№ 25617
гр. София, 20.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20231110127533 по описа за 2023 година
В изпълнение на разпоредбата на чл. 140 от ГПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
Насрочва делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 02.10.2023 г. от 11,30
часа, за когато да се призоват страните.
Съдът, след като констатира, че исковата молба е редовна, а предявеният иск –
допустим, на основание чл.146, ал.1 във вр. с чл.140 от ГПК, изготви следния проект за
доклад по делото:
Ищецът М. В. В. е предявил срещу „******“ осъдителни искове с правно основание
чл.220,ал.1 КТ чл. 222, ал. 1 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ както и искове по чл.86,ал.1 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че страните са се намирали в трудово правоотношение,
породено от сключен трудов договор на 30.04.2014 г., като ищецът е бил назначен на
длъжността „Стюард“. Твърди, че в сключения между страните договор са били налице
следните разпоредби:
- Служителят ще има право да получи стандартната заплата, предлагана от Уиз Еър
за длъжността, заемана от служителя по това време. След всеки планиран и приключен
сектор Работодателят ще плати на Служителя така нареченото ..секторно заплащане". С
настоящото страните изрично се договарят и потвърждават, че сумата на първите два
планирани и приключени сектора за всеки ден ще се счита за включена в размера на
основната брутна заплата на Служителя съгласно чл. 56, и че Работодателят няма да направи
никакво отделно плащане за тези сектори. Страните се договарят, че към момента на
подписване на този договор, размерът на всяко секторно заплащане за секторите,
приключени от Служителя в един и същ ден в допълнение към първите два сектора (т.е. за
всеки 3-ти, 4-ти, 5-ти, т.н. сектор в един и същ ден), ще бъде 12.5 евро (дванадесет точка пет
евро), бруто, като сумата ще бъде изплащана допълнително от Работодателя на месечна
база.
- Служителят има право на годишен отпуск, както е регламентирано в съответните
разпоредби на Кодекса на труда, пропорционално на срока на трудовото правоотношение на
Служителя, като основният платен годишен отпуск на Служителя и допълнителният отпуск
за работа при ненормирано работно време е 25 работни дни.“
Заявява, че размерът на уговореното секторно плащане е увеличен на20,5 евро,
като с подледващи споразумения длъжността му е изменяна на „Старши стюард“ и
1
„Изпълняващ длъжността CRM инструктор кабинен екипаж“. На 01.06.2016г. е назначен на
длъжността „CRM инструктор кабинен екипаж“.
Сочи, че На 20.05,2020 г. трудовият договор от 30.04.2014 г, е прекратен от
работодателя на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ във вр, с чл. 220, ал. 1 от КТ, като в
резултат на това същият е бил длъжен да заплати на ищеца обезщетение за неспазено
предизвестие по чл. 220, ал. 3 от КТ, обезщетение при уволнение по чл. 222, ал. 1 от КТ,
както и обезщетение за неизползвания от ищеца отпуск по чл. 224, ал. 1 от КТ.
Ищецът твърди, че През 2020 г. (както и в предходни календарни години)
ответникът, в нарушение на разпоредбите на чл. 5 от трудовия договор от 30.04.2014 г. не е
начислявал за съответните месеци и не е изплащал на ищеца в пълен размер в уговорения от
страните срок „секторни плащания" за всички прелетени от него сектори, въпреки че
ищецът е бил част от кабинния екипаж на оперирани от Уиз Еър самолети и е изпълнявал
международни рейсове („сектори"), като според него неплащането се дължи на позоваването
на чл.5б от сключения трудов договор, която според ищеца се явява недействителна.
Ищецът посочва, че ищецът не начислявал и заплащал дължимите съгласно трудовия
договор и закона секторни плащания и не е взел предвид всички дължими секторни
плащания при определяне на размера на дължимите обезщетения.
Ищецът сочи, че през периода от постъпването му на работа до датата на прекратяване
на трудовото му правоотношение е имал право на удължен платен годишен отпуск, като
независимо от броя на летателните часове през съответната календарна година ответникът
не е уведомявал ищеца заразмера на полагащия му се удължен годишен отпуск. Заявява, че
към датата на прекратяване на ТПО е имал 123 дни платен отпуск, които не са му изплатени
от работодателя – ответник. Ищецът смята, че причината за непредоставянето на дължимия
платен отпуск е разпоредбата на чл.13 от трудовия договор, която смята за недействителна,
поради противоречие с европейското законодателство. Претендира ответникът да му
заплати следните суми:
- сумата от 1 191 лв„ представляваща неизплатената част от дължимото от ответника
обезщетение по чл. 220, ал. I от КТ, както и законната лихва върху посочената сума за
периода от 01.07.2020 г. до датата на предявяване на настоящата искова молба в размер на
354.92 лв.
- сумата от 397 лв., представляваща неизплатената част от дължимото от ответника
обезщетение по чл. 222, ал, 1 от КТ, както и законната лихва върху посочената сума за
периода от 01.07.2020 г. до датата на предявяване на настоящата искова молба в размер на
118,31 лв.
- сумата от 7 547,88 лв., представляваща неизплатената част от дължимото от
ответника обезщетение по чл. 224, ал. I от КТ, както и законната лихва върху посочената
сума за периода от 01.07.2020 г. до датата на предявяване на настоящата искова молба в
размер на 2 249.27 лв.;
Претендира се и законната лихва върху всяка от главниците от датата на исковата
молба до окончателното плащане на вземането.
Ответникът „******“ в указания от съда едномесечен срок дава становище за
неоснователност на ищцовите претенции. Релевира възражение за изтекла погасителна
давност – поради изтичане на в КТ специална погасителна давност предвидена в
чл.358,ал.1,т.3 КТ. По отношение на претендираните „секторните плащания“ твърди, че са
налице неправилни изчисления, тъй като същите били дължими след втория сектор за деня,
а ищцовата страна включвала всички прелетени сектори. Освен това тези плащания се
изчислявали и престирали в периода 21-20 число, а не 1-30 число, като било възможно
направените сектори за един месец да се платят през следващи. Ответникът оспорва
установителния иск за прогласяване на недействителността на цитираната в исковата молба
договорна клауза, като посочва, че същата е законосъобразна и е резултат от постигнато
съгласие между страните „секторните плащания“ да се дължат след втория прелетян сектор
за деня. Оспорва, че на ищецът се полага удължен платен годишен отпуск. Подробно
аргументира и неоснователността на исковете на ищеца за прогласяване на посочените в
исковата молба клаузи от сключения трудов договор за недействителни. По исковете:
Предявените искове са допустими.
По иска с правно основание чл. 220, ал. 1 КТ в тежест на ищеца е да докаже, че между
2
страните е съществувало трудово правоотношение, прекратено чрез отправяне на
предизвестие, чийто срок ответникът не е спазил, и размера на БТВ за неспазения срок на
предизвестието. При доказване на тези факти в тежест на ответника е да докаже спазването
на предизвестието, респ. – плащането на обезщетението.
По иска с правно основание чл. 222, ал. 1 КТ в тежест на ищеца е да установи, че е
работил по трудово правоотношение с ответника за посочения в исковата молба период, че
трудовото правоотношение е прекратено на някое от посочените в разпоредбата основания,
че в резултат на уволнението е останал без работа, времето през което е останал без работа,
както и размера на последното брутно трудово възнаграждение – база за изчисляване на
обезщетението по чл. 222, ал. 1 КТ. В тежест на ответника е да докаже, че е заплатил
обезщетението в пълен размер.
По иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ в тежест на ищцата е да докаже, че за
посочения период между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на
което в нейна полза е възникнало правото на ползване на платен годишен отпуск и неговия
размер, както и размера на брутното трудово възнаграждение, получено за последния пълен
отработен месец преди уволнението. В тежест на ответника е да докаже или ползването на
отпуска, правото за което е възникнало, или заплащането на обезщетение за неползването
му.
По исковете с правна квалификация чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
наличието на съответните главни дългове в сочените размери, настъпването на забавата и
размерът на обезщетенията за забава. При установяване на тези факти в тежест на ответника
е да докаже плащане на претендираните суми.
По иска с правно основание чл. 74, ал. 4, вр. ал. 1 пр. 1 и 2 КТ в тежест на ищеца е да
докаже наличието на уговорена клауза в трудовия договор, чиято недействителност твърди
в исковата молба.
ОТДЕЛЯ за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че
страните са се намирали в трудово правоотношение, което е прекратено на основание чл.328
ал.1 т.2 от КТ.
По доказателствените искания:
Ищецът и ответникът са представили писмени доказателства, които са относими,
необходими и приемането им е допустимо, с изключение на представените от ищеца
документи на л. 15-31, от делото, които са представени на чужд език.
На основание чл. 185 ГПК на ищеца следва да се предостави възможност в срок до
първото о.с.з. да представи точен и заверен превод на български език на посочените
доказателства.
Следва да се допусне съдебно-икономическа експертиза по въпросите, поставени в
исковата молба и в отговора на исковата молба. ,
Основателно е доказателственото искане за задължаване на ответника по реда на чл.
3
190, ал. 1 ГПК да представи изброените в т. 33 от ИМ документи, тъй като същите са
относими към предмета на делото и предвид твърдяното трудово правоотношение следва да
са на разположение в ответната страна.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-икономическа експертиза по въпроси, посочени в
исковата молба, както и по въпросите, зададени в отговора. НАЗНАЧАВА за вещо лице
Елисавета А.ова Владова.
УКАЗВА на вещото лице, че следва да изготви заключението след представяне на
доказателства за внесен депозит.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на експертизата в размер на 500 лв., от които 250 лв.,
вносими от ответника, в едноседмичен срок от съобщението и 250 лв. от бюджета на съда.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК в срок до първото о. с. з. ответникът да
представи посочените в т. 33 от исковата молба документи, като му УКАЗВА, че при
непредставянето на документите съдът може да приеме за доказани фактите, относно, които
страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства съгласно чл. 161 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ останалите доказателствени искания на страните.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно
уреждане на спора, като им разяснява, че ако използват способите за медиация по Закона за
медиацията, ще направят по-малко разноски по производството, като ще уредят по-бързо
правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба може да се
достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри, ако не противоречи на закона
или добрите нрави, като с определение прекрати съдебното производство.
ДА СЕ ИЗПРАТИ на страните препис от настоящото определение, като съдът им
УКАЗВА, че могат най-късно в първото по делото заседание да вземат становище във
връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат съответните процесуални
действия в тази връзка.
В случай, че в този срок страните не представят писмени доказателства или не поискат
допускането на гласни доказателствени средства за установяване на обстоятелствата,
относно които съдът в писмения доклад е констатирал, че не сочат доказателства, те губят
възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени
непредвидени обстоятелства.
УКАЗВА на ищеца, че ако напусне адреса си и в търговския регистър не е вписан
новия му адрес, всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се считат за
редовно връчени.
УКАЗВА на ищеца, че ответникът може да поиска прекратяване на делото и
присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако
той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие. Ако ищецът предяви отново същия иск, може да
използва събраните доказателства в новото дело само ако за тяхното повторно събиране има
4
трудно преодолима пречка.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5