Р Е Ш Е Н И Е №  260153

 

гр. Сливен, 23.11.20 г.

 

В ИМEТО НА НАРОДА

 

СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателно отделение, ІІІ-ти наказателен състав, в публично съдебно заседание на трети  ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ДИМОВА

 

при съдебен секретар Жанина Бояджиева, като разгледа докладваното от председателя АНД № 69 по описа за 2020 година,  за да се произнесе съобрази:

 

   Производството е образувано по повод жалба против НП издадено от  Началник отдел при НАП, съгласно заповед на Изпълнителния директор на НАП за упълномощаване на АНО№3ЦУ-ОПР-17/17.05.2018г. , с което на търговеца ЕООД „Ваня – 85“ с Булстат ********* със седалище и адрес на управление гр. Сливен, жк.“ Сини камъни“ бл.29 вх.Г ет.4 ап.11 представлявано от В.Т. П.-С. с ЕГН:**********, за нарушение на чл.39 ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства, издадена от МФ в  вр. чл.118,ал.4 от ЗДДС и на основание  чл. 185, ал. 2 изр. 2 , във връзка с чл. 185 ал. 1 от ЗЗД е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 500,00 лева.

Жалбоподателят, редовно призован  не се явява.Представлява се от   процесуален  представител,който моли за отмяна на НП като незаконосъобразно. 

            В с.з. административно – наказващия орган, издал обжалваното наказателно постановление, се представлява от юрисконсулт, който оспорва жалбата и моли да се потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно.

               Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

На  05.06.2019г. в 14,55 часа е извършена проверка по спазване на данъчното законодателство, протоколирана с Протокол за извършена проверка КД78 сероя АА №0340963/05.06.2019г.  на търговки обект по смисъла на параграф 1, т.41 от ДР на ЗДДС ,представляващ автомивка  находяща се  в гр. Сливен, жк.“ Дружба“. Търговския обект е  стопанисван от „Ваня – 85 „ЕООД с Булстат *********.

В хода на проверката при представяне на  Книгата за дневни финансови отчети за 2019г. съхранявана в обекта, е установено, че за дата 03.06.2019г., проверяваното лице не е изпълнило задължението си да отпечатва пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет за всеки ден, пред който в устройството са регистрирани продажби. В потвърждение на това по делото е представена разпечатка на КЛЕН /Контролна лента на електронен носител/ за периода 03.06.2019г. – 05.06.2019г.,от която е видно ,че  на 03.06.2019г. има регистрирани продажби с фискален бон №001773/03.06.2019г.  за сумата от 12 лева и 14 лева.

Така посочените констатации са отразени в  съставен на основание чл.110, ал.4 във вр. с чл.50, ал.1 от ДОПК,  Протокол  за извършена проверка КД 78, серия АА №0340963/05.06.2019г.

          Въз основа на горепосочените констатации на  „Ваня -85” ЕООД   е наложена административна санкция в размер на 500 лева на основание чл. 185, ал.2 от ЗДДС изр.2 във вр. чл. 185, ал.1 от ЗДДС за нарушение на чл. 39,ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства, издадена от МФ в  вр. чл.118,ал.4 от ЗДДС.

           Горната фактическа обстановка, съдът прие за безспорно установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Въз основа на нея направи следните правни изводи:

Жалбата е допустима – подадена в законния срок от лице, имащо правен интерес от обжалването.

        Разгледана по същество, обаче жалбата се явява неоснователна.

   НП е процесуално и материално законосъобразно. Както в акта, така и в наказателното постановление, както е необходимо по закон, е описано нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при, които е извършено и доказателствата, които го потвърждават.  Посочени са и законовите разпоредби, които са били нарушени. АНО правилно,   след като е установил състава на конкретното нарушение го е подвел под конкретна правна норма. По този начин спазвайки разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН е установил единство между констатираното нарушение, обстоятелствата, при които е извършено и законовите разпоредби, които са били нарушени.В тази връзка, съдът не споделя направеното в жалбата и поддържано в съдебно заседание възражение за нарушения изразяващи се в непълнота на описаните в НП обстоятелства във връзка с мястото, датата и останалите обстоятелства, които обуславят описаното в него нарушение.

   По делото безспорно се установява, че жалбоподателя е  извършил описаното в НП административно нарушение, изразяващо се в  неизпълнение на задължението  да отпечатва пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет за веки ден, пред който в устройството са регистрирани продажби.

    Безспорно е установено,че в търговския обект на 03.06.2019г. има регистрирани продажби с фискален бон №001773/03.06.2019г.  за сумата от 12 лева и 14 лева. Установено е и това ,че фискалното устройство не е с коригирана версия на фърмуера и не генерира  дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет и в КЛЕН за всеки ден (за всеки 24 часа), през който в устройството са регистрирани продажби/сторно или служебно въведени операции. Така посоченото обстоятелство е  описано подробно като констатация в НП, поради което, съдът счита направеното възражение за липса на конкретизация на типа на ФУ и произтичащите от това задължения за жалбоподателя за неоснователно.

     Така посоченото нарушение, АНО правилно е квалифицирал като такова по чл.39 ал. 1  от Наредба № Н-18/13.12.2006 год. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства, издадена от МФ.Наредба Н-18/06г.  е издадена, във връзка с приложението на чл. 118 ал.4 от ЗДДС и с нея се определят: условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани във връзка с фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност; сервизното обслужване, експертизите и контролът на фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, техническите и функционалните изисквания към тях;  изискванията, редът и начинът за установяване на дистанционна връзка и подаването на данни към Националната агенция за приходите;  издаването на фискални касови бележки от фискално устройство и касови бележки от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност и задължителните реквизити, които трябва да съдържат;  видът на подаваните данни, формата и сроковете на подаването им;  условията и редът за издаване и за отнемане на разрешения на лицата, които извършват техническо обслужване и ремонт на фискално устройство/интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (ФУ/ИАСУТД);  изискванията към софтуера за управление на продажбите в търговските обекти и към производителите, разпространителите и ползвателите на такъв софтуер; изискванията към лицата, извършващи продажби чрез електронен магазин.

Съгласно чл.3 ал.1 Наредбата Н-18 от 13.12.2006г., всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.

          В нормата на чл.39,ал.1 от Наредба №18-Н на МФ е указано,че всяко фискално устройство,включително вградено в автомат на самообслужване, генерира автоматично пълендневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет и в КЛЕН завсеки ден (за всеки 24 часа), през които в устройството са регистриранипродажби/сторно или служебно въведени операции, в случай че през последните 24часа такъв отчет не е отпечатан от лицето по чл. 3. Лицата по чл. 3,използващи ФУ и ИАСУТД, нямат задължение да отпечатват дневен финансов отчет.  Лице по чл. 3, използващо

ЕСФП, отпечатва пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалнатапамет за всеки ден, през който в ЕСФП са регистрирани продажби/сторно операциии/или зареждания на течни горива.

 Описаната и приета за установена фактическа обстановка в   НП, напълно изпълва състава на визираното в чл. 39 ,ал1  от Наредбата нарушение, поради което съдът счита, че АНО е квалифицирал правилно извършеното като е посочил правна квалификация на същото по  чл. 39 ,ал1  от Наредба № Н-18/ 2006г. на МФ в вр. чл.118,ал.4 от ЗДДС. Съгласно чл.118 ал.1 от ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по закона лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки /продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство /фискален бон/ или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност ,независимо от това дали е поискан друг данъчен документ, като редът за това, съобразно с чл.118, ал.4 от ЗДДС се определя от специална Наредба, каквато е именно издадената от МФ Наредба № Н -18/2006 г.  

        Съдът кредитира напълно показанията на актосъставителя Г.  и на св. А., които дават безпротиворечиви показания. Дава вяра на приетите и приобщени по съответния процесуален ред писмени доказателства.

Съдът не споделя  направеното възражение за незаконосъобразност на НП, поради необсъждане от страна на АНО на наличието или липсата на предпоставки за прилагане на чл. 28 от ЗАНН и неприлагането му. Действително,съгласно посоченото Тълкувателно решение преценката за "маловажност на случая" подлежи на съдебен контрол,но същото има предвид ,че в обхвата на съдебния контрол се включва  проверката за законосъобразност на преценката по чл. 28 ЗАНН като в случай,че съдът  констатира, че предпоставките на чл. 28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона.В тази връзка ,съдът не следва да приема като съществено нарушение самата липса на обсъждане наличието или не на предпоставки за прилагането на чл.28 от ЗАНН, а доколко деянието представлява „маловажен случай” и ако са налице предпоставките за прилагане на чл.28 от ЗАНН, а АНО не го е приложил да отмени НП. В конкретния случай липсва основание да се приеме, че извършеното представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН,тъй като случаят не се отличава от обикновените случаи на извършено нарушение по чл.39,ал.1 от Наредба № Н-18/2006г. на МФ.

   Не е налице процесуално нарушение и досежно твърдението за  необходимост от квалифициране на нарушението като такова извършено в условията на продължавано нарушение . Напротив издаденото наказателно постановление е напълно съответно на принципа, залегнал в чл.18 от ЗАНН, че за всяко отделно нарушение се налага самостоятелно и отделно наказание. В административното производство не може да намери приложение нормата на чл.26 ал.1 от НК /при продължавана престъпна дейност, когато две или повече деяния, които осъществяват поотделно един или различни състави на едно и също престъпление, са извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите/.В този смисъл е константната съдебна  практика ,съгласно която допуснато  съществено нарушение на процесуалните правила по чл.18 от ЗАНН е самостоятелно основание за отмяна на атакуваното наказателно постановление.

      Неоснователно е и възражението за липса на административна отговорност за дружеството –жалбоподател, тъй като нарушението е извършено от работник в обекта, който е бил запознат и инструктиран за начина на работа с фискалното устройство.Наложеното наказание е за извършено нарушение на  чл. 39 ,ал1  от Наредба № Н-18/ 2006г. на МФ в вр. чл.118,ал.4 от ЗДДС, която указва задължение за всяко регистрирано по ЗДДС лице и безспорно очертава като субект на нарушението търговеца,какъвто се явява  дружеството- жалбоподател.

       Съдът счита ,че АНО напълно правилно е приложил   санкционната норма,въз основа на която е ангажирал административната отговорност на дружеството - жалбоподател, тъй като съгласно  чл.185, ал.2,изр.2 в вр.чл.185,ал.1 от ЗДДС  на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл.118 от закона или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв., а когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат по-леките санкции по ал.1 на чл.185 от ЗДДС.

В конкретния случай се касае до нарушение на Наредба, издадена на основание чл.118 от ЗДДС като същото е такова, което   безспорно не води до неотразяване на приходи,доколкото по делото не се установи друго, поради което правилно е наложена  имуществена санкция в минималния предвиден в закона размер, а именно 500/петстотин/лева.

            Размерът на наложеното на жалбоподателя наказание е в предвидения от закона минимален размер и отговаря в пълна степен на допуснатото нарушение.

 

 

 

 

   Ръководен от гореизложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

             ПОТВЪРЖДАВА НП № 470918-F494387/16.10.2020г. на  Началник отдел „Оперативни дейности”при ЦУ на НАП, с което  на „Ваня -85 ” ЕООД с ЕИК: *********, представлявано от управителя В. Т. П.- С., с ЕГН: **********  за нарушение на чл.39 ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства, издадена от МФ в  вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС и на основание  чл. 185, ал. 2 изр. 2 , във връзка с чл. 185 ал. 1 от ЗЗД е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 500,00/петстотин / лева.като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

             Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-гр. Сливен в 14-дневен срок от получаването му от страните.  

 

        

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: