№ 569
гр. Габрово, 23.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и седми
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Боян Хр. Косев
при участието на секретаря Елисавета Б. Илиева
като разгледа докладваното от Боян Хр. Косев Гражданско дело №
20224210100533 по описа за 2022 година
Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.
Образувано е по искова молба, предявена от ОБЩИНА ГАБРОВО, БУЛСТАТ
*********, с адрес: гр. Габрово, пл. „Възраждане" № 3, срещу О. И. Г., ЕГН
**********, с адрес: гр. Габрово, бул. „**********" № 15 за осъждането му да заплати
сумата 3315.50 лева, след допуснато изменение на иска, представляваща обезщетение
за ползването на недвижим имот - общинска собственост за периода от 01.01.2017 г. до
31.05.2021 г., заедно със законната лихва от предявяването на исковата молба до
окончателното й погасяване, сумата 726.73 лева (след допуснато изменение на иска) –
обезщетение за забава върху главницата за периода от 01.01.2017 г. до 31.05.2021 г.,
както и разноските в производството.
Ищецът твърди, че поземлен имот с идентификатор № 14218.525.108, находящ се
на бул. „**********" № 15 до ОУ „Христо Смирненски" е общинска собственост, като
върху него били поставени преместваеми обекти /павилион и навес/, собственост на
ответника. Сочи, че ответникът ползвал без основание процесния обект до 31.05.2021
г., когато е изтекъл срока за доброволното премахване на преместваемите обекти, ето
защо се претендира осъждането му за заплащане на сумата 3315.50 лева,
представляваща дължимите суми за ползване на заети площи общинска собственост за
периода от 01.01.2017 г. до 31.05.2021 г., увеличена по реда на чл. 214 ГПК и сумата
726.73 лева – обезщетение за забава върху главницата за периода от 01.01.2017 г. до
31.05.2021 г., след допуснато изменение на иска по реда на чл. 214 ГПК.
В законоустановения срок, предвиден в чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал
отговор на исковата молба. В съдебно заседание оспорва предявените искове с
възражение, че от осем години не осъществява дейност и не е използвал поставените
павилион и навес. Сочи, че след като е бил поканен ангажирал трето лице, което
съборило павилионите и мястото било почистено.
С протоколно определение от 14.07.2022 г. е отделен за безспорен и ненуждаещ се
1
от доказване в отношенията между страните фактът, че за периода от 01.01.2017 г. до
31.05.2021 г. върху недвижим имот - общинска собственост находящ се на бул.
„**********" № 15 до ОУ „Христо Смирненски" са били поставени преместваеми
обекти – павилион и навес, собственост на ответника О. И. Г..
С писмо, изх. № УТ–01-01-31 от 01.04.2021 г. ищецът община Габрово поканила
О. И. Г. в срок до 31.05.2021 г. да премахне павилион с търговско предназначение и
навес към него монтиран в имот – публична общинска собственост. Няма данни
писмото да е получено от адресата.
С писмо, изх. № АПИО–01-01-3 от 21.01.2022 г. ищецът община Габрово
поканила О. И. Г. в едномесечен срок да изплати сумата 3936.86 лева, ведно със
законната лихва за ползването без основание на недвижим имот - общинска
собственост. Видно от отбелязването, писмото не е потърсено от адресата.
В производството по ч. гр. д. № 868/2021 г. по описа на ГРС е прието заключение
на СТЕ, което съдът цени като безпристрастно и компетентно изготвено, от което се
установява, че бетоновите основи и настилки, останали след премахването на
преместваемия обект попадат изцяло в поземлен имот с идентификатор 14218.525.108
по КК на гр. Габрово. В кадастралния регистър имотът е вписан с НТП „За
второстепенна улица“, публична общинска собственост. Спрямо регулацията обектът
попада в УПИ I – ЕСПУ от кв. 68. Площите на преместваемия обект по данни от
геодезическите измервания на останалите от постройките бетонови основи и настилки
са: 9.4 кв. м. на павилиона и 17 кв. м. на навеса.
В производството е прието заключение на СТЕ, което съдът кредитира като
компетентно дадено и съответно на събраните в производството доказателства, затова
основава изводите си на същото. Съгласно заключението, размерът на месечния
пазарен наем за ползването на процесните заети площи за периода 01.01.2017 г. до
31.05.2021 г. – преместваеми обекти – павилион и навес , находящи се на бул.
„**********" № 15 до ОУ „Христо Смирненски" и намиращи се в ПИ – общинска
собственост с кадастрален идентификатор 14218.525.108 по кадастралната карта на гр.
Габрово е в размер на 3315.20 лева, след направено уточнение от вещото лице в
съдебно заседание.
В производството е прието и заключение на съдебно-счетоводна експертиза, от
която се установява, че размерът на дължимите суми за заетата от павилион и навес
площ съобразно Наредбата за реда и придобиване, управление и разпореждане с
общинско имущество, за периода от 01.01.2017 г. до 31.05.2021 г. е 3219.42 лева,
съответно размерът на дължимите лихви за периода от 01.01.2017 г. до датата на
предявяване на исковата молба - 22.03.2022 г. е 977.19 лева. Съдът възприема
заключението на СТЕ, тъй като обезщетението за ползването следва да бъде
определяно съобразно съдебната практика като наемоподобен доход, а не съобразно
посочената Наредба.
Други доказателства от значение за правния спор не са ангажирани, а
необсъдените такива, съдът намира за неотносими към предмета на доказване.
Относно иска с правна квалификация чл. 59 ЗЗД.
Съобразно изложените в исковата молба фактически твърдения, ищецът да е
собственик на поземлен имот с идентификатор № 14218.525.108, находящ се на бул.
„**********" № 15 до ОУ „Христо Смирненски", фактическата власт върху част от
който за процесния период се упражнявала от ответника О. И. Г., който бил поставил
2
преместваеми обекти негова собственост, претенцията следва да се квалифицира по чл.
59, ал. 1 ЗЗД. Посочената норма урежда състав, от който възниква вземане за
изравняване на неоснователно обогатяване, включващ елементите: обедняване на едно
лице, обогатяване на друго, наличие на връзка между обогатяването и обедняването и
липса на валидно основание за това имуществено разместване в отношенията между
субектите. Квалификацията на спорното право по посочения текст произтича от
изложените твърдения, че между ищеца, от една страна и ответника от друга, няма
възникнало валидно правоотношение, което да оправдае имущественото разместване –
единствено в този случай приложим е чл. 59, ал. 1 ЗЗД, защото нормата на чл. 59, ал. 2
ЗЗД урежда основния състав на неоснователното обогатяване като субсидиарен –
когато кредиторът не разполага с друг иск за защита на правата си.
Основателността на осъдителен иск, при квалификацията на чл. 59, ал. 1 ЗЗД, се
обуславя от наличието на 3 кумулативни елемента: 1. обедняване на ищеца, 2.
обогатяване на ответника и 3. наличие на връзка между обедняването и обогатяването
/причинно-следствена или наличие на общ правопораждащ ги факт/. С оглед
разпоредбата на чл.154, ал.1 ГПК, ищецът носи процесуалната тежест да проведе пълно
и главно доказване на елементите от правопораждащия съдебно предявеното вземане
фактически състав, като липсата на кумулативен елемент, обуславя извод за
неоснователност на иска.
С решение № 252 от 23.01.2015 г. по гр. д. № 2858/2014 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС
по задължителен начин е разяснено, че с разпоредбата на чл. 59 ЗЗД е предвидена
възможността за ангажиране гражданската отговорност на онзи правен субект, който
се е обогатил за сметка на другиго, като бъде осъден да върне онова, с което се е
обогатил, за да бъде възстановено имущественото равновесие между субектите, до
размера на обедняването. Ползването на чужд недвижим имот без правно основание за
това и препятстването на собственика да го ползва съобразно неговото функционално
предназначение в обема на правата, които собственикът притежава, пречи на
възможността собственикът лично да го ползва или да реализира от него имуществена
облага по друг начин.
Имуществените облаги имат материално естество, те са оценими в пари и се
изразяват или в увеличаване актива на имуществото на обогатения, или в намаляване
на неговите пасиви, или пък в спестяване на обогатения на някои разходи, които той
иначе е трябвало да понесе (ползването на чужда вещ спестява разходите за заплащане
цената на това ползване). Този извод съответства и на Постановление № 1/28.05.1979 г.
на Пленума на ВС, в което е прието, че обогатяване е налице не само при увеличаване
имуществото на едно лице, но и когато са му спестени средства за сметка на
имуществото на друго лице. Обстоятелството, че ответникът не е развивал дейност и
не е реализирал приходи от имота, е правно ирелевантно за иска по чл. 59 ЗЗД, ако е
установено, че ответникът ползва имота без правно основание и отговорността му да
обезщети собственика се изразява в спестен от него наем, който би плащал за ползване
на имота, като обедняването на собственика и обогатяването на ползувателя/държател
са една и съща сума, измерваща се в пазарен наем за процесния имот, които би получил
за спорния период.
В конкретния случай, за безспорен в отношенията между страните, е отделен
фактът, че ищецът е собственик на процесния недвижим имот, находящ се на бул.
„**********" № 15 до ОУ „Христо Смирненски", като за периода от 01.01.2017 г. до
31.05.2021 г., върху последния са били поставени преместваеми обекти – павилион и
навес, собственост на ответника О. И. Г..
3
Фактическата власт върху част от процесния недвижим имот за периода, предмет
на спора, е упражнявана от ответника О. И. Г., който не установява да е бил страна по
валидно правоотношение със собственика на имота. Това означава, че ищецът е бил в
обективна невъзможност да упражнява две от правомощията, включени в сложното
право на собственост – да владее вещта и да извлича полезните й свойства, като си
служи с недвижимия имот по предназначение или получава граждански плодове от
същия, чрез съответно сключена гражданско-правна сделка. Невъзможността титуляра
на едно вещно право да получи гарантираното му от закона материално благо, сочи, че
е налице обедняване – намаляване на активите от имуществото, чрез пропуснато
сигурно тяхно увеличение от ползването на недвижимата вещ. Неполученото от ищеца
материално благо да извлича полезните свойства на вещта не зависи от
обстоятелството дали ползването се осъществява пряко от Общината в качеството й на
собственик или от трети лица, но на правно основание – сключена сделка със
собственика /договор за наем, например/. Това материално благо при всички случаи
има имуществен характер и паричния му еквивалент е средната пазарна наемна цена,
която би могла да бъде получена срещу ползването на имота. Съответно, в правната
сфера на ищеца са настъпили неблагоприятни изменения в размер на пазарната
стойност на неполученото благо, който размер е изчислен от кредитираното
заключение на СТЕ и за процесния период възлиза на сумата 3315.50 лева.
Вторият елемент от състава – обогатяване, в случая увеличение на активите на
едно имущество чрез спестяване на престирането на определено материално благо –
цена за ползване на недвижима вещ – се установява от факта, че О. И. Г., в качеството
си на фактически владелец, е извличал полезните свойства на вещта, без да има правно
основание за това по отношение на действителния собственик, като без значение е
дали го е използвал по предназначение – като търговски обект, но обективно е имал
тази възможност, резултат от държането на обекта без основание.
Установява се и третата предпоставка – връзка между обедняването и
обогатяването, тъй като е общ правопораждащият ги факт – ползване на чужд имот без
правно основание.
Предявеният главен иск има за предмет вземане, възникнало от извъндоговорен
източник, поради което обемът на това вземане не се определя от приложимата при
сключен договор наемна цена, ограничена от съответната Наредбата за реда и
придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество. Обстоятелството, че
общината предоставя ползването на недвижими имоти на цени, различни от пазарните,
няма отношение при уреждане на отношения, основани на неоснователно обогатяване.
В последния случай стойността на неполученото благо от собственика на вещта
материално благо – да упражнява фактическа власт и да извлича полезните свойства,
се определя от пазарния наем и не зависи от наемната цена, при която обичайно този
собственик предоставя ползването в рамките на облигационни правоотношения,
възникнали от сключен договор, тъй като при договорите страните разполагат с
договорна свобода и могат да определят цена на ползването много по-ниска от
пазарната или пък надхвърляща я. Постигнатото по отношение на наемната цена
съгласие при сключен договор не превръща цената в пазарна такава, а само последната
е обективен измерител на обедняването и обогатяването при осъществено ползване на
недвижим имот, без съгласието на собственика му.
Следва да се посочи, че неоснователното обогатяване е обективно състояние и за
възникване на претенция за уреждане на последиците от същото няма значение
отправянето на покана от страна на собственика на имота. Същата би имала значение
4
за претенция за лихви върху вземането за неоснователно обогатяване, но не и за
пораждането на същото.
Ето защо, предявеният осъдителен иск за изравняване на неоснователно
обогатяване, е основателен и доказан до размера на сумата 3315.50 лева.
По отношение на акцесорния иск, с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД
Вземането за законна лихва възниква от фактически състав, включващ
елементите: главно парично задължение, настъпила негова изискуемост и
неизпълнение на същото, като предметът на това вземане е обезщетение за вредите,
които неизпълнението обективно и закономерно причинява. Вземането за лихва е
акцесорно, но има известна самостоятелност спрямо главното, като провопораждащият
го състав включва релевиране на неизпълнение – липса на дължимо поведение по
отношение на главното задължение, което по необходимост следва да е с настъпил
падеж.
В случая, ищецът претендира обезщетение за забава върху сумата 3315.50 лева за
периода от 01.01.2017 г. до 31.05.2021 г. в размер на 726.73 лева. Действително,
съгласно т.7 от Постановление № 1 от 28.05.1979 г., ПЛЕНУМ НА ВС, при
фактическия състав на чл. 59, ал. 1 ЗЗД основание към момента на осъществяване на
имущественото разместване не е налице и от този момент е изискуемо вземането за
изравняване на неоснователно обогатяване. Но за възникване на задължение за
заплащане на обезщетение в размер на законната лихва, е необходимо поставянето на
длъжника в забава. Главното вземане възниква без срок, поради което за изпадане на
ответника в забава, е необходима покана от кредитора, съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД,
каквато не се доказва да е била отправена и получена, съответно изпълнението не е
забавено и искът за установяване и принудително осъществяване на вземането за
сумата 726.73 лева – законна лихва върху главницата за периода от 01.01.2017 г. до
31.05.2021 г., е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора, право на разноски се поражда за всяка от страните,
съобразно уважената, респ. отхвърлена част от исковата претенция.
От доказаните релевантни разноски в размер на 1031.69 лева, представляващи
заплатени държавни такси в размер на 181.69 лева, депозити за вещи лица в размер на
750 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, ищецът има право на
сумата 846.21 лева, съобразно уважената част от предявените искове. Ответникът не
доказва извършени разноски и съответно такива не му се следват.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА О. И. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, бул. „**********" №
15, да заплати на ОБЩИНА ГАБРОВО, БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. Габрово, пл.
„Възраждане" № 3, по иск с правна квалификация чл. 59 ЗЗД, сумата 3315.50 лева (три
хиляди триста и петнадесет лева и петдесет стотинки) – обезщетение за ползването
недвижим имот, общинска собственост, за периода от 01.01.2017 г. до 31.05.2021 г.,
заедно със законната лихва върху главницата от предявяването на исковата молба –
22.03.2022 г. до окончателното й погасяване, както и сумата 846.21 лева (осемстотин
четиридесет и шест лева и двадесет и една стотинки) – разноски за производството, на
5
основание чл.78, ал.1 ГПК, като ОТХВЪРЛЯ акцесорния иск, с правна квалификация
чл.86, ал.1 ЗЗД, за заплащане на сумата 726.73 лева (седемстотин двадесет и шест лева
и седемдесет и три стотинки) – обезщетение за забава върху главницата за периода от
01.01.2017 г. до 31.05.2021 г..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Габрово в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
6