РЕШЕНИЕ
гр. София, 24.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-25
състав, в публично заседание на осемнадесети юни две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: АЛЕКСАНДЪР АНГЕЛОВ
при секретаря Р. Манолова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 6749 по описа за 2018 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл. 282, ал. 3 КЗ (отм.).
Ищцата М.К. твърди, че на 23.07.2014 г. на път
II-55 (В. Търново – Гурково) при 19+650 км е настъпило ПТП, причинено от водача
на л.а. „БМВ Х1“ с швейцарски рег. № *******, който изгубва контрол върху
автомобила, навлиза в лентата за насрещно движение и удря насрещно движещия се
л.а. „Ситроен Ксантия“ с рег. № *******Вследствие на това ПТП е починал
пътникът в л.а. „Ситроен Ксантия“ Р. И., който е баща на ищцата. Ищцата
посочва, че починалият е неин баща, макар произходът от него да не е установен,
като той е живял продължително време (27 години към момента на инцидента) с
майката на ищцата и двамата имат общо пет деца, едно от които е ищцата, а също
така се е грижел за ищцата като за свое дете. Ищцата твърди още, че
гражданската отговорност на водача на л.а. „БМВ Х1“ към момента на процесното
ПТП е застрахована при застраховател със седалище в Швейцария – държава, която
участва в система „Зелена карта“. Тъй като кореспондента на застрахователя за
България не се е произнесъл по претенцията на ищцата, предявена пред него,
ищцата иска ответникът да ѝ заплати обезщетение за претърпените от нея
неимуществени вреди, следствие от смъртта на баща ѝ, в размер на
150 000 лв., заедно със законната лихва върху посочената сума от
08.04.2018 г. до окончателното ѝ изплащане. Претендира разноски по
делото.
Ответникът Сдружение „Н.Б.Б.А.З.“ (НББАЗ) оспорва
иска. Счита, че искът е недопустим, тъй като ищцата не е предявил претенцията
си към кореспондента за България на швейцарския застраховател. Не оспорва
обстоятелството, че процесното ПТП е настъпило на сочените от ищцата дата и
място, както и че е причинено от сочения от нея водач, чиято гражданска
отговорност е застрахована при швейцарски застраховател. Счита, че ищцата няма
право да претендира обезщетение, тъй като не е установен произходът ѝ от
починалото лице. Счита и че претендираното обезщетение е в завишен размер.
Оспорва началния момент на претенцията за лихва за забава, а също така посочва,
че не е изпадал в забава, тъй като НББАЗ няма задължение да обработва
претенцията на ищцата, което следва да стори кореспондентът на швейцарския
застраховател. Претендира разноски.
Съдът, като взе
предвид становищата на страните и обсъди доказателствата по делото, намира
следното:
На първо място следва да се уточни правилната
правна квалификация на предявения иск. Процесното ПТП е настъпило през 2014 г.
при действието на КЗ от 2005 г. (отм.). Приложимият материален закон се
определя към момента на възникване на юридическия факт, в случая на настъпване
на процесното събитие, поради което именно съгласно отменения КЗ следва да се
квалифицира и предявеният иск. Този извод се потвърждава и от разпоредбите на
§22, §23, §26 и §27 от сега действащият КЗ, които уреждат действието на
конкретни норми на новия КЗ към правоотношения, възникнали след влизането му в
сила, съответно действието на отменения КЗ към правоотношенията, възникнали
преди влизането в сила на новия КЗ. Поради това предявеният иск следва да се
квалифицира по чл. 282, ал. 3 КЗ (отм.). Това не променя обаче очертаните с
доклада на съда по делото факти от значение за иска, тъй като разпоредбата на
чл. 282, ал. 3 КЗ (отм.), макар и по-лаконична, отговаря на разпоредбата на чл.
511, ал. 1 и чл. 513, ал. 1 КЗ, като в сега действащия вариант на разпоредбата
са включени някои положения, които следват от приложимите Вътрешни правила на
Съвета на бюрата и са утвърдени в съдебната практика по прилагането на чл. 282,
ал. 3 КЗ (отм.).
В случая ищцата твърди, че процесното ПТП е
настъпило на територията на България, като е причинено от автомобил с
швейцарски регистрационен номер, т.е. такъв, който пребивава в държава (Швейцария), която е
част от системата „Зелена карта“, както и че за автомобила е налице застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена със застраховател в
Швейцария. В този случай НББАЗ отговаря в качеството си на представително
Н.Б.за България по смисъла на Вътрешните правила на Съвета на бюрата, в което си качество
НББАЗ участва и съдейства за функционирането на системата „Зелена карта“ и
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в
държавите членки на системата (съгласно чл. 282, ал. 3 КЗ (отм.) – в този
смисъл са и напр. решение № 148/08.08.2016 г. по т. д. № 1233/2014 г. на
ВКС, I т. o., решение № 56/18.11.2019 г. по т. д. № 1409/2018 г. на ВКС, І т.
о. и решение № 20/22.03.2017 г. по гр. д. № 60055/2016 г. на ВКС, ІІ г.
о.). Следователно в разглежданата хипотеза като ответник по предявения иск за
обезщетение на вредите от настъпилото ПТП следва да отговоря именно НББАЗ.
Както се посочи, това положение следва от функцията на НББАЗ като
представително Н.Б.съгласно Вътрешните правила на Съвета на бюрата, като то е закрепено и в чл.
12, т. 7 от Устава на НББАЗ и е утвърдено в съдебната практика. Сега това е
изрично предвидено и в нормата на чл. 513, ал. 1 вр. с чл. 511,
ал. 1 КЗ.
По отношение на направеното възражение от
ответника относно липсата на уведомяване на кореспондента на швейцарския
застраховател в България следва да се посочи следното. На първо място този
въпрос е разгледан в определението на ВКС от 28.05.2020 г., постановено във
връзка с допустимостта на настоящото производство, като ВКС е приел, че
изискването за уведомяване е изпълнено с уведомяване на НББАЗ, което от своя
страна следва да уведоми кореспондента на чуждестранния застраховател. Такова
задължение съществува за НББАЗ и съгласно чл. 3 от Вътрешните правила на Съвета
на бюрата.
На второ място следва да се посочи, че в отменения
КЗ, на който закон се основава предявеният иск, не е уредено задължително
рекламационно производство пред кореспондента на застрахователното дружество на
виновния водач или пред самото дружество като предпоставка за сезиране на НББАЗ,
съответно като условие за допустимост на производството срещу НББАЗ, аналогично
на разпоредбата на чл. 511, ал. 3 от сега действащия КЗ. Такова условие не съществува
и във Вътрешните правила на Съвета на бюрата, нито в Устава на НББАЗ. Напротив,
в чл. 4.6 от Вътрешните правилата на Съвета на бюрата е предвидено, че ако
поради каквато и да е причина от бюрото се изисква да обезщети увредено лице
вместо кореспондента, сумата трябва да му бъде възстановена директно. Също така
според чл. 12, т. 6 от Устава на НББАЗ бюрото приема уведомление от страна на
увредени лица за вреди, причинени на територията на България от МПС, които
обичайно се намират на територията на държава членка или трета държава. При
това и двата акта не поставят изискване преди да се отправи претенция до Бюрото
да се предприемат допълнителни действия от увредените лица. Всъщност, както с
посочи, съгласно чл. 3 от Вътрешните правила на Съвета на бюрата именно НББАЗ следва да информира
за предявената претенция кореспондента на застрахователя или самия застраховател.
Следователно отправянето на претенция до НББАЗ е достатъчно, за да възникне
задължение за бюрото да разгледа тази претенция и при липса на плащане от
страна на застрахователя да уреди претенцията (след което изплатеното от бюрото
обезщетение ще му бъде възстановено съгласно чл. 5 от Вътрешните правила на
Съвета на бюрата).
От изложеното следва, че в
случая предявеният иск следва да се квалифицира като такъв по чл. 282, ал. 3 КЗ (отм.), като
предпоставка за възникването на задължение за НББАЗ да изплати дължимото
обезщетение, като представително бюро съгласно Вътрешните правила на Съвета на
бюрата, е единствено установяването на настъпването на вреди за ищцата от ПТП,
осъществило се в България и причинено от водач на МПС, което обичайно се намира
в друга държава, участваща в системата „Зелена карта“.
По делото е безспорно, видно от представената
влязла в сила присъда на ОС – Велико Търново от 02.06.2015 г. и съгласно чл.
300 ГПК и чл. 413, ал. 2 НПК, че на 23.07.2014 г. на път II-55 (В. Търново –
Гурково) е настъпило ПТП, причинено от водача на л.а. „БМВ Х1“ с швейцарски
рег. № *******, който се е движел с превишена скорост (112 км/ч), изгубил е
контрол върху автомобила и е навлязъл в лентата за насрещно движение, въпреки
забраната за това (с оглед на наличната маркировка), като при това се е ударил
в движещия се там л.а. „Ситроен Ксантия“. Както е посочено в присъдата, с
действията си водачът е нарушил изискванията на закона във връзка с
управлението на превозното средство, а именно да не превишава разрешената
максимална скорост на движение (в случая тя е не повече от 90 км/ч – чл. 21,
ал. 1 ЗДвП), да контролира непрекъснато управляваното от него
превозно средство (чл. 20, ал. 1 ЗДвП) и да не навлиза в лентата за
насрещно движение, както поради наличието на хоризонтална пътна маркировка,
забраняваща това (маркировка „М1“ – нарушил е задължението си съгласно чл. 6,
т. 1 ЗДвП вр. с чл. 63, ал. 2, т. 1 ППЗДвП), така и с оглед на принципната
забрана за навлизане в лентата за насрещно движение при пътно платно с
двупосочно движение и две ленти за движение (чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗДвП), съответно
да не навлиза в лентата за насрещно движение, дори при необходимост да извърши
маневра, преди да пропусне движещите се там превозни средства (чл. 25, ал. 2,
изр. 1 ЗДвП). Според установеното с присъдата вследствие на процесното ПТП е
починал пътникът в л.а. „Ситроен Ксантия“ Р. И..
Следователно налице е
противоправно поведение на водача на л.а. „БМВ Х1“, което е осъществено виновно
(с оглед на презумпцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД, а в случая вината на водача е
установена и съгласно присъдата на наказателния съд). Това поведение е довело
до настъпването на процесното ПТП, в резултат на което е причинена смъртта на Р.
И..
Също така, както се посочи,
автомобилът, с който е причинено процесното ПТП, е регистриран в Швейцария
(според посоченото в присъдата). От това обстоятелство следва и това, че този
автомобил поначало пребивава в Швейцария. Освен това според посоченото в
представените по делото писма от Гаранционния фонд (от 14.11.2017 г.) и от
ответника до ищцата (от 23.02.2018 г.) за автомобила е сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите имено при швейцарски застраховател.
Тъй като Швейцария е сред държавите, които са членове на системата „Зелена
карата“ (един от учредителите), налице са предпоставките за възникване на
задължение за ответника да заплати на ищцата обезщетение за причинените ѝ
неимуществени вреди от процесното ПТП.
Ищцата М.К. твърди, че е дъщеря
на починалия Р. И., макар че произходът ѝ не е установен по съответния
ред. Според свидетелката В.П.ищцата е едно от децата на Р. И. и В., с която той
е живял заедно повече от 30 годни. Свидетелката посочва, че Р. И. е обявил пред
цялото село, че ищцата е негова дъщеря при раждането ѝ, а след това се е
грижел за нея като баща, докато тя е навършила 17 години и се е омъжила, при
което е напуснала дома му. Така, макар произходът на ищцата от Р. И. да не е
установен по надлежния ред, няма съмнение, че отношението на Р. И. към нея е
било на баща към дъщеря. В тази връзка следва да се има предвид, че съгласно
ППВС № 5/1969 г., с което е допълнено ППВС № 4/1961 г., право на
обезщетение за неимуществени вреди при причинена смърт поначало има и отглежданото,
но неосиновено дете, при смърт на отглеждащия го. Аргументите за това следват
от създадената семейна общност и полаганите грижи от отглеждащия, макар и без
да е създадена семейноправна връзка между тях чрез формалния акт на
осиновяването. Аналогично е и положението в отношенията между родител и дете,
което той отглеждано като свое, независимо че произходът на детето не е
формално установен чрез припознаване или по исков ред. Поради това в случая
достатъчно е установеното по делото обстоятелство, с оглед на показанията на
свидетелката, че ищцата е била отглеждана от Р. И. като негово дете.
Може да се приеме, че поначало
преживяването на отрицателни емоции и психически страдания, свързани със
смъртта на близък човек, особено на баща (на лице, което е отглеждало дете като
роден баща, макар и без установен произход на детето от него), се предполага,
тъй като това е естествена човешка реакция при подобно събитие, когато е налице
близка семейна връзка между лицата (именно поради това тези лица са включени в
кръга на лицата, имащи право на обезщетение съгласно ППВС № 4/1961 г., към
което препраща и ТР № 1/2018 г. на ОСНГТК на ВКС). Това предположение в случая
се подкрепя и от свидетелските показания по делото.
Според показанията на свидетелката
В.П.ищцата е живяла заедно с Р. И. до 17-тата си година, а след като е
напуснала дома си и се е омъжила, тя е заживяла в съседство (през една къща).
Връзката между тях е продължила, като Р. И. в участвал в приготовлението на
сватбата, отпразнувал е раждането на детето на ищцата (което той е възприел
като свой внук). Съответно на тази близост, както посочва свидетелката, при
узнаването за смъртта на Р. И. ищцата е изпаднала в шок, припаднала е, а след
това вече не е можела да кърми детето си (тогава на 6 месеца).
Посочените от свидетелката
обстоятелства потвърждават наличието на близка семейна и емоционална връзка
между ищцата и починалия Р. И., която, както се посочи, е нормална за
отношенията между дъщеря и баща. Следва да се съобрази и това, че към момента
на процесното събитие Р. И. е бил на 45 години, а ищцата – на 22 години. Това
предполага, като се съобрази и близостта, в която са живеели семействата на
ищцата и на Р. И., че тяхната емоционална близост е можела да продължи във
времето. Същевременно следва да се отчете и това, че създаденото от ищцата
семейство (съпруг и деца) поначало предполага по-голяма близост с тях,
отколкото с баща ѝ. Като се отчетат посочените обстоятелства, както и
като се съобрази момента на настъпване на процесното събитие през 2014 г.,
обезщетението за причинените неимуществени вреди на ищцата от смъртта на Р. И.
следва да се определи в размер на 110 000 лв. За тази сума следва да се
уважи предявеният иск.
По отношение на претенцията на
ищцата за заплащане на законна лихва за забава върху дължимото обезщетение следва
да се посочи, че съгласно чл. 282, ал. 5 КЗ (отм.) когато към НББАЗ бъде
предявена претенция за заплащане на обезщетение и бюрото не действа в
качеството си на Компенсационен орган (именно какъвто е и настоящият случай),
се прилага правилото на чл. 271 КЗ (отм.). Според чл. 271, ал. 1 КЗ (отм.)
НББАЗ следва да се произнесе по предявената пред него претенция в тримесечен
срок, а след изтичане на този срок дължи лихва за забава върху размера на
дължимото обезщетение съгласно чл. 271, ал. 5 КЗ (отм.) (в този смисъл решение № 207/15.01.2016 г.
по т. д. № 3234/2014 г. на ВКС, І т. о.). В случая, видно от представената
претенция до ответника, ищцата е предявила претенцията си пред НББАЗ на
07.02.2018 г., поради което ответникът следва да заплати и лихва за забава
върху размера на дължимото обезщетение, считано от 08.05.2018 г., от който
момент е основателна и претенцията на ищцата.
По разноските:
Ищцата е освободена от заплащането на държавна
такса и разноски по делото (на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК), поради което
на нея разноски не следва да се присъждат. Видно от приложения договор за
правна защита и съдействие ищцата не е заплатила на адвоката си по делото
възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, поради което съгласно чл.
38, ал. 2 ЗА ответникът следва да заплати на адвоката на ищцата разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 3 986,40 лв. (с включен ДДС), съответно на уважената част от иска.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника също следва да се присъдят
разноски, съответно на отхвърлената част от иска, които възлизат общо на 1 568
лв. Тъй като ищцата е освободена от заплащане на държавна такса и разноски по
делото, на основание чл. 78, ал. 6 вр. с ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати
по сметка на съда сумата 4 400 лв., представляваща дължимата от ищцата
такса, съответно на уважената част от иска.
С оглед на гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Сдружение „Н.Б.на Б.А.З.“, ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление гр. София, ул. „********да заплати на М.В.К., ЕГН **********, адрес *** на основание чл. 282, ал. 3 КЗ (отм.)
сумата 110 000 лв. (сто и
десет хиляди лева) – обезщетение за неимуществени вреди, причинени от
ПТП, настъпилото на 23.07.2014 г. на път II-55 (В. Търново – Гурково) при 19+650 км, причинено от водача на л.а. „БМВ Х1“ с швейцарски рег. №
*******, заедно със
законната лихва върху тази сума от 08.05.2018 г. до окончателното ѝ изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 150 000
лв., както и претенцията за
заплащане на законна лихва за забава за периода 08.04.2018 г. – 07.05.2018 г.
ОСЪЖДА Сдружение „Н.Б.на Б.А.З.“, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление
гр. София, ул. „********да заплати на адвокат Щ.Х.Щ.,*** на основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата 3 986,40 лв. (три хиляди деветстотин
осемдесет и шест лева и 40 ст.) (с ДДС) – разноски по
делото за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА М.В.К., ЕГН **********,
адрес *** да заплати на Сдружение „Н.Б.на Б.А.З.“, ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление гр. София, ул. „********сумата 1 568 лв. (хиляда петстотин
шестдесет и осем лева) – разноски по делото.
ОСЪЖДА Сдружение „Н.Б.на
Б.А.З.“,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „********да заплати по сметка на Софийски градски
съд сумата 4 400 лв. (четири
хиляди и четиристотин лева) – разноски по делото за държавна такса.
Решението може да се обжалва пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: