РЕШЕНИЕ
№227
гр.Д., 16.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ в публично заседание на шестнадесети септември през 2011г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИАНА ДЯКОВА
ЧЛЕНОВЕ:1.ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
2.ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
при секретаря ПЕПА МИТЕВА в
присъствието на прокурора………………………, като разгледа докладваното от окръжния
съдия Ж.МАРГЕНОВА в.гр.дело №367 по описа за 2019г., и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна
жалба вх.№4791/07.03.2019г. от В.В.Г., ЕГН **********,
В.Л.Г., ЕГН ********** двамата с адрес: *** и Г.Л.Б., ЕГН **********,***, чрез адв.Ю.О.-ДАК, срещу решение №247/25.02.2019г. по
гр.д.№2555/2018г.на Д.ки районен съд, с което се ОТХВЪРЛЯ предявеният от тях срещу
ОБЩИНА ГРАД Д., представлявана от кмета Й.Й., иск с
правно основание чл.59 от ЗЗД, за осъждане на ответника ОБЩИНА ГРАД Д. да
заплати на ищците В.В.Г., ЕГН **********, В.Л.Г., ЕГН
********** и Г.Л.Б., ЕГН ********** сумата от 3600.00 лв., представляваща
еднократно обезщетение, сформирано от пазарната стойност на имота на ищците,
който след изграждането в него на съоръжение – корекция на река Д.ка и нейните притоци от общината е станал напълно
неизползваем, като неоснователен, и се осъждат ДА ЗАПЛАТЯТ на ОБЩИНА ГРАД Д.
сумата от 300.00 лв. юрисконсултско възнаграждение .
Неправилни намират изводите на
съда във връзка с възможностите за застрояване на имота. От доказателствата по
делото се установявало,че имотът им бил с площ от 518кв.м., но дори и да се
приемело, че площта му е 468кв.м. съгласно титула за собственост, при
преминаване на съоръжението непосредствено до него се променяла конфигурацията
му. За тази промяна те не били уведомени и не били дали съгласие да бъде
променян така, че да се стигне до ширина от 7м. при която е негоден дори и с
предназначение на лозе. При установяването от вещото лице, че сервитута на съоръжението е от по три метра от двете му страни, ширината му се намалявала на 4
метра и използваемата площ оставала в рамките на същите. Съгласно заключението
на вещото лице следвало да се изработи ПУП-парцеларен
план с който да се установят засегнатите
имоти и начина на обезщетяване на собствениците. Липсата на такъв по същество
означавало национализиране на имота им, свеждането до степен на негоден за
ползване за каквото и да е. Изводите на съда намират за несъответни на
събраните доказателства. Иска отмяна на решението и уважаване на иска с
присъждане на разноски
В писмен отговор въззиваемата страна е изразила със становище за
неоснователност на жалбата. Намира изводите на съда за кореспондиращи със
събраните доказателства, констатициите на вещото лице
относно състоянието на имота. Ищците целенасочено търсели обезщетение защото не
желаели да оспорят по административен ред заповед №**/19.06.2014г. на началника
на СГКК Д. за изменение на ККР и да се върне старото положение от преди
издаването и. Иска потвърждаване на решението с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е депозирана в срока по
чл.259, ал.1 от ГПК /решението връчено чрез пълномощник на 05.03.2019г/и е
допустима.
По повод жалбата Д.кият окръжен съд разгледа съдържащите се в нея оплаквания,
становището на противната страна и с оглед на тях и събраните по делото
доказателства, в рамките на правомощията си по чл.269 от ГПК провери
обжалваното решение и основателността на исковете, като приема за установено
следното:
С искова молба вх.№12259/19.06.2018г.,
уточнена по реда на чл.129, ал.3 вр.ал.4 от ГПК, В.В.Г., ЕГН **********, В.Л.Г., ЕГН ********** двамата с
адрес: *** и Г.Л.Б., ЕГН **********,***, чрез упълномощения адвокат Ю.О. ***,
са предявили срещу ОБЩИНА ГРАД Д., представлявана от кмета Й.Й., осъдителни искове за репариране на вреди, съизмерими с
пазарната стойност на собствения им недвижим имот -„лозе” с обща площ от 468
кв.м. /а по скица 469 кв.м./, представляващ имот с №** по КК на гр.Д., в размер
на общо 3600лева/2400лева за първата и по 600лева за останалите двама/,
причинени от незаконосъобразни действия на ответника- изграждане в имота им на съоръжение – канал за отходни води .
Обосноваващите исковите претенции
обстоятелства се свеждат до твърдения, че са съсобственици на имот, находящ се в гр.Д., а именно: земеделска земя с
предназначение „лозе” с обща площ от 468 кв.м. /а по скица 469 кв.м./,
представляващ имот с №** по КК на гр.Д., като по силата на правна сделка
/договор за продажба, сключен с нот. акт №**, том ***,
дело №**/1995г. на нотариус при ДРС/ и наследство от съпруга си ., ищцата В. С.
Г. е с права в съсобствеността в обем на 4/6ид.части, а другите двама ищци по
наследство от баща си са придобили права в обем на по 1/6ид.част; че в резултат
на изграждане от ответника на съоръжение – канал за отходни води, част от имота
им е отнета, а като цяло същият станал неизползваем и непродаваем . Излага се,
че съоръжението било изградено без да бъдат уведомени, без провеждане на
отчуждаване на имота им, без провеждане на процедура за изготвяне на
съответните парцеларни планове. Заемало около 100кв.м. от имота по цялата му
дължина, а обема на останалата използваема част бил намален в резултат на
нормативно определената сервитутна зона на същото,
поради което било невъзможно в пълна степен и по собствено усмотрение използването му във всяка негова част. Същественото
изменение на формата и размерите на имота, както и на обема на ползването му,
правели имота неаткрактивен и липсвал интерес към продажбата му.
Ответникът оспорил претенциите
като неоснователни с твърдения за одобрено изменение на КККР със заповед Заповед
№**/19.06.2014г. на началника на СГКК Д.; уведомяване за издаването и на заинтресованите лица-собствениците на засегнатите имоти по
данни от кадастъра; за вписани към този момент за собственици на имота К.И.В. и
Р.И.В..-наследници на И.Т.В.; за изпълнение на задължението за уведомяване на последните с писма с обратни разписки, за издадената Заповед №**-19.06.2014г. на СГКК-Д., с която е одобрено изменение на кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр.Д.и липса на обжалване на същата; за неизпълнено от страна на ищците задължение по чл.38, ал.1, т.3 от ЗКИР
да регистрират документа си за собственост в кадастъра; за издаване след влизане в сила на заповедта на
разрешително за строеж №**/22.08.2008г. за корекция на река Д.ка и нейните притоци с вписана промяна: разрешение за
етапно изпълнение на обекта с първи етап – корекция на дере „С.”.Счита, че при
изграждане на съоръжението са спазени всички законови разпоредби. Позовава се
на чл.56, ал.2 от Закона за общинската собственост , чл.83, ал.1 от ЗУТ.
Твърди, че разлика в квадратурата на процесния имот
преди и след изграждане на съоръжението нямало, нямало
основание за изплащане на исканото от ищците обезщетение.
Наведените в обстоятелствената
част на исковата молба и непроменени в обстоятелствената част на уточнителната молба фактически твърдения на ищците за вреди
от незаконосъобразно изграждане в имота им на съоръжение, и заявеното в петитума искане за репарирането им, сочат на претенции по чл.
45 от ЗЗД, а не по чл.59 от ЗЗД, както е приел районния съд. Приемането на различна правна квалификация от настоящата въззивна инстанция /което е дапустимо тъй като съгласно указанията
в т. 19 от ТР № */04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС нейната правораздавателна
дейност е тъждествена с тази на първата инстанция/ в разглеждания случай обаче не води до недопустимост на обжалваното решение, тъй като първоинстанционният съд, макар да е дал неправилна правна квалификация се е произнесъл по предявените
факти, т.е. не
се касае до произнасяне по непредявен иск,
а за неправилно приложение на материалния
закон и въззивният съд следва да
реши спора по същество.
Фактическият състав на отговорността по чл.45
от ЗЗД включва четири кумулативно дадени елемента: противоправно
поведение/действие или бездействие/, вреда, причинна връзка и вина. Елемента
вина се предполага по силата на оборимата презумпция
на чл.45, ал.2 от ЗЗД и докато не бъде оборена от ответника. Останалите три
елемента подлежат на доказване и доказателствената тежест се носи от ищеца.
Липсата на който и да е от четирите елемента има за последица неангажиране отговорността
на ответника, респ. води до неоснователност на иска.
Не е спорно между страните по
делото, установява се и от събраните доказателства, че ищците са съсобственици
на ПИ **. Имотът е придобит от ищцата В.В.Г. и съпруга и Л.С.Г.. по силата на договор за
покупко-продажба , сключен с И.Т.В. и В.Г. В. на 13.12.1995г. с нот акт. №**, том ** дело №**/1995г. на нотариус при ДРС. По данни от представената
скица на имота, същият попада в земеделска територия, м-стта
„А.“ и е с начин на трайно ползване – „лозе” на площ от 469 кв.м./по документ
за собственост 468кв.м./ Л.Г. е починал на 15.01.2017г. и е оставил законни наследници –съпруга В.Г.,
двама низходящи- син В.Г. и дъщеря Г.Б..
Противоправното действие на ответника, с което
ищците/според твърденията им/ свързват претърпяните
от тях вреди, съизмерими с пазарната стойност на имот, се изразява в изграждане от общината на
съоръжение – канал за отходни води, „прокаран“ през имота им, без да бъдат
уведомени, без провеждане на отчуждаване на имота им, без провеждане на
процедура за изготвяне на съответните парцеларни
планове.
Събраните по делото доказателства на първо място
установяват, че действително във връзка с корекция, укрепване и разширяване на
река Д.ка в местностите „А.” и „Г.Б.” е изградено
съоръжение, именовано „корекцията на река Д.ка и
нейните притоци“, идентично с именованото от ищците като „канал за отходни води“. Същото
обаче не навлиза в имот ПИ **,
собственост на ищците, според заключението на вещото лице по изслушаната от
районния съд съдебно-техническа експертиза инж.К.Б.. Коритото на реката и откосите към него са изградени от бетон по
цялата дължина на имота по западната му граница. Съоръжението е изградено в
съответствие с проектните решения и изграденият бетонен профил на откоса непосредствено граничи с ПИ **, собственост
на ищците.
Безспорно ПИ ** съставлява
самостоятелен обект на кадастъра по смисъла на чл. 23, т. 3 ЗКИР, нанесен в
първоначалната КК от 2005г. с площ от 518кв.м., т.е. при несъответно на обема
на правата на собственика /съобразно титула за собственост 468кв.м./
документиране в картата на площта на имота. По заявление №**-11.06.2014г. на Община
град Д., със Заповед №**/19.06.2014г. на
началника на СГКК Д. е одобрено изменение на КККР на гр.Д., засягащо множество
имоти, сред които и процесния имот. Промените за процесния имот се свеждат до намаляване на площта от 518 кв.м. на 469 кв.м, намаляване
на широчината на имота по западната граница
и удължаване в северна и южна посока на другите граници на имота.
Правното основание на промяната, посочено в заповедта на началника на СГКК-Д. е
по чл.51, ал.1 от ЗКИР.
Заповедта по изменение на КККР е
индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, за който
съдебният контрол е изрично предвиден като способ за защита със специалния
закон/ЗКИР/и от лица, чиито права и интереси пряко и непосредствено засяга.
Проверката за валидност и материална законосъобразносност
на административния акт в исковия процес е подчинена на правилата на чл.17, ал.2
от ГПК. В случая задължението на ответника за плащане на
обезщетение за вреди е обосновано с липсата на проведено административно
производство по отчуждаване и обезщетяване, и най-вече ищците не са обосновали претенциите си за
обезщетяване на вреди с незаконосъобразността на Заповед №**/19.06.2014г. на
началника на СГКК Д., не са и поискали проверка за законосъобразност на същата.
Нещо повече, с разпоредбата на чл. 17,
ал. 2 от ГПК е отречена възможността граждански съд, разглеждащ гражданскоправен спор, да се произнася по законосъобразност
на административен акт, с изключение на случаите, когато такъв акт се
противопоставя на страна, която не е участник в производството по издаването на
акта и по неговото обжалване. Като собственици на имот, засегнат от изменението
на КК, ищците се явяват страна в това административно правоотношение , а не трети
лица , които не могат да обжалват административния акт, поради което могат да
искат съдът да се произнесе по
законосъобразността му.
Следователно актуалното състояние
на КК по отношение на процесния земеделски имот е
това съгласно Заповед №**/19.06.2014г. на началника на СГКК Д., при зачитане на
което следва извода, че изграденото от ответната общината съоръжение граничи с ПИ
**, т.е. не е „прокарано“ през него и липсва отнемане на права без надлежно
отчуждаване и обезщетяване. С оглед на обстоятелството, че имотът на ищците
непосредствено граничи със съоръжението, при условие, че по силата на чл.68,
ал.1, т.3 от Наредба № * от 2003 г. за правила и нормативи за устройство на
отделните видове територии и устройствени зони, при корекция на реки се определя сервитутна ивица от 3м. от двете страни, очевидно част от
имота на ищците попада в тази ивица. Претенцията на ищците обаче не е
обоснована с претърпени вреди/пропуснати ползи от нереализирана продукция и
други такива/, причинени от общината в резултат на упражняване на сервитут.
При така установеното ,въззивният съд намира, че не са налице предпоставките за
ангажиране отговорността на ответника по реда на чл.45 ЗЗД, тъй като липса
доказано увреждане като правопораждащ вземането на
ищците елемент. Предявените искове следва да се отхвърлят като неоснователни,
който извод на въззивната инстанция като краен
резултат съвпада с крайния извод на първоинстанционния
съд, но неправилната правна квалификация,
дадена от първоинстанционния съд, прави обжалваното решение
незаконосъобразно, поради което същото следва да бъде отменено.
С оглед изхода от спора на
основание чл. 78, ал.3 във вр. ал.8 от ГПК, в полза
на въззиваемата страна следва да се присъдят съдебни
разноски за въззивната инстанция в размер на сумата от
общо 300.00лв. юрисконсултско възнаграждение за
защита по три иска.
С оглед гореизложените съображения, съдът
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ решение
№247/25.02.2019г. по гр.д.№2555/2018г.на Д.ки районен
съд,
С КОЕТО СЕ ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от В.В.Г., ЕГН **********,
В.Л.Г., ЕГН ********** двамата с
адрес: *** и Г.Л.Б., ЕГН **********,*** Д., представлявана от кмета Й.Й. с правно основание чл.59 от ЗЗД, за осъждане на
ответника ОБЩИНА ГРАД Д. да заплати
на ищците В.В.Г.,
ЕГН **********, В.Л.Г., ЕГН **********
и Г.Л.Б., ЕГН ********** сумата от 3600.00 лв. /три хиляди и шестотин лева/, представляваща еднократно обезщетение,
сформирано от пазарната стойност на имота на ищците, който след изграждането в
него на съоражение – корекция на река Д.ка и нейните притоци от общината е станал напълно
неизползваем, като неоснователен, КАТО
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от В.В.Г., ЕГН **********, В.Л.Г., ЕГН ********** двамата
с адрес: *** и Г.Л.Б., ЕГН **********,*** Д., представлявана от кмета Й.Й., искове с правно основание чл.45 от ЗЗД, за
осъждане на ответника ОБЩИНА ГРАД Д. да заплати на всеки от тях обезщетение за
имуществени вреди от незаконосъобразно изграждане на съоръжение- корекция
на река Д.ка и нейните притоци, с което част от съсобствения им ПИ ** по КК на гр.Д. е отнета,
а
като цяло същият станал неизползваем и непродаваем, съизмерими с припадащата се
на всеки от тях съобразно дела му в съсобствеността част от пазарната стойност
на имота, а именно сумата от 2600лева на В.В.Г., ЕГН **********,
сумата от 600 лева В.Л.Г., ЕГН ********** и сумата от 600лева на Г.Л.Б., ЕГН **********.
ОСЪЖДА В.В.Г., ЕГН **********, В.Л.Г., ЕГН ********** двамата с
адрес: *** и Г.Л.Б., ЕГН **********,***, да заплатят на ОБЩИНА ГРАД Д. юрисконсултско възнаграждение за въззивната
инстанция - сумата от по 100.00 лв. всеки от тях.
Решението не подлежи на обжалване
съгласно чл.280, ал.3 от ГПК
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.