ОПРЕДЕЛЕНИЕ№260041
Варненският апелативен съд, търговско
отделение в закрито заседание на двадесет
и първи септември през двехиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ДАРИНА МАРКОВА
МАРИЯ ХРИСТОВА
Като разгледа докладваното от съдията Дарина Маркова в.търг.дело №
386 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е въззивно, образувано по жалби на „Агроплам“ ЕООД със седалище гр.Долни чифлик
срещу решение № 106 от 04.02.2020г. по търг.дело № 1018/19г. по описа на
Варненски окръжен съд, в частта му, с която е отхвърлен предявения от него
срещу Технически Университет - Варна осъдителен иск за разликата над
8 068.08лв. до 120 000лв., претендирани като подлежаща на връщане
гаранция, внесена по договор № 9 от 25.06.2008г., ведно със законна лихва,
както и досежно присъдените разноски и по насрещна жалба на Технически
Университет – Варна срещу същото решение, в частта му, с която университетът е
осъден да заплати на „Агроплам“ ЕООД сумата 8 068.08лв., представляваща
подлежаща на връщане внесена гаранция по договор № 9 от 25.06.2008г., ведно със
законна лихва.
Във
въззивната жалба на „Агроплам“ ЕООД със седалище гр.Долни чифлик се твърди че
решението в обжалваните от него части е неправилно, постановено в нарушение на
материалния закон, процесуалните правила и е необосновано.
Твърди че
в тежест на ответника е да установи основанието за задържане на гаранцията,
съобразно възражението – недостатъците при изпълнението на СМР и стойността за
отстраняването, на които е удържана внесената гаранцията. Твърди че данните по
делото не установяват надлежно уведомяване на изпълнителя по договора при
констатиране на съответните дефекти, породени от некачествено изпълнение.
Твърди че не са ангажирани доказателства относно въведеното възражение, че
изпълнените от трето лице мероприятия са във връзка с отстраняване на
дефектите, породени от некачественото изпълнение на ищеца. Сочи, че
представените в тази връзка от ответника частни документи не са подписани от
представител на „Агроплам“ ЕООД, поради което не го обвързват, включително и
посочената в документите дата. Твърди че по делото са неизяснени и въпросите
свързани с конкретните недостатъци в извършените СМР, момента на тяхното
откриване, уведомяването на изпълнителя, каква е стойността за тяхното
отстраняване, отстранени ли са същите, заплатена ли е стойността на ремонта на
третото лице. Твърди че с предявяването на иска е оспорено правото на ответника
да задържи внесената гаранция. Неподаването на допълнителна искова молба не прави
възражението на ответника основателно и не освобождава страната от задължението
и да проведе главно и пълно доказване, според правилата на чл.154 от ГПК.
Моли съда
да постанови решение, с което да отмени решението в обжалваната от него част и
да постанови друго, с което предявеният от него иск да бъде уважен изцяло.
Претендира направените по делото разноски.
Насрещната
страна по жалбата Технически университет – Варна, в депозиран в срока по чл.263
ал.1 от ГПК писмен отговор оспорва жалбата и моли съда да потвърди
първоинстанционното решение в обжалваната от „Агроплам“ ЕООД част.
В
насрещната въззивна жалба на Технически университет – Варна се твърди че в
обжалваната от тях осъдителна част решението е неправилно като постановено в
нарушение на материалния закон.
Излага,
че продължителността на гаранционните срокове, посочена в т.8 от договора за
възлагане на обществена поръчка се отнася само за извършване на дейности по
ремонт. В договора няма посочен гаранционен срок относно новоизпълнени
строителни конструкции на сгради и съоръжения, включително и за земната основа
под тях, както и за възстановени строителни конструкции на сгради и съоръжения,
претърпели аварии. Сочи че минималните гаранционни срокове за изпълнени
строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти е съответно 10 и 8
години, съобразно чл.20 от Наредба № 2 от 31.07.2003г. за въвеждане в
експлоатация на строежите в РБ и минималните гаранционни срокове. Твърди че
именно тази разпоредба следва да се прилага за изчисляване на продължителността
на гаранционните срокове за видовете СМР, извършени от ищеца, изпълнител по
договора, стойността на които работи надхвърля 1 800 000лв. Твърди че
с отговора на исковата молба е направил възражение за нищожност на уговорката
на т.8 от договора поради противоречието и с нормата на чл.20 от цитираната
наредба, поради което и следва да се приложат императивните правила на
наредбата.
Сочи че
началото на сроковете е считано от въвеждане на обекта в експлоатация, а по
делото ищецът не е ангажирал доказателства, че обектите, на които е извършвал
СМР, предмет на договора, са въведени в експлоатация. Поради което и твърди, че
гаранционните срокове за голяма част от видовете СМР по договора не са
започнали да текат и до момента и той не дължи връщане на гаранцията в пълен
размер или нейния остатък. В отношение на евентуалност ако се приеме че
гаранционните срокове са 5 годишни, началото на срока не е от датата на
прекратяване на договора, както е посочил ищеца , а от плащането от страна на
университета на ищеца на извършените работи, която дата е посочена от тях в
отговора на исковата молба.
Позовава
се също така и на общата стойност на извършените от ищеца по договора СМР –
1 827 199.67лв. и на определения размер на гаранцията, като твърди че
гаранцията представлява 5 % от общия обем извършени СМ дейности. Сочи че
паричният еквивалент на паричната гаранция по отношение на качествено
извършените СМР по позиции от 1 до 104 вкл. е в размер на 118 000лв.
Твърди че вземането в този размер е погасено по давност поради изтичане на
петгодишния срок, считано от тяхното заплащане.
Твърди че
ТУ – Варна не дължи на ищеца цялата сума от 120 000лв., претендирана за
връщане парична гаранция по договор.
Моли съда
да отмени решението в обжалваната от него осъдителна част и да постанови друго,
с искът и за разликата в размер на 8 068.08лв. да бъде отхвърлен.
Претендира направените по делото разноски.
Насрещната страна по тази жалба “Агроплам“
ЕООД в депозиран в срока по чл.263 от ГПК отговор изразява становище за
неоснователност на жалбата на Технически университет – Варна и моли съда да
потвърди решението в осъдителната му част.
Няма оплаквания във въззивните жалби за
допуснати от първоинстнационния съд процесуални нарушения, които да бъдат
отстранени от въззивния съд.
Искането на ТУ – Варна в отговора на
въззивната жалба на „Агроплам“ ЕООД за допускане на нови писмени доказателства
- два броя констативни протоколи от 13.05.2009г. и 30.06.2009г. следва да бъде
оставено без уважение с оглед преклузията по чл.266 от ГПК.
Водим от горното, съдът
О
П Р Е
Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Технически
университет – Варна за допускане на нови писмени доказателства - два броя
констативни протоколи от 13.05.2009г. и 30.06.2009г.
НАСРОЧВА съдебно заседание на 20.10.2020г.
от 14.50 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: