№ 22049
гр. София, 02.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. К.
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20241110154153 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Образувано е по искова молба вх.№288156/12.09.2024 г. на „ПКБ“
ЕООД, ЕИК: ................., със седалище и адрес на управление: гр. София,
БУЛ.Б № 49, бл.53Е, вх. В, срещу Е. Л. З. с ЕГН: **********, гр. София, ул.Н
РАЙНОВ 18, със съдебен адрес: гр. София, ул. М № 30, чрез адвокат М. П., с
която са предявени осъдителни искове по чл.79, ал. 1 във връзка с чл. 240 от
ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за сумите 3866,91 лева (три хиляди осемстотин шестдесет
и шест лева и 91 стотинки), представляваща главница за периода от 10.08.2022
г. до 06.07.2023 г., ведно със законна лихва за период от 22.12.2023 г. до
изплащане на вземането, сумата 557,85 лева (петстотин петдесет и седем лева
и 85 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 06.07.2023 г. до
21.12.2023 г., сумата от 1519,32 лева (хиляда петстотин и деветнадесет лева и
32 стотинки), представляваща неплатено договорно възнаграждение за период
от 10.08.2022 г. до 06.07.2023 г., присъдени със заповед по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д.№ 71408/2023 г. на СРС, 120 състав, обезсилена с Определение от
09.09.2024 г., влязло в сила на 04.11.2024 г., както и суми, които не са
присъдени за законна лихва в размер на 1480.93 лв. за периода от 06.07.2023 г.,
датата на предсрочна изискуемост, до 11.09.2024 г. – датата на входиране на
исковата молба; сумата от 1283,33 лева (хиляда двеста осемдесет и три лева и
33 стотинки), представляваща неплатено възнаграждение за закупена и
1
използвана услуга фаст, сумата от 2438,81 лева (двe хиляди четиристотин
тридесет и осем лева и 81 стотинки), представляваща неплатено
възнаграждение за закупена услуга флекси.
Следва да се отбележи, че макар и първоначално дадената квалификация
по чл. 422 от ГПК на част от исковете като установителни, предвид това, че
същите са предявени по чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК, като съдът е констатирал,
че ищецът е пропуснал сроковете за предявяване на исковете по реда на чл.
415 от ГПК, то същите се явяват осъдителни, за което няма пречка да бъдат
предявени след обезсилване на заповедта по чл. 410 от ГПК, то указанията
към страните по реда на чл. 154 от ГПК остават същите.
В исковата молба се твърди, че на 08.04.2022 г. бил сключен Договор за
потребителски кредит № ......... между страните за сумата от 4000 лв., срок на
кредита 36 месеца, размер на вноска 194.14 лв., годишен процент на разходите
(ГПР) от 49.04 %, годишен лихвен процент от 41.0 %, лихвен процент на ден
от 0.11 %, общо задължение по кредита в размер на 6988.91 лв. Допълнително
са определени възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ от
1400 лв., възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“ от 2600
лв., като размерът на вноската по закупената допълнителна услуга е 111.11 лв.
Общото задължение с посочените закупени допълнителни услуги възлиза на
10988.91 лв., като общата месечна вноска става в размер на 205.25 лв. Датата
на погасяване на кредита е 10-то число от месеца. Ищецът твърди, че
възнаграждението за поисканите и закупени допълнителни незадължителни
услуги ставало изискуемо с подписването на ДПК, но се разсрочвало за срока
на ДПК на равни месечни вноски и се добавяло към месечните вноски за
погасяване на кредита. Твърди, че е изготвен погасителен план с определени
36 вноски, всяка по 305.25 лв. с падежна дата 10-то число на месеца, като
същият е получен от ответника, ведно със Стандартен европейски формуляр и
допълнителна преддоговорна информация на 08.04.2022 г. На 19.07.2022 г. бил
подписан Анекс № 1, с който се отлагала погасителна вноска № 2 и бил
изготвен нов погасителен план.
Ищецът твърди, че ответницата не е изпълнила задълженията, които е
поела по договора, преустановила е плащанията на погасителните вноски и е
изпаднала в забава, поради което била обявена предсрочна изискуемост на
вземането на 06.07.2023 г., след което било започнало начисляване на
2
обезщетение за забава. Моли съда да осъди ответника да му заплати
изискуема главница 3 866,91 лева (три хиляди осемстотин шестдесет и шест
лева и 91 стотинки), за периода от 10.08.2022 г. до 06.07.2023 г., ведно със
законна лихва за период от 22.12.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от
1519,32 лева (хиляда петстотин и деветнадесет лева и 32 стотинки),
представляваща неплатено договорно възнаграждение за период от 10.08.2022
г. до 06.07.2023 г., присъдени със заповед по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.
№ 71408/2023 г. на СРС, 120 състав, както и сумите, за които заявлението по
чл. 410 от ГПК е отхвърлено, а именно: сумата от 1 283,33 лева (хиляда двеста
осемдесет и три лева и 33 стотинки), представляваща неплатено
възнаграждение за закупена и използвана услуга фаст, сумата от 2 438,81 лева
(двe хиляди четиристотин тридесет и осем лева и 81 стотинки),
представляваща неплатено възнаграждение за закупена услуга флекси.
Претендират се разноски по делото.
Ответната страна в отговора по исковата молба, подаден в срока по
чл.131, ал.1 ГПК, оспорва изцяло предявения иск, като неоснователен.
Твърди, че претендираната сума не се дължи, поради недействителност –
нищожност на Договора за потребителски заем, поради специалните
основания, предвидени в чл. 22 от ЗПК. Сочи, че не са спазени изискванията
на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК да бъде посочен точния размер на дължимия
лихвен процент на ГПР. Счита, че нищожна се явява и клаузата за годишния
лихвен процент по аналогични причини на клаузата за ГПР. Твърди, че
клаузата за лихвения процент по кредита е недействителна, поради
противоречие със закона, на осн. Чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 11, ал.1, т. 9 от
ЗПК и чл. 10а, ал. 4 от ЗПК, както и на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, поради
противоречие с добрите нрави. Счита, че са нищожни и клаузите за
предоставяне на пакети от допълнителни услуги, на основание чл. 26, ал. 1 от
ЗЗД, поради противоречието с добрите нрави. Счита, че това е така, тъй като
при отпуснат кредит в размер на 4000 лв. възнаграждението за
допълнителните услуги е в размер на 4000 лв., което е равно на размера на
главницата по отпуснатия кредит. Счита, че тези клаузи са нищожни и поради
заобикаляне на закона и на основание чл. 21, ал. 1 от ЗПК във връзка с чл. 26,
ал. 1 от ЗЗД, поради невключването на пакета допълнителни услуги в ГПР по
процесния договор за кредит. Моли съда да отхвърли исковете. Претендират
се разноски по делото.
3
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид доводите и възраженията на страните, приема от фактическа и
правна страна по спора следното:
В доказателствена тежест на ищеца по предявения осъдителен иск с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9, ал.
1 ЗПК в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване наличието на валидно правоотношение по договор за предоставяне
на потребителски кредит между него и ответника, че реално е предоставен на
ответника уговорения кредит и че е настъпила изискуемостта на
задължението за връщане на предоставения креди, че между страните по
спора е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за
предоставяне на допълнителни услуги, по силата на който ответникът се е
задължил да заплати възнаграждение и размера на дължимата престация.
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно
основание чл. 240, ал.2 ЗЗД е да установи при условията на пълно и главно
доказване следните обстоятелства: съществуването на валидно поето
договорно задължение за възнаградителна лихва, размерът на вземането,
както и настъпила изискуемост.
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД е да установи при
условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: поставянето
на ответника в забава, нейният начален момент и размерът на обезщетението.
В доказателствена тежест на ответника по предявените обективно
кумулативно съединени искове е да установи наличието на правопогасяващи
или правоизключващи обстоятелства, в това число всички свои възражения,
от които черпи изгода за себе си.
От приложения по делото заверен от страната препис от Договор за
потребителски кредит № ........., се установява, че на 9.04.2022 г. между „ПКБ“
ЕООД и Е. Л. З. е сключен Договор за потребителски кредит, по силата на
който „ПКБ“ ЕООД отпуснало в заем на ответницата сумата в размер на 4000
лева, със срок на погасяване 36 месеца, размер на вноската по кредита 194.14
лв., ГПР 49.04 %, ГЛП 41.00 %, дъжлима сума по кредита в общ размер на
6988.91 лв. В договора е отбелязано, че по избран и закупен пакет от
допълнителни услуги „Фаст“ на стойност 1400 лв. и „Флекси“ на стойност
4
2600 лв., кредитополучателят дължи и възнаграждение в размер общо на 4000
лева и вноска за допълнителните услуги от 111.11 лв. месечно, дължима
заедно с месечната погасителна вноска по кредита. Общото задължение на
кредитополучателя съгласно контракта възлиза на сумата в размер на 10988.91
лева, като месечната вноска става 305.25 лв.
Представени са още Стандартен европейски формуляр за предоставяне
на информация за потребителски кредити, Допълнителна преддоговорна
информация, представляваща Приложение към СЕФ относно допълнително
предоставените услуги „Фаст“ и „Флекси“; Декларации от 8.4.2022 г., Общи
условия на „ПКБ“ ЕООД към Договор за потребителски кредит, Погасителен
план към Договора, Анекс № 1 към Договор за потребителски кредит от
19.07.2022 г., с който са отложени вноски; Погасителен план към Договора и
Анекс № 1 към него; Извлечение по сметка към Договора; Уведомително
писмо до ответника; Удостоверение за актуално състояние от 08.12.2022 г.
Съдът приема, че представеният заверен от ищцовата страна препис
от договора за кредит удостоверява сключване между страните на посочения
от ищеца договор за кредит между страните с посоченото в документа
съдържание.
Като писмено доказателство по делото е приет документ, наименуван
„Допълнителна преддоговорна информация, представляваща приложение към
стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителски кредити“, съгласно който допълнителна услуга „Фаст“
гарантира приоритетно разглеждане на искането за отпускане на
потребителски кредит, а допълнителна услуга „Флекси“ предоставя право на
едностранна промяна на погасителния план по потребителския кредит.
„ПКБ“ ЕООД представлява финансова институция по смисъла на чл. 3,
ал. 2 ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са
набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства. Това означава, че дружеството предоставя кредити, което го
определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК. Процесният договор
представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК,
тъй като с него дружеството се е задължило да предостави на Е. Л. З. заем,
съгласно уговорените параметри и условия. Като такъв за него важат
допълнителните изисквания за действителност, предвидени в ЗПК. Съгласно
5
чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-
12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9, договорът за потребителски кредит е
недействителен. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи
служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с
потребител, а в случая ответникът е направили съответните възражения за
нищожност на договора за кредит.
В настоящия случай съдът приема, че е нарушено изискването по чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК, като макар в съглашението да е посочен годишния процент на
разходите по кредита, в него не е включено т.нар. „възнаграждение по закупен
пакет от допълнителни услуги“ в размер общо на 4000 лева (т.е. сума равна на
главницата по отпуснатия заем). В ГПР по договор за кредит следва по ясен и
разбираем за потребителя начин да са включени всички разходи, които
длъжникът ще направи и които са пряко свързани с кредитното
правоотношение. Задължението за заплащане на възнаграждение по пакет
допълнителни услуги представлява разход по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК,
който не е включен в годишния процент на разходите, нито в общата сума на
заем, дължима от потребителя към деня на сключването. Независимо, че
формално в договора са посочени годишен процент на разходите и общ размер
на задължението, без включване в тях на възнаграждението по пакет
допълнителни услуги, те не могат да изпълнят отредената им функция - да
дадат възможност на потребителя по ясен и достъпен начин да се запознае с
произтичащите за него икономически последици от договора, въз основа на
което да вземе информирано решение за сключването му.
В настоящия случай възнаграждението по споразумението за
допълнителен пакет услуги е отразено в договора за кредит и в погасителния
план, поради което се явява разход, който е бил известен на кредитора към
момента на сключването на договора за заем. Оттук и съдът намира, че
дължимото възнаграждение за допълнителни услуги следва да се включи към
ГПР. Липсата на разход в договора при изчисляването на ГПР е в
противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, водещо
до недействителност на договора на основание чл. 22 от ЗПК (в този смисъл
Определение № 50685 от 30.09.2022 г. по гр. д. № 578/2022 г. на III г. о. на
ВКС, както и Решение № 261440 от 4.03.2021 г. на СГС по в. гр. д. №
13336/2019 г., Решение № 3321 от 21.11.2022 г. на СГС по в. гр. д. №
8029/2021 г.).
6
Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е
нищожна. В този смисъл уговорката за заплащане на възнаграждение по
допълнителен пакет услуги, вземането по която не е включено в годишния
процент на разходите, респ. в дължимата от потребителя сума по кредита,
заобикаля изискванията на закона за точно посочване на финансовата тежест
на кредита за длъжника, поради което клаузите от договора, касаещи общата
сума за погасяване и годишният процент на разходите са нищожни.
Доколкото не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът
за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК.
При недействителност на договора, съгласно разпоредбата на чл. 23
ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи
лихва или други разходи по кредита. Съдът следва да установи с решението си
дължимата сума по приетия за недействителен договор за потребителски
кредит и да я присъди на ищеца, доколкото ЗПК е специален закон по
отношение на ЗЗД и в цитираната разпоредба на чл.23 ЗПК е предвидено
задължението на потребителя за връщане на чистата сума по кредита. Това
следва от характеристиката на договора за потребителски кредит, посочена
по-горе и задължението за периодичност за връщането на сумата. Ако се
приеме, че установяването на дължимостта на чистата сума по получения
кредит и осъждането на потребителя за нейното връщане следва да се
извърши в отделно производство, по предявен иск с правно основание чл. 55
ЗЗД, то би се достигнало до неоснователно обогатяване за потребителя и
създаване на множество процесуални правоотношения между страните. Това
би противоречало на принципа за недопускане на неоснователно обогатяване,
в какъвто смисъл е разпоредбата на чл. 23 ЗПК в специалния ЗПК – в какъвто
смисъл е и Решение № 50174 от 26.10.2022 г. по гр. д. № 3855/2021 г. на IV г.
о. на ВКС, както и Решение № 3432 от 28.11.2022 г. на СГС по в. гр. д. №
3194/2022 г., Решение № 262416 от 06.04.2021 г. на СГС по в. гр. д.
№ 11890/2019 г. и Решение № 262316 от 06.04.2021 г. на СГС по в. гр. д. №
1799/2020 г. Следователно искът следва да бъде уважен на основание чл. 23
ЗПК до размера на чистата стойност на кредита.
Ответната страна е възразила в отговора на исковата молба срещу
размера на главницата, като сочи, че ответницата е заплатила сумата от
7
1106.00 лв., за което самият ищец е представил доказателства с исковата
молба, и счита, че тази сума следва да бъде зачетена като погасяваща част от
претенцията за главница, а не за лихви и възнаграждения за допълнителните
услуги, предвид нищожността на договора за кредит. Съдът счита това
възражение за основателно, като след приспадане на заплатената от ответника
сума от 1106 лв. от получената в заем сума от 4000 лв., остава дължима сума
за главница в общ размер на сумата в размер на 2894,00 лева, ведно със
законна лихва за период от 12.09.2024 г. – датата на подаване на исковата
молба, предвид това, че ищецът е пропуснал срока по чл. 415 от ГПК, до
изплащане на вземането.
За пълнота на изложението във връзка с предявената претенция за
възнаграждение по предоставени допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“
следва да бъде посочено, че съгласно разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК е
възможно уговаряне само на клаузи за такси, свързани с допълнителни услуги
по договора, какъвто характер услугите по процесното споразумение за
предоставяне на допълнителни услуги очевидно нямат. В частта по
приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, т. нар.
услуга „Фаст“ попада в забраната на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, доколкото е свързана с
усвояването на сумата от потребителя, респективно е свързана с основното
задължение на ищеца по договора да предостави заемната сума. На следващо
място, предвидената възможност за длъжника да поиска промяна в условията
по договора или възможност по улеснена процедура да получи допълнителни
парични средства т. нар. услуга „Флекси“ неравноправно третира
икономически по-слабата страна в оборота, като се използва недостиг на
материални средства на един субект за облагодетелстване на друг.
Предвидените в споразумението за пакет услуги „възможности“ за
потребителя, отнесени към уговореното възнаграждение от 4000 лева (равно
на размера на отпуснатия кредит), сочат за явно противоречие с добрите
нрави. Уговарянето на отделно възнаграждение по пакет услуги има за
единствена цел заобикаляне разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, касаеща
ограничение в размера на ГПР, а съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в
договора за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на
изискванията на закона, е нищожна.
Предвид това, че ищецът е пропуснал срока по чл. 415 от ГПК за
депозиране на установителен, респективно осъдителен иск по т. 3 при
8
хипотезата на отхвърлено заявление, разноските следва да се разпределят
само по настоящото производство, тъй като с обезсилването на заповедта по
частно гражданското дело съдът се е произнесъл и по разноските.
С оглед изхода от спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест
ответника следва да бъдат възложени направените от „ПКБ“ ЕООД разноски в
настоящото производство, съразмерно на уважената част от предявените от
дружеството искове. Дружеството е направило разноски за държавна такса в
настоящото производство в размер на 429.07 лв., като претендира и
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 100 лв.
Съдът не е обвързан с посоченото в списъка по чл. 80 от ГПК възнаграждение
за юрисконсулт, тъй като същото се определя от съда, а не е реално извършен
разход. Съразмерно на уважената част от исковете, на ищеца му се следва сума
в общ размер от 142,85 лева.
С оглед изхода от спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на ищеца
„ПКБ“ ЕООД следва да бъдат възложени направените от ответника разноски
за адвокатско възнаграждение. Ответникът е заплатил адвокатско
възнаграждение в размер на 1360 лв., съгласно представения Договор за
правна помощ и съдействие. Ответникът е възразил за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, поради което съдът извърши проверка по реда
на чл. 78, ал. 5 от ГПК. Съгласно Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски
съвет за възнагражденията за адвокатска работа, минималният размер на
адвокатско възнаграждение, съобразно цената на иска, възлиза на 1353.04 лв.,
поради което съдът счита, че заплатеното от ответника възнаграждение за
адвокат не е прекомерно и не следва да се намалява. Съразмерно на
отхвърлената част от иска на ответника му се следват разноски в размер на
992.80 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Е. Л. З. с ЕГН: **********, гр. София, ул.Н РАЙНОВ 18, със
съдебен адрес: гр. София, ул. М № 30, чрез адвокат М. П. да заплати на „ПКБ“
ЕООД, ЕИК ................., със седалище и адрес на управление в гр. София, бул.
„Б“ № 49, бл. 53Е, вх. В, по предявения иск по чл.79, ал. 1 във връзка с чл. 240
от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД сумата от 2894,00 (две хиляди осемстотин деветдесет и
9
четири) лева, представляваща непогасена главница по нищожен Договор за
потребителски кредит № ......... от 08.04.2022 г., ведно със законна лихва за
период от 12.09.2024 г. – датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане, като отхвърля иска за главница до пълния размер от
3866,91 лева като неоснователен, поради плащане на част от сумата, както и
исковете за сумата 557,85 лева (петстотин петдесет и седем лева и 85
стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 06.07.2023 г. до
21.12.2023 г., сумата от 1 519,32 лева (хиляда петстотин и деветнадесет лева и
32 стотинки), представляваща неплатено договорно възнаграждение за период
от 10.08.2022 г. до 06.07.2023 г., сума за законна лихва в размер на 1480.93 лв.
за периода от 06.07.2023 г., датата на предсрочна изискуемост, до 11.09.2024 г.
– датата на входиране на исковата молба; сумата от 1283,33 лева (хиляда
двеста осемдесет и три лева и 33 стотинки), представляваща неплатено
възнаграждение за закупена и използвана услуга фаст, сумата от 2 438,81 лева
(двe хиляди четиристотин тридесет и осем лева и 81 стотинки),
представляваща неплатено възнаграждение за закупена услуга флекси,
предмет на заявление по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.№ 71408/2023 г. на СРС, 120
състав като неоснователни, поради нищожност на Договора за кредит,
съгласно чл. 23 от ЗПК.
ОСЪЖДА Е. Л. З. с ЕГН: **********, гр. София, ул.Н РАЙНОВ 18, със
съдебен адрес: гр. София, ул. М № 30, чрез адвокат М. П. да заплати на „ПКБ“
ЕООД, ЕИК ................., със седалище и адрес на управление в гр. София, бул.
„Б“ № 49, бл. 53Е, вх. В, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на
142,85 лв. (сто четиридесет и два лева и осемдесет и пет стотинки), за съдебни
разноски, съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА „ПКБ“ ЕООД, ЕИК ................., със седалище и адрес на
управление в гр. София, бул. „Б“ № 49, бл. 53Е, вх. В, да заплати на Е. Л. З. с
ЕГН: **********, гр. София, ул.Н РАЙНОВ 18, на основание чл. 78, ал. 3
ГПК, сумата в размер на 992.80 лв. (деветстотин деветдесет и два лева и
осемдесет стотинки), представляваща сторени от страната разноски за
адвокатски хонорар, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба
пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от
съдебния акт на страните.
10
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11