Р Е
Ш Е Н И Е
гр. Ихтиман, 10.09.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ИХТИМАН, ІII състав, в публично заседание на десети август две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: СВЕТОЗАР Г.
при секретаря Цветелина Велева, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 130/2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба срещу Наказателно постановление № 19-0274-001207/16.10.2019г. на началника на РУ- Ихтиман, с което на Д.Г.Б., ЕГН **********, на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП за нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер на 700 лева и "Лишаване от право" да управлява МПС за срок от 3 месеца, както и на основание Наредба I з-2539 на МВР са отнети общо 12 точки.
Жалбоподателят твърди, че пътният участък е част от републиканската пътна мрежа, поради което ограничението на скоростта не е било 50 км/ч.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява. Постъпило е писмено становище от процесуалния му представител, в което се поддържа, че е нарушена разпоредбата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, тъй като АУАН е подписан само от един свидетел; че е налице неясно описание на нарушението; че АУАН е съставен след изтичане на тримесечния срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН.
Въззиваемата страна редовно призова, не се явява, не се представлява, не взема становище по жалбата.
Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 21.05.2019г., в 10,29 часа, в гр. Ихтиман на ПП-8 в района на км 126 с посока на движение от гр. София към гр. Костенец при ограничение на скоростта от 50 км/ч в населено място лек автомобил ШКОДА ОКТАВИЯ с рег. №СВ8735МВ, управляван от жалбоподателя, се е движил със скорост 101 км/ч. Скоростта била фиксирана с техническо средство - мобилна система за видеоконтрол на нарушенията тип TFR1-M с № 588, фиксиращо скорост, дата, час и регистрационна табела. Скоростта е установена след приспадане на толеранса на допустима грешка от 3%.
След извършена проверка в информационните масиви на МВР било установено, че процесния автомобил е собственост на жалбоподателя.
Срещу жалбоподателят бил съставен АУАН за нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, препис от който му бил връчен лично.
Въз основа на така съставеният АУАН било издадено и атакуваното НП, с което на основание чл. 182, ал.1, т. 6 от ЗДвП за нарушение по чл.21, ал.1 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер на 700 лева и "Лишаване от право" да управлява МПС за срок от 3 месеца, както и на основание Наредба I з-2539 на МВР са отнети общо 12 точки.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Гореизложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията на свидетелите Т. и М. (частично), както и останалите писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК.
Съдът не кредитира показанията на св. М. в частта, в която заявява, че собственик на автомобила е юридическо лице, до което е изпратено запитване относно ползвателя на автомобила, тъй като по делото с разпореждане на съда от 09.03.2021г. (л. 17) е изискана справка от ЦБД КАТ за собственик и ползвател на МПС към 21.05.2019г. (датата на нарушението), като видно от тази справка (л. 26 от делото) собственик на автомобила не е юридическо лице, а жалбоподателят. Това несъответствие между изисканата справка и показанията на св. М. съдът счита, че се дължи на липса на достатъчно ясен спомен поради изминалия период от време и големия брой сходни случаи предвид длъжността на свидетеля. В останалата част, в която свидетелят М. заявява, че той е съставил АУАН, че е налице превишаване на допустимата скорост, че се касае за населено място и е бил налице знак Д11, показанията му се подкрепят от останалите доказателства по делото, поради което следва да бъдат кредитирани.
Представеният по делото снимков материал съдържа записани датата, часа, засечената скорост на движение и регистрационния номер на автомобила, като представлява годно веществено доказателствено средство, изготвено по предвидения в закона ред, поради което може да установи извършеното нарушение.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
НП е връчено на 04.02.2021г. (видно то разписка на л. 5 от делото), като жалбата е депозирана на същата дата (видно от отбелязване върху същата на л. 4 от делото), поради което е подадена в срок. Наред с това същата изхожда от легитимирано лице и е срещу подлежащо на обжалване НП, поради което е допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, като съображенията за това са следните:.
На първо място съгласно чл. 34, ал. 1 ЗАНН, не се образува административнонаказателно производство, а образуваното се прекратява, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението.
Откриване на нарушителя по смисъла на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН означава установяване на автора на деянието. В конкретния случай, както вече беше по сочено, с разпореждане на съда от 09.03.2021г. (л. 17) е изискана справка от ЦБД КАТ за собственик и ползвател на МПС към 21.05.2019г. (датата на нарушението), като видно от тази справка (л. 26 от делото) собственик на автомобила е жалбоподателят. От докладна записка на л. 8 от делото се установява, че още на датата на нарушението (21.05.2019г.) началникът на РУ- Ихтиман е уведомен за извършеното нарушение.
Следователно процесното нарушение е такова, че същото не поставя под съмнение автора на нарушението- собственикът на МПС. Поради това моментът на установяване на нарушението и моментът на установяване на нарушителя в случая съвпадат, а дали административният орган "ще узнае" този факт е въпрос на полагане на дължимата грижа в разумни срокове, тъй като органите на МВР имат служебен достъп до информация за собствеността на МПС. Противното би означавало поставяне на началния момент, от който започва да тече тримесечният срок по чл. 34 от ЗАНН, в зависимост единствено от преценката на АНО в кой момент ще направи служебна справка за собственика на съответния автомобил.
За пълнота следва да бъде посочено, че по делото не се твърди и не са представени доказателства да е представяна декларация по чл. 188 от ЗДвП за посочване на лице, различно от собственика, което да е управлявало МПС, поради което не може да се приеме, че тримесечният срок по чл. 34 от ЗАНН е започнал да тече в по- късен момент (от представяне на тази декларация).
Органът разполага с тримесечен срок да състави АУАН за установяване на извършеното нарушение, като този срок изтича на 21.08.2019г.. АУАН е бил съставен на 12.09.2019г., т. е. след изтичане на тримесечния давностен срок по чл. 34, ал. 1 ЗАНН.
С изтичането на давностния срок по чл. 34 ЗАНН се погасява възможността да бъдат реализирани правомощията по административнонаказателното правоотношение, погасява се възможността за реализиране на административнонаказателната отговорност на дееца и се изключва възможността за неговото санкциониране. (Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015г. на ВКС по тълкувателно дело № 1/2014г. на ОСНК и ОСС на Втора колегия на ВАС).
По гореизложените мотиви издаденото наказателно постановление следва да бъде отменено като издадено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила с оглед съставянето на АУАН след изтичане на давностния срок по чл. 34, ал. 1 ЗАНН.
На второ място дори да се приеме, че е спазен тримесечният срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, то по делото се установи различна фактическа обстановка от посочената в АУАН и в НП.
В АУАН и в НП е посочено, че МПС е собственост на
юридическо лице- Аутобохемия, ЕИК *********. Съдът намира, че по делото не
се установи юридическо лице да е собственик на МПС, а напротив- от
представената на л. 26 от делото справка от ЦБД КАТ за собственик и ползвател
на МПС към 21.05.2019г. (датата на нарушението), като видно от тази справка собственик
на автомобила е жалбоподателят.
Това означава, че в конкретния случай жалбоподателят е
управлявал собствения си автомобил, а същевременно вмененото му нарушение се
изразява в управление с превишена скорост на автомобил, който е собственост на
юридическо лице. Следователно в настоящото производство не бе установено по
несъмнен и безспорен начин извършването на вмененото с АУАН и НП нарушение.
Имайки предвид, че в настоящото производство съответният наказващ орган е
носител на тежестта на доказване, то атакуваното НП следва да бъде отменено.
По разноските:
Съгласно чл. 63, ал. 3 ЗАНН страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. В случая
е представен договор за правна защита и съдействие (л. 40 от делото), в който е
отразено, че е заплатено в брой адвокатско възнаграждение, а от насрещната
страна е направено възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение (л. 3 от делото). Съгласно
чл. 63, ал. 4 от ЗАНН ако заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл. 36 от ЗА. Съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция
и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по
правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно
обезщетението. Според чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата, за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела с интерес до 1000лв.,
възнаграждението е 300 лв.. От представеният договор за правна помощ и
съдействие се установява, че заплатеното адвокатско възнаграждение е в размер
на 400 лв.. С оглед фактическата и правна сложност на делото и предвид
извършените от адвоката действия, изразяващи се в подаване на писмено становище
без явяване в съдебно заседание, адвокатското възнаграждение следва да бъде
редуцирано до размера на законовия минимум.
Съгласно чл. 143, ал. 1 АПК разноските се
възстановяват от бюджета на органа - издател на акта. Съгласно §.1 ,т.6 от ДР
на АПК поемането на разноски от административния орган е поемане на разноски от
юридическото лице, в чиято структура е този орган. В случая това юридическо
лице е ОДМВР София съобразно чл. 37, ал. 2, вр. с чл. 37, ал. 1, т. 2 ЗМВР.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-0274-001207/16.10.2019г. на началника на РУ- Ихтиман, с което на Д.Г.Б., ЕГН **********, на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП за нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер на 700 лева и "Лишаване от право" да управлява МПС за срок от 3 месеца, както и на основание Наредба I з-2539 на МВР са отнети общо 12 точки.
ОСЪЖДА ОДМВР София да заплати на Д.Г.Б., ЕГН **********, сумата от 300лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София област в 14 -
дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: