19.02.2021г.
гр.Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Хасково в
публичното заседание
на дванадесети февруари две хиляди и двадесет и първа година в следния
състав:
Съдия : ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА
Секретар Светла
Иванова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
адм.д.№121 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от
Административнопроцесуален кодекс във вр. с чл.27, ал.1 от Закона за общинската
собственост и е образувано по жалба от И.Г.Г. *** против Заповед
№1942/29.12.2020г., издадена от Кмет на Община Свиленград, в частта, с която е
определен размер на равностойното парично обезщетение на отчуждения поземлен
имот с идентификатор 65677.701.8377 по КК и КР на гр.С., находящ се в м.Р. л.. Жалбоподателят счита, че
заповедта в оспорената ѝ част е незаконосъобразна. Твърди, че пазарните
цени на имоти, находящи се в същата местност, в която е и засегнатият от
отчуждителната процедура имот, били значително по-високи от тези посочени в
оспорената заповед. Освен това в заповедта липсвало изложена ориентация относно
определяне размера на обезщетението в някаква сравнителна стойност. Не ставало
ясно как са възприети цените за квадратен метър от имота, посочени стойностно в
заповедта. При сравнение с действително извършени сделки на продажби при
свободно договориране определената стойност като обезщетение била твърде
занижена. Свободната пазарна цена надхвърляла много повече от двойно посочената
за квадратен метър. В паричното обезщетение не били взети предвид разходите за
разваляне на оградата на имота и циментовите колони. Не било посочено и че
обезщетението е изготвено въз основа на експертна оценка, поради което се
счита, че липсвали мотиви и относно критерии, по които било определено. Не
ставало ясно и дали била спазена разпоредбата на чл.22, ал.10 от ЗОС относно
тримесечен срок, поради което и в оспорената част заповедта не била материално
законосъобразна. Пазарното обезщетение следвало да бъде формирано на база
пазарните аналози на реално сключени сделки за продажба чрез търг и сделки
между частни лица в съседни землища, като следвало да представлява осреднена
оценка съгласно пар.1, т.2 от ДР на ЗОС. Иска съдът да постанови решение за
отмяна на заповедта в оспорената част, като определеният размер на паричното
обезщетение за имота от 637,00 лева бъде увеличен, както и бъдат заплатени направените
по делото разноски.
Ответникът - Кмет на Община Свиленград, счита
жалбата за неоснователна.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по
делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
С представения по делото н.а. №7, т.ІІ,
д.960/98г. и приложената скица на ПИ №15-539202 от 23.06.2020г. се доказва, че
собственик на ПИ с идентификатор 65677.701.8377 по КК КР, одобрени със Заповед
№РД-18-107/13.12.2016г., е жалбоподателят И.Г.Г..*** предходен план 015015,
като представлява нива с площ от 476 кв.м.
Между страните няма спор, че с Решение
№1017/28.11.2018г. на ОС Свиленград се предвижда изграждане на обекти –
публична общинска собственост съгласно чл.21, ал.1 от ЗОС, както и че в обхвата
на обект Подробен устройствен план – План за улична регулация на м.Р. л. и
Общия устройствен план на гр.С., одобрен с посоченото решение, попада част с
площ от 46 кв.м. от ПИ 65677.701.8377 по КК КР на С., собствен на
жалбоподателя. Няма спор и относно откритата процедура по принудително отчуждаване
по реда на глава ІІІ от ЗОС, за което е изпратено уведомление №5386/31.07.2020г.
до И.Г. – л.28 от делото.
В хода на административното производство е
била извършена експертна пазарна оценка на недвижим имот земеделска земя с площ
0,476 дка, поземлен имот с идентификатор 65677.701.8377 по КК КР на С.,
земеделска територия с начин на трайно ползване нива, V категория, видно от която за площта за отчуждаване – 46,00 кв.м., пазарната
стойност е в размер на 636,91 лева. Като дата на изготвяне на оценката е
посочена 03.07.2020г. Съгласно
допълнително представените доказателства с Възлагателно писмо от 01.07.2020г.
Община Свиленград е възложила изготвянето на оценки във връзка с отчуждителната
процедура, като в приложението под т.42 е посочен процесния имот.
С оспорената Заповед №1942/29.12.2020г. на
Кмет на Община Свиленград на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА, чл.25, ал.2 и ал.3 и във връзка с чл.21, ал.1 и чл.29, ал.1 от ЗОС се отчуждава част от поземлен
имот с идентификатор 65677.701.8377 по КК КР на Свиленград /номер по предходен
план 015015/, одобрен със Заповед №РД-18-107/13.12.2016г. на ИД на АГКК и е
определено парично обезщетение в размер на 637,00 лева.
Заповедта е връчена на И.Г. лично, за
което има отбелязване – 08.01.2021г., както и жалбоподателят е удостоверил това
с положения от него подпис.
Жалбата срещу заповедта е подадена на 21.01.2021г.
пред Административен съд Хасково.
По искане на жалбоподателя в съдебното
производство е назначена експертиза, чието заключение съдът възприема изцяло
като компетентно и безпристрастно изготвено. Вещото лице определя равностойно
парично обезщетение за отчуждаваната част, ведно с подобренията, попадащи в
засегнатата част, на стойност 967,78 лева. При изслушване в с.з. вещото лице
сочи, че базисните цени на земеделските цени, които били нормативно определени,
не кореспондирали с пазарните цени на земеделската земя към настоящия момент и
при изсле3дване на пазара, доколкото е било възможно в конкретния случай, било
определено, че обезщетението следва да бъде в по-висока стойност от тази,
посочена в оспорения акт.
При така
установените факти, съдът, като извърши по реда на чл.168, ал.1 от АПК цялостна
проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт
на всички основания по чл.146 от АПК, достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения
14-дневен срок за обжалване, изхожда от лице с правен интерес от оспорването и
е насочена против годен за съдебен контрол административен акт.
Разгледана по същество е основателна.
Процедурата по принудително отчуждаване на
имоти - частна собственост за общински нужди е регламентирана в Глава трета от Закона за общинската
собственост. Съгласно чл.25, ал.2 от ЗОС, отчуждаването в
разглежданата хипотеза се извършва със заповед на кмета на общината по
местонахождението на недвижимия имот. Имотът – предмет на отчуждаване, се
намира в района на Община Свиленград, поради което процесната заповед, като
изхождаща от кмета на съответната община, е издадена от материално и
териториално компетентен орган и представлява валиден административен акт.
Относно формата и реквизитите на оспорения
акт, съдът приема, че не са допуснати нарушения, които да обусловят наличието
на основание за отмяна. Съгласно чл.25, ал.2 от ЗОС, в заповедта, с която
се отчуждава частен имот за общински нужди срещу парично обезщетение, се
посочват основанието за отчуждаването, предназначението, видът,
местонахождението, размерът и собственикът на имота, както и размерът на
обезщетението. Тези реквизити са налице в процесната заповед, поради което и тя
е надлежно мотивирана - посочено е, че принудителното отчуждаване на частта от процесния
имот е основано на включването му в обхвата на одобрения с Решение №1017/28.11.2018г.
ПУП – План за улична регулация и ОУП на С., предвиждащ изграждане на улици,
обективирани са данни за предназначението, местонахождението и собствеността на
засегнатия поземлен имот, определен е и размерът на дължимото обезщетение за
отчуждаването на съответната част.
При осъществената проверка за допуснати в
хода на особената процедура нарушения на административнопроизводствените
правила, съдът не установява такива, като следва да се има предвид, че
оспорването е по отношение на частта от заповедта, касаеща размера на
определеното обезщетение за отчуждаваната част.
Оспорената заповед е материално
законосъобразна, тъй като съгласно чл.21, ал.1 от ЗОС имоти - собственост на
физически или на юридически лица, могат да бъдат отчуждавани принудително за
задоволяване на общински нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг
начин, въз основа на влязъл в сила подробен устройствен план, предвиждащ изграждането
на обекти - публична общинска собственост, или на одобрен подробен устройствен
план, предвиждащ изграждане на обекти от първостепенно значение - публична
общинска собственост, за който има влязло в сила разпореждане за допускане на
предварителното му изпълнение, както и в други случаи, определени със закон,
след предварително и равностойно парично или имотно обезщетение. В разглеждания
случай по делото се установява, че е налице влязъл в сила ПУП, за който изрично
това се посочва в оспорената заповед, както и не е спорно между страните. Предвижданията
налагат необходимост от отчуждаване на имот - частна собственост, за общинска
нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин, поради което е налице и
материалното основание за нареденото с оспорената заповед отчуждаване.
Основният и единствен спор между страните
е относно размера на определеното за отчуждаваната част от имота обезщетение.
Съгласно чл.22, ал.5 от ЗОбС размерът на
равностойното парично обезщетение за имотите, предвидени за отчуждаване, се
определя съобразно конкретното им предназначение, което са имали преди
влизането в сила, съответно преди одобряването на подробния устройствен план по
чл.21, ал.1 и въз основа на пазарните цени на имоти със сходни характеристики,
намиращи се в близост до отчуждавания имот. Съгласно изготвената на основание чл.22, ал.3 от ЗОС експертна оценка от 03.07.2020г.,
справедливата пазарна цена на процесната част от имота е 637,00 лева. Съдът
счита, че тази оценка не следва да се кредитира, като я намира за необоснована.
Същата е основана на сравнителния метод, към който насочва чл.22, ал.5 във вр. с пар.1, т.2 от ДР на ЗОС, но при изготвянето ѝ
не е отчетено, че в имота има подобрения. Съгласно разпоредбата на чл.22, ал.13 от ЗОС след влизане в
сила на подробния устройствен план законните строежи и другите подобрения, извършени от собственика на
имота при условията и по реда на чл.49 от Закона
за устройство на територията, се заплащат с по-малката стойност от
стойността на направените разходи и увеличената стойност на имота. Поради това съдът
кредитира заключението по съдебната експертиза относно установената крайна
пазарна стойност на отчуждената част от имота. Наред с това следва да се има
предвид и че размерът
на равностойното парично обезщетение е определен по-рано от три месеца преди
издаването на оспорената заповед, поради което е нарушена разпоредбата на
чл.22, ал.10 от ЗОС. Съгласно заключението пазарна стойност на отчуждаваната част от имота е в
размер на 967,78 лева, която сума следва да бъде приета и като равностойното
парично обезщетение за отчуждаваната част. Поради изложеното заповедта в
оспорената ѝ част следва да се измени съобразно установеното от вещото
лице в приетото заключение.
С оглед изхода на спора, то претенцията на
жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски е основателна за 10,00
лева, представляващи внесена държавна такса, 180,00 лева – сума за
възнаграждение на вещо лице, 300,00 лева заплатено адвокатско възнаграждение. Относно последната сума следва да
бъде съобразено възражението за прекомерност от ответната страна, както и че не
се установява фактическа и правна сложност на спора, а дължимото минимално
възнаграждение е съобразно чл.8, ал.1, т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. и се определя от материалния
интерес, който в случая е разликата между определеното обезщетение в оспорения
акт и постановения увеличен размер от съда, т.е. материалният интерес е до
1000,00 лева.
Мотивиран така и на основание чл.172, ал.2 от АПК и чл.143, ал.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Заповед №1942/29.12.2020г., издадена от
Кмет на Община Свиленград, в частта, с която е определен размер на равностойното
парично обезщетение за отчуждената част от 46 кв.м. от поземлен имот с
идентификатор 65677.701.8377 по КК и КР на гр.С., находящ се в м.Р. л., като УВЕЛИЧАВА размера
на обезщетението от 637,00 лева на 967,78 лева.
ОСЪЖДА Община Свиленград да заплати на И.Г.Г., ЕГН **********,***, направените по делото
разноски в общ размер 490,00 лева.
Решението е окончателно.
Съдия: