№ 11217
гр. С., 17.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20211110146177 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 и сл. ГПК и е образувано по
подадена от Л.И. АД, искова молба, насочена против Д.Б.Ж.З., с която са предявени
обективно кумулативно съединени искови претенции с правно основание чл. 411, изр.
1, пр. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с искане да се постанови решение, с което да се признае
за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите както следва:
6108.11лв. – регресно вземане по щета № 0151-1261-20-402243, за вреди, причинени на
лек автомобил „Опел Астра“ с ДК № ..., застрахован при ищеца по застраховка
„Каско“, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК
до окончателно изплащане на сумата и 344.43 лв. – мораторна лихва за периода
17.09.2020г. – 07.04.2021г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 28009/2021г., по описа на СРС, IIIГО, 180-ти
състав.
Ищцовото дружество извежда съдебно предявените си права при твърдения, че
на 30.04.2020г., около 01.00ч., в гр. Д, на АДРЕС е настъпило ПТП между лек
автомобил „Опел Астра“ с ДК № ..., застрахован при ищеца по застраховка „Каско“ и
лек автомобил „М.“ с ДК № ..., застрахован при ответника по застраховка „Гражданска
отговорност“, при което водачът на застрахования при Д.Б.Ж.З. лек автомобил
причинил виновно щети по МПС-то, застраховано при Л.И. АД. Твърди се, че във
връзка с произшествието при ищеца била образувана преписка по щета, по която на
10.07.2020г. е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 6093.11лв. След
изплащане на обезщетението се сочи, че ищецът е встъпил в правата на застрахования
и е изпратил до ответното дружество регресна покана за възстановяване на сумата от
6108.11лв. – изплатеното застрахователно обезщетение с включени ликвидационни
разноски в размер на 15.00лв. Твърди се, че с писмо изх. № 3175/17.08.2020г.,
ответникът е отказал да изплати претендираната сума, като в тази връзка се претендира
и мораторна лихва в размер на 344.43лв. за периода 17.09.2020г. до 07.04.2021г.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба, с
който заявените претенции се оспорват по основание и размер. Оспорват се механизма
на произшествието, вината на водача на застрахования при ответника лек автомобил,
причинната връзка между вредите и произшествието, както и размера на претенцията.
1
Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искови
претенции с правно основание чл. 411, изр. 1, пр. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
За съвместно разглеждане е прието релевираното от ответника възражение за
съпричиняване на процесното ПТП, в резултат на поведението на водача на
застрахования при ищеца лек автомобил, изразяващо се в неправилно паркиране.
По иска с правно основание чл. 411, ал. 1, пр. 2 КЗ.
Възникването на регресното право на застрахователя по имуществена
застраховка "Каско" срещу застрахователя по имуществена застраховка "Гражданска
отговорност" на делинквента се обуславя от осъществяване на следните
материалноправни предпоставки /юридически факти/: да е сключен договор за
имуществено застраховане между ищеца и собственика на увреденото имущество, в
срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновното и
противоправно поведение на водача на МПС, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска,
като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на
застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди и е
направил съответните ликвидационни разноски.
В тежест на ищеца е да докаже пълно и главно, че е сключен договор за
имуществено застраховане между него и водача на увредения автомобил, в срока на
застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно
поведение на водач на МПС, чиято застраховка гражданска отговорност е сключена
при ответника, е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в
изпълнение на договорното си задължение ищецът е изплатил на застрахования
застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди и е направил
съответните ликвидационни разноски, както и че е поканил ответника да заплати
изплатеното застрахователно обезщетение.
С доклада по делото, неоспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства, а именно: че към датата
на настъпване на ПТП-то - 30.04.2020г., лек автомобил „М.“ с ДК № ... е и...лидна
застраховка „Гражданска отговорност“, сключена при ответното дружество, че във
връзка с процесното ПТП при ищеца е образувана преписка по щета № 0151-1261-20-
402243, по която на 10.07.2020г. е изплатено застрахователно обезщетение в размер на
6093.11лв., че с писмо изх. № 3175/17.08.2020г., ответникът е отказал да изплати
претендираната сума.
Обявените за безспорни факти и обстоятелства намират опора в приобщената по
делото доказателствена съвкупност, в частност приложеното на л. 10 копие на
застрахователна полица по застраховка „Каско“, от което се установява, че към датата
на настъпване на процесното ПТП лек автомобил „Опел Астра“ с ДК № ... е бил
застрахован при ищеца.
Настъпването на произшествието не се оспорва от страните и се установява от
приложеното на л. 8 копие на протокол за ПТП и представената от ОДМВР- С.
преписка, съдържаща материалите, свързани с произшествието /л. 145 и сл./.
От приобщените уведомление за щета /л.9/, опис на щети /л.10-11/ се установява,
че във връзка с процесното ПТП при ищеца е образувана преписка по щета, по която
видно от приложеното на л. 28 копие на платежен документ е изплатено
застрахователно обезщетение в размер на 6093.11лв.
Спорен по делото е механизмът на настъпване на произшествието.
От събрания по делото доказателствен материал и заключението на вещото лице
2
съдът изведе следния механизъма на произшествието, а именно: на 30.04.2020г., около
01.00ч в гр. Д, водачът на лек автомобил „М. .“ с ДК № ..., движейки се по АДРЕС,
губи контрол над автомобила и реализира ПТП, като удря паркирания вдясно от него
лек автомобил „Опел Астра .“ с ДК № ....
Така описания механизъм съдът изведе от приобщената по делото
доказателствена съвкупност – материалите от представената преписка от ОДМВР – С.,
протокол за ПТП, опис на щети и заключението на вещото лице по допуснатата СТЕ.
Изведеният механизъм намира опора и в показанията на разпитания по делото свидетел
Н. Б., който по време на разпита му посочи, че лекият автомобил е бил паркиран пред
дома му в гр. Д на АДРЕС, като при излизане за работа сутринта съпругата му
забелязала, че същият е ударен. Съдът кредитира показанията на свидетеля, като
последователни, хронологично издържани и кореспондиращи с останалия събран по
делото доказателствен материал.
Вината на водача на застрахования при ответника лек автомобил се предполага
по силата на оборима законова презумпция / чл.45, ал.2 ЗЗД/, като настоящият съдебен
състав, с оглед гореизложеното намира, че същата не е оборена. За пълнота следва да
се отбележи, че на водача на застрахования при ответника лек автомобил, видно от
изисканата административно наказателна преписка, е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 100.00лв., като липсват данни същото да е оспорено.
Не е спорно по делото, че във връзка с образуваната при ищеца преписка по
щета, от страна на Л.И. е изплатено застрахователно обезщетение в размер на
6093.11лв. и са сторени 15.00лв. – ликвидационни разноски.
От заключението на допуснатата и изготвена съдебно - автотехническа
експертиза, което съдът кредитира като пълно, мотивирано и изготвено от лице
притежаващо нужния опит и професионална квалификация се установява, че всички
увреждания по застрахования при ищеца лек автомобил „Опел Астра .“ с ДК № ... са в
причинна връзка с процесното ПТП, като експертът е стигнал до извода, че стойността
необходима за възстановяване на МПС-то, изчислена на база средни пазарни цени е
7040.68лв.
Към така изчислената от вещото лице сума следва да се прибавят и сторените от
ищеца ликвидационни разноски в размер на 15.00лв. или исковата претенция се явява
изцяло основателна, доколкото е заявена в размер, по-малък от този,
индивидуализиран в заключението на вещото лице.
При този извод съдът следва да разгледа релевираното от ответника възражение
за съпричиняване на процесното ПТП, в резултат на поведението на водача на
застрахования при ищеца лек автомобил „Опел Астра .“ с ДК № ..., изразяващо се в
неправилно паркиране.
Съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между
поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът
на увредения - обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие
или бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до
настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен / така ТР № 1
от 23.12.2015 г. по т. д. № 1/2014 г., ОСТК на ВКС /. От страна на ответника не бяха
ангажирани доказателства по делото, от които да се изведе наличие на противоправно
поведение на водача на застрахования при ищеца лек автомобил. Точно обратното от
изисканата и предоставена от Община Д информация се установява, че към
30.04.2020г. на АДРЕС, не е поставян знак, забраняващ престоя и паркирането.
По гореизложената аргументация следва извода за основателност на заявената
искова претенция с правно основание чл. 411, изр. 1, пр. 2 КЗ за сумата от 6108.11лв.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
3
Вземането за лихва има акцесорен характер и за дължимостта му следва да се
установи както възникването на главния дълг, така и забава в погасяването на същия за
процесния период.
Съдът намира за неоснователно наведеното с отговора на исковата молба
възражение за неоснователност на акцесорната претенция за лихви, поради следните
съображения:
Съдебно предявеното регресното право на суброгиралия се застраховател е с
източник законът – чл. 411, изр. 1 КЗ, а не непозволено увреждане, поради което
приложима е разпоредбата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД и тъй като вземането е срочно –
падежът, съгласно чл. 412, ал. 3 КЗ, настъпва след изтичането на 30-дН. срок от
писменото предявяване на претенцията с всички доказателства. От приложеното на л.
35 копие на писмо, е видно че до ответника е изпратена покана за доброволно
изплащане на сумата, но от приложеното на л. 36 копие на писмо се установява, че на
17.08.2020г. ответното дружество изпраща до ищеца съобщение, че не са налице
основания за уважаване на регресната претенция. С оглед изложеното следва извода,
че считано от 17.09.2020г. ответното дружество е в забава / 30 дни след отказа
доколкото липсват данни за датата на получаване на регресната покана/.
Акцесорната претенция за мораторна лихва е предявена за период с начална дата
именно – 17.09.2020г. до 07.04.2021г. За процесния период размерът на лихвата за
забава върху размера на изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение с
включени ликвидационни разноски, изчислен с помощта на компютърна програма, е
344.46лв. Доколкото претенцията е заявена за по-малък размер, а именно за сумата от
344.43лв., същата се явява изцяло основателна.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 вр. чл. 8 ГПК, ответното
дружество следва да заплати на ищеца разноски в исковото и заповедното
производства в общ размер на 744.32лв., от които 129.05лв. – държавна такса в
заповедното производство, 50.00лв. – юрисконсултско възнаграждение в заповедното
производство, 165.27лв. – държавна такса в исковото производство, 200.00лв. –
депозит вещо лице, 100.00лв. – депозит свидетел и 100.00лв. – юрисконсултско
възнаграждение в исковото производство.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че Д.Б.Ж.З.
АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. С., АДРЕС, дължи на Л.И. АД,
ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. С., АДРЕС, на основание чл. 411,
изр. 1, пр. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумите както следва: 6108.11лв. – регресно
вземане по щета № 0151-1261-20-402243, за вреди, причинени на лек автомобил „Опел
Астра“ с ДК № ... застрахован при ищеца по застраховка „Каско“, с включени
ликвидационни разноски, ведно със законна лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 19.05.2021г. до окончателно изплащане на сумата и
344.43 лв. – мораторна лихва за периода 17.09.2020г. – 07.04.2021г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
28009/2021г., по описа на СРС, IIIГО, 180-ти състав.
ОСЪЖДА Д.Б.Ж.З., ЕИК ..., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на
Л.И. АД, ЕИК ..., сумата от 744.32лв. – разноски.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5