Разпореждане по дело №491/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 4841
Дата: 29 ноември 2013 г.
Съдия: Емилия Топалова
Дело: 20131200100491
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 ноември 2013 г.

Съдържание на акта Свали акта

Публикувай

Решение № 234

Номер

234

Година

8.7.2010 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

07.14

Година

2010

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Диана Костова

дело

номер

20104100500664

по описа за

2010

година

Производство по чл. 258 от ГПК. Образувано е по въззивна жалба на адв.Н. като процесуален представител на "С."О. гр.В.Т., ул.

"В. П. " № 4 против решение №.../22.4.2010г. постановено по гр.д. ../2009г. по описа на ВТРС, с което същият е осъден да заплати на "А. И. " О. със седалище гр.П., ул "Р. Ш. № 6 сума в размер на ....лева, по издадена фактура, мораторна лихва от ... лева и законната лихва върху главницата в размер на .... лева и разноските в размер на .... лева. В жалбата се правят следните оплаквания за незаконосъобразност на постановеното решение: не е доказан искът, тъй като е била допусната СИЕ, за която ищецът не е внесъл дължимото възнагарждение, поради което не става ясно по какъв начин и метод са изчислени мораторните и законни лихви. Второ, твърди се, че между страните няма писмен договор, поради което не е ясно откъде произтича неговото задължение, не е обсъден въпроса с посочената покана от страна на ищеца, която не е приложена по делото като доказателство и не е получавана от ответника. Моли съда да отмени обжалваното решение със законните последици. Претендира разноски.

Въззиваемото дружество "А. И."О. в срока по чл. 263 от ГПК не е депозирал по делото отговор. Не е заел становище по жалбата и в о.з.

Пред настоящата инстанция не се ангажираха нови доказателства, като не правÞ оплакване досежно доклада на първата инстанция по чл. 146 от ГПК.

Въззивната жалба е допустима. Подадена е от страна, имаща правен интерес да обжалва и това е сторено в предвидения в чл. 259 ГПК преклузивен срок.

Великотърновският окръжен съд., след като се запозна с доказателствата по делото, наведените доводи във въззивната жалба, и след като съобрази закона, приема за установено следното:

В жалбата се спори, че между страните няма договорни отношения: ВТРС правилно е разпределил доказателствената тежест. В тежест на ищеца е да докаже, че такива съществуват. За валидността на една обикновена търговска продажба, каквата е тази между страните по делото не е необходимо съставянето на писмен договор. Писмената форма е условие за валидност на някои особени видове прадажби напр. чл. 333,чл.334, чл.335 от ТЗ : продажба на изплащане, с предварително плащане, с право на изкупуване. За обикновената продажба на стоки между търговци, във връзка с тяхната търговска дейност, законодателят не е въвел такова изискване за действителност на договора. За целите на бързия оборот е достатъчно да е издадена фактура между страните, каквато в процесния случай е налице №../6.4.2009г. и №.../19.3.2009г. за обща стойност от .... лева. Тези фактури не са оспорени в производството пред ВТРС, напротив в о.з. 17.3.2010г.е прието като доказателсттво платежно нареждане за част от дължимите суми, а адв. Н.е заявила, че останалите, ще бъдат заплатени в разумни срокове. Следователно е налице едно признание на задължението. С оглед на събраните в първата нстанция доказателства ВТРС правилно е установил, че между страните същестуват договорни отношения във вид на търговска продажба, като е изпълнено задължението по чл. 327 от ТЗ за издаване на фактура от страна на доставчика. Не се правят възражения за недоставяне на стоката или друга форма на виновно неизпълнение на двустранния договр от страна на ищеца, поради което правилно ВТРС е приел, че сумите са дължими, като техният размер не е оспорен от ответника, от претендирания такъв е извадена сумата на преведените средства по време на процеса и е останало задължение за ... лева. Това е заявил и представителят на ответника в с.з. 17.3.2010г. Поради което съдът е приел, че не е необходимо да се правят допълнителни разноски за експертиза Искът се явява основателен: представени са два броя фактури, подписани от двете страни, по които не е извършено плащане в законоустановения срок, налице и признание от страна на ответника за целия размер на задължението , направено плащане по време на процеса на част от задължението, поради което искът с правно осноавние чл. 327 ал 1 от ТЗ се явява основателн и доказан. По отношение на втория елемент, обективно съединения иск по чл. 86 от ЗЗД за лихви от датата на забавата до предявяване на исковата молба. В тази насока пред настоящата инстанция се прави възражение, че задължението не е станало изискуемо преди предявяване на иска, тъй като се твърди, че е връчена покана, а такава не е представена. С оглед обаче разпоредбата на чл. 327 ал 1 от ТЗ, изрично се посочва, че плащане на цената се дължи при доставяне на стоката или при предаване на документите за това. Възражение, че стоката не е получена не се правят, както и че не са получени фактурите. В същите е указана датата на съставянето 6.4.2009г.и 19.3.2009г. и след като задължението е с уговорен срок, съгласно закона, то не е необходима покана от страна на кредитора, за да стане изискуемо, каквото е разрешението при договорите без уговорен срок. Покана е необходима и тогава, когато кредиторът упражнява правото си да развали договора и да поиска сумата веднага или преди датата на изпълнение, ако длъжникът е станал неплатежспособен. В конкретния казус не сме изправени пред нито една хипотеза. Задължението е следвало да се изпълни на 6.4.2009г. и на 19.3.2010г.и от тази дата до подаване на исковата молба 5.11.2009г. е изтекла мараторна лихва, която съгласно чл. 86 от ЗЗД е законната такава. Съществуват продукти които изчисляват размера на законната лихва, какъвто е Апис финансист, като съдът е изчислил мораторната лихва за двете задължения. Тъй като е платена главницата по едната фактура, тази от 19.3.2009г. в хода на производството останала е само мораторната лихва върху тази сума, която е в размер на ... лева. Следователно искът се явява основателен и доказан по размер , кпоради което ВТРС е постановил едно правилно и законосъобразно решение което следва да бъде потвърдено.

В¯дим от горното ВТОС

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № .../22.4.2010г. постановено по гр.д. ...../2009г. по описа на ВТРС

Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок, считано от датата на връчването му на страните при условията на чл. 280 ал.1 от ГПК..

Председател: Членове : 1. 2.

Решение

2

70FFC42AD54C4AABC225775A0022C320