Разпореждане по дело №356/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С Решение №119 от 03.12.2013г., постановено по гр.д. № 969/2013г., Кърджалийският районен съд е осъдил П. А. И. от Г. да заплати на В. Д. М. от с.гр. сумата 1 600 лв., представляваща причинени неимуществени вреди от нанесени обиди с престъпление по чл.325, ал.1 от НК, извършено на 27.02.2009г., като е отхвърлил предявения иск по чл.45 от ЗЗД за разликата над сумата 1 600 лв. до пълния му размер от 3 000 лв. С решението съдът е осъдил ответника по иска И. да заплати по сметка на Районен съд –Кърджали сумата 64 лв., представляваща държавна такса върху размера на уважения иск.

Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът П. А. И., който го обжалва в срок, в частта, с която предявения иск за неимуществени вреди е уважен. Счита, че решението в обжалваната част е недопустимо, неправилно – поради нарушение на материалния и процесуалния закон, и необосновано. Моли съда да отмени решението в атакуваната му част и да реши спора по същество като отхвърли предявения иск като недопустим, или, ако съдът го счете за допустим – да го остави без уважение като неосн¯вателен и недоказан.

В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват. Не сочат доказателства и не правят доказателствени искания във въззивното производство.

Въззивният съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Въззивната жалба, като подадена в срок и от страна, имаща правен интерес от обжалване, е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. В този смисъл настоящият състав намира, че процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната му част. Същото е и правилно по следните съображения:

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.45 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за причинени на ищеца от ответника неимуществени вреди, в резултат на извършени от последния хулигански действия.

Настоящата инстанция намира предявеният иск за допустим. Както е посочил и районният съд в атакуваното решение, хулиганските действия може да са свързани с посегателства срещу личността, нанасяне на обиди или клевети, в която хипотеза се приема, че пострадалите от хулигански действия имат право да предявят граждански иск срещу дееца за причинените им неимуществени вреди дори и когато няма повдигнато отделно обвинение за конкретното престъпление против личността, както и да се конституират като частни обвинители –Постановление N 2/74г., Пленум на ВС, Решение № 22/1999г. по НД № 648/1998г на ІІ н.о., Решение № 31/1999г., Решение № 12/05.02.2009г. на ВКС по НД № 705/2008г на І н.о.

На осн.чл.272 ГПК въззивният съд споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд и препраща към мотивите на първоинстанционното решение.

От събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното:

Не е спорно по делото, че с присъда N 4/01.03.2012г., постановена по ВНОХД N 273/2011г. по описа на Окръжен съд –Кърджали, ответникът И. е признат за виновен в това, че на 27.02.2009г. в Г. извършил непристойни действия - отправил обиди към В. Д. М., Е. Д. В. и Д. С. С., и С. К. А. - служител на ЗЖУ – Кърджали, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, поради което и на основание чл.325, ал.1, вр. чл.54 от НК е бил осъден на наказание „пробация“ и „обществено порицание“. Присъдата е влязла в сила на 11.06.2012г. след потвърждаването й с Решение N 311/11.06.2012г. по кас.н.дело N 892/2012г. на ВКС на РБ.

По силата на чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали то е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца. Ответникът оспорва да е отправил обиди и да е проявил неуважение към ищеца, но присъдата установява със задължителна за настоящия съд сила, че при осъществяване на престъпния състав по чл.325, ал.1 от НК, ответникът е отправил обиди към ищеца.

От свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели се установява по безспорен начин, че на посочената дата при извършена полицейска проверка ответникът е отправил към ищеца, действащ като полицай, във връзка с изпълнение на служебните му задължения, обидите, описани в исковата молба, като го нарекъл „малоумник“, „лайнар“ „тъпанар“, отправяйки и заплахи за разправа и уволнение. Установява се също така, че вследствие на това поведение на ответника по иска, ищецът станал подтиснат, затворен, апатичен; в продължение на няколко месеца имал главоболие и близо година след това имал по-слаба мотивация при изпълнение на служебните си задължения, като няколко месеца след случая прекият му началник му отправил устна забележка, че има спад в работата.

При тези данни, въззивният съд съобрази, че с извършеното престъпление по чл.325, ал.1 от НК ответникът е нанесъл на ищеца множество обиди. Изречените обидни изрази са накърнили личното достойнство на ищеца и са го засегнали и като личност, и като полицейския служител, поради което и прилагайки критерия за справедливост, съгласно чл.52 от ЗЗД, въззивният съд намира, че за възмездяване на причинените му от деянието неимуществени вреди, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 1 600лв., като искът в останалата му част за разликата до пълния предявен размер от 3 000лв. следва да бъде отхвърлен.

Като е стигнал до същите изводи, първоинстанционният съд е постановил съдебен акт, който следва да бъде изцяло потвърден.

Водим от изложеното, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение №119 от 03.12.2013г., постановено по гр.д.№ 969/2013г. по описа Кърджалийския районен съд.

Решението е окончателно.

Председател: Членове:1. 2.