№ 22109
гр. София, 03.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Антоанета Г. Ивчева
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело №
20251110139591 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ ГПК.
Oбразувано e по искова молба на Т. Ю. Ю. срещу нс, с която са предявени
обективно, кумулативно съединени конститутивни искове с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно уволнението на ищеца, извършено със
Заповед № 626/13.06.2025 г. на пр, и с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за
възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „гл“ към ком на
нс, както и осъдителен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ
за заплащане на сумата в размер на 20 250 лв., представляваща обезщетение за
оставане без работа в резултат от незаконното уволнение за периода от 13.06.2025 г. до
13.12.2025 г., ведно със законната лихва за периода от 04.07.2025 г. до окончателното
плащане на вземането.
Ищецът твърди, че се намирал в трудово правоотношениe с ответника,
възникнало въз основа на трудов договор № 120 от 10.02.2025 г., по което заемал
длъжността „гл“ към ком, при размер на брутното трудово възнаграждение от 3375 лв.,
съгласно Заповед № 209/07.04.2025 г. На основание чл. 68, ал. 1, т. 5 КТ в трудовия
договор била уговорена клауза за срок – до 5 работни дни от избирането на
председател на съответната комисия в следващото нс. Поддържа, че със Заповед №
626/13.06.2025 г. на пр трудовото му правоотношение било прекратено, считано от
13.06.2025 г., на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ – с изтичане на уговорения срок на
договора, и във връзка с Решение за промяна в ръководството на ком, прието от нс на
05.06.2025 г. Намира прекратяването на трудовото правоотношение за
1
незаконосъобразно при твърдения за неосъществяване на предпоставките на
уволнителното основание, тъй като изтичането на уговорения срок било обвързано с
факта на конституиране на следващото 52-ро по ред нс, а не със действащото към
момента на издаване на оспорената заповед – 51- во нс, с което е възникнало
процесното трудовото правоотношение. В този смисъл, счита за ирелевантно
позоваването на Решението за промяна в ръководството на ком, доколкото същото
касае избор на нов Председател на Комисията в сегашното нс. По така изложените
доводи предявява разглежданите искове и моли за уважаването им.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, с който оспорва предявените искове, като счита същите за неоснователни.
Не се спори по фактите и се навежда, че е налице соченото в заповедта основание като
се излага, че правоотношението между страните е пряко свързано с избора на
председател на съответната постоянна комисия. Постоянните комисии в НС са
помощни органи на народното представителство, които подпомагат неговата дейност,
като подготвят проекти за закони, решения, декларации и обръщения и за надлежното
изпълнение на тези парламентарни задачи НС сключва трудов договор със
служителите към съответните комисии за заемане на длъжност за определен мандат.
Сочи се, че в конкретния случай възникването и прекратяването на трудовите
правоотношения с парламентарните служители към комисиите е уредено с изрична
правна разпоредба в ПОДНС, който е нормативен акт с ранг на закон - чл. 8, ал. 1, т. 10
ПОДНС, съгласно която служителите в парламентарните комисии се назначават и
освобождават от Председателя на НС по предложение на техния председател със срок
до 5 работни дни от избирането на председателя на съответната комисия в следващото
НС. Сочи се, че съгласно чл. 8, ал. 1, т. 10 от ПОДНС предложението на председателя
на съответната комисия до органа по назначаване е условие за възникването на
правоотношението, респективно липсата му - за неговото прекратяване и той е
органът, който преценява необходимостта от попълване на състава на комисията с
експертни сътрудници и предлага сключването на трудови договори с тях, с оглед
тяхната компетентност и квалификация. Излага се и че парламентарните служители в
постоянните комисии са пряко подчинени на Председателя на съответната комисия и
извършват и отчитат своята работа именно пред него ето защо се навежда, че
прекратяването на трудовото правоотношение на ищцата поради изтичане на
уговорения срок е законосъобразно като се излага и че са спазени и всички изисквания
за това по чл. 8, ал. 1, т. 10 от ПОДНС и § 7, ал. 2 от ДР на същия, чл. 33, ал. 4 от
ПРАНС и Решение за промени в ръководството на ком, прието от нс на 05.06.2025 г.
При тези доводи, моли за отхвърляне на предявените искове и претендира разноски.
Съдът, като взе предвид доводите и възраженията на страните, събраните по
делото относими доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа и
2
правна страна следното:
С оглед наведените доводи за незаконосъобразност на уволнението, в чиито
рамки е ограничена търсената съдебна защита съобразно диспозитивното начало в
гражданския процес, по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ в тежест на
ищеца е да докаже съществувало между страните трудово правоотношение и неговото
прекратяване. При установяване на посочените обстоятелства, в тежест на ответника –
работодател е да докаже материалноправните предпоставки, обуславящи възникването
на правото на уволнение на избраното от него основание и надлежното му
упражняване, а именно изтичането на срока, за който трудовото правоотношение е
било учредено.
С доклада по делото, обективиран в определение № 38966/18.09.2025 г., на
основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване по
делото са отделени обстоятелствата, че 1/ страните са били обвързани от трудово
правоотношение, възникнало въз основа на трудов договор № 120 от 10.02.2025 г., по
което ищецът е заемал длъжността „гл“ към ком в нс; 2/ трудовото правоотношение е
било прекратено от работодателя със Заповед № 626/13.06.2025 г. на пр, считано от
13.06.2025 г., на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ – поради изтичане срока на договора с
ищеца.
Видно от оспорената уволнителна заповед, същата е мотивирана с избора на нов
пр от нс на 05.06.2025г. Решение за промяна в ръководството на км, публикувано в ДВ
бр. 47/2025г. С посочения акт на основание чл. 16, ал. 3 и чл. 18, ал. 3 от Правилника
за организацията и дейността на нс /ПОДНС/ Севим Исмаил Али е освободен от
заеманата от него до този момент длъжност „председател“ на км на действащото нс и
същевременно с това е избрана за нов председател Цвета Вълчева Караянчева.
Съгласно чл. 73 КРБ, организацията и дейността на нс се осъществяват въз
основа на Конституцията и на правилник, приет от него. Приложим към уредбата на
отношенията между страните по делото е приетият от нс Правилник за организацията
и дейността на нс /ПОДНС/, обн. в ДВ бр.107/ 20.12.2024г., който е в сила от деня на
обнародването му в „Държавен вестник“ – арг. от § 15. от ДР на ПОДНС. По аргумент
от чл. 79, ал. 1 КРБ, във вр. с чл. 16, ал. 2, т. 11 ПОДНС, км, част от персоналния
състав на която е бил ищеца по силата на процесното трудово правоотношение, е
постоянна комисия на нс.
Съгласно чл. 8, ал. 1, т. 10 ПОДНС, председателят на нс в изпълнение на
правомощията по чл. 77, ал. 1 и чл. 78, т. 1 КРБ назначава и освобождава служителите
в парламентарните комисии по предложение на техния председател със срок до пет
работни дни от избирането на председателя на съответната комисия в следващото нс.
Съдържанието на посочената норма намира приложение в клаузата за срок,
уговорената в сключения между страните трудов договор № 120 от 10.02.2025 г. Видно
3
от неговото съдържание трудовото правоотношение е възникнало като срочно, а
именно за срок до пет работни дни от избирането на председател на съответната
комисия /в случая – км/ в следващото нс. Така уговорения срок намира правното си
основание в разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т. 5 КТ и неговата продължителност
произтича пряко от мандата на съответния орган, за чието пряко и непосредствено
осъществяване служат възложените на работника трудови функции. Същата създава
яснота в трудовоправното положение на работника към момента на сключване на
договора и определяемост на срока на неговото действие.
В разпоредбата на чл. 64, ал. 1 от кон /КРБ/ е установен четиригодишен мандат на
нс, който съгласно чл. 64, ал. 2 КРБ може да бъде продължен в случай на война,
военно или друго извънредно положение до отпадането на тези обстоятелства.
Съгласно чл. 64, ал. 4 КРБ, с полагането на клетвата на новоизбраните народни
представители се прекратяват пълномощията на предишното нс.
С доклада по делото са обявени на страните, на основание чл. 155 ГПК, за
общоизвестни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че мандатът на нс е с
начална дата 11.11.2024 г. и е в ход към датата на предявяване на исковата молба –
08.07.2025 г., както и че към датата на депозиране на исковата молба не е
конституирано 52-ро нс.
С оглед на гореизложеното настощият съдебен състав намира, че ищецът не е
доказал наличието на предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл. 325, ал. 1, т.
3 КТ – изтичане срока на договора, поради което извършеното с процесната заповед
уволнение е незаконосъобразно. Настъпването на прекратителното действие на срока
по чл. 68, ал. 1, т. 5 КТ е пряко обусловено от изтичане мандата на 51то нс, към чиято
км ищецът е бил назначен на длъжността „гл“, който мандат не е изтекъл нито към
датата на прекратяване на трудовото правоотношение, нито понастоящем.
Законността на уволнението не би могла да се обоснове с разпоредбата на чл. 33,
ал. 4 от пр на нс /ПРАНС/, утвърден от председателя на нс с вх. № АД-850-09-4 от
02.05.2018 г. Това е така, тъй като посочената разпоредба, в приложимата си към
момента на възникване на трудовото правоотношение между страните редакция, гласи,
че служителите към кабинета на председателя на нс, към кабинетите на заместник-
председателите на нс, към парламентарните групи и към постоянните комисии се
назначават на срочни трудови договори на основание чл. 68, ал. 1, т. 5 КТ.
Действително същата е допълнена със Заповед № АД-**/05.06.2025 г. на председателя
на нс, издадена на основание чл. 8, ал. 1, т. 11 ПОДНС, със следния текст: „Срокът им е
съгласно чл. 8, ал.1, т. 10 ПОДНС, но не по-късно от пет работни дни от датата на
избиране на нов председател, зам.-председател на нс, председател на парламентарна
група/постоянна комисия, или от преустановяване съществуването на парламентарна
група/постоянна комисия, в рамките на мандата на съответното нс.“. В Решение № 7
4
от 25.05.2010 г. на КС по к. д. № 5/2010 г. е прието, че ПОДНС е нормативен акт със
задължителна сила за държавните органи, организациите и гражданите, който по
силата на Конституцията стои паралелно със закона в йерархията на нормативните
актове. Така в приложение на чл. 17, ал. 2 ГПК, съдът констатира, че с направеното
допълнение в разпоредбата на чл. 33, ал. 4 ПРАНС, подзаконовият нормативен акт
влиза в пряко противоречие със разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 10 ПОДНС, която се
съдържа в нормативен акт от по-висока степен. Ето защо и по аргумент от чл. 5, ал. 1
АПК приложение намира по-високият по степен акт, а именно ПОДНС. Извън
изложеното, дори да можеше да прояви правното си действие, посоченото допълнение
не би се приложило по заварените трудови правоотношение, доколкото на същото не е
придадена обратна сила по смисъла на чл. 14 ЗНА.
Въз основа на горните изводи, предявеният конститутивен иск с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е основателен и следва да бъде уважен.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ в тежест на ищеца е да докаже
съществуването към момента на постановяване на решението на материалното
субективно преобразуващо право на възстановяване, което се обуславя от наличието
на трудово правоотношение, което би съществувало, ако не беше прекратено от
работодателя незаконосъобразно.
С оглед изхода на спора по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и
предвид определяемия характер на срока по чл. 68, ал. 1, т. 5 КТ – до пет работни дни
от избирането на председател на км в следващото нс, чийто мандат като такъв все още
не е изтекъл, конститутивният иск за възстановяване на ищеца на заеманата до
уволнението длъжност при ответника, следва да се уважи като основателен.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ в тежест на
ищеца е да докаже, че в причинна връзка с уволнението е останал без работа за
процесния период, поради което е претърпяла имуществена вреда, както и размера на
брутното трудово възнаграждение, получено за последния пълен отработен месец
преди уволнението.
От приетите като писмени доказателства по делото – два броя справка от
Регистъра на заетостта при НАП за актуалното състояние единните електронни
трудови записи на работника, се установява, че ищецът е останал без работа за
периода от 13.06.2025 г. до 18.11.2025 г. По делото не бяха ангажирани доказателства,
от които да може да бъде изведен еднозначен извод, че за посочения период
работникът е получавал доходи от труд, поради което фактът на принудителната
безработица следва да се счита установен. Размерът на брутното трудово
възнаграждение на ищеца за последния пълен отработен месец възлиза на сумата от
3375 лв., което обстоятелство е обявено за безспорно между страните и ненуждаещо
се от доказване с доклада по делото, обективиран в определение № 38966/18.09.2025 г.
5
Следователно за периода от 13.06.2025 г. до 18.11.2025 г., през които ищецът е останал
без работа, размерът на дължимото обезщетение, изчислен от съда по реда на чл. 162
ГПК, възлиза на сумата от 17 453,57 лв.
При тези констатации съдът намира, че искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т.
3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ е основателен и следва да се уважи до размера от 17 453,57
лв. и за периода от 13.06.2025 г. до 18.11.2025 г., а за разликата до пълния заявен
размер от 20 250 лв. и за период от 19.11.2025 г. до 13.12.2025 г. следва да се отхвърли,
доколкото обуславящите основателността му в посочената част факти към момента на
прекратяване на съдебното дирене не са били настъпили.
По отговорността за разноските:
При този изход на правния спор с правна възможност да претендира заплащането
на деловодни разноски разполагат и двете страни.
Ищецът е претендира разсноски и е представил доказателство за тяхното
извършване в размер на 3500 лв. за платено адвокатско възнаграждение, поради което
с оглед уважената част от исковете и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да му бъде
присъдена сумата от 3016,71 лв., представляваща деловодни разноски по делото.
Ответникът своевременно е релевирал възражение за прекомерност на разноските
на ищеца по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК. Същото е неоснователно, доколкото
уговореното възнаграждението е в размер близък до минималния такъв, предвиден в
приложимата редакция на разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа, която служи за ориентир.
Ответникът претендира разноски единствено за юрисконсултско възнаграждение,
поради което с отхвърлената част от исковете и на основание чл. 78, ал. 1, във вр. ал. 8
ГПК, във вр. чл. 37 ЗПр.Пом., във вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП следва да му бъде присъдена
сумата от 27,62 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на СРС държавна такса в размер на 836,06 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ
уволнението на Т. Ю. Ю., ЕГН **********, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 3
КТ със Заповед № 626/13.06.2025 г. на пр.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ Т. Ю. Ю., ЕГН **********,
на заеманата до уволнението длъжност „гл“ към ком на нс.
ОСЪЖДА нс да заплати на Т. Ю. Ю., ЕГН **********, на основание чл. 344, ал.
6
1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ, сумата от 17 453,57 лв., представляваща обезщетение
за оставане без работа в резултат от незаконното уволнение за периода от 13.06.2025 г.
до 18.11.2025 г., ведно със законната лихва за периода от 04.07.2025 г. до
окончателното плащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
уважения размер от 17 453,57 лв. до пълния предявен размер от 20 250 лв.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, нс, да заплати на Т. Ю. Ю., ЕГН
**********, сумата от 3016,71 лв., представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПр.Пом.,
във вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП, Т. Ю. Ю., ЕГН **********, да заплати на нс, сумата от
27,62 лв., представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК нс, да заплати по сметка на СРС сумата
от 836,06 лв. – държавна такса за разглеждане на делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от обявяването му.
Препис от решението да се връчи на страните на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7