№ 8084
гр. София, 07.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА
при участието на секретаря МАГДАЛЕНА ИВ. РАНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело №
20231110162079 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по предявени от „Първа инвесиционна
банка“ АД срещу Г. И. Д. искове – за установяване по реда на чл. 422 ГПК във връзка
с чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК на задължения с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.
430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на 16 000 лева –
главница по Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип
и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № 51РКО-Б-6133/03.08.2007 г.;
9021,76 лева – договорна лихва, начислена за периода от 07.04.2019 г. – 31.03.2022 г.;
26,67 лева – законна лихва за периода от 01.04.2022 г. до 06.04.2022 г.; 60 лева –
разходи за връчване на покана за предсрочна изискуемост, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от дата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК –
07.04.2022 г. до окончателно изплащане, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по
ч.гр.д. № 18909/2022 г. по описа на СРС, 58-ми състав.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен Договор за издаване
на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по
разплащателна сметка № 51РКО-Б-6133/03.08.2007 г. Сочи се, че по силата на
сключения договор за кредит банката е предоставила на кредитополучателя банков
кредит - овърдрафт по картова разплащателна сметка в размер на 16 000 лева.
Предоставеният банков кредит овърдрафт е изцяло усвоен по банкова сметка, открита
на името на кредитополучателя в банката. Поддържа, че кредитът е в просрочие,
считано от 19.06.2011 г. – общо 3945 дни към 06.04.2022 г. Сочи, че поради неплащане
в срок на задълженията по Договора за кредит, на основание Раздел ХIII, т. 13.1, във
връзка с т. 13.1.1 от Общите условия на „Първа инвестиционна банка“ АД за издаване
и ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип Mastercard и VISA,
приложими към Договора за кредит, банката е връчила на кредитополучателя покана с
изх. № 04024/26.01.2022 г. чрез ЧСИ Стоян Якимов, peг. № 844, с която поканил същия
1
в седемдневен срок от получаване на поканата да изпълни доброволно в пълен размер
просрочените си задължения, като в противен случай банката ще счита кредита за
изцяло предсрочно изискуем. Поканата е получена ответника на 25.02.2022 г. Излага
твърдения, че в дадения срок за доброволно изпълнение, кредитополучателят не е
платил просрочените си задължения по договора за кредит, поради което банката
обявила кредита за изцяло и предсрочно изискуем, считано от 01.04.2022 г. В
заключения излага, че ответникът не обслужва кредита и не извършва плащания за
погасяване на дълга. При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответникът релевира възражение
за изтекла погасителна давност и развива подробни съображения в тази насока.
Излага, че не става ясно как е формиран размерът на договорната лихва. Твърди че не
следва да се поставя знак за равенство между момента, от който тече погасителната
давност и датата на обявяване на предсрочната изискуемост на договора. Намира за
недължими претенциите за мораторна лихва и извънсъдебни разноски, поради
недължимост на главното вземане. Моли съда да отхвърли предявените искове.
Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност намира от фактическа и правна страна следното:
Между страните не се спори, а и от представения по делото Договор за издаване
на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по
разплащателна сметка № 51РКО-Б-6133/03.08.2007 г. (л.10 от ч.гр.д. № 18909/2022 г.
по описа на СРС, 58 състав) се установява, че на 03.08.2007 г. между Г. И. Д., като
титуляр и „Първа инвестиционна банка“ АД е сключен договор, по силата на който
банката е предоставила на ответника банков кредит овърдрафт по картова
разплащателна сметка в размер на 16 000 лева, който може да бъде усвояван с
използване на всяка от картите, издадени към картовата разплащателна сметка на
титуляря, със срок на ползване до 03.08.2009 г., като същият се подновява автоматично
по условията и по реда, предвидени в Общите условия на банката за издаване и
ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип Mastercard и Visa.
Съгласно чл. 36.1 от Общите условия (л.11-13 от ч.гр.д. № 18909/2022 г.) срокът за
ползване на овърдрафта се удължава автоматично всеки път за нов едногодишен срок
при условие, че титулярят не е уведомил банката за прекратяване на договора най-
малко 60 дни преди изтичане на текущия срок, респективно при условие, че банката не
е уведомила титуляря за прекратяване на договора най-малко 30 дни преди изтичане
на текущия срок.
Съгласно чл. 4 от договора титулярят се задължава да погасява предоставения
овърдрафт в сроковете и по начина, уговорени в общите условия. Съгласно чл. 18 от
Общите условия на „Първа инвестиционна банка“ АД за издаване и ползване на
револвиращи международни кредитни карти с чип Mastercard и Visa титулярът се
задължава всеки месец до падежа или на следващия работен ден, ако падежа е
неработен ден, да внася по сметката минималната погасителна вноска, посочена в
2
извлечението. Съгласно чл. 1, б. „з“, изр. 2 от общите условия за датата на падежа се
счита всяко 5-то число не месеца, а ако то е неработен ден, дата на падежа е първият
следващ неработен ден. Съгласно чл. 16.1 от Общите условия на 20-то число всеки
месец (а ако е неработен ден – на следващия работен ден) банката изготвя и изпраща
на титуляря в писмена или електронна форма отчет по сметката, съдържащ извлечение
по всяка от издадените по сметката карти за изтеклия отчетен период и за дължимите
суми за извършени операции с картите, както и дължимите лихви, такси и
комисионни. В извлечението банката посочва и минималната погасителна вноска и
другите изискуеми суми и техният падеж.
Съгласно чл. 5 от договора за обезпечаване срочното погасяване на
предоставения овърдрафт титулярят учредява в полза на банката залог върху всички
свои вземания по банковите си сметки, в това число депозитни сметки, открити при
банката, за срок до окончателното погасяване на всички задължения към банката,
произтичащи от използването на картите.
Съгласно чл. 6 от договора за ползвания овърдрафт титулярят ползва гратисен
период със срок от 45 дни. В случай, че до датата на падежа титулярят погаси изцяло
дебитното салдо по картовата си разплащателна сметка, формирано до края на
последния отчетен период, банката не начислява лихва върху дебитното салдо.
Съгласно чл. 7 при непогасяване до датата на падежа на пълния размер на дебитното
салдо, формирано до края на последния отчетен период титулярят заплаща на банката
след изтичане на първите три отчетни периоди, годишен лихвен процент /ГЛП/, както
следва: за извършване на безналични плащания на ПОС терминал – 13 %, при всички
останали трансакции – 15 %. Съгласно чл. 8 при неплащане на месечна погасителна
вноска или надвишаване на разрешения кредитен лимит банката начислява
наказателна лихва в размер на договорения лихвен процент с надбавка от 12 %.
Съгласно заключението на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза (л.30-
41) от извършената проверка в счетоводството на ищеца и предоставените документи
се установява, че на 03.08.2007 г. между „Първа инвестиционна банка“ АД и Г. И. Д. е
сключен Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и
предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № 51РКО-Б-6133/03.08.2007 г.,
съгласно който на ответника е предоставен банков кредит овърдрафт по картова
разплащателна сметка BG18FINV 9150 1000 0340 09 в размер на 16 000,00 лева. На
06.08.2007 г. сумата в размер на 16 000,00 лева е преведена по разплащателна сметка с
IBAN: BG18FINV 9150 1000 0340 09 с титуляр Г. И. Д.. От извършената проверка в
счетоводството на ищеца и предоставените документи се установява, че внесените
суми от ответника за погасяване на задълженията по процесния кредит са в размер на
39 508,97 лева, които са отнесени за плащане на задълженията на ответника както
следва: 18 323,10 лева главница, 13 288,29 лева договорна лихва, 6816,18 лева
наказателна лихва и 1081,40 лева такси. Задълженията на ответника по процесния
договор към 07.04.2022 г. - датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417 от ГПК са в размер на 51
627,12 лева, от които 16 000,00 лева главница, 34 676,48 лева договорна лихва, 863,97
лева наказателна лихва, 26,67 лева законна лихва и 60,00 лева разноски за връчване на
покана за предсрочна изискуемост.
Доколкото процесният договор за кредитна карта е сключен с физическо лица и
по делото не се твърди и не се установява същото да е действало в рамките на своята
3
професионална или търговска дейност, същият има характер на такъв за
потребителски кредит. Предвид датата на сключването му (03.08.2007 г.) приложение
по отношение на него намират разпоредбите на Закона за потребителския кредит
(Обн., ДВ, бр. 53 от 30.06.2006 г., в сила от 01.10.2006 г. отм. ДВ бр. 18 от 05.03.2010
г.). Регулирането на отношенията, породени от процесния договор за кредит от
разпоредбите на ЗПК (2009 г. отм.) и следващата от това по-засилена защита на
потребителите в областта на кредитирането, налага съблюдаване на специалните
изисквания за съдържанието и валидността на договора за кредит, редом с общите
такива по чл. 26 ЗЗД. Наред с това съдът е длъжен във всички случаи да следи за
нищожност както на целия договор, така и на отделни негови разпоредби служебно и
без въведен довод в тази насока от страна на ответника, както и да приложи
последиците на нищожността, когато същата произтича пряко от твърденията и
доказателства по делото.
В настоящия случай, при прочита на съдържанието на процесния договор и
съпоставянето му с законовите разпоредби, съдът намира, че клаузата на чл. 8 от
договора, предвиждаща начисляване на наказателна лихва в размер на договорната
лихва с надбавка от 12 % е нищожна, тъй като противоречи на разпоредбата на чл. 19,
ал. 2 от ЗПК (2009 г. отм.), според която когато потребителят забави дължимите от
него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната
лихва. Размерът на законната лихва към датата на сключване на договора е в размер на
15,25 % (определен съгласно ПМС № 72/1994 г. в размер на основния лихвен процент
на БНБ – 5,25 % плюс 10 пункта), поради което така уговореният в чл. 8 размер на
наказателната лихва би бил в размер на 27,25 %, което надвишава законоустановения
максимален размер на обезщетението, дължимо на кредитора при забава на
плащанията. Поради това, на основание чл. 26, ал. 4 ЗЗД клаузата в договора,
предвиждаща заплащане на наказателна лихва е нищожна.
По отношение на иска за главница:
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установи, че
непогасения размер на главницата по кредита възлиза на 16 000 лева, като с
извършените от ответника плащания по кредита е погасено задължението за
наказателна лихва в размер на 6816,18 лева. Предвид констатираната нищожност на
клаузата на чл. 8 от процесния договор, то наказателна лихва не се дължи и съответно
направените плащания в размер на 6816,18 лева следва да бъдат отнесени за
погасяване на задължението за главница по кредита. Така незаплатената главница
възлиза на 9 183,82 лева.
По възражението за изтекла погасителна давност:
Съгласно задължителните за съобразяване разяснения, дадени с Тълкувателно
решение № 3/21.11.2024 г. по т.д. № 3/2023 г. на ОСГТК на ВКС при уговорено
погасяване на паричното задължение на отделни погасителни вноски с различни
падежи, давностният срок за съответната част от главницата и/или за
възнаградителните лихви започва да тече съгласно чл. 114 ЗЗД от момента на
изискуемостта на съответната вноска, като давностният срок, с който се погасява
вземането за главница е 05-годишен, а за възнаградителните лихви – 03-годишен. При
4
обявяване на дълга за предсрочно изискуем давностният срок за вноските от
главницата с ненастъпил до този момент падеж, започва да тече от предсрочната
изискуемост.
В настоящия случай, от заключението на съдебно-счетоводната експертиза
(л.36) се установява, че непогасените вноски за главница са с падеж от 07.12.2007 г. до
20.08.2010 г.
Предвид обстоятелството, че от падежа на погасителните вноски за главница по
кредита до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
07.04.2022 г. е изтекъл срок, много по-дълъг от 5 години, то вземането за главница се
явява погасено по давност.
Поради това, предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По иска за заплащане на възнаградителна лихва:
Съгласно чл. 119 ЗЗД с погасяване на главното вземане се погасяват и
произтичащите от него допълнителни вземания, макар за тях давността да не е
изтекла. Предвид установеното погасяване по давност на главното вземане за главница
по кредита, погасени по давност се явяват и произтичащите от него акцесорни
вземания за възнаградителна лихва.
Поради това, предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По иска за заплащане на законна лихва върху задължението за главница:
Предвид погасяването по давност на вземането за главница, погасено на
основание чл. 119 ЗЗД се явява и вземането за законна лихва върху нея, и предявеният
иск следва да бъде отхвърлен.
По иска за присъждане на направени разноски за връчване на покана за
предсрочна изискуемост:
Предсрочната изискуемост по своята правна същност представлява загуба на
преимуществото на срока, който е даден на длъжника за разсрочено изпълнение на
неговото задължение. В настоящия случай, видно от заключението на съдебно-
счетоводната експертиза (л.36) изискуемостта на вноските за разсрочено погасяване на
главница и лихви по кредита е настъпила в периода 07.12.2007 г. – 20.08.2010 г., и
срокът за изпълнение на задължението е бил до тези дати, като след това са
начислявани единствено възнаградителна и наказателна лихви. Поради това, че срокът
за изпълнение на задължението е изтекъл, не е възможно да се изгуби неговото
преимущество, съответно да се обяви кредита за предсрочно изискуем, (тъй като
вноските за главница и възнаградителна лихва вече са дължими), какъвто опит е
направен с връчването на поканата за обявяване на кредита за предсрочно изискуем на
25.02.2022 г. Поради това, не се дължат и разноски за обявяване на такава.
Поради това, предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ответникът, който доказва
5
такива в размер на 2650 лева за заплатено адвокатско възнаграждение, които ищецът
следва да бъде осъден да му заплати.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД искове
за установяване по реда на чл. 422 ГПК във връзка с чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК , че Г. И.
Д. с ЕГН: ********** има парични задължения към „Първа инвестиционна банка“
АД с ЕИК: ********* с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ,
вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на 16 000 лева – главница по Договор за
издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на
овърдрафт по разплащателна сметка № 51РКО-Б-6133/03.08.2007 г.; 9021,76 лева –
договорна лихва, начислена за периода от 07.04.2019 г. – 31.03.2022 г.; 26,67 лева –
законна лихва за периода от 01.04.2022 г. до 06.04.2022 г.; 60 лева – разходи за
връчване на покана за предсрочна изискуемост, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от дата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК – 07.04.2022 г.
до окончателно изплащане - за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 18909/2022 г. по описа на СРС,
58 състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „Първа инвестиционна банка“ АД
с ЕИК: ********* да заплати на Г. И. Д. с ЕГН: ********** сумата от 2650 лева -
съдебни разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд с въззивна
жалба в 2-седмичен срок от връчването му в препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6