№ 85
гр. Ямбол, 15.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Росица Ст. Стоева
при участието на секретаря М.П.К.
като разгледа докладваното от Росица Ст. Стоева Гражданско дело №
20212300100075 по описа за 2021 година
Производството пред Ямболски окръжен съд е образувано по искова молба на К.В.Д. с
ЕГН ********** - непълнолетна, действаща със знанието и съгласието на своя баща В. Н. Д. и на
В. Н. Д. с ЕГН **********, двамата от гр.**** депозирана чрез пълномощника им адвокат И.Й. от
САК против "ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" АД с ЕИК *********, с която е поискано осъждане
на ответното дружество да заплати на ищцата К.В.Д. сумата от 56 000 (петдесет и шест хиляди
лева), представляваща разлика между доброволно платените 24 000 лв. и общо дължимите 80 000
лева и на ищеца В. Н. Д. сумата от 27 000 (двадесет и седем хиляди лева), представляваща разлика
между доброволно платените 23 000 лева и общо дължимите 50 000 лева, заедно с лихва по
чл.429, ал.2, т.2. във вр. с ал.З от КЗ, в размер на законната лихва върху двете искови суми, считано
от датата на претенцията за доброволно плащане 25.06.2020 г. до окончателното плащане, които
суми представляват обезщетения за причинените им неимуществени вреди в резултат на ПТП,
настъпило на 04.06.2019 г., причинено от автомобил, управляван от водач застрахован при
ответника по застраховка "ГО". Претендира се и за присъждане на направените по делото
разноски.
Исковата си претенция ищците основават на следните обстоятелства:
На 04.06.2019 г. около 23:00 ч., в гр. Ямбол, на ул. „Димитър Благоев" №3, водачът
К.Н.К., управлявайки лек автомобил „Фолксваген Пасат" с ДК № У 3541 АХ, виновно нарушил
правилата за движение по пътищата, загубил контрол над управлявания автомобил, при което
последния преминал през мантинелата, навлязъл в платното за насрещно движение и се блъснал в
лек автомобил „Сеат Ибиза" с ДК № У 1251 АК, управляван от В. Н. Д.. При описаното
произшествие ищците К.Д. - пътник на задната седалка в лек автомобил „Сеат Ибиза", както и
водачът на същия автомобил - В. Н. Д. получили травматични увреждания. Вината на водача К.К.
за настъпване на описаното ПТП е установена с влязла в сила Присъда №260008 от 17.09.2020 г.
1
по НОХД № 704/2020 г. по описа на Районен съд - гр. Ямбол.
За управлявания от виновния водач лек автомобил „Фолксваген Пасат" имало
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите", сключена при от „ДЗИ-
Общо застраховане" ЕАД с полица № BG/06/119000608094, валидна от 27.02.2019 г. до
26.02.2020г.
Вследствие на описаното ПТП ищцата К.Д. получила следните телесни увреждания:
Контузия на главата; Мозъчно сътресение; Множество прорезни, контузни и разкъсно-контузни
рани по лицето; Посттравматично тревожно разстройство. Непосредствено след произшествието
тя била хоспитализирана в МБАЛ „Св. Панталеймон" АД в гр.Ямбол, с оплаквания от силно
главоболие, световъртеж и гадене за срок от 5 дни. Извършена била операция на порезни рани на
лицето на пострадалата - радикална ексцизия на кожна лезия. Проведено било и медикаментозно
лечение. В последствие възстановяването й продължило в домашни условия. Твърди, че изпитвала
силно главоболие, била замаяна и отпаднала, усещала световъртеж и гадене, светлината я
дразнела, били й забранени четенето, гледането на телевизия и други средства за получаване на
информация, поради опасността от претоварване на мозъка, цялото й лице било обезобразено. Към
момента на произшествието пострадалата била ученичка в 8-ми клас и пропуснала последния
месец от учебната година, от което изпитвала големи притеснения. Големият стрес, който
изживяла ищцата при инцидента, лечението, обезобразяването на лицето, имали силно негативно
отражение върху психиката й - наред с негативните изживявания, свързани с външния вид, след
произшествието тя започнала да изпитва и силен дискомфорт и страх при пътуване в автомобил,
поради което родителите й потърсили помощта на психолог, като посещава психологическа
консултация веднъж седмично в продължение на 1 година, считано от м. юли 2019 г.
Останалите по лицето на ищцата големи белези са довели до загрозяването й, като й
създават постоянни притеснения, неудобство при общуване, усещане за причинена постоянна
грозота и непълноценност, което пострадалата, т.к. е младо момиче в тийнейджърска възраст,
изживява особено болезнено и смята физическата си непривлекателност за непоправима. Пак по
тази причина ищцата имала усещането, че околните я отбягват заради външния й вид и станала
притеснителна, много затворена, често плачела, избягвала контактите с връстниците си, тъй като
постоянно се притеснявала от начина, по който изглежда, страхувала се да не бъде обект на
подигравки или съжаление от околните, смятала, че няма да бъде харесвана. През септември 2019
г. трябвало да участва в „Младежки парламент" в гр.Горна Оряховица, но не могла да отиде. Преди
инцидента играела в танцова трупа за народни танци, но след инцидента се отказала - не желаела
вече да има никакви артистични изяви и да излиза на сцена, тъй като смятала че външният й вид е
отблъскващ и неприемлив за публиката. Наличните към момента груби белези по лицето, щели да
наложат в бъдеще извършването на пластични операции, които ще доведат до нови болки и
дискомфорт, без гаранция за заличаване на белезите изцяло.
С молба вх.№94-И-110/25.06.2020 г. ищцата поискала от ответното дружество
определяне и заплащане на обезщетение за причинените й неимуществени вреди, по която
претенция ответникът платил сума в размер на 24 000 лева. Т.к. посочената сума пострадалата
смята за недостатъчна да обезщети причинените й неимуществени вреди, които е изтърпяла и ще
търпи и в бъдеще и които оценява на сума в размер на 80 000 лева, за разликата между платената
от застрахователя сума и пълния размер на обезщетението, или за разликата в размер на 56 000
лева, предявила настоящия иск.
2
Ищеца В.Д. също получил телесни увреждания вследствие на описаното ПТП: контузия
на гръдния кош; фактури на 3, 4 и 5 ребро вдясно; контузия на главата; комоцио; разкъсно-
контузна рана на лицето; увреда на междупрешленни дискове в поясния и другите отдели на
гръбначния стълб с радикулопатия. Непосредствено след произшествието бил хоспитализиран за 5
дни в МБАЛ „Св. Панталеймон" АД в гр.Ямбол, с оплаквания от силни болки в гръдния кош,
главоболие и световъртеж. Проведено било медикаментозно лечение, като възстановяването
продължило в домашни условия. След инцидента бил много притеснен, тъй като в управлявания
от него автомобил пътували дъщеря му и други деца - нейни приятели. В първите 2,5 месеца бил
почти постоянно на легло, изпитвал силни болки в контузените места, трудно спял, оплаквал се от
силни болки при дишане, изпитвал силно главоболие, бил замаян и отпаднал, усещал световъртеж
и гадене, светлината го дразнела, били му забранени четенето, гледането на телевизията и други
средства за получаване на информация, поради опасността от претоварване на мозъка. Заради
продължителното залежаване теглото му се увеличило със 7-8 кг. и започнал да изпитва болки в
кръстната област и седалището, появило се смущение в уринирането. Провел неколкократно
консултации с медицински специалисти, като му била поставена диагноза "увреда на
междупрешленни дискове в поясния и други отдели на гръбначния стълб с радикулопатия". Към
настоящия момент ищеца продължавал да изпитва болка в областта на гръдния кош и на моменти
болки при дишане, а по лицето му останали големи белези, които му създавали неудобство и
притеснение при общуване, а на лявата буза имал белег, който му пречел при бръснене. През 2015
г. на ищеца бил поставен стенд на аортата с дължина 21 см. и предвид наличието на травматични
увреждания в областта на гръдния кош, той изпитвал силни притеснения от евентуални
усложнения, които биха могли да настъпят и се наложило да се консултира със специалист.
Инцидентът се отразил изключително тежко и на психиката на ищеца - той понесъл особено тежко
обстоятелствата, свързани с катастрофа и фактът, че дъщеря му също е пострадала, като изпаднал
в шок при вида й непосредствено след произшествието, а в последствие изживял изключително
тежко обстоятелството, че лицето й било обезобразено. И до момента споменът за катастрофата не
бил заличен от съзнанието на ищеца, психиката му била травмирана, често плачел безпричинно,
имал постоянно неспокоен сън и постоянна повишена тревожност за дъщеря си, когато тя не е
вкъщи.
С молба вх.№94-И-109/25.06.2020 г. ищеца поискал от ответното дружество определяне
и заплащане на обезщетение за причинените му неимуществени вреди, по която претенция
ответникът платил сума в размер на 23 000 лева. Т.к. посочената сума пострадалият смятал за
недостатъчна като обезщетение за причинените му неимуществени вреди, които е изтърпял и ще
търпи в бъдеще и които оценява на сума в размер на 50 000 лева, за разликата между платената от
застрахователя сума и пълния размер на обезщетението, или за разликата в размер на 27 000 лева,
предявил настоящия иск.
Ищците намират и че считано от датата на претенцията за доброволно плащане
/25.06.2020г./ ответникът им дължи и лихва по чл. 429, ал.2, т.2, във връзка с ал.З от Кодекса за
застраховане.
С разпореждане от 20.04.2021 г. съдът е изпълнил задълженията си по чл.131 от ГПК.
В определения законов срок ответника депозирал писмен отговор, с който е заявено становище по
допустимостта и основателността на иска. На първо място е заявено твърдение за недопустимост
на предявените искове, обосновано с твърдение, че ищците са предявили пред „ДЗИ - Общо
3
застраховане" ЕАД претенция за определяне и изплащане на обезщетение за претърпените от тях
неимуществени вреди при ПТП от 04.06.2019 г., като на В. Н. Д. е определена сума в размер на по
23 000 лева, а на К.В.Д. е определена сума в размер на 24 000 лева. Ищците са получили
определените обезщетения, поради което според ответника нямат право да искат още веднъж
плащане на суми за същите неимуществени вреди, т.к. с плащането на обезщетението,
пострадалите са обезщетени за претърпените вреди.
В случай, че съда приеме исковете за допустими, се иска същите да бъдат отхвърлени като
неоснователни. Направено е оспорване на предявените искове изцяло както по основание, така и
по размер.
По отношение на заявените в ИМ вреди, претърпени от ищеца Д. - увреда на
междупрешленните дискове в поясния и други отдели на гръбначния стълб с радикулопатия, с
твърдения за появили се болки в кръсната област и появило се смущение в уринирането, се сочи че
тези вреди не се намират в причинно-следствена връзка с процесното събитие и за тях липсват
данни кога са получени. Заявени са твърдения, че ищецът е имал хронични заболявания и
дегенеративни изменения преди настъпилото на 04.06.2019 г. произшествие, в т.ч. - установено
вродено заболяване на сърцето и аортата; аневризма на торактална аорта и състояние на стенен
графт, състояние след тахикардия с придружавощо заболяване ист.дислипидемия; на 04.11.2019 г.
след преглед при уролог е установено - други увреждания на мъжките полови органи; на
05.11.2019 г. след преглед при невролог е установено увреждания на междупрешленни дискове в
поясния и други отдели с радикулопатия. При изложеното считат, че не е налице причинно-
следствена връзка между описаните от ищеца вреди, които да са настъпили от процесното ПТП.
Оспорен е и механизма на получаване на тези увреждания.
Предявените искове се оспорват и по размер - претендираните обезщетения за
неимуществени вреди са прекомерно завишени, не са съобразени с принципа за справедливост, с
обичайните размери на обезщетения, присъждани при аналогични случаи, с вида и характера на
вредите - неимуществени вреди, които не могат да бъдат поправени и възстановени реално. Сочи
се още, че не е установена промяна в състоянието на ищците спрямо предходното, вече обезщетено
от застрахователя.
Заявено е възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалите ищци, т.к. са пътували в автомобила без поставени предпазни колани, което до
голяма степен е причина за настъпилите вредни последици.
В о.с.з. по същество ищците се явяват лично, като чрез процесуалния си представител –
адвокат, поддържат исковете така, както са предявени и молят за уважаването им изцяло по
изложените в исковата молба съображения. Претенция за присъждане на разноски не е заявена.
Въпреки поисканата от пълномощника на ищците и предоставена от съда възможност за излагане
на допълнителни съображения в писмени бележки, такива по делото не се представиха.
В о.с.з. по същество ответникът, не изпраща законен представител, но чрез процесуалния
си представител – адвокат поддържа заявеното в писмения отговор становище по иска и моли за
отхвърлянето му изцяло по изложените в отговора съображения и в частност - поради това, че на
ищците е изплатено извънсъдебно обезщетение, при определяне на което са взети предвид
претърпените вреди, възстановителния период и съпричиняването на вредоносния резултат.
Поддържа и претенция за присъждане на направените по делото разноски, съобразно списък по
чл.80 ГПК.
4
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено
следното от фактическа страна:
По делото е установено, че с влязла в сила на 09.02.2021 г. присъда №260008/17.09.2020
г., постановена по НОХД №704/2020 по описа на ЯРС, подсъдимия К.Н.К. е признат за виновен в
това, че на 04.06.2019 г., около 23.00 ч., в гр. Ямбол, на ул. „Димитър Благоев", непосредствено
след кръстовището с ул.„Жорж Папазов" в посока: център на гр.Ямбол - жп гара Ямбол, при
управление на МПС - лек автомобил „Фолксваген Пасат" с peг. № У 3541 АХ, собственост на
К.Д.М. от гр. ***, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: чл.20, ал.1 от Закона за
движение по пътищата и чл.21, ал.1 от ЗДвП, като превишил максимално разрешената скорост на
движение от 50 км/ч., като се движил със скорост от 85,3 (осемдесет и пет цяло и три) км/ч., при
което загубил контрол над управлявания от него автомобил, последният се отклонил наляво,
навлязъл косо в надлъжна затревена площ, разделяща двете пътни платна в този участък на ул.
„Д.Благоев", а след това - и в насрещното платно на ул.„Д.Благоев", при което предизвикал ПТП с
лек автомобил „Сеат Ибиза" с peг. № У 1251 АК, собственост и управляван от на В. Н. Д. от
гр.Ямбол, в резултат на което причинил по непредпазливост средни телесни повреди на повече от
едно лице (на три лица), а именно: две средни телесни повреди на В. Н. Д., изразяващи се в:
контузия в дясната половина на гръдния кош с клинични и рентгенологични данни за счупване на
III, IV и V ребра по медио-клавикуларната линия, която контузия е довела до трайно (за срок от
около 1,5-2 м) затрудняване на движението на снагата; обезобразяване на лицето на пострадалия
Д., вследствие получената от него голяма порезно-контузна рана в лявата половина на лицето,
довела след зарастването си до масивен белег, представляващ траен морфологичен дефект на
меките тъкани в тази област, довел до изменение на лицето с постоянен характер; средна телесна
повреда на К.В.Д., изразяваща се в обезобразяване на лицето, вследствие на получени множество
порезни и контузни наранявания по лицето й, оставили големи и с неправилна форма цикатрикси
(белези), особено в лявата половина на лицето, които представляват траен морфологичен дефект
на меките тъкани, който изменя съществено и за постоянно чертите на лицето и води до неговото
съществено загрозяване; средна телесна повреда на Р.А.С., изразяващо се в трайно (за срок не по-
малък от 1,5-2 м.) затрудняване на движението на левия долен крайник, вследствие на
причиненото й счупване на горното рамо на лявата пубисна кост, в близост до лявата тазобедрена
става - престъпление по чл.343, ал.3, б.„А", вр. ал.1, б.„Б", вр. чл.342, ал.1 от НК.
Не е спорен между страните и съдът приема за установен и факта на наличие на валидно
застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност” на
инцидентния автомобил, сключен с ответното дружество, действащ към момента на събитието,
както и факта, че на 25.06.2020 г. всеки от ищците отправил до ответното дружество
застрахователна претенция, по която е образувана преписка по щета, по която са определени и
изплатени обезщетения за неимуществени вреди, както следва: на В.Д. - 23 000 лв. и на К.Д. - 24
000 лв.
От заключението на комбинираната автотехническа и съдебно - медицинска експертиза,
изготвена от вещите лица инж.С.П. - автоексперт, д-р Й.С. - съдебен лекар и д-р Д.Б. - невролог, се
:00
установява следния механизъм на процесното ПТП: На 04.06.2019 г. около 23 часа, в гр. Ямбол,
по ул. "Димитър Благоев" в посока от спортна зала „Диана" към кръстовището на „Зъболекарска
поликлиника" се е движил лек автомобил Сеат Ибиса с peг. № У 1251 АК, управляван от В.Д.. В
автомобила Сеат, освен водача, се намирали още трима пасажери, като двама от тях са били
5
седнали на задната седалка, а третия пасажер на предната седалка до водача. Автомобил Сеат се е
движил в колона от автомобили, като е имало такива преди и след него. Движението се е
осъществявало със скорост от порядъка около 45—50 km/h. Срещу автомобил Сеат Ибиса, в
обратната посока, в същия момент се е движил лек автомобил Фолксваген Пасат с peг. № У 3541
АХ, управляван от К.К.. В автомобила Фолксваген освен водача се намирали още трима пасажери,
като двама от тях са били седнали на задната седалка, а третия пасажер на предната седалка до
водача. Автомобил Фолксваген се е движил от кръстовището на площад „Боровец" към
кръстовището на „Зъболекарска поликлиника" с намерение да продължи движението си по ул.
„Димитър Благоев", в посока към магазин „Била". В участъка на кръстовище „Зъболекарска
поликлиника" пътя има кривина /лек завой надясно/ с радиус около R=65 m и поклон на спускане
около 2,9°. Лекият завой /кривината/ започва от позицията на светофара на идващите от
кръстовище площад „Боровец" /посоката на движение на автомобил Фолксваген/ и движещи се
към ЖП-гара и продължава около 50 m, след което траекторията на пътя става права, водеща към
светофара на магазин „Била". Критичната скорост на кривината на десния завой е около 78,4 km/h.
Водачът на Фолксваген преминава през кръстовището на „Зъболекарска поликлиника", съответно
кривината на десния завой и на около 24,1 m, след като вече е започнал движението си по правата
траектория на ул. „Димитър Благоев", губи контрол над управлението на автомобила. Най-
вероятната причина за тази загуба на контрол е малкия стаж като водач и движението му със
скорост по-висока от критичната за лекия десен завой, в границите около 80-85 km/h, но във
всички случаи над 80 km/h. Автомобил Фолксваген се завърта в посока обратна на часовниковата
стрелка, гледано отгоре и се насочва косо към насрещното платно за движение /платното за
движение на Сеат/. След загубата над управлението на Фолксваген от водачът му, автомобила
преминава през бордюра на затревената ограничителна площ, преминава през декоративните
храсти, разкъсва стената от ограничителните метални пана и навлиза в насрещното платно, в
лентата за движение на колоната от ППС, респ. автомобил Сеат. В този момент движещото се пред
автомобила Сеат неизвестно ППС прави рязка маневра с цел да избегне удар с връхлитащия
безконтролно автомобил Фолксваген, след което е последвал удара между Сеат и Фолксваген.
Докато автомобил Фолксваген се е движил безконтролно и е преодолявал няколко препятствия по
пътя си, скоростта на автомобила се е намалила до около 60-65 km/h. Скоростта на автомобил Сеат
е била равна на скоростта на ППС преди удара. За автомобил Сеат удара е челен, ясно изразен по
цялата ширина на предната част на автомобила. След удара, автомобил Сеат е изтласкан назад и
наляво спрямо посоката на огледа, като масовия му център изминава разстояние след удара около
3,6 m и спира в позицията фиксирана в протокола за оглед. За автомобил Фолксваген удара е
страничен отдясно, в зоната на предна и задна врата. След удара Фолксваген продължава
движението си напред към левия край на платното за движение по ул. „Димитър Благоев", гледано
от посоката на огледа. Масовия център на автомобила изминава разстояние от около 6,2 m след
удара до окончателното си спиране в позицията, в която е фиксиран в протокола за оглед. На около
1 m преди крайното положение на автомобил Фолксваген след настъпилия удар, същия с предните
си състави нанася удар в задните състави па паркирал друг лек автомобил Сеат Ибиса.
Деформациите от този втори удар са незначителни, предвид минималната вече скорост на
движение. В резултат на настъпилото произшествие са нанесени материални вреди по ППС и
телесни увреждания по водачите и пасажерите в двете ППС.
В резултат на ПТП ищцата К.В.Д. е получила автомобилна травма (травма в салона на лек
автомобил като пътник на задна дясна седалка в резултат на челен удар в друг, отнел им
6
предимството, автомобил), изразяваща се в следните телесни увреждания: Контузия на главата с
клинични данни за лекостепенно сътресение на мозъка; Разкъсно-контузна и порезна рана в лявата
половина на лицето с форма на отворена нагоре дъга, дължина, водеща началото си от левия ъгъл
на устната цепка с дължина около 6,5-7 см и кос ход отдолу наляво и нагоре с наличие на
множество вторични предимно порезни наранявания, някои от които разположени вертикално на
основната рана, зараснали с груб неравен белег, на места разположен по ниско от околната кожа;
Порезна и разкъсно-контузна рана с дъговидна форма с дъга отворена нагоре и начало от долната
устна от около 1 см от ъгъла на устната цепка, леко косо разположена назад и нагоре, на около 1,7-
2 см под описаната по-горе с обща дължина на дъгата от началото й до края около 8 см, зараснала
с груб, неравен белег, на места с изпъквания, а на други разположен по-ниско от нивото на
околната кожа; Множество порезни и разкъсно-контузни наранявания в лявата половина на
челото, в близост до срединната линия с размери 0,5-1 см, групирани върху площ с диаметър около
3 см; Порезна рана в дясната половина на лицето, с гладки ръбове, разположена хоризонтатшо в
скулната област, с линейна форма с дължина около 1,2-1,5 см, зараснала с леко надигнат над
нивото на околната кожа белег; Порезна рана с гладки ръбове в дясната половина на лицето, в
областта на ъгъла на долната челюст, разположена косо, с дължина около 2,5-3 см, заздравяла с
гладък, белег на нивото на околната кожа; Порезни наранявания в областта на горните клепачи на
двете очи и дясната вежда с дължина от 0,5 до 1,5 см, зараснали с релефни белези; Разкъсно-
контузна рана на горната устна, в нейната средна трета с начало от носа и дължина около 1 см,
зараснала с релефен белег.
В резултат на ПТП ищеца В. Н. Д. е получил автомобилна травма (травма в салона на лек
автомобил, като водач, в резултат на челен удар отпред и отстрани отляво от друг, отнел му
предимството, автомобил), изразяваща се в следните телесни увреждания: Контузия на главата с
клинични и анамнестични данни за сътресение на мозъка; Множество малки порезни рани и
охлузвания предимно в челно-теменната област на главата; Порезно-контузна рана в лявата
половина на лицето, в скулната област, косо разположена нагоре и назад с дължина около 6,5-7 см
и широчина на места до 3 мм, зараснала с неравен, разположен по-ниско от нивото на околната
кожа; Контузия на гръдния кош, по неговата предно-дясна повърхност с клинични и
рентгенологични данни за счупване па III, IV и V ребра по медио-клавикуларната линия без
клинични и рентгенологични данни за значителна дислокация на костните фрагменти и наличие на
хемо- или пневмоторакс (наличие на кръв и/или въздух в гръдната кухина).
Вещите лица са заключили, че описаните телесни увреждания и на двамата ищци се
намират в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с процесното пътно-транспортно
произшествие.
Веднага след произшествието ищците са били транспортирани до Спешно отделение при
МБАЛ „Св. Пантелеймон" АД - Ямбол, откъдето след проведени физикални, лабораторни и
инструментални изследвания са били хоспитализирани за наблюдение и лечение в Хирургично
отделение при същата болница. Било им е приложено както консервативно и симптоматично
лечение, така и хирургично такова, изразяващо се в хирургична обработка на множеството
разкъсно-контузни и порезни рани, които са имали и налагане на хирургични шевове на по-
големите от тях. Освен това е било провеждано медикаментозно лечение, свързано с
анамнестичните и клинични данни за наличие на сътресение на мозъка, описано в медицинските
документи по делото.
7
По отношение периода за възстановяване, вещите лица са посочили, че зависи от
множество фактори, но последиците от лекостепенното сътресение на мозъка обикновено
отзвучават в рамките на 3-4 седмици при нормален ход на оздравителните процеси и стриктно
спазване на предписаните медикаментозен и хигиенно-диетичен режими. Разкъсно-контузните и
порезните рани заздравяват за различен период от време, в зависимост най-вече от размерите,
дълбочината, механизма на причиняването им и др. По принцип една разкъсно-контузна или
порезна рана при нормален ход на оздравителните процеси зараства за срок от около 15-20-30 дни,
като става въпрос за заздравяване на тъканите, а не за пълно възстановяване, при което изчезват
всички следи от дадена рана. Счупените III, IV и V ребра от дясната половина на гръдния кош на
ищеца В.Д. са зараснали при нормален ход на оздравителните процеси за около 1,5-2-2,5 месеца.
Телесните увреждания, получени от ищците в резултат на процесното пътно-транспортно
произшествие, са от такъв характер, че са им причинили значителни болки и страдания. По
принцип повечето травматични увреждания причиняват значителни болки в началните периоди
след получаването им, които с времето постепенно, в зависимост от тежестта на уврежданията,
отзвучават и намаляват. Голяма част от търпените от ищците болки и страдания като
продължителност съвпадат с посочените по-горе оздравителни периоди, като не може да се
изключи възможността и вероятността за някои от уврежданията болките да са с по-голяма
продължителност.
Ищецът В.Д. е получил порезно-разкъсна рана в лявата половина на лицето си с дължина
около 7 см, зараснала с неравен белег. Останалите порезни и разкъсно-контузни наранявания в
областта на челото са зараснали с малки, някои от които едва забележими белези. Ищцата К.Д. е
получила значителни разкъсно-контузни и порезни рани в челната, лявата и дясна половина на
лицето, по-силно изразени в лявата му половина, които са зараснали с груби неравни белези,
водещи до видима промяна във външния вид. Имайки предвид характеристиките на уврежданията
по лицето на ищцата К.Д. и белезите, с които те са зараснали е направено заключението, че
тяхното възстановяване и заличаване по естествен път е невъзможно, а са необходими пластични
оперативни интервенции, с цел тяхното пълно елиминиране или минимизиране, като тези
пластични оперативни интервенции също са свързани с търпене на болка и съществен дискомфорт
по време на възстановителния период.
Вещите лица са изяснили, че процесния автомобил Сеат Ибиса е оборудван заводски с
триточков предпазен копан на всяка седалка. От техническа гледна точка на база извършен в
експертизата анализ на механизма на настъпване на произшествието и констатираните телесни
увреждания на всички возещи се в автомобил Сеат вещите лица са заключили, че нито един от
пасажерите и водача на автомобила не са били с поставени предпазни колани. При поставен
предпазен колан, движението на тялото на който и да е от пасажерите или водача би било силно
ограничено. Движенията на телата на всички возещи се в автомобил Сеат след удара са били
свободни, неограничени от действието на поставени изправни предпазни колани. При тези
свободни движения всички тела са контактували безпрепятствено с различни части на интериора в
купето на автомобил Сеат, при които са настъпили констатираните телесни увреждания на всички
пасажери, включително и водача. В случай, че ищците към момента на процесното пътно-
транспортно произшествие са били с правилно поставени и изправни предпазни колани,
уврежданията биха били значително по-леки. Ищцата К.В.Д. е седяла на задна дясна седалка, като
с оглед механизма и посоката на травмиращата сила уврежданията, получени от нея в областта на
лицето, по своята локализация и характеристики добре отговарят да са в резултат на удар в
8
предното стъкло на лекия автомобил, в който е пътувала.
Вещите лица са посочили, че от направената подробна справка на представените
медицински доказателства няма данни за наличие на предходни дегенеративни и/или други
хронични заболявания от неврологичен произход при ищеца В.Д. преди ПТП. Последващо или
нововъзникнало състояние е увреждането на междупрешленните дискове в поясния сегмент на
гръбначния стълб, като според описаните в експертизата медицински документи, тези увреждания
на междупрешленните дискове са след преживяното ПТП. Вещите лица са заключили, че
установените при ищеца през м.11.2019 г. телесни увреждания: „увреда на междупрешленните
дискове в поясния и други отдели на гръбначния стълб с радикулопатия и появило се смущение в
уринирането" се намират в причинно-следствена връзка с процесното пътно-транспортно
произшествие, т.к. травмата се явява отключващ момент за дископатията (дисковата херния),
която е заболяване, свързано с дегенеративни или по-рядко травматични изменения на
междупрешленните дискове.
Изслушани в о.с.з. вещите лица поддържат депозираната в писмен вид експертиза. ВЛ д-р
Б. уточнява, че не са преглеждали ищцата, но тъй като тя в момента е в залата установяват, че все
още има белези по лицето, които представляват козметичен дефект и винаги ще се виждат, защото
самият белег е разрушаване на съединителната тъкан на кожата, а тя при такава ситуация винаги
произвежда белег. ВЛ д-р С. допълва, че белезите не могат да се заличат самостоятелно, а
евентуално с методите на пластичната хирургия.
В заключението си по съдебно - психологичната експертиза, вещото лице Д.Й. - психолог
установява, следното: К.Д. е била на 15 години по време на пътно-транспортния инцидент и по
време на самия инцидент е преживяла силен шок, като мислите й били насочени първо към
състоянието на баща й - изпитала силен страх за него. Първоначално тя не е усетила болките от
травмите по лицето си, но след приемането в болницата, преживяла болезнено и мъчително
неотложните и последващите операции. Като последица не можела да извършва редица ежедневни
и обичайни преди това дейности - не можела да излиза навън, трябвало да се пази от слънцето, не
трябвало да чете и гледа телевизия. Също така, станала подтисната и нещастна от белезите по
лицето си, както и страдала много от вида си, мислела, че повече няма да може да танцува.
Самоизолирала се, не искала да излиза и да се вижда и да я виждат други хора извън семейството,
имала кошмарни сънища и лесно се разплаквала, особено при спомените за преживяното. Развила
силно безпокойство за живота и здравето си и тези на близките й, както и по-интензивни от
нормалното страхове от лоши събития. Пропуснала завършването на учебната година и трябвало
да наваксва с материала, а изпитвала и главоболие, освен тревожност. Изтърпяла редица болезнени
и дискомфортни козметични процедури, като изпитвала опасения от останалите, които предстоят,
за да бъдат заличени белезите още по-добре. Тревожи я също и цената на тези скъпоструващи,
освен мъчителни процедури, т.к. това е голяма финансова тежест за семейството й. Отначало
изпитвала и страхове от автомобили, но с подкрепата на семейството си преодоляла сравнително
успешно тази тревожност. По характер момичето е общителна и динамична тинейджърка, която
обича да се изявява, но ПТП променило драстично начина й на живот в първата година след
инцидента, пренастроило плановете и мечтите й, повлияло на личната й самооценка и
себевъзприятие като млада девойка. Благодарение на подкрепата на семейството и най-вече на
смелите решения на баща й, момичето вече частично се е адаптирало и преодоляло травмите,
възвърнало си е предишния живот и мечти до някаква степен. Въпреки това са налице още някои
ключови симптоми на постравматично стресово разстройство - тревожност, повтарящо се
9
епизодично изживяване на травмата; вторични реакции и преживявания, съпроводени с кошмарни
сънища, избягване на действия, хора и ситуации, напомнящи за травмата, плач.
По време на инцидента В.Д. получил удар в главата, както и в ребрата и гръдния кош, но
първоначално не усетил силната болка, а преживял силен шок, като мислите му били насочени с
ужас, че вози и други деца освен дъщеря си, както и да не загуби детето си при вида на лицето й,
цялото обляно в кръв. Разказът за преживяванията му по време на инцидента е жив и изпълнен с
подробности. Събитията му минават „като на филм" - вълнува се силно, докато го възпроизвежда
се долавят промени в гласа (става приглушен), разказът е накъсан, често отговаря на задаваните
въпроси, че му е трудно да говори за това. Тези прояви са признак за все още силното отражение на
инцидента в съзнанието му. Разстроен е и с подтиснато чувство на вина, което проличава от
учудването му, че не може да си обясни как дъщеря му е пострадала толкова много, докато
другите деца били в доста по-леко състояние. Той също изпитвал както силни болки, така и
страхове за състоянието на детето си, но и за собственото си здраве, т.к. трябвало да работи за да
издържа семейството си, а работата му изисквала физически усилия. След болничното лечение,
продължил лечението си в домашна обстановка, което му причинило дискомфорт, тревожност и
подтиснато настроение, освен главоболието и кошмарните сънища свързани с инцидента. Също
така изпитвал силна тревожност да шофира, но се престрашил въпреки интензивния стрес да се
качи и кара автомобил, т.к. имал отговорност като глава на семейството и баща. Тревожността го
обзела поради болезненото възстановяване, опасенията му за състоянието на сърцето му, на което
имал стенд и оставането без работа и необходимостта бързо да намери и започне друга работа
преди да се е възстановил напълно. Повече се тревожел за дъщеря си К., която станала наскоро
след инцидента подтисната и затворена, не искала и избягвала да се вижда с хора извън
семейството. В.Д. трябвало бързо да се мобилизира, но по този начин подтиснал емоциите, не
давал воля на чувствата си, не позволявал да видят околните неговата неувереност, съмнения,
склонност към паника при струпване на повече проблеми и предизвикателства. Затворил се в себе
си, което не е видно лесно за околните, т.к. по характер е по-интровертен. Това води до високи
нива на невротизъм и тревожност. Силният стрес, преживян при вида на дъщеря му и мисълта, че
я е загубил, както и неговите лични травми, са разтресли силно емоциите му и са провокирали
чувство за безпомощност, което е повлияло негативно върху възгледите му за живота и за себе си.
Емоционално той се затворил, капсулирал тези свои преживявания в себе си, а се е мобилизирал
към действия и стремеж да поеме контрол над събитията, предприел действия към намиране на
специалисти и своевременно лечение на белезите на дъщеря му, насърчил и настоявал към
преодоляване на социалната изолация на К. и реинтеграция на момичето към средата му. Тази
действеност на В.Д. е дала тласък към сравнително бързо възстановяване на социалната връзка с
околните при него, а повече при дъщеря му, но емоционално и по отношение на светогледа той все
още трудно излиза от сковаващото въздействие и последици на острата и постравматичната
стресова реакция.
И при двамата обследвани е била налична остра стресова реакция - фаза на шок, която е
протекла в рамките на едно денонощие, но е последвана от следващите типични етапи на
стресовата реакция. Към момента поради волята и виталността на пострадалите, състоянието им е
във фаза преработване, като се наблюдават някои ключови симптоми на посттравматично стресово
разстройство.
По искане на ищците и за установяване на претърпените от тях неимуществени вреди в
резултат на ПТП по делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите Н. З. Д. и
10
З.Н.Д.
Свид. Н.Д. (баща на В. и дядо на К.) в показанията си заявява, че знае за инцидента - ПТП,
което претърпели на 04.06.2019 г. В следствие на удара са и травмите - порезни рани по лицето и
на двамата от счупеното стъкло. За произшествието му се обадил З. - другия му син, като
съобщил, че В. и К. се намират в болницата в Ямбол. При първата си среща с тях видял, че лицата
им били обезобразени, с бинтове. Имало хирургична намеса за раните - зашивания, и двамата
имали и комоцио, а В. имал три или четири спукани ребра, затруднено дишане. Изписали ги след
около седмица, но затрудненото му дишане и болките в гръдния кош продължили може би месец
след инцидента. И двамата били силно стресирани и поведението им нямало нищо общо с
поведението им преди произшествието. К., в следствие на обезобразяването, се затворила в себе
си, коренно се променила. При престоя в болницата освен хирургичната намеса, й вадили около
седмица стъкла от цялото лице, които имала забити подкожно. В. от най-малкото се стресирал,
главоболието му продължило и след изписването от хирургичното отделение, бил в болнични, но
свидетеля не може да каже колко време. Според свидетеля и двамата и досега споделят
преживяното, което продължава да им изплува в съзнанието. Сънят на К. бил неспокоен,
събуждала се нощно време, имала моменти на бълнуване, придружено и с рев и това продължавало
и сега на определени моменти, макар и разредено от началото на инцидента, а затварянето в себе
си дало отражение и на контактите й. След изписването ги дразнело всичко - телевизия, музика,
най-малкото движение около тях ги дразнело, били стресирани. Притеснението на К. е видно и
към настоящия момент. Тя ограничила контактите, в танцовия състав, в който играе, изпитвала
неудобство от външния си вид. Според свидетеля двамата се притесняват един за друг повече,
отколкото за себе си. В. имал сърдечна операция - стенд на аортата и след удара и травмата на
гръдния кош за доста продължителен период било затруднено дишането му. Дископатията при В.
се появила в малко по-късен етап след ПТП, като се лекувала медикаментозно и с инжекции.
Свид. З.Д. заявява, че е приятел с В. от 15 години. За ПТП знае от съпругата на В., която
му се обадила към 11.30 вечерта в деня на катастрофата. Отишъл на мястото на ПТП и видял една
грозна картина - и двамата били в доста тежко състояние. В. лежал на земята и изпитвал болки в
гърдите, а К. била цялата в кръв, обезобразена. Предполага, че много ги е боляло, т.к. пъшкали,
охкали, на К. лицето й било цялото в кръв. Свидетеля стоял на място около половин час, докато
дойде медицинският екип. Два дни след това ги посетил в болницата - и двамата били доста зле,
раните им били обработени, имали бинтове по лицата, В. бил ударен и по гърдите. Останали в
болница около 10-15 дни. След това и В. и К. доста време не се чувствали добре. В. доста време се
възстановявал, около 3 месеца - счупени или натъртени били ребрата му и го болели доста време.
К. по лицето имала белези, не излизала от къщи, защото се срамувала и това продължило около 5-6
месеца. По преценка на свидетеля и към настоящия момент К. не е добре психически. Инцидентът
се отразил зле и на двамата. Преди инцидента били постоянно заедно, през две, през три вечери се
събирали. Били весели хора, винаги усмихнати, но това след инцидента се променило на сто
процента - станали затворени и вече не контактуват така често, защото явно здравословно и
психически не се чувстват добре.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявените в производството искове се квалифицират като такива с правно основание
чл.432, ал.1 КЗ, във вр. чл.52 ЗЗД. Направеното от ответника възражение за съпричиняване на
11
вредоносния резултат от страна на ищците е такова с правно основание чл.51, ал.2 ЗЗД.
Ответника направи възражение за недопустимост на предявените искове, обосновано с
твърдение, че ищците са предявили пред „ДЗИ - Общо застраховане" ЕАД претенция за
определяне и изплащане на обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди при ПТП и
такова им е определено и съответно - изплатено, поради което според ответника нямат право да
искат още веднъж плащане на суми за същите неимуществени вреди, т.к. с плащането на
обезщетението, пострадалите са обезщетени за претърпените вреди. Това възражение се прецени
за неоснователно. За да достигне до този извод съдът взе аргумент от нормата на чл.498, ал.3 КЗ,
която предоставя възможност на увреденото лице да предяви претенцията си за плащане пред съда
освен в случаите, когато застрахователят не е платил в срока по чл.496 КЗ или е отказал да плати
обезщетение, но и в случаите, когато увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или
изплатеното обезщетение. Ето защо и възражението на ответника за недопустимост на предявените
искове се остави без уважение.
Съгласно чл.432, ал.1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има
право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност"
при спазване на изискванията на чл.380 КЗ. Съгласно чл.380, ал.1 КЗ лицето, което желае да
получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена
застрахователна претенция, като е длъжно с предявяването на претенцията да предостави пълни и
точни данни за банковата сметка, по която да се извършат плащанията от страна на
застрахователя, освен в случаите на възстановяване в натура.
Съгласно чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил
другиму, а според ал.2 на същия текст, при всички случаи на непозволено увреждане вината се
предполага до доказване на противното. Непозволеното увреждане е сложен юридически състав,
чиито елементи при условията на кумулативност следва да бъдат налице, за да бъде ангажирана
отговорността, както на прекия причинител, осъществил деликта, така и на обвързания с
гаранционно-обезпечителната отговорност правен субект, а именно: деяние, противоправност,
вреда, причинна връзка между деянието и вредата, както и вина, независимо от нейната форма -
умисъл или непредпазливост. Следователно, основателността на иска по чл.45 ЗЗД предполага
установяване в съдебното производство на тези елементи, съотнесени към конкретната, твърдяна
от ищците фактическа обстановка. Съгласно чл.51, ал.1 от ЗЗД обезщетение се дължи за всички
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, което правило задължава съда
да изследва наличието на пряка причинна връзка между увреждането и вредоносния резултат.
Относима още към правилното решаване на конкретния спор е и ал.2 на сочения законов текст по
силата на която, ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да
се намали. Възражение в тази насока е направил ответника.
В настоящия случай, безспорно е установено, че е налице непозволено увреждане. Водачът
на застрахования автомобил К.Н.Н., реализирал процесното ПТП, е признат за виновен и осъден с
влязла в сила присъда, поради което и на основание чл.300 ГПК, гражданският съд е обвързан от
присъдата относно авторството, противоправността на деянието и вината на дееца, като в
настоящото производство следва да се докажат единствено вредите, техния вид и размер и че са
настъпили в причинна връзка от деликта.
Безспорно е установено по делото, че на 04.06.2019 г. около 23:00 ч., в гр.Ямбол, на ул.
„Димитър Благоев" №3 К.Н.К., като водач на лек автомобил „Фолксваген Пасат" с ДК № У 3541
12
АХ, виновно нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: чл.20, ал.1 от Закона за
движение по пътищата и чл.21, ал.1 от ЗДвП, като превишил максимално разрешената скорост на
движение от 50 км/ч., като се движил със скорост от 85,3 (осемдесет и пет цяло и три) км/ч.,
загубил контрол над управлявания автомобил, при което последния преминал през мантинелата,
навлязъл в платното за насрещно движение и се блъснал в лек автомобил „Сеат Ибиза" с ДК № У
1251 АК, управляван от В. Н. Д., в резултат на което причинил по непредпазливост средни телесни
повреди на повече от едно лице (на три лица), а именно: две средни телесни повреди на В. Н. Д.,
изразяващи се в: контузия в дясната половина на гръдния кош с клинични и рентгенологични данни
за счупване на III, IV и V ребра по медио-клавикуларната линия, която контузия е довела до трайно
(за срок от около 1,5 - 2 м) затрудняване на движението на снагата; обезобразяване на лицето на
пострадалия Д., вследствие получената от него голяма порезно-контузна рана в лявата половина на
лицето, довела след зарастването си до масивен белег, представляващ траен морфологичен дефект
на меките тъкани в тази област, довел до изменение на лицето с постоянен характер; средна телесна
повреда на К.В.Д., изразяваща се в обезобразяване на лицето, вследствие на получени множество
порезни и контузни наранявания по лицето й, оставили големи и с неправилна форма цикатрикси
(белези), особено в лявата половина на лицето, които представляват траен морфологичен дефект на
меките тъкани, който изменя съществено и за постоянно чертите на лицето и води до неговото
съществено загрозяване.
Обстоятелството, че на ищците в резултат на ПТП са причинени телесни увреждания е
елемент от присъдата. Допълнително, от заключението на изслушаната по делото КАТСМЕ също
се установяват, както причинените непосредствено от ПТП телесни увреждания, описани в
присъдата, така и тези, получени макар и по-късно, но също последица от ПТП от ищеца В.Д..
Вредата също е доказана - причиняване на телесни увреждания, в резултат на които ищците са
претърпели неимуществени вреди – болки и страдания.
Безспорно е доказана по делото и причинно-следствена връзка с ПТП на твърдяните от
ищците травми и причинените, като последица от тях, неимуществени вреди. В Решение
№9/02.02.2018 г. на ВКС по гр.д.№1144/2017 г., III г.о. е посочено, че причинната връзка е
зависимост, при която деянието е предпоставка за настъпването на вредата, а тя е следствие на
конкретното действие или бездействие на деликвента. При тези разяснения и при съобразяване на
механизма на процесното ПТП, следва обоснован извод, че причинно-следствена връзка с ПТП на
твърдяните травми и причинените неимуществени вреди безспорно е налице.
Установени са по делото и останалите елементи от фактическия състав на непозволеното
увреждане: претърпените неимуществени вреди, довели до влошаване здравословното състояние
на всеки от ищците, техния вид, степен на увреждане, продължителност на оздравителния процес.
В неоспореното заключение на вещите лица - лекари по комбинираната експертиза са
подробно описани получените от всеки от ищците наранявания в резултат на процесното ПТП -
мозъчно сътресение, многобройни порезни и разкъсно-контузни рани по лицата и на двамата,
контузия на гръдния кош и счупване на III, IV и V ребра - за ищеца. В заключението е описано и
приложеното веднага след ПТП както консервативно и симптоматично лечение, така и хирургично
такова, изразяващо се в хирургична обработка на множеството разкъсно-контузни и порезни рани,
както и медикаментозно лечение, свързано с наличното на сътресение на мозъка.
По отношение периода за възстановяване, вещите лица са посочили, че зависи от
множество фактори, но последиците от лекостепенното сътресение на мозъка обикновено
13
отзвучават в рамките на 3-4 седмици при нормален ход на оздравителните процеси. Разкъсно-
контузните и порезните рани заздравяват за различен период от време, в зависимост най-вече от
размерите, дълбочината, механизма на причиняването им и др., като при нормален ход на
оздравителните процеси зарастването става за срок от около 15-20-30 дни, като за посочения
период става заздравяване на тъканите, а не и пълно възстановяване, при което да изчезнат всички
следи от дадена рана. Счупените III, IV и V ребра от дясната половина на гръдния кош на ищеца
В.Д. са зараснали при нормален ход на оздравителните процеси за около 1,5-2-2,5 месеца.
Телесните увреждания, получени от ищците в резултат на процесното пътно-транспортно
произшествие, са от такъв характер, че са им причинили значителни болки и страдания.
При ищеца В.Д. получената порезно-разкъсна рана в лявата половина на лицето с
дължина около 7 см е зараснала с неравен белег, а останалите порезни и разкъсно-контузни
наранявания в областта на челото са зараснали с малки белези, някои от които едва забележими.
Ищцата К.Д. е получила значителни разкъсно-контузни и порезни рани в челната, лявата и дясна
половина на лицето, по-силно изразени в лявата му половина, които са зараснали с груби неравни
белези, водещи до видима промяна във външния вид. Имайки предвид характеристиките на
уврежданията по лицето на ищцата К.Д. и белезите, с които те са зараснали, вещите лица са извели
заключението, че тяхното възстановяване и заличаване по естествен път е невъзможно, а са
необходими пластични оперативни интервенции, които също са свързани с търпене на болка и
съществен дискомфорт по време на възстановителния период.
Това, че белезите по лицето на ищцата К.Д. са налични и видими е и личното впечатление
на настоящия съд, придобито по време на проведеното по делото на 20.10.2021 г. о.с.з., в което
ищцата присъства лично.
Вещите лица са заключили и че установените при ищеца през м.11.2019 г. телесни
увреждания: „увреда на междупрешленните дискове в поясния и други отдели на гръбначния стълб
с радикулопатия и появило се смущение в уринирането" се намират в причинно-следствена връзка
с процесното пътно-транспортно произшествие, т.к. травмата се явява отключващ момент за
дископатията (дисковата херния). Позовавайки се на този извод на експертизата настоящия съд
прие за неоснователно възражението на ответника за липса на причинна връзка на тези увреждания
с ПТП - напротив описаните телесни увреждания и на двамата ищци се намират в пряка и
непосредствена причинно-следствена връзка с процесното пътно-транспортно произшествие.
Установен по делото, а и безспорен между страните е факта на наличие на валидно
застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност” на
инцидентния автомобил, сключен с ответното дружество, действащ към момента на събитието. Не
е спорен и факта, че съгласно изискванията на чл.380 от КЗ на 25.06.2020 г. всеки от ищците
отправил до ответното дружество застрахователна претенция, по която е образувана преписка по
щета, по която са определени и изплатени обезщетения за неимуществени вреди, както следва: на
В.Д. - 23 000 лв. и на К.Д. - 24 000 лв.
В чл.52 ЗЗД е предвидено, че обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда
по справедливост. Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в Постановление
№4/1968 г. на Пленума на ВС, понятието „справедливост” не е абстрактно понятие, а е свързано с
преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства, които трябва да се имат предвид от
съда при определяне на размера на обезщетението. За да се реализира справедливо възмездяване на
претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителния размер на
14
моралните вреди, с оглед характера и тежестта на уврежданията, степента, интензитета и
продължителността на болките и страданията, както и икономическата конюнктура в страната и
общественото възприемане на критерия за „справедливост” на съответния етап от развитие на
обществото в държавата.
При определяне размера на дължимото обезщетение за причинените неимуществени
вреди, съда съобрази характера, силата, интензитета и продължителността на търпените от ищците
болки и страдания, в резултат причинените им от ПТП телесни увреждания към датата на деликта и
след това, установени от заключението на вещите лица - лекари по комбинираната експертиза,
както и от показанията на разпитаните свидетели. Съобразено бе и заключението на изслушаната
психологична експертиза, според което и при двамата ищци е била налична остра стресова реакция
- фаза на шок, която е протекла в рамките на едно денонощие, но е последвана от следващите
типични етапи на стресовата реакция, като към момента поради волята и виталността на
пострадалите, състоянието им е във фаза преработване, но се наблюдават някои ключови симптоми
на постравматично стресово разстройство, като тревожност повтарящо се епизодично изживяване
на травмата; вторични реакции и преживявания, съпроводени с кошмарни сънища, избягване на
действия, хора и ситуации, напомнящи за травмата, плач. По отношение на ищцата и с оглед
причиненото обезобразяване на лицето, ПТП променило драстично начина й на живот в първата
година след инцидента, пренастроило плановете и мечтите й, повлияло на личната й самооценка и
себевъзприятие като млада девойка, но благодарение на подкрепата на семейството си тя вече
частично се е адаптирала и преодоляла травмите, възвърнала си е предишния живот и мечти до
някаква степен.
В Решение №177/27.10.2009 г. по т.д.№14/2009 г., т.к., ІІ т.о. на ВКС е прието, че
обезщетението е онзи точен паричен еквивалент не само на болките и страданията, понесени от
конкретното увредено лице, но и на всички онези неудобствата, емоционални, физически и
психически сътресения, които съпътстват същите. Според ВКС понятието "неимуществени вреди"
обхваща всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях
болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни емоционални изживявания на лицето,
ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но и създаващи социален дискомфорт за
определен период от време.
След съобразяване с посочените разяснения на ВКС и с оглед установената по делото
конкретика относно преживяното от двамата ищци непосредствено след ПТП, преживените болки и
страдания по време на лечението и след това, преживения стрес и продължителността на
страданията, обществено-икономическите условия в страната към момента на настъпване и
проявление на неимуществените вреди, настоящия съд намира, че доколкото болките и страданията
могат да се съизмерят в паричен еквивалент, то справедливо по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение
за ищцата К.Д. е такова в размер на 70 000 лв., а за ищеца В.Д. - в размер на 50 000 лв.
Ответникът е въвел възражение за съпричиняване на вредоносния резултат страна на
пострадалите ищци, тъй като пътували в лекия автомобил без поставен предпазен колан.
Съпричиняване, по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД, е налице, когато вредата е настъпила и от
действията на пострадалото лице. В този случай, виновно действалото лице следва да отговаря
само за онези вреди, които са в причинна връзка с неговото поведение, но не и за последиците от
поведението на увредения. С отчитането на съпричиняването се цели да се определи
действителния обем на отговорността на виновния причинител на вредите. В ППВС №17/63 г., т.7
15
е указано, че обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият
пострадал е допринесъл за тяхното настъпване. В мотивите на т.7 на ТР №1/2014 г. на ОСТК на
ВКС е разяснено, че в случая е от значение наличието на причинна връзка между поведението на
пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, а не и на вина. При направеното разграничение
между допринасяне на пострадалия за възникване на ПТП и приноса му за настъпване на вредата,
ОСТК на ВКС е посочило, че принос за настъпване на вредата е налице, когато пострадалият не е
допринесъл на настъпване на събитието, но с поведението си е спомогнал за собственото си
увреждане. Като рисково е определено поведение, което е проява на съзнателен и свободно
формиран избор на увредения, по отношение на когото е налице знание за определен факт или
възможност за узнаването му при проявена нормална дължима грижа. Поемането на предвидим и
очакван риск, или неговото неоправдано игнориране съставляват обективен принос, който е
противоправен и е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат, последица от реализираното
ПТП. Тежестта на доказване е върху позоваващата се на съпричиняването страна в процеса. (в
т.см. и Решение №31/04.04.2019 г. на ВКС по т.д.№1267/2018 г., I т.о.). В конкретиката на
процесния случай, следва да се отбележи, че само нарушенията на ЗДвП, които се намират в
причинна връзка и са допринесли за настъпването на вредоносните последици имат релевантно
значение от гледна точка на чл.51, ал.2 ЗЗД при преценката за приноса на пострадалия.
В Решение №27/15.04.2015 г. на ВКС по т.д.№457/2014 г., II т.о. е разяснено, че приносът
на пострадалия следва да бъде доказан по категоричен начин от страната, която е направила
възражение за съпричиняване. Недопустимо е приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД, когато приносът
на увреденото лице не е доказан при условията на пълно главно доказване, а е само предполагаем.
При направено възражение за съпричиняване поради непоставяне на предпазен колан, наличието
на обезопасителни колани в процесното МПС не се презумира, а следва да бъде доказано от
страната, която се позовава на съпричиняване на вредоносния резултат. Освен това само
обстоятелството, че пострадалият при ПТП пътник е пътувал в лек автомобил без поставен
предпазен колан, не е достатъчно, за да се приеме за доказано наличието на съпричиняване на
увреждането. В тези случаи намаляване на обезщетението за вреди на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е
допустимо, само ако са събрани категорични доказателства, че вредите не биха настъпили или
биха били в по-малък обем, ако по време на произшествието пострадалият е ползвал предпазен
колан. В същия смисъл са и Решение №144/27.12.2016 г. на ВКС по т.д.№1000/2015 г., II т.о.;
Решение №19/08.02.2017 г. на ВКС по т.д.№50177/2016 г., IV г.о. и др.
В настоящия случай по делото е установено, че процесния автомобил Сеат Ибиса е
оборудван заводски с триточков предпазен копан на всяка седалка, както и че никой от пасажерите
и водача на автомобила не са били с поставени предпазни колани (т.е. пътували в нарушение на
изискването по чл.137а, ал.1 ЗДвП). Според заключението на изслушаната експертиза, при
поставен предпазен колан, движението на тялото на който и да е от пасажерите или водача би било
силно ограничено, а движенията на телата на всички возещи се в автомобил Сеат след удара са
били свободни, неограничени от действието на поставени изправни предпазни колани. При тези
свободни движения всички тела са контактували безпрепятствено с различни части на интериора в
купето на автомобил Сеат, при които са настъпили констатираните телесни увреждания на всички
пасажери, включително и водача. Вещите лица категорично са заявили, че в случай, че ищците
към момента на процесното пътно-транспортно произшествие са били с правилно поставени
предпазни колани, уврежданията биха били значително по-леки. Ищцата К.В.Д. е седяла на задна
дясна седалка, като с оглед механизма и посоката на травмиращата сила уврежданията, получени
16
от нея в областта на лицето, по своята локализация и характеристики добре отговарят да са в
резултат на удар в предното стъкло на лекия автомобил, в който е пътувала.
При съобразяване на установените по делото факти и по-горе цитираната относима
практика на ВКС, настоящия съд приема, че е налице принос на пострадалите ищци за настъпване
на вредоносния резултат. Непоставянето на предпазни колани, каквито са били налични в
инцидентния автомобил, определено е рисково поведение, което е проява на съзнателен и
свободно формиран избор на увредените, които нарушавайки изискването на чл.137а, ал.1 ЗДвП да
пътуват в автомобила с поставени предпазни колани, са поели предвидим риск, което съставлява
обективен принос, който е противоправен и е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат,
последица от реализираното ПТП. Действително ищцата К.Д. към момента на ПТП е била
непълнолетна (на 15 години), но достатъчно физически и психически зряла, за да е наясно с
изискването да се вози в автомобила с поставен предпазен колан и в тази връзка да може
обосновано да предположи възможността от настъпване на вредоносен резултат при възникване на
ПТП.
При изложеното до тук, настоящия съд прие, че пострадалите ищци,тъй като пътували в
лекия автомобил без поставен предпазен колан, са допринесли за настъпване на вредоносния
резултат, като размера на съпричиняването им следва да се определи на 20%, с който процент да се
намалят определените им, на осн. чл.52 ЗЗД, обезщетения.
На ищцата К.Д., от определеното от съда обезщетение от 70 000 лв., след приспадане на
съпричиняването от 20% и извънсъдебно платената сума от 24 000 лв., следва да се присъди сума в
размер на 32 000 лв., като искът за горницата над тази сума до предявения размер от 56 000 лв.,
като неоснователен - да се отхвърли.
На ищеца В.Д., от определеното от съда обезщетение от 50 000 лв., след приспадане на
съпричиняването от 20% и извънсъдебно платената сума от 23 000 лв., следва да се присъди сума в
размер на 17 000 лв., като искът за горницата над тази сума до предявения размер от 27 000 лв.,
като неоснователен - да се отхвърли.
Предвид изхода на делото, основателна се явява и претенцията на ищците за присъждане
на законна лихва върху присъдените обезщетения. Съгласно чл.493, ал.1, т.5 от КЗ, застрахователят
покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица вреди, като в този случай
той покрива, наред с другото и лихвите по чл.429, ал.2, т.2 КЗ, т.е. лихвите за забава, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на чл.429, ал.3
КЗ. В чл.429, ал.3 от КЗ е предвидено, че застрахователят покрива лихвите, дължими от
застрахования само в рамките на застрахователната сума, считано от датата на уведомяването за
настъпилото застрахователно събитие от застрахования по реда на чл.430, ал.1, т.2 от КЗ или
считано от датата на предявяване на застрахователната претенция от пострадалото лице, която от
датите е най-ранна. (в т.см. Решение №128/04.02.2020 г. по т.д.№2466/2018 г. на ВКС, 1-во т.о.). В
случая от представените по делото доказателства се установява, че ищците са предявили
претенциите си пред застрахователя на 25.06.2020 г., от която именно дата се дължи лихвата за
забава, а и това е датата, от която е поискано присъждане на лихва за забава в ИМ.
Предвид наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка
“Гражданска отговорност” за лекия автомобил, с който са причинени уврежданията (въпрос, по
който не е налице спор между страните по делото), в съответствие с чл.432, ал.1 от КЗ е налице и
основание за ангажиране на пряката отговорност на застрахователя спрямо увредените ищци и за
17
посочените по-горе суми.
И двете главни страни по делото са направили искане да им бъдат присъдени сторените по
делото разноски, като са представили и списък по чл.80 ГПК. Сторените по делото разноски
следва да бъдат присъдени съобразно правилата на чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК.
В производството пред настоящата инстанция ищците не са направили разноски, т.к. са
освободени от заплащане на такива на осн. чл.83, ал.1, т.4 ГПК. В този см. е представения от тях
списък по чл.80 ГПК.
С оглед изхода на делото, направеното в тази насока искане и нормата на чл.78, ал.3 от
ГПК, на ответната страна следва да бъдат присъдени сторените от нея съдебно-деловодни
разноски, съобразно отхвърлената част от исковете. Ответника е сторил разноски в общ размер на
4 424 лв. (в т.ч. 3 624 лв. - възнаграждение за адвокат и 800 лв. - възнаграждение за вещи лица).
Съразмерно с отхвърлената част от иска, по правилото на чл.78, ал.3 ГПК, на ответника следва да
бъде присъдена сума за разноски в размер на 1812,24 лв.
Тъй като ищците са били освободени от заплащане на държавна такса и разноски на
основание чл.83, ал.1, т.4 ГПК, дължимата ДТ върху присъдените размери обезщетения и
сторените от бюджета на съда разноски, на основание чл.78, ал.6 ГПК, следва да се възложат върху
ответника или той да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметката
на Окръжен съд - Ямбол сумата от 1960 лв. - ДТ върху уважения размер на исковете и сумата
551,50 лв. - разноски за експертизи.
Така мотивиран, ЯОС
РЕШИ:
ОСЪЖДА ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.София, бул."Витоша" № 89 Б да заплати на К.В.Д. с ЕГН **********,
действаща лично и със съгласието на баща си В. Н. Д. с ЕГН ********** на основание чл.432, ал.1
КЗ, сумата от 32 000 лв. (тридесет и две хиляди лева) , представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, настъпили в следствие причиняване на телесни увреждания при
ПТП, възникнало на 04.06.2019 г., причинено от автомобил, управляван от водача К.Н.К.,
застрахован при ответника по застраховка "ГО", ведно със законната лихва върху присъдената
сума, считано от датата на уведомяване на застрахователя с молба-претенция - 26.05.2020 г. до
окончателното плащане на сумата, като иска за разликата над уважения размер от 32 000 лв. до
претендирания такъв от 56 000 (петдесет и шест хиляди лева) лв., като неоснователен,
ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.София, бул."Витоша" № 89 Б да заплати на В. Н. Д. с ЕГН ********** на
основание чл.432, ал.1 КЗ, сумата от 17 000 лв. (седемнадесет хиляди лева) , представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в следствие причиняване на телесни
увреждания при ПТП, възникнало на 04.06.2019 г., причинено от автомобил, управляван от водача
К.Н.К., застрахован при ответника по застраховка "ГО", ведно със законната лихва върху
присъдената сума, считано от датата на уведомяване на застрахователя с молба-претенция -
26.05.2020 г. до окончателното плащане на сумата, като иска за разликата над уважения размер от
17 000 до претендирания такъв от 27 000 (двадесет и седем хиляди лева) лв., като неоснователен,
18
ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА К.В.Д. с ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на баща си В. Н.
Д. с ЕГН ********** и В. Н. Д. с ЕГН ********** да заплатят на ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ
ЕАД с ЕИК ********* разноски по делото в размер на 1812,24 лв.
ОСЪЖДА ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД с ЕИК ********* да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт, по сметката на Окръжен съд-Ямбол, сумата от 1960 лв.,
представляваща дължимата държавна такса върху уважения размер на исковете и сумата 551,50
лв. - разноски за експертизи, както и 5 лв. - държавна такса при служебното издаване на
изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване пред АС гр.Бургас в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Ямбол: _______________________
19