Р Е Ш Е Н И Е
Номер: 18.06.2018 година град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СтарозагорскиЯТ районен
съд ІІ наказателен
състав
На
21 май Година: 2018
В публичното заседание в следния
състав:
Председател: ДИМИТЪР ГАЛЬОВ
Секретар: М.Пенева
разгледа докладваното от съдията
Димитър Гальов
АНД № 1087 по описа за 2018
година
и за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно
постановление (НП) № 1218/16/2017 от 29.03.2017г., издадено от П. Г.- Началник на
Митница- гр.Пловдив, упълномощен със Заповед № ЗАМ-229 от 08.03.2016г. на Директора
на Агенция „Митници”. С атакуваното НП, жалбоподателят- ЕТ”П. П.”, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.Стара Загора, ул.”Б…” № …, бил
санкциониран, на основание чл.126 от ЗАДС, с „имуществена санкция” в размер на 1000.00 /хиляда/ лева, на
основание чл.124а, ал.1 от ЗАДС едноличният търговец бил лишен от право да
упражнява търговска дейност за срок от 1 /един/ месец, а на основание 124, ал.1
от ЗАДС били отнети в полза на държавата стоките предмет на нарушение, а именно
Делото се разглежда за втори път от настоящата съдебна инстанция, след
като със съответен съдебен акт Администра-тивен съд- гр.Стара Загора отменил
първоинстанционния съдебен акт и върнал делото за ново разглеждане от друг
състав на РС- гр.Стара Загора. Дадени са указания са разглеждане на спора по
същество, съгласно изискването на чл.63, ал.1 от ЗАНН, като се изложат мотиви
относно установените факти и обстоятелства, респективно да се анализират
доказателствата и се отговори на повдигнатите в жалбата оплаквания.
Жалбоподателят
твърди, че НП е незаконосъобразно и моли, същото да бъде отменено. Сочи, че
неправилно била ангажирана административнонаказателна отговорност на
едноличният търговец, тъй като не били взети предвид обясненията на
представляващия едноличния търговец, че иззетия алкохол е за лична употреба. Не
се споделя преценката на наказващия орган, с оглед евентуално приложение на
чл.28 от ЗАНН и се иска от съда прилагане на този институт, с отмяна на
издадения санкционен акт. Според жалбоподателя не били анализирани
обстоятелствата около вмененото нарушение, а именно фактът, че било извършено
за първи път, малкото количество алкохол- едва
Въззиваемата
страна – Митница- град Пловдив, не изпраща представител в съдебно заседание.В
писмено становище по делото се оспорва основателността на подадената жалба.
Иска се НП да бъде потвърдено, като законосъобразно. Сочи, че били спазени
всички изисквания в административнонаказателния процес, а едноличният търговец-
жалбоподател бил санкциониран за безспорно установено нарушение, с наказание в
минималния предвиден в закона размер.
Съдът, като прецени събраните доказателства,
ведно с доводите и становищата на страните и служебно провери правилността на
обжалваното наказателно постановление, приема за установено следното:
Съдът
намира жалбата за
редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок
от надлежна страна – наказано лице, което има правен интерес от оспорването и е подадена срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол.
Констатираното е
предпоставка за разглеждане на жалбата по същество, при което съдът намери
следното:
От приложените по
делото, съответно по административно-наказателната преписка доказателства, се
установява, че на 18.09.2015 година екип от служители на Митница Пловдив,
съвместно със служител на ОД на МВР Стара Загора са извършили проверка за
спазване разпоредбите на Закона за акцизите и данъчните складове, като
проверявания обект бил питейно заведение „Странджата”, представляващ две
обединени гаражни клетки, намиращи се в редица с общо шест гаражни клетки с
адрес – град Стара Загора, улица „Господин Михайловски” № 52. Било установено,
че заведението се стопанисва от ЕТ ”П.П.”, ЕИК *********, представляван от
собственика П.П. При проверката в заведението били открити алкохолни напитки,
които според АНО са държани в нарушение на Закона за акцизите и данъчните
складове. За извършената проверка и констатираното от служителите, бил съставени
съответни протоколи за изземване, оглед на веществени доказателства и вземане
на проби, които впоследствие били изследвани посредством физикохимична
експертиза. За извършената проверка бил съставен протокол № 2574 от 18.09.2015г. по описа на Митница Пловдив.
За случая било образувано досъдебно производство. По-късно, образуваното
досъдебно производство било прекратено с постановление на наблюдаващия прокурор
на 01.08.2016 година. В постановлението, което е в законна сила, е посочено, че
не са налице данни за престъпление по чл.234, ал.1 от НК, като прокуратурата изразила
становище, че в случая би могло да се приеме, че е налице административно
нарушение по Закона за акцизите и данъчните складове. Посочено е, че не е
установено по делото откритият алкохол да е бил продаван, предлаган и с него да
са извършвани разпоредителни действия. Прокурорът обосновал извод, че откритите
в питейното заведение бутилки с алкохол не са предлагани за продажба,
респективно, че П. П. следва да понесе административнонаказателна отговорност.
Именно въз основа на прокурорското постановление спрямо едноличния търговец бил
съставен АУАН от 09.11.2016 година. В
него подробно и ясно е описано възприетото от актосъставителя административно
нарушение. В акта изрично е посочено, че се съставя на основание и при
условията на чл.40, ал.4 от ЗАНН, в смисъл, че когато нарушението е установено
въз основа на официални документи, актът може да се състави в отсъствието на
свидетели.
Както актът за
установяване на нарушение, така и издаденото въз основа на него наказателно
постановление са изготвени от компетентните органи и съдържат необходимите
реквизити, съобразно чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Спазени са изискванията на закона,
с оглед съставяне и връчване на акта и на НП, като в тази връзка не са
допуснати нарушения на производствените правила.
По съществото на
вмененото на едноличния търговец деяние следва да се отбележи следното:
Липсва спор по делото,
че на посочената дата и място били намерени и иззети описаните количества етилов
алкохол, съдържащ се в отделни съдове- бутилки- общо
На следващо място, посочване на правната
норма, въз основа на която се налага имуществената санкция е прецизно. Сочи се,
че тя се налага въз основа на чл.126 от ЗАДС. Вярно е, че съгласно действащата
към настоящия момент редакция на закона, нормата на чл.126 има алинеи, а някои
от тях, като например ал.1, съдържа и две точки, предвиждащи отделни санкционни
хипотези, с оглед субекта на отговорността, респективно размера на наказанието,
но тази законова редакция не е по-благоприятна за дееца, поради което не следва
да намери приложение принципа на чл.3, ал.2 от ЗАНН, че се прилага
по-благоприятния за дееца закон, ако до влизане в сила на наказателното
постановление последващ различни законови уредби. Към момента на вмененото на
едноличния търговец деяние- 18.09.2015г. действала нормата на чл.126 от ЗАДС, в
редакцията, съгласно ДВ, бр.105 от 2014г., в сила от 1.01.2015г. не предвижда
отделни алинеи и точки, поради което с описването на приложимата норма като
чл.126 от ЗАДС наказващият орган не е допуснал нарушение на производствените
правила и посоченият законов текст съдържащ както белезите на административното
нарушение, така и предвидената санкция е описан ясно и точно. В случаят,
подведеният под отговорност субект е едноличен търговец, на който въз основа на
чл.83 от ЗАНН следва да се наложи имуществена санкция. Безспорно, с атакуваното
наказателно постановление била наложена именно имуществена санкция, а видно от
текста на чл.126 от ЗАДС в посочената по-горе приложима редакция, действала към
момента на вмененото нарушение, за нарушение като процесното, осъществено от
едноличен търговец, следва да се наложи имуществена санкция в размер не
по-малко от 1000 лева. С процесното НП била наложена такава санкция в размер на
1000 лева. Следователно, наложената санкция е в съответствие с минималния
установен от закона размер за такава санкция.
Съгласно нормата на
чл.126б, ал.1 от ЗАДС „За маловажни
случаи на нарушения по чл. 118,
120, 122, 123, 126 и 126а, установени при извършването им,
митническите органи могат да налагат глоби с фиш по реда и в размерите,
установени в чл. 39, ал.2 от Закона за
административните нарушения и наказания.”. За пълнота на
изложението, следва да се отбележи факта, че считано от 01.01.2018г. влязло в
сила изменение на нормативната уредба и по-конкретно на нормата на чл.126Б,
ал.2, вр. ал.1 от ЗАДС. Съгласно дейставащата към момента редакция на закона „Маловажни случаи по ал.1 са тези, при които
двойният размер на акциза за стоките- предмет на нарушението, не надвишава 100
лв”. Видно от обстоятелствената част на обжалваното НП, размерът на
дължимия акциз на стоките, предмет на нарушение бил 82.65 лева, съответно
двойният размер на този дължим акциз възлиза на сумата от 165.30 лева.
Следователно, дори при действащата
по-благоприятна уредба на закона, с която бил завишен прагът за квалифициране
на случая като маловажен, процесната стойност на дължимия акциз в нейния двоен
размер, не позволява прилагане на този по-благоприятен правен режим, при което
случаят да се окачестви като маловажен, по смисъла на Закона за акцизите и
данъчните складове /ЗАДС/.
Въпреки това, според
съдебния състав липсва пречка за прилагане на общите институти в административнонаказателния
процес и по-конкретно хипотезата на чл.28 от ЗАНН. Това е така, защото
посочената по-горе привилегирована разпоредба на чл.126Б, ал.2, вр. ал.1 от ЗАДС е относим при налагане на по-ниска по размер санкция, за разлика от
института на чл.28 от ЗАНН, който по своята същност предвижда възможност
нарушителят да бъде освободен въобще от административнонаказателна отговор-ност,
с отправяне на съответно предупреждение. Съобразно задължителната съдебна
практика, преценката дали случаят е маловажен, по смисъла на чл.28 от ЗАНН
следва да се извършва във всеки конкретен случай, както от страна на наказващия
орган при произнасянето му, така и от съда, в хода на производството по
обжалване на вече издаденото наказателно постановление. Процесното деяние е с
очевидно по-ниска степен на обществена опасност от други сходни деяния.
Нарушението е първо по ред, не се твърди от извършването му да са настъпили
каквито и да било неблагоприятни последици, количеството намерен и иззет
алкохол не е голямо и както се сочи в материалите по преписката, било за лична
употреба, а наред с тези констатации дори минимално възможната имуществена
санкция, предвидена в закона по размер би била несъразмерно тежка за това
деяние. Тази несъразмерност се установява най-нагледно със съпоставяне на
дължимия акциз в размер на 82.65 лева и минималната възможна санкция от 1000
лева, която е повече от десет пъти над този размер. Следовател-но, действително
с издаването на наказателното постановление било допуснато твърдяното от
жалбоподателя нарушение на материалния закон, като за деяние с по-ниска степен
на обществена опасност от други сходни деяния, не бил приложен възможно
най-благоприятния за дееца институт, т.е. нормата по чл.28 от ЗАНН, с
предупреждаване на субекта за последиците при евентуално ново осъществено
деяние и относно вменения му състав на нарушение по чл.126 от ЗАДС.
В заключение, обосновава се крайния
правен извод, че подадената жалба е основателна, респективно, по изложени в
нея, съображения, наказателното постановление следва да се отмени в частта, в която се
налага имуществена санкция в размер на 1000 лева и се налага лишаване от право
да се упражнява търговска дейност за 1 месец, като незаконосъобразно в тази му
част.
В останалата част, предвид
безусловното указание на нормата на чл.124, ал.1 от ЗАДС, предвиждаща, че
стоките предмет на нарушението следва да се отнемат в полза на държавата,
независимо чия собственост са, наказателното постановление следва да се
потвърди, тъй като законът не предвижда изключение от това правило.
Видно от обстоятелствената част на жалбата,
съдът е сезиран с жалба само досежно коментираните по-горе части на наказател-ното
постановление, но не и в частта по пункт 1 от НП, с която на едноличният
търговец било отправено предупреждение за друго по вид нарушение. В този
смисъл, в тази му част наказателното постановление не е атакувано пред съда и с
оглед очертания от жалбоподателя предмет на делото, с оглед параметрите на оспорване,
съответно предвид липсата на оспорване на НП относно първата му част, съдът не
следва да се произнася. За пълнота, само следва да се отбележи, че в тази част
НП по принцип не подлежи на оспорване, тъй като отправянето на предупреждение
няма характер на санкционен акт и евентуална жалба в тази му част би била
недопустима.
Ето защо, на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление №
1218/16/2017 от 29.03. 2017г , издадено от П. Г.- Началник на Митница- гр.Пловдив, срещу
ЕТ”П. П.”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Стара Загора,
ул.”Б…..” №…., В ЧАСТТА, в която на
едноличния търговец била наложена „имуществена
санкция” в размер на 1000 лева, както и било наложено наказание „лишаване от право да се упражнява търговска
дейност” за срок от 1 месец, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО в тази част.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление №
1218/16/2017 от 29.03.2017г , издадено от П.Г- Началник на Митница- гр.Пловдив, срещу
ЕТ”П. П.”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Стара Загора,
ул.”Б…..” №……, В ЧАСТТА, в която
били отнети стоките, предмет на нарушение, а именно общо
РЕШЕНИЕТО може
да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд – град Стара Загора,
по реда на Глава Дванадесета от АПК, на основанията предвидени в НПК, в
14-дневен срок от получаване на съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: