Р Е Ш Е Н
И Е
№ 2315
гр. Пловдив,
25.11.2021 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІ касационен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми октомври
през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ
ЙОРДАН РУСЕВ
при секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА и участието на прокурора ВЛАДИМИР ВЪЛЕВ,
като разгледа КАД № 2545 по описа на
съда за 2021г., докладвано от съдия Й. Русев, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производство по чл. 208 и сл. АПК, във връзка
с чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС.
Образувано е по подадена касационна жалба
против Решение № 1130/04.06.2021г., постановено по адм. дело № 3491/2019г. на
Административен съд – Пловдив, ХІІ състав, с което е отхвърлена исковата
претенция на И.И.К., ЕГН: **********, срещу Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията”, за присъждане на обезщетение в размер на 10 000 лв. за претърпени
неимуществени вреди за периода от 01.11.2019г. до 04.11.2019г., в резултат на
поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване наказание лишаване от
свобода в Затвора – гр. Пловдив.
Твърди се неправилност на съдебното решение
като постановено в противоречие с материалния закон, необоснованост и
съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационни основания по
чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съда да отмени обжалваното решение и вместо него да
постанови друго по същество, с което да се осъди ГДИН да заплати част от
предявения размер за претърпените неимуществени вреди от 300 лева.
Ответникът по тази касационна жалба - ГДИН –
София, чрез становище от процесуален представител по пълномощие, оспорва
жалбата и счита същата за неоснователна.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Пловдив застъпва становище за неоснователност на касационната жалба.
Пловдивският административен съд – ХХІ състав,
след като разгледа поотделно и в съвкупност наведените с жалбата касационни
основания, намира за установено следното.
Касационната жалба е подадена от надлежна
страна, за която решението е неблагоприятно и в срок, поради което е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Производството по адм. дело № 3491/2019г. по
описа на Административен съд – Пловдив, ХІІ състав, се е развило по искова
молба, предявена от К. срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” за
присъждане на обезщетение в размер на 10 000 лв., за претърпени от него
неимуществени вреди, в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за
изтърпяване наказание „лишаване от свобода“ в Затвора – гр. Пловдив за периода
от 01.11.2019г. до 04.11.2019г. Неимуществените вреди се изразяват в: липса на
достатъчно жилищна площ; липса на елементарни битови условия – липсват маса,
столове, шкафчета, закачалки за дрехи, одеяла и възглавници; тоалетната е със
счупена врата, липсва тоалетно казанче, клекалото на е „подвързано“; липсва
течаща вода; липсват препарати за дезинфекция; липсва подова настилка /подът е
покрит директно с бетон/, мазилката в помещението е изкъртена по стените и
тавана; в помещението има инсекти и дървеници, с което са му нарушени правата
по чл. 3 от Европейската конвенция за защита на правата на човека (ЕКЗПЧ) и чл.
3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.
С оглед обстоятелствата, изложени в исковата
молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност
да се ангажират доказателства, като са събрани посочените такива, относими към
предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата
обстановка.
С обжалваното решение съдът, след обсъждане на
събраните по делото доказателства и анализ на чл. 284 от ЗИНЗС е стигнал до
извод, че така предявеният иск е недоказан и неоснователен.
За да стигне до този резултат, от фактическа
страна съдът е установил, че К. е пребивавал в приемното отделение в Затвора –
гр. Пловдив за периода от 01.11.2019г. до 04.11.2019г. като чужда делегация.
Приемното отделение разполага с пет помещения за настаняване с капацитет от по
три легла. Не могат да се контролират новопостъпващите за изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода с влязла в сила присъда, задържаните с мярка за
неотклонение задържане под стража и чуждите делегати за времето, когато се
явяват на дело или през които се провеждат следствени действия с тях. По време
на пребиваването на К. е бил осигурен постелъчен инвентар от чаршафи, одеяла и възглавници.
Коридорите и всички общи помещения се почистват и дезинфекцират ежедневно.
Поддържането на чистотата в арестните помещения се поддържа от задържаните в
тях лица. Във всяка килия имало обособен санитарен възел с мивка с постоянно
течаща студена вода. В сградата била изградена система за диференцирано дневно
и нощно осветление. На всички задържани под стража ежедневно се осигурявало
време за престой на открито съгласно ЗИНЗС. Достъпът на дневна светлина бил
осигурен чрез отваряем прозорец, който имал отваряемо крило за по-добър приток
на свеж въздух. По сключен договор, в Затвора – гр. Пловдив по график, както и
при допълнителна нужда се изпълнявали обработки за дезинфекция, дезинсекция и
дератизация, съгласно приети по делото съответните протоколи.
С оглед така установените данни, решаващият
съд е приел, че в Затвора – гр. Пловдив е спазено изискването за минимална площ
на човек, няма нарушение на чл. 20, ал. 2 от ППЗИНЗС, тъй като в приемните
помещения е осигурен пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено
проветряване. Не се констатира и нарушение на чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС, тъй като е осигурен достъп
до санитарен възел и течаща вода. Не са кредитирани показанията на свидетеля
Жеков за наличие на дървеници, тъй като са представени доказателства за
извършвана периодично дезинфекция, третираща основно хлебарки. Съобразени са
показанията на свидетеля Кюркчиев, съгласно които в приемното отделение имало
14 легла, тоалетната е била с повредена врата, но чистотата в килията и
подовата настилка били нормални, не си спомня да е имало дървеници. Имало
осигурени шкафове и маса, дезинфектанти, течаща вода и отваряем прозорец.
Въз основа на така приетото, решаващият съд е
заключил, че не са налице незаконосъобразни бездействия от страна на
служителите на ГДИН, като по този начин е достигнал до извода, че ищецът не е
бил подложен на нечовешко и унизително отношение в разрез с разпоредбата на чл.
3 ЕКЗПЧОС за периода от 01.11.2019г. до 04.11.2019г.
Решението
на съда е валидно, допустимо и правилно.
Правилно съдът е разгледал исковата претенция
в светлината на ясно обособената и изпъкваща със спецификата си група от дела,
заведени пред българските съдилища, а впоследствие и пред ЕКПЧ, на лица, лишени
от свобода, които изтърпяват наказанието си в условия, неотговарящи на
стандартите, установени от Съвета на Европа, определени сами по себе си, поради
наличие на конкретни и ясни параметри, като условия, нарушаващи забраната за
нечовешко и унизително отнасяне – чл. 3 от ЕКПЧ. В тази връзка съдът обосновано
е разгледал приложимата практика и при формиране на правните си изводи е
приложил установените за защита на правото по чл. 3 от ЕКПЧ стандарти,
установени от Европейския съд по правата на човека. Постановено е пилотното решение
на ЕСПЧ по делото Нешков и др. срещу България, в което Европейският съд е дал
генерални мерки за преодоляване на проблемите на условията в затворите,
нарушаващи забраната по чл. 3 от ЕКПЧ. В решението Нешков ясно се сочи по какъв
начин следва да се прилага българският закон, предоставящ компенсаторно
средство, а именно ЗОДОВ /а понастоящем този въпрос е разрешен и с изменението
на ЗИНЗС, където в чл. 284 и чл. 285 и стандартите на ЕКПЧ вече са въведени в
българския закон с национална законова норма/, за да може да изпълни
изискването за ефективно вътрешноправно компенсаторно средство за защита от
нарушаване на чл. 3.
Видно от мотивите на съдебния акт,
първоинстанционният съд е приложил изцяло стандартите на ЕКПЧ, вкл. и от делото
Нешков с/у България, което сочи на правилност и обоснованост на решението.
В случая съдът е процедирал правилно, като е
приложил както нормата на чл. 284 от ЗИНЗС, така и нормата на чл. 3 от ЕКПЧ –
разпоредба от международен договор, чиято юридическа сила е по-висока от тази
на българския закон /чл. 5, ал. 4 от КРБ/, а за защита на основните права е
приложил стандартите, установени в практиката по чл. 3 от ЕКПЧ.
С оглед изложеното, като взе предвид, че
решаващият съд изцяло е приложил стандартите за защита на правото по чл. 3 от
ЕКПЧ по отношение на ищеца, настоящият съдебен състав намира, че съдът е
постановил решението си изцяло в съответствие с материалния закон, без наличие
на нарушение на съдопроизводствените правила. Изложени са изключително подробни
аргументи, които се споделят от настоящата инстанция и не следва да бъдат
преповтаряни.
Казаното дотук обосновава и изводите на
настоящия състав за неоснователност на касационната жалба. По изложените
съображения решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в
сила. Тъй като не е заявена претенция от ответника за присъждане на направените
по делото разноски, такива не следва да бъдат присъждани.
Ето защо
и поради мотивите, изложени по-горе съдът,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №
1130/04.06.2021г., постановено по адм. дело № 3491/2019г. на Административен
съд – Пловдив, ХІІ състав.
РЕШЕНИЕТО
НЕ подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.