№ /24.11.2017 год., гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският
административен съд, ІV състав в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди
и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ БАЕВА
при секретаря ВЕСЕЛКА
КРУМОВА, като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 1780 по описа за 2017 год., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 156 от Данъчно-осигурителния кодекс ДОПК/.
Предявена жалба от П.М.П. *** срещу
Ревизионен акт /РА/ №
Р-03000316007361-091-001/16.03.2017 год., издаден от органи по приходите при
Териториална дирекция на Националната агенция за приходи /ТД на НАП/ гр. Варна,
потвърден с Решение /Р/ № 167/01.06.2017 год. на директора на Дирекция
Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр. Варна при Централното управление
на Националната агенция за приходи /”ОДОП” при „ЦУ” на НАП”/. Жалбоподателят твърди, че РА е
постановен при неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че е регистриран като земеделски
производител и формира облагаема печалба по реда на Закона за корпоративното
подоходно облагане /ЗКПО/. Твърди, че облагаемият му доход следва да се
определи по реда на чл. 26 от Закона за данъците върху доходите на физическите
лица /ЗДДФЛ/ и следва да се обложи с данък върху годишната данъчна основа по
чл. 28 от ЗДДФЛ. Твърди, че органите по приходите неправилно са тълкували
разпоредбата на чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ в смисъл, че допуска преотстъпване на
данъка върху годишната основа за доходите от стопанска дейност само на
земеделски производители регистрирани като еднолични търговци. Позовава се на
разпоредбата на чл. 29а, ал. 6 от ЗДДФЛ и сочи, че след като е упражнил правото
на избор по § 17, ал. 2 от ЗИДЗДДФЛ, следва да бъде приравнен на едноличен
търговец и да ползва облекчението по чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ. Позовава се на
решение на Европейската комисия от 11.02.2011 год. относно държавна помощ –
България, Помощ № 546/2010, като твърди, че помощта чрез данъчно облекчение,
изразяващо се в преотстъпване на данъка до 60% е насочена към земеделските
стопанства, без значение от организационната им форма. Твърди и че са налице
всички условия по чл. 189б от ЗКПО за ползване на облекчението.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез
процесуален представител, поддържа жалбата. В писмено становище от излага
подробните си съображения. Претендира направените пред инстанцията съдебно-деловодни
разноски.
Ответникът, редовно призован, не изпраща представител. В
писмено становище от 14.11.2017 год. излага подробните си съображения за
отхвърляне на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
І. По
допустимостта на жалбата :
РА № Р-03000316007361-091-001/16.03.2017 год., издаден
от органи по приходите при ТД гр. Варна на НАП, е съобщен на жалбоподателя на 17.03.2017
год. /л. 74 от АП/. Обжалван е по административен ред с жалба вх. № 10305-1/31.03.2017
год. /л.86 от АП/, входирана в Дирекция “ОДОП” гр. Варна при “ЦУ” на НАП на 05.04.2017
год.. С Р № 167/01.06.2017 год. директорът на Дирекция “ОДОП” гр. Варна при
“ЦУ” на НАП е потвърдил РА в частта, с която който са определени задължения по
ЗДДФЛ 2013 и 2014 год. в общ размер на 9 188 лв. и лихва за забава в общ размер
на 2 229,55 лв.
Препис от Решението на директора на Дирекция „ОДОП” гр.
Варна при „ЦУ” на НАП е връчен на жалбоподателя на 07.06.2017 год. /л.10 от
делото/, поради което с подаване на жалбата по пощата на 14.06.2017 год. /л.9
от делото/ , е спазен предвидения
в чл. 156, ал. 1 от ДОПК 14-дневен срок и същата се явява допустима.
ІІ. По процесуалната законосъобразност
на РА :
Ревизията на П.М.П. *** обхваща задължения за данък върху
доходите на физическите лица за периода 01.01.2013 – 31.12.2014 год. и е започнала е със Заповед за възлагане
на ревизия /ЗВР/ № Р-03000316007361-020-001/24.10.2016
год. /л.5 от АП/, издадена от Нели Иванова Бонева, началник сектор “Ревизии” в
дирекция “Контрол” при ТД гр. Варна, определена да издава такива заповеди със
Заповед № Д-604/28.04.2016 год. /л.2-1
от АП/ на директора на ТД гр. Варна на НАП. ЗВР е връчена на П. на 04.11.2016 год.. На 20.02.2017 год., в
срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК, е издаден РД № Р-03000316007361-092-001,
връчен на жалбоподателя на 22.02.2017 год.. На 08.03.2017 год. жалбоподателят е
депозирал възражение срещу РД. На 16.03.2017 год. е издаден оспореният РА.
При извършване на задължителната проверка
по чл. 160, ал. 2 ДОПК, съдът констатира, че ревизията е възложена от
компетентен орган и е приключила в определения срок. РД е съставен в 14 дневен
срок от приключване на ревизията. РА установява данъчни задължения за периода,
за който е възложена ревизията, поради което не страда от пороци, влечащи
нищожност. ЗВР, РД и РА са подписани от лица с квалифициран електронен подпис.
ІІІ.
По материално-правната законосъобразност на РА :
В ревизионните доклад
и акт и потвърждаващото решение е прието, че жалбоподателят дължи данък върху
доходите на физическите лица в общ размер на 9 188 лв. за периода 2013 –
2014 год. и лихви в общ размер на 2 229,55 лв.
За да достигнат до този извод органите по приходите са приели,
че П.М.П. не е регистриран като едноличен търговец, поради което няма право да
преотстъпва данъка по чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ.
Съдът, след
преценка на събраните в хода на административното и съдебното производство
писмени документи, приема за установено от фактическа страна следното :
Между страните не се спори по фактите. Жалбоподателят е регистриран като земеделски производител и по ЗДДС. С
подадените ГДД за 2013 год. и 2014 год. е упражнил право на избор по § 17, ал. 2
от ПЗР на ЗИДЗДДФЛ, облагаемия му доход да се обложи с данък върху годишната
основа по чл. 28 от ЗДДФЛ – като едноличен търговец. През 2013 год. е ползвал
данъчно облекчение по чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ, като е преотстъпил данък в размер
на 4 694,86 лв., а за 2014 год. – 4 492,24 лв..
Спорът се свежда до това дали
лицата, регистрирани като земеделски производители, в т.ч. и по ЗДДС, но
нерегистрирани като еднолични търговци по Търговския закон, следва да бъдат изключени
от обхвата на помощта по чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ, съответно, при отрицателен
отговор, дали спрямо жалбоподателя са изпълнени условията по чл.189б от ЗКПО за
преотстъпване на данъка.
Съгласно разпоредбата на чл. 48,
ал. 6 от ЗДДФЛ, данъкът върху годишната данъчна основа за доходите от стопанска
дейност като едноличен търговец се преотстъпва в размер до 60 на сто на лица,
регистрирани като земеделски производители, за годишната данъчна основа от
дейност по производство на непреработена растителна и животинска продукция при
условията за преотстъпване на корпоративен данък по чл. 189б от ЗДДФЛ.
Така предвиденото данъчно облекчение, представлява държавна
помощ под формата на данъчно предимство за земеделските производители, базирана
върху изискванията на Насоките за държавна помощ в селското и горското
стопанство за периода 2007 – 2013 год., които препращат към Регламент (ЕС)
1857/2006 год. от 15 декември 2006 год. за прилагането на членове 87 и 88 от
Договора за Европейска общност (чл. 107 и чл. 108 от Договора за
функционирането на европейската общност) към държавната помощ за малки и средни
предприятия, които осъществяват дейност по производството на селскостопански
продукти.
С Решение на Европейската
комисия С (2011) 863 от 11.02.2011 год. държавната помощ по чл. 48, ал. 6 – 7
от ЗДДФЛ и чл. 189б, ал. 1 – 4 от ЗКПО е призната за съвместима с чл. 107, пар.
3, буква в) от ДФЕС. Помощта се предоставя автоматично, без да е необходимо
лицата за кандидатстват за нея пред приходната администрация, като земеделските
производители сами избират дали да се възползват от предвиденото данъчно
облекчение. Правото на избор се упражнява посредством подаване на ГДД по чл. 50
от ЗДДФЛ.
Съгласно § 26 от ПЗР на
ЗИДЗДДФЛ (обн. ДВ, бр.95/2009 год., в сила от 01.01.2010 год.), преотстъпването
на данъка по чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ се прилага след постановяване на
положително решение от Европейската комисия за съвместимост с правилата в
областта на държавните помощи.
Органите по приходите
неправилно са тълкували и приложили разпоредбата на чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ,
като са приели, че само земеделските производители, регистрирани като еднолични
търговци, имат право на това облекчение. Цитираната разпоредба определя
преотстъпването на данъка да се ползва от лицата, регистрирани като земеделски
производители, които дължат данък върху годишната основа за доходите като едноличен
търговец. Уточнението „като едноличен търговец” е относимо към начина на
формиране на годишната данъчна основа, а не към дейността на лицето в рамките
на правноорганизационната форма едноличен търговец, като източник на доходите.
Тоест, правнозначимият факт за ползването на преотстъпването е качеството на
лицето-земеделски производител и дейността, която извършва като такъв, а не
правнорганизационната форма под която се осъществява тази дейност. В случай, че
целта на законодателя е била бенефициенти на помощта да бъдат само регистрирани
като ЕТ лица, то е щял да го регламентира изрично. Формулировката „за доходите
като едноличен търговец” не е равнозначна на „регистрирани като едноличен
търговец”, поради което органите по приходите не са тълкували
материалноправната данъчна норма в съответствие с нейния точен смисъл и във
връзка с останалите употребени в нея понятия като данък, годишна данъчна
основа, доходи от стопанска дейност. В подкрепа на гореизложеното следва да се
съобрази и решението на ЕК, според което бенефициери на мярката са земеделски
стопанства, осъществяващи първично производство на селскостопански продукти и
подлежащи на облагане с корпоративен данък. Видно от § 9 от решението, целта на
помощта за която е искано становището на ЕК е да подкрепят инвестициите в
земеделските стопанства.
Следователно, разпоредбата на чл. 48,
ал. 6 от ЗДДФЛ тълкувана във връзка с решението на ЕК, от което зависи
приложението й, води до извода, че право на данъчното облекчение имат лицата,
земеделски производители, осъществяващи първично производство на
селскостопански продукти, доходите от което се облагат с корпоративен данък.
Като са приели обратното, органите по приходите неправилно са тълкували и
приложили материалния закон.
За да възникне правото на претендираното
от жалбоподателя данъчно облекчение, изразяващо се в правото му да преотстъпи
до 60% от данъка за данъчната основа от дейност по производство на
непреработена растителна и животинска продукция, следва да са изпълнени
изискванията по чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ и условията по чл. 189б от ЗКПО, както и
да не са налице ограниченията по чл. 48, ал. 7 от ЗДДФЛ.
Условията за ползване на данъчното
облекчение, представляващо държавна помощ за земеделските производители, са
предвидени в разпоредбата на чл.189б, ал.2 от ЗКПО и са следните: 1/ преотстъпеният данък да се инвестира
в нови сгради и нова земеделска техника, необходими за извършване на посочената
в ал. 1 дейност, в срок до края на годината, следваща годината, за която се
ползва преотстъпването; 2/ активите
по т. 1 да са придобити при пазарни условия, съответстващи на такива при
несвързани лица; 3/ дейността по ал.
1 да продължи да се осъществява за период от поне три години след годината на
преотстъпване; това обстоятелство се декларира всяка година до изтичане на
тригодишния срок с годишните данъчни декларации; 4/ преотстъпеният данък да не превишава 50 на сто от стойността на
активите по т. 1; 5/ активите по т.
1 да не заместват съществуващи активи; 6/
за активите по т. 1 земеделският производител да не е получател
(бенефициент) по някоя от следните помощи: а)
помощ по смисъла на чл. 107, параграф 1 от Договора за функционирането на
Европейския съюз; б) минимална помощ
по смисъла на Регламент (ЕО) № 1535/2007 на Комисията от 20 декември 2007 г. за
прилагане на членове 87 и 88 от Договора за създаване на Европейската общност
към помощите de minimis в сектора на производството на селскостопански продукти
(OB, L 337/35 от 21 декември 2007 г.); в)
финансова помощ по Програмата за развитие на селските райони; г) всяка друга публична финансова помощ
от националния бюджет и/или от бюджета на Европейския съюз.
Между страните не е имало спор по
наличието на тези предпоставки, поради което съдът не ги изследва.
Предвид горното РА, като
незаконосъобразен, следва да се отмени.
На жалбоподателя
следва да се присъдят направените пред инстанцията съдебно-деловодни разноски в
размер на 1 850 лв., от които – 50 лв. – за образуване на делото, 300 лв. –
възнаграждение за СсчЕ И 1 500 лв. – възнаграждение за един адвокат.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Ревизионен акт № Р-03000316007361-091-001/16.03.2017
год., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция на Националната
агенция за приходи гр. Варна, потвърден с Решение № 167/01.06.2017 год. на
директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр. Варна при
Централното управление на Националната агенция за приходи, с
който на П.М.П., ЕГН ********** *** са определени задължения за данък по чл. 48,
ал. 1 от ЗДДФЛ за 2013 и 2014 год. в общ размер на 9 188 лв. и лихви в общ
размер на 2 229,55 лв..
ОСЪЖДА
Националната
агенция за приходите гр. София – Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика” гр. Варна ДА ЗАПЛАТИ НА П.М.П., ЕГН ********** *** сумата от 1 850 лв. /хиляда осемстотин и
петдесет лева/, представляваща съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 161
от ДОПК.
РЕШЕНИЕТО може
да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд, в
14-дневен срок от получаване на съобщението от страните.
СЪДИЯ: