Решение по дело №700/2021 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 877
Дата: 27 април 2021 г. (в сила от 18 ноември 2021 г.)
Съдия: Мария Илиева Златанова
Дело: 20217180700700
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 18 март 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

877/27.4.2021г.

гр. Пловдив,  27.04.2021год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXV състав в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и първа година в състав :    

ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ ЗЛАТАНОВА                                                                                                  

при секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА, като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 700 по описа за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 40, ал.1 от Закона за държавната собственост /ЗДС/.

Образувано е по жалба на „ЯНКО САМАРОВ ЕНД КО“ ООД, ЕИК *********, гр.Асеновград,бул.“България“№ 146, представлявано от Я.Г.С., чрез адвокат Т.С., срещу отказ на областен управител на област Пловдив, обективиран в писмо изх.№ ДС-31-1/2021 от 25.02.2021г. за отмяна на отчуждаване по чл. 40 от ЗДС.

Жалбоподателят иска отмяна на отказа като нищожен и евентуално прави искане за отмяната му като незаконосъобразен. Представя писмени доказателства. Претендира разноски.

Ответникът Областен управител на Област Пловдив, чрез процесуалните представители юрисконсулт С. и юрисконсулт Т., прави възражение за недопустимост на жалбата поради липсата на индивидуален административен акт. Твърди се,че оспорваното писмо е с уведомителен характер, а неизпращането на заявлението до компетентния орган било неизпълнение на нормативно установено задължение за фактическо действие,което се оспорвало по друг специален ред. Представя писмени доказателства. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и разгледа становищата и възраженията на страните по делото, намери за установено следното:

С Решение № 441/27.06.2014 г. на Министерски съвет е била отчуждена част от собствен на жалбоподателя поземлен имот № ***по КК и КР на гр.Асеновград-Горни воден.

С искане вх.№ ДС-31-1 от 18.02.2021г. жалбоподателят е поискал от областния управител на Област Пловдив отмяна на отчуждаването на основание чл. 40 от ЗДС.

С оспореното писмо областният управител, като е изложил мотиви относно кадастралния статут на отчуждената част, датата на влизането в сила на отчуждаването и проведените мероприятия, е заключил в отговор,че искането за отмяна на отчуждаването не е основателно. Нещо повече, призовал е отчуждения собственик доброволно да освободи отчуждените части от имота.

Така съставеното писмо притежава всички белези на индивидуален административен акт- изрично властническо волеизявление или отказ за такова, с което се засягат непосредствено права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации. Това писмо не е с уведомителен характер, тъй като изрично от същото личи волята на областния управител да отговори изрично на подаденото до него искане и да сложи край на образуваното с това искане административно производство. Така обективираната воля ясно и недвусмислено сочи на произнасяне по основателността на направеното искане за отмяна на отчуждаването. С това писмо искането не се препраща, нито се уведомява молителя за наличието на друг ред,по който да отправи прошението си. И не само, с това писмо се отправя и предупреждение за предприемането на други действия от страна на администрацията на областния управител в случай на неизпълнение на разпореденото освобождаване на отчуждения имот.

Затова и жалбата срещу това писмо е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Оспорваният акт е издаден от некомпетентен орган. Съгласно чл.146, т.1 АПК, административният акт трябва да е издаден от компетентен орган- по материя, по място и по степен /и по време, при издаването му по реда на възобновяване на производството- чл. 99 и сл. АПК/. В съответствие с ТР № 2/1991 г. на ВС, всяко некомпетентност води до нищожност. В конкретния случай, оспореният отказ е засегнат от порока по чл. 146, т.1 АПК. Постановен е от материално некомпетентен орган-областният управител на област Пловдив.

Съгласно чл. 40, ал.1, от ЗДС, ако в 3-годишен срок, а за изграждане на национален обект- в 5-годишен срок от отчуждаването на имота мероприятието по подробния устройствен план не е започнало или имотът не се използва по предназначението, за което е отчужден, по искане на бившия собственик на имота областният управител отменя отчуждаването след възстановяване на полученото обезщетение. Когато имотът е отчужден с решение на Министерския съвет по 34а, ал.1, областният управител изпраща искането на министъра на регионалното развитие и благоустройството, който предлага на Министерския съвет да отмени изцяло или частично решението по 34а, ал.1

По делото е безспорно, че отчуждаването на частта от имота на жалбоподателя е направено с решение на Министерския съвет по 34а, ал.1, поради което и компетентен да се произнесе по искането за отмяна на отчуждаването е МС. В съответствие с цитираната разпоредба, областният управител е бил длъжен само да изпрати искането на министъра на регионалното развитие и благоустройството. С правомощие да изразява становище по искането за отмяна на отчуждаването /относно неговата допустимост и основателност/, макар и това становище да е необвързващо за решаващия орган-МС, областният управител не разполага. Последното е правомощие на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Още по-малко, областният управител е компетентен да се произнесе по съществото на искането спрямо лицата, инициирали образуването на производството за отмяна на отчуждаването.

С оглед на изложеното, оспореният отказ е постановен от некомпетентен орган и следва да бъде обявен за нищожен, а искането за отмяна на отчуждаването, на основание чл. 173, ал.2, предл. 2-ро от АПК, вр. чл. 40, ал.1 ЗДС, да се изпрати на компетентния да го реши орган-Министерски съвет, който да прецени допустимо и основателно ли е същото. При преценката за допустимост на искането, МС следва да съобрази налице ли е приключило отчуждително производство с оглед разпоредбата на чл. 39, ал.1, изр.1-во ЗДС, ако е налице приключило отчуждително производство, легитимиран ли е жалбоподателят да иска отмяна на отчуждената част от ПИ № ***по КК и КР на гр.Асеновград-Горни воден, ако намери искането за допустимо, компетентният колективен орган следва да прецени, налице ли са елементите от фактическия състав на чл. 40, ал.1 ЗАДС за отмяна на отчуждаването; При произнасянето си, компетентният орган следва да спази и процедурата по чл. 40, ал.1 ЗДС и да изиска становището на министъра на регионалното развитие и благоустройството.

При този изход на спора в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение. С оглед възражението за прекомерност, заплатеното възнаграждение за един адвокат следва да се намали на 500лв., съобразно разпоредбата на чл.8,ал.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и  на основание чл. 78, ал.5 от ГПК.

Водим от горното, Съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на отказ на областен управител на област Пловдив, обективиран в писмо изх.№ ДС-31-1/2021 от 25.02.2021г. за отмяна на отчуждаване по чл. 40 от ЗДС.

 

ИЗПРАЩА искане вх. № ДС-31-1 от 18.02.2021г. на „ЯНКО САМАРОВ ЕНД КО“ ООД, ЕИК *********, гр.Асеновград, бул.“България“ № 146, НА КОМПЕТЕНТНИЯ ОРГАН- МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ за произнасяне, съобразно дадените в мотивната част на решението указания по тълкуването и прилагането на закона.

 

ОСЪЖДА Областна администрация на областПловдив да заплати на „ЯНКО САМАРОВ ЕНД КО“ ООД, ЕИК *********, гр.Асеновград,бул.“България“№ 146, сумата от 550 /петстотин и петдесет/ лева разноски .

 

Решението може да бъде обжалвано пред Върховен административен съд на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: