимостта на
сумата. С тези доводи до съда се отправя искане да отхвърли иска. Претендират
се разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира, че се установява следна фактическа обстановка:
По делото не се спори, че ищецът е потребител на ел. енергия на адрес в с. Гюльовца, ул. Г.Д.**с ИТН 4318185, клиентски номер: **********. Този факт се
установява и от приложената към исковата молба фактура № ********** от
21.10.2019г. (на л. 8 от делото). Не се спрои, че имотът, в който е монтирано
процесното СТИ, е присъединен към електропреносната мрежа. Не се спори, че
между страните са действали общи условия на договорите за продажба не
електрическа енергия, одобрени с Решение № ОУ-13 от 10.05.2008г. на ДКЕВР и
общи условия на договорите за пренос на електрическа енергия през
електроразпределителната мрежа, одобрени с Решение № ОУ-14 от 10.05.2008г.
От служители на ответника е извършена проверка на
използваното от ищеца СТИ фабр. № ********* (за имота находящ се в с. Гюльовца, ул. Г.Д.**ИТН 4318185), за което е съставен констативен протокол № 438624 от 15.05.2018г. (на л. 9 от делото). Видно от протокола електромерът бил с налични пломби на кл. блок и държавна. При
измерване с еталонен уред се констатирала грешка в рамките на допустимата +0,30
%. Същият бил „сменен по нареждане”. Електромерът с фабричен № ********* бил демонтиран и поставен в безшевна торба. Впоследствие
бил предоставен на БИМ за извършване на метрологична експертиза. Видно от
констативен протокол за метрологична експертиза на средство за измерване № 771
от 17.05.2019г. (на л. 10 от делото) от експертите било установено, че
фирмените знаци – пломби, са унищожени, със следи от повторно пломбиране.
Констатиран е достъп до вътрешността на електромера, като в кутията допълнително
е монтирано нерегламентирано електронно устройство, състоящо се от електронна
платка, проводници и реле, което е присъединено в измервателната верига на
електромера. Извършени са проверка на точността на електромера, проверка на
константата и проверка на показващо устройство (точки 4.4, 4.5 и 4.6 от
експертизата). При кратковременно включване с отчитане импулси на изхода за
проверка са отчетени грешки в рамките на максимално допустимия процент.
Установено е, че константата съответства, а при показващото устройство не се
отчита грешка.
От приложената справка за коригиране на сметката за електроенергия на
адреса с. Гюльовца, ул. „Гоце Делчев” № 6 (на
л. 20 от делото) е видно, че е извършена корекция на сметката за ел.
енергия на ищеца за периода 02.03.2018г. – 15.05.2018г. В резултат на това му
била начислена сума за доплащане от 411,38 лв., фактурирана с фактура №
********** от 21.10.2019г. В тази връзка до ищеца било изпратено и писмо от
страна на ответника, с което бил уведомен за допълнително начислената сума (на
л. 7 от делото). Писмото било получено на 02.11.2019г. (видно от обратна
разписка на л. 21 от делото).
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
По предявения иск по чл. 124, ал. 1 ГПК в тежест на
ответника е да докаже наличието
на облигационна връзка с другата страна, основанието и размера на вземането си.
Т.е. в конкретния случай той трябва да установи, че законосъобразно е
коригирал сметката на абоната, начислявайки фактурираните суми. Ответникът следва да докаже и
размера на претенцията си.
На основание чл. 146, ал. 2 ГПК съдът е указал на
ответника, че не сочи доказателства за начина, по който е начислено
допълнителното количество електрическа енергия.
По делото не се спори, че ищецът е потребител на ел. енергия по смисъла на § 1, т. 41б от ДР на ЗЕ и е в
договорни отношения с ответното дружество. Безспорно
е, че електромерът на ответника е присъединен към електропреносната мрежа. Както се установява от фактическа страна в отношенията между страните действат ОУ на ДПЕЕЕМ, включително и с измененията им от 2009г.
Спорен по делото е въпросът дали „Е.Б.Е.” ЕАД е начислило правилно сумата от общо 411,38 лв. като корекция на сметката на ответника по реда на чл. 48 и чл. 51, ал. 1 от Правила за измерване на количество енергия, приети от Държавната комисия
за енергийно и водно регулиране по т. 3 от Протокол № 147 от 14.10.2013г. на
основание чл. 21, ал. 1, т. 9 вр. с чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, публикувани в ДВ
бр. 98/2013г. от 12.11.2013г. За процесния период тези текстове
от правилата са действали, тъй като част от текстовете (без чл. 48 – чл. 51 от
ПИКЕЕ) са били отменени с решение на ВАС, постановено по адм.дело с № 2385/2016
г., в сила от 14.02.1017г., а чл. 48 – чл. 51 от ПИКЕЕ са били отменени с
решение № 3879/2017г., в сила от 23.11.2018г. В практиката на ВКС е прието, че с изменението в Закона за енергетиката с
ДВ бр. 54/12г. съществува законово основание крайният снабдител да коригира
сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа
енергия, ако е изпълнил задължението си по чл.98а, ал.2, т.6 и по чл. 83, ал.
1, т. 6 ЗЕ за предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване
на клиента при извършване на корекция на сметка и на правила за измерване на
количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване,
начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване,
включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за
предоставената електрическа енергия. Т.е. с приемането на цитираните Правила,
обнародвани на 12.11.2013г., крайният снабдител се е сдобил с правомощието да
коригира сметката на клиентите, но при съблюдаването им. В този смисъл напр.
Решение № 111 от 17.07.2015г., постановено по т.д. № 1650/2014г. по описа на
ВКС, I т.о. В Решение № 115 от
20.09.2017г. по търг. дело № 1156/2016г. на II търг. отделение е прието, че крайният снабдител на електрическа енергия не е длъжен да доказва
виновно поведение на абоната при доказано неточно отчитане на електромера на
клиента и извършено преизчисление на сметката му след влизане в сила на
измененията и допълненията на чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката и
след влизане в сила на ПИКЕЕ, обн. ДВ, бр. 98/2013г., в сила от 16.11.2013г. От
своя страна в Решение № 150 от 26.06.2019г. по гр.д. № 4160/2018г. по описа на III гр. о. на ВКС е прието, че и след отмяната на правилата е допустимо
електроразпределителното дружество да преизчислява сметките за потребена
електрическа енергия за минал период, когато действително доставената енергия
погрешно е отчетена и заплатена в по-малък размер. Както е посочено в решението
преизчисляването е допустимо когато липсва приложима специална подзаконова
нормативна уредба за преизчисляване на сметки за електрическа енергия за минал
период, поради неотчитане и незаплащане на част от действително потребената
електрическа енергия, измерена в невизуализиран регистър на СТИ, в резултат на
установено софтуерно въздействие върху СТИ от страна на крайния битов потребител.
Прието е още, че когато е доставено определено количество енергия, но поради
допусната грешка е отчетена енергия в по - малък размер и съответно е заплатена
по - малка цена от реално дължимата, купувачът дължи доплащане на разликата.
Дори да липсва специална правна уредба (преди приемане на ПИКЕЕ от 2013г. и
след отмяната им с решения на ВАС), този извод следва от общото правило, че
купувачът по договор за продажба дължи заплащане на цената на доставената
стока, и от общия правен принцип за недопускане на неоснователно обогатяване.
Посочено е, че при неправомерно въздействие върху СТИ от страна на потребителя,
той дължи заплащане на реално потребената електрическа енергия, ако доставчикът
докаже наличието на потребление и действителния му размер, като това разрешение
не влиза в колизия с дължимата и законово регламентирана защита на
потребителите от евентуални неравноправни клаузи.
От анализа на цялата относима към настоящия
случай практиката, тълкуваща действащите към процесния период правни норми,
може да се направи извод, че принципно е допустимо извършването на корекция от
ответника. Същото обаче е допустимо при съблюдаването на определени правила.
Следва да са се реализирали обстоятелства, попадащи в обхвата на чл. 48 – чл.
51 от ПИКЕЕ, а при липсата на такива е необходимо по делото да се докаже, че до
адреса на ищеца е доставено определено количество енергия, но поради допусната
грешка в измерването е отчетена енергия в по - малък размер и съответно е
заплатена по - малка цена от реално дължимата. Т.е. доставчикът (ответникът)
следва да докаже наличието на потребление и действителния му размер.
Именно в такава насока са и дадените указания от
съда при изготвения проект за доклад, като на ответника дори изрично е
доказано, че не сочи доказателства за начина, по който е
начислено допълнителното количество електрическа енергия.
В чл. 48, ал. 1 от ПИКЕЕ (действал за процесния период) е
прието, че при липса на средство за търговско измерване,
както и в случаите, когато при метрологичната проверка се установи, че
средството за търговско измерване не измерва или измерва с грешка извън
допустимата, операторът на съответната мрежа изчислява количеството
електрическа енергия за период от датата на констатиране на неправилното/неточното
измерване или неизмерване до датата на монтажа на средството за търговско
измерване или до предходната извършена проверка на средството за търговско измерване,
но не по-дълъг от 90 дни. В чл. 48, ал. 2 от ПИКЕЕ (в редакцията за процесния
период) е предвидено, че когато при проверка на измервателната система се
установи промяна на схемата за свързване, корекцията по ал. 1 се извършва само
въз основа на констативен протокол за установяване намесата в измервателната
система, който отговаря на изискванията по чл. 47 и е съставен в присъствието
на органите на полицията и е подписан от тях. Съгласно редакцията на чл. 49,
ал. 1 от ПИКЕЕ при повреда или неточна работа на тарифния превключвател, поради
която използваната електрическа енергия се измерва, но не се регистрира точно
по съответните тарифи, избрани от клиента, отчетената електрическа енергия се
разпределя на база на аналогичен предходен период, а според чл. 50 от ПИКЕЕ - в
случаите на установяване на несъответствие между данните за параметрите на измервателната
група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно
изчисляване на използваните от клиента количества електрическа енергия, операторът
на съответната мрежа коригира количествата електрическа енергия като разлика между
отчетеното количество електрическа енергия и преминалите количества
електрическа енергия за времето от допускане на грешката до установяването й,
но за период не по-дълъг от една година. Т.е., за да е налице валидна
корекционна процедура по ПИКЕЕ е необходимо на първо място да е установен един
от следните факти: 1. липса на средство за търговско измерване, 2. средството
за търговско измерване не измерва или измерва с грешка извън допустимата
(установено при метрологичната проверка); 3. промяна на схемата за свързване на
измервателната система; 4. повреда или неточна работа на тарифния превключвател
и 5. несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и
въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно
изчисляване на използваните от клиента количества електрическа енергия.
По делото не са доказани обстоятелства, които да могат да
се подведат под който и да е било от посочените пет фактически състава. На
процесния адрес е установено средство за търговско измерване, което е
демонтирано „по нареждане”, а не поради обстоятелството, че не измерва или
измерва с грешка извън допустимата. С констативния протокол не е установена
промяна на схемата за свързване на измервателната система. Не установена
повреда или неточна работа на тарифния превключвател, нито несъответствие в
параметрите на измервателната група. Изготвената от БИМ експертиза също не е
установила обстоятелства, относими към посочените фактически състави. Изрично е
констатирано, че грешките при измерването са в рамките на допустимите
отклонения, както и, че липсва грешка при отчитането с показващото устройство.
Не са констатирани повреди в тарифния превключвател. Констатираният от БИМ
достъп до вътрешността на електромера не попада в нито една от цитираните
хипотези.
Както е прието в цитираното вече Решение № 150 от 26.06.2019г. по гр.д. №
4160/2018г. по описа на III гр. о. на ВКС дори и когато съответният случай
не попада в хипотезите на чл. 48 – чл. 51 от ПИКЕЕ, отново е възможно да се
извърши корекция, но при доказване на определени други факти, посочени по-горе
- неправомерно въздействие върху СТИ от страна на потребителя, което води до
реално потребление на електрическа енергия в размер по-висок от отчетения
(респ. заплатения). В подобна насока и е постоянната практика на ВКС – напр.
още Решение № 21 от 01.03.2017г. по т.д. № 50417/2016г. по
описа на I гр. о. Посочените факти следва да бъдат доказани от доставчика. По делото
такива факти не са доказани. Нещо повече – въпреки дадените от съда указания,
ответникът не е установил начина, по
който е начислено допълнителното количество електрическа енергия (вкл. и дали
този начин се основава на начисляване на реално потребена, но неотчетена
електрическа енергия). Впрочем събраните по делото доказателства са в обратната
насока, тъй като изготвената от БИМ експертиза е достигнала до извод, че СТИ не
измерва с грешка над максимално допустимата. Т.е. липсват констатации въпреки
нерегламентирания достъп до вътрешността на СТИ, това да е довело до
потребление на електрическа енергия от страна на ищеца, което да не е отчетено
по надлежния ред. Липсват и констатации за точния размер на евентуално такова
потребление. В отговора на исковата молба е въведено твърдение, че вследствие
на констатираната манипулация „електромерът не
измерва”, но липсват доказателства в подкрепа на това твърдение. Точно
обратното – изводите на БИМ са, че електромерът измерва в рамките на
допустимата грешка. Впрочем такива са били изводите и на служителите на
ответника, извършили проверка с еталонен уред на място, при която е установена
грешка от +0,30 % (в рамките на допустимата – до 2,00 %). Дори монтираният от
тях нов електромер отново е бил с грешка в рамките на допустимата, а именно - 0,60
%.
По изложените съображения съдът намира, че по делото не се установи наличието на
основание за доставчика да извърши корекция на сметката на абоната, с оглед на
което се явява недоказано от ответника, че процесната сума в размер на
411,38 лв. му се
дължи. Както се посочи не се установиха обстоятелства, които да обосноват
приложението на чл. 48 и чл. 51, ал. 1 от ПИКЕЕ (действали за процесния
период), на които самият ответник основава корекцията (видно от писмо на л. 7
от делото). Не се доказа и реално потребено количество енергия за процесния
обект, което да не е отчетено. Поради това искът за установяване на недължимостта
на сумата е основателен и следва да бъде уважен.
При този изход на спора на ищцеа следва да се присъдят направените по
делото разноски в размер на 350 лв., от които 300 лв. – платено възнаграждение
за един адвокат и 50 лв. – платена държавна такса.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че К.Ж.Й., ЕГН **********, с адрес ***, НЕ ДЪЛЖИ на „Е.Б.Е.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 411,38
лв. по фактура № ********** от 21.10.2019г. за отчетен период 02.03.2018г. –
15.05.2018г., представляваща допълнително начислена електрическа енергия, за обект
в с. Гюльовца, ул. Г.Д.**с ИТН 4318185,
клиентски номер: **********.
ОСЪЖДА „Е.Б.Е.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
***, ДА ЗАПЛАТИ на К.Ж.Й., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 350 лв., представляваща
направените по делото разноски, от които 300 лв. – платено възнаграждение за
един адвокат и 50 лв. – платена държавна такса
Решението може да бъде обжалвано пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: