РЕШЕНИЕ
№ 883
гр. София, 03.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 135 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ТАНКА П. ЦОНЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА В. АПОСТОЛОВИЧ
като разгледа докладваното от ТАНКА П. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20211110212189 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от управителя на ********със седалище и адрес
на управление гр. София, *********против Наказателно постановление №
588265-F610319/19.07.2021 г., издадено от Заместник-директора на ТД на
НАП -София, с което за извършено нарушение по чл. 176в, ал.6 вр.ал.1, т.1 от
ЗДДС на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 19 907,60
/деветнадесет хиляди деветстотин и седем лева и 0,60 ст./ лева.
В жалбата се релевират доводи за отмяна на атакуваното наказателно
постановление, като издадено при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и материалния закон. Твърди се, че нарушението, за
което е реализирана административно –наказателната отговорност на
дружеството –жалбоподател не е извършено, както и че описаната в акта и в
издаденото наказателно постановление фактическа обстановка не отговоряла
на действитената такава.
Излагат се и аргументи, че дружеството учредило процесното
обезпечение през 2016 г. Същото било безсрочно и никога не било
освобождавано и върнато на дружеството, поради което неправилна била
1
правната квалификация на деянието.
В проведеното по делото открито съдебно заседание дружеството-
жалбоподател се представлява от пълномощника си -адв. ******** а ТД на
НАП София-от юрк. ****** В хода по същество, адв. Скобелев пледира за
отмяна на обжалваното НП по съображенията, подробно развити в жалбата.
Акцентира на обстоятелството, че предвид наличната епидемиологична
обстановка в страната към датата на нарушението, не следва на работеща
фирма, която е редовен данъкоплатец да се налага такава висока по размер
имуществена санкция.
Процесуалният представител на ТД на НАП –юрк. ******* изразява
становище за неоснователност на жалбата. Твърди, че извършването на
нарушението е доказано по безспорен и категоричен начин от събраните по
делото писмени доказателства и гласни доказателствени средства. Пледира за
постановяване на решение, с което да бъде потвърдено издаденото НП, като
правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно
постановление, доводите на страните и събраните по делото
доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
При извършване на проверка във връзка с подадено заявление от
„Тръстекс” ЕООД, ЕИК ********* на 15.04.2021 г. за подновяване на
гаранция по чл.176в от ЗДДС, било установено, че дружеството е
регистрирано по ЗДДС и извършва облагаеми доставки на течни горива.
Същото било вписано в регистъра по чл.176в, ал.10 от ЗДДС. Заявлението
било заведено с вх. № 225542101458176/15.04.2021 г. Към същото били
приложени документи за предоставяне на обезпечение по чл.176в, ал.6 от
ЗДДС, както и преводно нареждане от 09.09.2016 г. за внесена сума по банков
път в размер на 50 000 лева по набирателната сметка на ТД на НАП- София в
ТБ“Уникредит Булбанк“.
По данни от информационната система на НАП се установило, че от
задълженото лице са извършени продажби на едро на горива за м.02 и м.03 на
2021 г., както следва: м.02.2021 г.- 86 153 литра с данъчна основа 123 561,27
лева и м.03.2021 г. -66 030 литра с данъчна основа 99 538 лева. В подаденото
заявление в таблица 2 „Обстоятелства за определяне на размера на
обезпеченията по реда на чл.176в, ал.2, 4 и 6 от ЗДДС“ е посочена данъчна
основа в размер на 73 400 и обезпечение в лева -20 на сто от данъчната основа
– в размер на 14 680 лева. Констатирано било, че задълженото лице е
допуснало грешка при определяне на данъчната основа, която била изчислена
на средномесечна база.
В хода на проверката по данни от информационната система на НАП и
от предоставената справка за извършените облагаеми доставки на течни
2
горива се установило, че за м.03.2021 г. е реализиран облагаем оборот в
размер на 99 538 лева.
Съгласно чл.176в, ал.1, т.1 от ЗДДС –„Всяко данъчно задължено лице е
длъжно да предостави обезпечение в пари, в държавни ценни книжа или в
безусловна и неотменяема банкова гаранция за срок една година пред
компетентната териториална дирекция на Националната агенция за
приходите, когато за текущия данъчен период извърши облагаеми доставки
на течни горива със ставка на данъка 20 на сто и с обща стойност на
данъчните им основи над 25 000 лв.“. Размерът на дължимото обезпечение /20
на сто върху данъчната основа/ следвало да бъде 19 907,60 лева.
Обезпечението по ал.1 е в размер не по –малък от 20 на сто върху
данъчната основа на облагаемите доставки, придобиванията или стойността
на получените течни горива, освободени за потребление за предходния
данъчен период.
Според чл.176в, ал.6 от ЗДДС –„ Когато са налице условията по ал. 1,
лицето е длъжно да предостави ново обезпечение не по-късно от 14 дни преди
изтичането на срока на предходното обезпечение. Размерът на новото
обезпечение се определя по реда на ал. 2.“.
При извършената проверка се установило, че сумата на направеното
обезпечение в размер на 50 000 лева по чл.176в от ЗДДС е определена
коректно в размер на не по –малко от 20 на сто върху данъчната основа на
извършените облагаеми доставки, но не е била спазена разпоредбата на
чл.176в, ал.6 вр.ал.1, т.1 от ЗДДС. Срокът на действие на предходното
обезпечение е бил до 10.03.2021 г. и „Тръстек“ ЕООД на основание чл.176в,
ал.6 от ЗДДС е следвало до 24.02.2021 г. да подаде ново заявление за
обезпечение. Такова заявление е било подадено на 15.04.2021 г., т.е.
установено е закъснение от 50 дни.
Предвид направените констатации свид. Ж. Ал. Г. –на длъжност главен
инспектор по приходите в ТД на НАП съставила срещу дружеството АУАН
№ F610319/27.04.2021 г. за извършено на 25.02.2021 г. нарушение по чл.
176в, ал.6 вр.ал.1, т.1 от ЗДДС. Актът бил предявен и връчен на управителя
на дружеството –жалбоподател, който след като се запознал със
съдържанието му, го подписал без възражения. В законоустановения
тридневен срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН било депозирано писмено възражение
с вх.№ 1453-00-1344/28.04.2021 г.
Въз основа на така съставения АУАН и след преценка на подаденото
възражение като неоснователно, при идентично фактическо описание на
извършеното нарушение и правната му квалификация, на 19.07.2021 г. било
издадено атакуваното наказателно постановление, с което на основание чл.
180в, ал. 1 ЗДДС на дружеството-жалбоподател била наложена имуществена
санкция в размер на 19 907,60 лева.
Наказателното постановление било връчено на пълномощник на
дружеството-жалбоподател срещу подпис на 02.08.2021 г.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за
установена въз основа събраните по делото гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства, както следва: гласни - показанията на свидетеля -
актосъставител, и писмени – АУАН № F610319/27.04.2021 г., възражение вх.
№ 1453-00-1344/28.04.2021 г., Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. на
3
Изпълнителен директор на НАП, счетоводна справка, заявление за вписване
или промяна на данни в регистъра по чл.176в, ал.10 от ЗДДС, платежно
нареждане за сума от 50 000 лева, резолюция за извършване на проверка от
16.04.2021 г., протокол за извършена проверка № П-22221721070507-073-
001/20.04.2021 г. и др.
Обстоятелствата по извършената проверка и установеното в хода на
същата се изясняват посредством показанията на св. Г., които съдът
възприема като обективни и логични, намиращи подкрепа в приложените
писмени доказателства по делото. Установените факти не се оспорват от
страна на дружеството-жалбоподател, като е налице спор единствено относно
приложимото право.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежно
легитимирано лице, срещу акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол,
поради което същата е процесуално допустима.
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна
проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че съставения
АУАН и оспорваното наказателно постановление са издадени от
компетентни органи, по силата на заеманите от тях длъжностни качества и
приложената към материарите на делото Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г.
на Изпълнителен директор на НАП. Спазени са и давностните срокове по чл.
34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН за съставяне на акт и издаване на наказателно
постановление. Налице е редовна процедура по връчването на АУАН и НП на
представител на дружеството- жалбоподател.
И двата акта съдържат всички изискуеми съобразно разпоредбите на чл.
42 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН реквизити, в това число описание на нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено. Налице е идентичност между
фактическото му описание и посочената като нарушена правна норма, като
НП е издадено в съответствие с разпоредбата на чл. 52, ал. 4 ЗАНН.
Предвид горното настоящият съдебен състав прецени, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на
защита на санкционираното лице и да представляват формални основания за
отмяната на НП.
Материалният закон също е приложен правилно.
Предвид събраните по делото гласни и писмени доказателства съдът
приема, че административнонаказващият орган е възприел правилно
фактическата обстановка, като е преценил, че дружеството не е изпълнило
задължението си по чл. 176в, ал. 6 от ЗДДС, т. е. не е подало в 14-дневен срок
преди изтичане срока на предходното обезпечение заявление за ново
обезпечение.
Дружеството е лице по смисъла на чл. 178в, ал. 1, т. 1 от ЗДДС,
доколкото през текущия данъчен период е извършвало облагаеми доставки на
течни горива със ставка на ДДС 20 на сто и с обща стойност на данъчните
4
основи над 25 000 лв. Когато са налице условията по ал. 1 на чл. 176в от
ЗДДС, лицето е длъжно да предостави ново обезпечение не по-късно от 14
дни преди изтичането на срока на предходното обезпечение. Размерът на
новото обезпечение се определя по реда на ал. 2. Срокът на действие на
предходното обезпечение е бил до 10.03.2021 г., поради което и „Тръстек“
ЕООД е следвало до 24.02.2021 г. да подаде ново заявление за обезпечение.
Като не е сторило това, дружеството е осъществило от обективна страна
състава на нарушението по чл.176 в, ал.6, вр.ал.1, т.1 от ЗДДС.
В случая отговорността на дружеството е обективна, безвиновна,
поради което и въпросите за субективната страна на нарушението са
ирелевантни.
Правилно е приложена и съответната на нарушението санкционна
разпоредба, а именно чл. 180в, ал. 1 от ЗЗДС, предвиждаща налагане на
санкция в размер на невнесеното обезпечение.
На следващо място, съдът намира, че извършеното нарушение не
представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Съгласно чл. 11
от ЗАНН по въпросите за вината, вменяемостта, обстоятелствата,
изключващи отговорността, се прилагат разпоредбите на Общата част
на Наказателния кодекс, доколкото в ЗАНН не е предвидено друго. По
смисъла на чл. 93, т. 9 от НК маловажен случай е този, при който
извършеното с оглед на липсата или незначителността на вредните последици
или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен
на обществена опасност в сравнение в обикновените случаи от съответния
вид. Определяща е степента на обществена опасност на нарушението,
стойността на вредите, кръга на засегнатите интереси, времетраенето на
нарушението и значимостта на конкретно увредените отношения. Издаденото
наказателно постановление е законосъобразно, тъй като преценката на
административнонаказващият орган, че случаят не е маловажен съответствува
на закона. Следва да се има предвид, че административнонаказателната
отговорност на дружеството -жалбоподател е безвиновна. За
съставомерността на деянието като административно нарушение по чл.6 от
ЗАНН е важно обективно установеното нарушение на законово
регламентирани задължения за търговеца, каквото в случая се съдържа в
разпоредбите на чл. 176в от ЗДДС. Целта на обезпечението е гарантиране
събирането на ДДС. Определяйки размер на санкциите в посочените от закона
размери, законодателят очевидно е имал предвид значимостта на засегнатите
обществени отношения. Същевременно случаят не се отличава от останалите
от същия вид, за да обоснове прилагане на хипотезата на чл. 28 от ЗАНН.
По изложените съображения съдът прие, че атакуваното наказателно
постановление е правилно - законосъобразно и обосновано, издадено в
съответствие с изискванията на материалния закон и при съобразяване с
процесуалните правила. Основания за отмяната или изменението му не се
констатираха. Поради това следва да бъде потвърдено, а жалбата - оставена
без уважение, като неоснователна.
При този изход на делото e основателна претенцията на процесуалния
представител на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в полза на НАП, съгласно изричното право на такова,
регламентирано в разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН. Същата следва да бъде
уважена в минималния размер, определен съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл.
37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането
5
на правната помощ, а именно в размер на 80 /осемдесет/ лв. за
представителството пред настоящата инстанция, тъй като конкретният казус
не се отличава с фактическа и правна сложност.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1, предл.І и ал.3 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
588265-F610319/19.07.2021 г., издадено от Заместник-директора на ТД на
НАП -София, с което за извършено нарушение по чл. 176в, ал.6, вр.ал.1, т.1 от
ЗДДС на ********* е наложена имуществена санкция в размер на 19 907,60
/деветнадесет хиляди деветстотин и седем лева и 0,60 ст./ лева.
ОСЪЖДА ******** ДА ЗАПЛАТИ в полза на НАП – София сума в
размер на 80 /осемдесет/ лв., представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение за осъщественото пред настоящата инстанция процесуално
представителство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6