МОТИВИ
към присъда по НОХД № 6793/2011 г. по описа на ПРС
ХVІІ н. с.
Районна прокуратура гр. Пловдив е повдигнала пред
Районен съд гр. Пловдив обвинение спрямо подсъдимия Р.М.Ю. за престъпление по
чл.196 ал.1 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б. “А” вр. чл.26 ал.1 от НК за това,
че на 08.10.2011 г. в гр. Пловдив при условията на продължавано
престъпление и при условията на опасен рецидив, извършил е престъплението, след
като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по
- малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК, е
отнел чужди движими вещи: на 08.10.2011 г. - от владението на М. ЕООД - бутилка
уиски марка „Джак Даниелс" с вместимост 1 литър на стойност 45 лв. 90 ст.,
без съгласието на ръководството с намерение противозаконно да я присвои и на
08.10.2011 г. – от владението на М. ЕООД - бутилка уиски марка „Джак
Даниелс" с вместимост 700 мл. на стойност 33 лв. 89 ст., без съгласието на
ръководството с намерение противозаконно да я присвои, като общата стойност на
отнетите вещи възлиза на 79 лв. и 79 ст.
По делото няма предявен и
приет за съвместно разглеждане граждански иск.
Съдебното следствие се проведе
по реда на глава ХХVІІ от НПК в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК.
Прокурорът поддържа обвинението
спрямо подсъдимия по посочената в обвинителния акт правна квалификация на
деянието. Моли съда да го признае за виновен и да му наложи наказание лишаване
от свобода в размер на една година и шест месеца при ефективно изтърпяване.
Взема становище и относно вещественото доказателство – за връщането му на
предалото го лице, както и за разноските по делото – да се възложат в тежест на
подсъдимия.
Служебният защитник на
подсъдимия не оспорва извършването на престъпление от страна на подзащитния й,
нито оспорва правната квалификация на престъплението. Моли съда да наложи
наказание лишаване от свобода при условията на чл.55 от НК в размер около 6/7
месеца при ефективно изтърпяване.
Подсъдимият се води в съдебно
заседание, признава се за виновен, признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Моли съда за снизхождение.
Съдът като съобрази
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено
следното:
Подсъдимият Р.М.Ю. е роден на
****, ****, български гражданин, с
основно образование, безработен, разведен, осъждан, с ЕГН **********.
С присъда по НОХД № 1260/1987 г. по описа на РС
Пловдив, влязла в сила на 30.05.1988 г. подсъдимият Ю. бил признат за виновен
за извършени четири престъпления – по чл.252 ал.1 пр.1 вр. чл.195 ал.1 т.4 и 5
вр. чл.26 ал.1 от НК, по чл.266 ал.1 от НК, по чл.256 ал.1 от НК и по чл.258
ал.1 от НК, за които му било наложено едно общо най – тежко и увеличено
наказание лишаване от свобода в размер на три години и шест месеца.
С присъда по НОХД № 432/1995 г. по описа на РС
Пловдив, влязла в сила на 16.05.1996 г., за извършено по чл.198 ал.1 вр. чл.20
ал.2 от НК престъпление Ю. получил наказание лишаване от свобода в размер на
две години.
С присъда по НОХД № 77/1995 г. по описа на РС Несебър,
влязла в сила на 09.12.1996 г., за извършено по чл.253 ал.1 т.2 вр. чл.252 ал.1
вр. чл.195 ал.1 т.4 вр. чл.29 ал.1 б.”А” вр. чл.26 ал.1 от НК престъпление на
подсъдимия било наложено наказание лишаване от свобода в размер на три години.
С присъда по НОХД № 1799/2004 г. по описа на ОС
Пловдив, влязла в сила на 05.04.2007 г., на подсъдимия Р.Ю. било наложено
наказание лишаване от свобода в размер на шест години при строг режим за
извършено на 27.02.2004 г. престъпление по чл.199 ал.1 т.3 пр.2 вр. чл.198 ал.1
вр. чл.129 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК. Наказанието по това четвърто
осъждане лицето изтърпяло в Затвора Пловдив на 17.09.2009 г., когато е бил
освободен по изтърпяване.
На 08.10.2011 г. около 14.30
ч. подсъдимият Р.М.Ю. влязъл в магазин „Т – Маркет", който се намирал на
бул. „. ***. Магазинът се стопанисвал от „М." ЕООД гр. С.. След като
обиколил по щандовете на магазина той минал покрай щанда за алкохол и взел
оттам една бутилка уиски марка „Джак Даниелс" с вместимост 1 л. на стойност
45.90 лв. като я пъхнал под ризата си и я закрепил с колана си, за да я скрие
от служителите на магазина. След това подсъдимият взел и един хляб от друг щанд
и отишъл на касата. На касата Ю. заплатил само хляба, след което излязъл от
магазина и се отдалечил в неустановена посока заедно с откраднатото уиски.
Действията на подсъдимия били възприети впоследствие от св. И.М. - охранител в
посоченото дружество, който се усъмнил в поведението на лицето, прегледал
записите на охранителните камери и установил кражбата на уискито. За случая
била уведомена управителката на магазина – св. М..
Около 18.10 ч. на същата дата
подсъдимият Р.Ю. отново влязъл в същия магазин на „М." ЕААД гр. С.. Този
път влизането му било възприето от св. М., който гледал записите на
охранителните камери в реално време. Подсъдимият започнал подобно на предишното
си посещение да обикаля щандовете на магазина и като стигнал до щанда с
алкохола взел оттам една бутилка уиски марка „Джак Даниелс" с вместимост
0.7 л. на стойност 33.89 лв. и я укрил под ризата си. След това взел от друг
щанд два домата и отново на касата заплатил само двата домата и премълчал за
уискито. Този път обаче св. М. вече решил да направи проверка на Ю. и минал зад
касата на изхода на магазина. На изходната врата на магазина подсъдимият бил
спрян за проверка и бил заведен до стаята с охраната. Там сам извадил бутилката
уиски марка „Джак Даниелс" с вместимост 0.7 л. и споделил, че е направил
грешка. Св. М. казал на заловения, че трябва да заплати и първата бутилка
уиски, която бил взел при предишното си посещение в магазина, но подсъдимия
отказал, тъй като имал само пет лева в себе си. За случая били уведомени
полицейски служители от Второ РУП Пловдив и след идването им Р.М.Ю. бил
задържан.
Според заключението на вещото
лице по изготвената СОЕ /л.19 от досъдебното производство/ стойността на 1 бр.
бутилка уиски „Джак Даниелс" 1 л. е 45.90, а на 1 бр. бутилка уиски „Джак
Даниелс" 0.7 л. е 33.89 лв., или общо в размер на 79.79 лв.
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за
безспорно установена въз основа на: признанието на подсъдимия Р.М.Ю. на
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, направено по
реда на чл.371 т.2 от НПК и ползвано на основание чл.373 ал.3 вр. чл.372 ал.4
от НПК, от показанията на разпитаните пред разследващия орган свидетели М., М.
и Л. също ползвани на основание чл.373 ал.3 вр. чл.372 ал.4 от НПК,
заключението на вещото лице по СОЕ, протокол за доброволно предаване, протокол
за оглед на веществени доказателства, извлечение по система “Дакси”,
допълнително споразумение към трудов договор, удостоверение за раждане, справка
за лице, характеристична справка, справка за съдимост, от приложеното към
кориците на делото веществено доказателство един брой СД марка „М.” с фабр. № ********.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите по
делото като обективни, последователни и логични, а и кореспондиращи помежду си
и с целия доказателствен материал по делото. Съдебният състав не откри
разминавания в твърденията на свидетелите по основните факти, касаещи
престъпната дейност на Р.Ю., и които са залегнали в обстоятелствената част на
обвинителния акт, признати изцяло от подсъдимия.
Съдът кредитира заключението на вещото лице по
изготвената СОЕ като компетентно, изградено въз основа на нужните знания и опит
в съответната област, неоспорено от страните по делото.
При така очертаната фактическа обстановка съдът прие,
че подсъдимият Р.М.Ю. с действията си е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъпление по чл.196 ал.1 т.1 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.29
ал.1 б.„А” вр. чл.26 ал.1 от НК, тъй като на 08.10.2011 г. в гр. Пловдив при
условията на продължавано престъпление и при условията на опасен рецидив,
извършил е престъплението след като е бил осъждан за тежко умишлено
престъпление на лишаване от свобода не по - малко от една година, изпълнението
на което не е отложено по чл.66 от НК, е отнел чужди движими вещи на обща
стойност 79.79 лева от владението на
„М.” ЕООД гр. С. без съгласието на
ръководството и с намерение противозаконно да ги присвои.
От обективна страна с действията си подсъдимият Р.Ю. е
реализирал обективните признаци от състава на престъплението кражба, тъй като
на 08.10.2011 г. в гр. Пловдив с присвоително намерение е отнел на два пъти
последователно 1 бр. бутилка уиски „Джак Даниелс" 1 л. и 1 бр.
бутилка уиски „Джак Даниелс" 0.7 л. от магазин „Т – Маркет", стопанисван от „М." ЕООД гр. С.,
без съгласието на ръководството на пострадалото търговско дружество, като е
прекъснал досегашното владение върху тях и е установил своя фактическа власт.
Тези отнети вещи са били на стойност общо в размер на 79.79 лв.
Касае се за усложнена престъпна деятелност – извършени
са от подсъдимия Ю. две деяния, които осъществяват по отделно един и същи
състав на едно и също престъпление и са извършени през не продължителни периоди
от време при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което
последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на
предшестващото. Това определя и прилагането на разпоредбата на чл.26 ал.1 от НК, определяща цялостната престъпна дейност на това лице като осъществена при
условията на продължавано престъпление.
Налице е по – тежко наказуем престъплението кражба
състав – по см. на чл.196 ал.1 т.1 вр. чл.29 ал.1 б.”А” от НК – кражбата е
извършена при условията на опасен рецидив. Определящо за тази квалификация е
наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода в размер по – голям от
една година – шест години – с присъдата по НОХД № 1799/2004 г. по описа на ОС
Пловдив, влязла в сила на 05.04.2007 г., при ефективно изпълнение за извършено
тежко умишлено престъпление – по чл.199 ал.1 т.3 пр.2 вр. чл.198 ал.1 вр.
чл.129 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК.
От субективна страна деянието е извършено от
подсъдимия при пряк умисъл - със съзнавани, целени и настъпили обществено -
опасни последици.
С оглед на така посочената правна квалификация на
извършеното от подсъдимия Р. М. Ю. като съобрази целите на наказанието посочени
в чл.36 от НК, за да определи и наложи на извършителя справедливо и
съответстващо на деянието и дееца наказание, съдът е обвързан при определяне и
налагане на наказанието с прилагането на разпоредбата на чл.58 А от НК предвид
обстоятелството, че съдебното следствие се проведе по реда на глава ХХVІІ от
НПК и то при хипотезата на чл.371 т.2 от НПК – съгласно чл.373 ал.2 от НПК
наказанието се определя при условията на чл.58 А от НК. Предвиденото наказание
за престъплението по чл.196 ал.1 т.1 от НК е лишаване от свобода от две до
десет години. Разпоредбата пък на чл.58 А ал.1 от НК предвижда привилегия за
подсъдимия за намаляване на наказанието с една трета след определянето му
съобразно разпоредбите на Общата част на НК. Съдът счете, че от една страна са
налице като смекчаващи отговорността обстоятелства признанието на вина и
ниската стойност на причинените с престъплението щети, а от друга страна – като
отегчаващо отговорността обстоятелство се прие обремененото съдебно минало на
дееца, извън осъждането с последната присъда, влияеща върху правната
квалификация на инкриминираното деяние, изведено от други три осъждания все за
извършени тежки умишлени престъпления против собствеността, сочещи на лице с по
– висока степен на обществена опасност и изградени вече престъпни навици. Тези
обстоятелства мотивираха съда да приеме, че наказанието, което следва да се
определи на подсъдимия Р.Ю., и което да бъде съответно на обществената опасност
на дееца и деянието и да постигне целите си по чл.36 ал.1 от НК, е лишаване от
свобода в размер определен към минимално предвидения от законодателя за това
престъпление, а именно две години. Доколкото както се и посочи по – горе това
наказание следва да се намали с една трета съобразно нормата на чл.58 А ал.1 от НК, то и съдебният състав редуцира размера на наказанието и с настоящата си присъда
осъди подсъдимия на лишаване от свобода в размер на една година и четири
месеца. Това наложено наказание е според съда и целесъобразно.
Съдът не споделя доводите на защитника на подсъдимия
за определяне на размера на наказанието при условията на чл.55 от НК и то в
размер към 6/7 месеца. Именно водейки се от по – високата обществена опасност
на извършителя, а и от начина на извършване на престъплението – осъществено при
условията на продължавано престъпление – състоящо се от две отделни деяния,
всяко от които осъществяващо самостоятелно състав на престъплението кражба,
съдебният състав счете, че определянето на наказанието за подсъдимия Ю. при
условията на чл.55 от НК ще бъде проява на прекалена снизходителност, а и
наказанието в този му желан от защитника размер няма да изпълни целите си по
индивидуалната и генерална превенция.
Така наложеното на подсъдимия Р.М.Ю. наказание
лишаване от свобода в размер на една година и четири месеца съдът постанови с
присъдата си лицето да изтърпи при първоначален строг режим в затвор или
затворническо общежитие от закрит тип на основание чл.61 т.2 вр. чл.60 ал.1 вр.
чл.57 ал.1 от ЗИНЗС.
На основание чл.59 ал.1 и ал.2 от НК от така
определеното и наложено на подсъдимия Ю.
наказание лишаване от свобода в размер на една година и четири месеца съдът с
присъдата си приспадна времето, през което лицето е бил задържан по реда на
ЗМВР и НПК, а именно от 08.10.2011 г. до влизане в сила на настоящата присъда,
като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.
По отношение на вещественото доказателство – един брой
СД марка „М.” с фабр. № ********,
приложено към кориците на делото, същото следва според съда да се върне на
предалото го в хода на досъдебното производство лице – свидетелят И.Д.М. от с.
Д., след влизане на присъдата в сила.
В хода на наказателното производство са направени
разноски общо в размер на 30 лева за възнаграждение за вещо лице, поради което
и на основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимият Р.Ю. бе осъден да ги заплати по
сметка на ВСС.
По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /П/
Вярно с оригинала! В.Т.