Р
Е Ш Е
Н И Е № 260205
12.11.2020 година, гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Хасковският районен съд
Трети граждански състав
на осми октомври през две хиляди и двадесета година
в публичното
заседание в следния състав:
Съдия : Нели Иванова
секретар Ваня Кирева
прокурор
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело №3977 по описа
за 2019г.,за да
се произнесе взе предвид следното:
Предявен
е от И.Т.К. с ЕГН:********** и Х.Г.К. с ЕГН:**********,***, със съдебен адрес ***,
адв.М. Г., против Ж.И.Ж. с ЕГН:********** и И.Ж.И. с
ЕГН:**********,***, и Д.Ж. С. с ЕГН:********** ***, иск с правно основание чл.341
и сл. от ГПК.
В
исковата молба се твърди, че страните са наследници на Т. И.Д., починал на
14.07.1985г. и притежавали в съсобственост следния недвижим имот : поземлен
имот с идентификатор 77195.736.52 по КККР на гр.Хасково, с административен
адрес гр.Хасково, ********, с площ 300кв.м., номер по предходен план – парцел
първи, пл.№669, квартал 165, при граници : 77195.736.51; 77195.736.54;
77195.736.53 и 77195.736.291, както и самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 77195.736.52.1.1. по КККР на
гр.Хасково, одобрени със заповед от 2006г., с адрес гр.Хасково, *****, който
обект се намира в сграда №1, разположена в ПИ с идентификатор 77195.736.52, с
предназначение – жилище, апартамент, с площ от 55кв.м., ведно с прилежащите
части складово помещение до санитарния възел на 9,30кв.м., средно складово
помещение от 7,40кв.м., източно складово помещение от 11,60кв.м., северозападно
таванско помещение от 18,20кв.м. и югозападно таванско помещение от 24,50кв.м.,
както и на 1/3 ид.ч. от общите части на сградата,
ниво – 1, съседни СОС – на същия етаж – няма, под обекта – няма, над обекта –
77195.736.52.1.2, при дялове 1/6 ид.ч. за ищцата,
общо 4/6 ид.ч. за двамата ищци в СИО и общо 1/6 ид.ч. за ответниците, разделени
по равно. Съсобствеността върху имота при посочените дялове възникнала на
основание наследство, давност, строителство по време на брака и прехвърлителна сделка, описани подробно в исковата молба.
Предвид гореизложеното се иска постановяване на решение, с което да се допусне
делба на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 77195.736.52.1.1 по КККР
на гр.Хасково, одобрени със заповед от 2006г., с адрес гр.Хасково, ********,
който обект се намира в сграда №1, разположена в ПИ с идентификатор
77195.736.52, с предназначение – жилище, апартамент, с площ от 55кв.м., ведно с
прилежащите части складово помещение до санитарния възел на 9,30кв.м., средно
складово помещение от 7,40кв.м., източно складово помещение от 11,60кв.м.,
северозападно таванско помещение от 18,20кв.м. и югозападно таванско помещение
от 24,50кв.м., както и на 1/3 ид.ч. от общите части
на сградата, ниво – 1, съседни СОС – на същия етаж – няма, под обекта – няма,
над обекта – 77195.736.52.1.2, при дялове 1/6 ид.ч.
за И.К. /по наследство от Т. Д./, 4/6 ид.ч. за И.К. и
Х.К. в СИО /въз основа на сделката, извършена с нот.акт
№38, том 8, дело №2113/1995г./ и по 1/18 ид.ч. за
всеки от ответниците Ж.И.Ж., И.Ж.И. и Д.Ж.С. /по
наследство от Т. Д. и С.Ж./. Правят искане за присъждане на разноските.
Ответниците депозират отговор на исковата молба в срока по
чл.131 от ГПК, като заявяват, че иска за делба е допустим и принципно
основателен, но оспорват квотите, при които се иска допускане на делбата.
Оспорват посочената за ответниците квота общо от 1/6 ид.ч., като твърдят, че са собственици всъщност на 2/6 ид.ч. или 1/3 ид.ч. Ответниците били собственици на процесния
СОС на основание наследствено правоприемство от С.Т.
Ж., починала на 12.09.2016г., дъщеря на общия наследодател Т. И.Д. и съпругата
му Г. И.Д., починала на 14.08.1995г. Ответникът Ж.И.Ж. бил неин преживял
съпруг, а ответниците И.Ж.И. и Д.Ж.С. техни деца.
Твърдят, че Т. И.Д. придобил еднолично завещания му от баща му И. Т. Д.
недвижим имот с нотариално завещание от 15.01.1960г. на ХНС, въз основа на
което бил съставен нот.акт №119 от 07.07.1970г., дело №811/1970г. на ХНС, с който бил признат за
собственик на основание завещание. Едноличното му право на собственост
произтичало от разпоредбите на Наредбата-закон за брака и ЗЛС, съгласно които
всеки от съпрузите запазва след сключване на брака имуществото си, управлението
му и ползването, т.е. действа принципа на разделност
на имуществата на съпрузите, придобити по време на брака. Бракът на Т.и Г. Д.
бил сключен през 1947г. или по време на действие на цитираните нормативни
актове, поради което Т. Д. еднолично придобил имуществото, завещано му с
нотариалното завещание от 1960г. В тази връзка се оспорва твърдението в
исковата молба, че по силата на това завещание възникнала СИО върху процесния имот. Твърдят, че първият етаж, получен в дял от
Т. Д. при делбата, останал негова еднолична собственост и не представлявал СИО
със съпругата му Г. Д.. Оспорват възникването на правото на собственост на две
основания, като твърдят, че в случая валидното основание по отношение на Т. Д.
е завещанието и наследяването по закон по отношение на неговите наследници в
хипотезата на чл.9 ал.1 от ЗН. Оспорват твърдението за изтекло давностно владение след смъртта на Т. Д. през 1985г. в
полза на съпругата му и след смъртта на Г. Д. през 1995г. в полза на ищцата И.К..
По силата на чл.9 ал.1 от ЗН преживялата съпруга Гинка Д. и двете й дъщери
станали собственици на по 1/3 ид.ч. от наследството
на Тодор Д., открито след смъртта му през 1985г. С договора от 1993г. Гинка Д.
се разпоредила с права, които не притежава за разликата над 1/3 ид.ч., поради което в тази част договора бил нищожен поради
липса на предмет. Правят насрещно възражение за нищожност в тази част. Оспорват
изрично и констативен нотариален акт за собственост от 2017г., тъй като невярно
констатирал правата на собственост на ответниците в процесния недвижим имот в обем на 1/6 ид.ч.
Предвид гореизложеното правят искане да се приеме, че ищцата И.К. притежава по
наследство правото на собственост върху 2/6 ид.ч. от процесния СОС и заедно с ищеца Х.К. притежават още 2/6 ид.ч. от този имот на основание сделка, извършена с
нотариален акт от 07.10.1993г. или общо ищците притежават 4/6 ид.ч., а ответниците притежават
другите 2/6 ид.ч. от правото на собственост на
основание наследство, поради което делбата следвало да се допусне при тези
квоти.
Съдът
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установена следната фактическа обстановка :
От
представените удостоверения за наследници, издадени от Община Хасково на 21.11.2017г.
и на 06.11.2019г., се установява, че Т. И.Д. е починал на 14.07.1985г., а
съпругата му Г.И.Д. на 13.08.1995г., като са оставили за свои наследници двете
си дъщери И.Т.К. и С.Т.Ж.. Последната е починала на 12.09.2016г., а нейни
наследници са тримата ответници съпругът й Ж.И.Ж.,
сина им И.Ж.И. и дъщеря им Д.Ж.С..
Видно от препис-извлечение от акт за
женитба Т. И.Д. и Г. И. Кръстева са сключили граждански брак на 13.11.1947г.
Ищците Х.Г.К. и И.Т.Д. са сключили гражданския си брак на 17.04.1977г.
Видно от представеното завещание от
15.01.1960г. общия наследодател на страните Т. И.Д. получил от баща си И. Т. Д.
½ ид.ч. от дворно място от 607кв.м., находящо се в гр.Хасково**********, а другата половина
получил брат му Д. И.Д..
С нотариален акт от 07.07.1970г. Т. И.Д. е признат за собственик по завещание на
½ ид.ч. от УПИ 1 в квартал 165 по плана на
гр.Хасково, утвърден със заповед №853/1957г., целият с площ от 613кв.м., заедно
с цялата къща, застроена на 72кв.м. в ъгъла на парцела между елиците **********,
който парцел е отреден за дворище пл.№1148 от 613кв.м.
По силата на нотариален акт за
учредяване /отстъпване/ право на строеж върху чужда земя от 28.09.1977г. Т. И.Д.
като собственик на дворно место от 261кв.м., ведно с построената в него къща от
72кв.м., представляващо урегулиран парцел 1-669 по плана на гр.Хасково,
учредява /отстъпва/ на дъщерите си И.Т.К. и С.Т.Ж. правото да построят по един
жилищен етаж върху досегашния първи етаж на учредителя, съгласно одобрен
сградостроителен план за триетажна жилищна сграда, като етажите на приемателите
/строителите/ ще се определят при съставяне на разпределителния протокол след
завършването на къщата. В нотариалния акт е отразено, че правото на строеж се
отстъпва безвъзмездно.
С договор за доброволна делба от
08.05.1981г., сключен между Т. И.Д., И.Т.К. и С.Т.Ж. тримата си поделят
доброволно новопостроената през 1979г. триетажна жилищна сграда със съответните
й сервизни помещения, намираща се в гр.Хасково, *********, в парцел 1-669 на
квартал 165 по плана на гр.Хасково, утвърден със заповед №90/1971г., без делба
на мястото, което е собственост на първия съделител Т.
И.Д., като същият става собственик и получава в дял целия първи жилищен етаж,
складово помещение до санитарния възел, средно складово помещение, източно
складово помещение, северозападно таванско помещение, югозападно таванско
помещение, както и 1/3 ид.ч. от общите части на
сградата. Съответно съделителят И.Т.К. получава в дял
и става собственик на целия втори жилищен етаж със северното и южното тавански
помещения и 1/3 ид.ч.
от общите части на сградата, а съделителят С.Т.Ж.
получава в дял и става собственик на целия трети етаж с таванските помещения до
и срещу стълбите и 1/3 ид.ч. от общите части на
сградата.
По силата на нотариален акт за
учредяване право на строеж /суперфиция/ от
17.05.1984г. Т. И.Д. отстъпва на дъщеря си И.Т.К. право на строеж върху
собствения си недвижим имот, а именно парцел 1 в квартал 165 по плана на гр.Хасково
с пространство от 275кв.м., отреден за дворище пл.№669 с пространство от
306кв.м. при неуредени регулационни сметки за 31кв.м., находящ
се в гр.Хасково, ******, по силата на което право последната ще застрои в
югозападната част на парцела гараж въз основа на строително разрешение и
одобрен архитектурен проект, със собствени средства, труд и материали и ще
стане негов собственик. Отразено е в нотариалния акт, че правото на строеж се
отстъпва безвъзмездно.
С договор за доброволна делба на
наследствен недвижим имот от 06.06.1989г., сключен
между Г. И.Д. и дъщерите й С.Т.Ж. и И.Т.К. в качеството им на наследници на Т. И.Д.,
починал на 14.07.1985г., се споразумяват С.Т.Ж. да получи в дял и да стане
собственик на новопостроен гараж през 1971г. в гореописания парцел, а другите
две съделителки Г. И.Д. и И.Т.К. не получават нищо,
понеже компенсират имуществените си отношения с другата наследница С.Т.Ж..
По силата на нотариален акт за дарение
на недвижим имот от 23.12.2009г. С.Т.Ж. и Ж.И.Ж. даряват на сина си И.Ж.И. самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 77195.736.52.1.3, заедно с таванско помещение до
сътлбището, таванско помещение срещу стълбището и
самостоятелна сграда – гараж с идентификатор 77195.736.52.2, с административен
адрес гр.Хасково, ********.
На 12.07.2017г. ответниците
Ж.И.Ж., И.Ж.И. и Д.Ж.С. са се снабдили с констативен нотариален акт за
собственост на недвижим имот по наследство, по силата на който са признати за
собственици на 1/6 ид.ч. от самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 77195.736.52.1.1 с прилежащите му складово помещение до
санитарния възел, средно складово помещение, източно складово помещение,
северозападно таванско помещение и югозападно таванско помещение, както и на
1/6 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор
77195.736.52 с административен адрес гр.Хасково, **********.
С влязло в сила съдебно решение,
постановено по гр.д.№1976/2018г. по описа на РС-Хасково между страните в
настоящото производство е разпределено правото на ползване поземлен имот с
идентификатор 77195.736.52 по КК на гр.Хасково, находящ
се на **********.
За изясняване на делото от фактическа
страна съдът назначи и изслуша съдебно-техническа експертиза по поставените от
ищците задачи, чието заключение приема като компетентно и обективно дадено.
По искане на страните съдът изслуша
показанията на свидетелите В.Г.Д. /втори братовчед със страните/, С.Ж.С., П.Я.Р.,
Г.Б.Д., П.Г.И. /снаха на отв.Ж.Ж.
и съпруга на отв.И.И./ и И.Б.Д.
/снаха на първи братовчед на страните/.
При
така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи
относно основателността на предявения иск:
Не
се спори по делото, а и от събраните писмени доказателства се установява, че
страните са съсобственици на подробно описаните в исковата молба недвижими имоти.
Както става ясно от писмените и гласните доказателства още приживе И.Д.
завещава на двамата си сина Д. Д. и Тодор Д. по ½ ид.ч.
от притежавания от него парцел, като на последния завещава и построената в
имота къща. Не се спори също така, че всеки от двамата братя е осъществил
фактическо владение на своята ½ ид.ч., както и
че двамата са построили впоследствие жилищни сгради в своята половина от
дворното място. От събраните по делото доказателства става ясно също така, че процесната жилищна сграда в парцела на Т. Д. е построена в
края на 70-те години. По категоричен начин се установи, че Т. Д. учредява в
полза на двете си дъщери право на строеж през 1977г., а с договор за доброволна
делба тримата си поделят отделните етажи на построената вече жилищна сграда
заедно с обслужващите ги помещения /складови и тавански/ през 1981г. Ето защо,
следва извода, че жилищната сграда, първият етаж от която е предмет на
настоящото делбено дело е построена в периода 1977г.
– 1981г. От изслушаните показания на двете групи свидетели се установи, че
всъщност старата постройка е била съборена и на нейно място е построена новата
триетажна къща. Според категоричното заключение на вещото лице, тази къща е
изцяло ново строителство, а не както е визирано в строителните книжа
пристроявана и достроявана към съществувалия първи етаж. Въпреки оспорването на
заключението на вещото лице в тази част от страна на ответниците,
съдът кредитира изцяло същото, тъй като няма основание да се приеме, че то не
отговаря на действителното фактическо положение. Вещото лице, което е
специалист в областта на строителството категорично заявява, че няма останала
стара част от предишната постройка, както и че е налице изцяло новопостроена
жилищна сграда. Тези изводи на вещото лице не са поставени под някакво условие
и то разчитайки строителните книжа и имайки предвид самата конструкция на
сградата и нейното местоположение дава експертното си заключение. В тази връзка
следва да се отбележи, че освен категоричния извод на вещото лице за
новопостроена жилищна сграда на мястото на старата постройка показанията на
свидетелите В.Д., С.С., П.Р. и Г.Д., посочени от ищцовата страна са изцяло в насока, че старата къща е била съборена
до основи и на нейно място изградена вече новата такава. От своя страна
свидетелите П. и И. и И.Д., посочени от ответниците в
своите показания нямат твърдения в различна посока, т.е. че не е налице изцяло
новопостроена сграда в процесния имот. Предвид
гореизложените съображения съдът приема за установено, че процесната
жилищна сграда е построена по време на брака между наследодателите на страните
Г. и Т. Д..
Не
се спори между страните също така, че приживе Г. Д. е прехвърлила притежаваните
от нея идеални части от първия етаж от триетажната жилищна сграда, построена в
имота, на дъщеря си И.Т.К.. При тази прехвърлителна
сделка права върху имота е придобил и съпруга на ищцата И.К., поради което
същият участва също като съделител в настоящото
производство. Спорен е въпроса дали Г. Д. е притежавала в пълен обем правата,
които е прехвърлила на своята дъщеря срещу задължението за издръжка и гледане
от страна на последната, тъй като в нотариалния акт е визирано, че тези права
възлизат на 4/6 ид.ч. от дворното място и първия етаж
на къщата. Съдът намира за основателни възраженията на ответниците
в тази насока, като счита, че Г. Д. не е притежавала правото на собственост в
този обем, в който е записано, че го прехвърля на една от дъщерите си.
Според
настоящия съдебен състав, придобитата ½ ид.ч.
от дворното място и построената в същото къща по силата на завещанието на неговия
баща го прави едноличен собственик на този имот. Както нормативните актове,
действащи към момента на сключване на брака между Т. и Г. Д. /1947г. е сключен
същия/, така и впоследствие разпоредбите на СК и ЗЛС дават основание да се
приеме, че наследените и завещани на всеки от съпрузите имоти си остават негова
лична собственост и не придобиват характер на СИО, независимо дали са по време
или преди сключване на брака. Ето защо, завещаният през 1960г. недвижим имот
/дворно място и къща/ на Т. Д. са негова изключителна собственост и съпругата
му Г. Д., с която са сключили граждански брак през 1947г. не придобива права по
силата на СИО върху този имот. По несъмнен начин наследодателят на страните Т. Д.
е демонстрирал това свое не само обективно, но и субективно право на
изключителна лична собственост върху дворното място и къщата, когато през
1970г. се снабдява с нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит
по завещание. Същото субективно отношение за притежаваната лична собственост, а
не в СИО със съпругата си, Т. Д. изразява при учредяването на правото на строеж
на двете си дъщери през 1977г. По същият начин е изразено отношението на
наследодателя на страните и при сключването на договора за доброволна делба през
1981г., където се разпределят етажите на вече новопостроената къща между него и
двете му дъщери. Никъде не взема участие съпругата му Г. Д., което сочи и на
липсата на субективен момент от нейна страна по отношение на твърдяното давностно владение на дворното място и първия етаж от
триетажната жилищна сграда. Предвид гореизложените съображения съдът счита, че
не само по отношение на дворното място, но и относно построената по време на
брака между Г. и Т. Д. къща не е възникнала СИО. Въпреки че същата е построена
по време на брака им от тях двамата, двете им дъщери и съпрузите на последните,
липсва отстъпено в полза на Г. Д. право на строеж в чужд имот, каквото Т. Д. е
преценил, че следва да учреди единствено на двете си дъщери. След което при
разпределяне на съсобствеността на отделните етажи също липсва участието на Г. Д.,
което е основание да се приеме, че както съпруга й Т. Д., така и самата тя не е
възприемала имота като СИО. Липсват данни по някакъв друг начин Г. Д. приживе
да е демонстрирала своето намерение за своене на
имота, за да се приеме, че го е придобила по давност. С оглед гореизложените
съображения съдът счита, че след смъртта на Т. Д. неговата съпруга е получила
по силата на наследяването 1/3 ид.ч. от дворното
място и първия етаж, поставен в дял на наследодателя при извършената доброволна
делба през 1981г. При тези данни по делото следва извода, че през 1993г. Г. Д.
не е притежава 4/6 ид.ч. от дворното място и първия
етаж от жилищната сграда, за да прехвърли на дъщеря си И.К. тези идеални части,
тъй като никой не може да прехвърли повече права от тези, които притежава в
действителност. Несъмнено при сключената между Г. Д. и ищцата И.К. сделка за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължението на последната да издържа и
гледа прехвърлителя, приобретателката
и нейния съпруг ищецът Х.Г.К. са придобили правото на собственост върху процесния имот до размера на 1/3 ид.ч.,
колкото е притежавала по наследство от своя съпруг.
При
извършената съвкупна преценка на събраните писмени и гласни доказателства,
както и депозираното експертно заключение, съдът достига до извод, че както
дворното място, така и първият етаж от построената в същото триетажна жилищна
сграда са били собственост на общия наследодател на страните Т. Д. по силата на
завещателните разпореждания на неговия баща И.Д..
След смъртта на Т. Д., настъпила през 1985г., неговите трима наследници
съпругата му Г. Д. и двете му дъщери И.К. и С. Ж. са получили пи силата на
наследственото правоприемство по 1/3 ид.ч. от процесния имот, предмет
на настоящото дело. Впоследствие волята на Г. Д. да прехвърли притежаваните от
нея идеални части на дъщеря си И.К. е обективирана в
нотариалния акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и
гледане от 1993г. Обема на прехвърлените права на ищцата обаче е 1/3 ид.ч. от делбения имот, а не
както е отразено в нотариалния акт 4/6 ид.ч. от
същия. Тъй като този договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължението
на ищцата да поеме издръжката и гледането на своята майка е сключен по време на
брака й право на собственост върху 1/3 ид.ч. от имота
придобива и нейният съпруг – ищеца Х.К.. Останалата в наследство 1/3 ид.ч. на другата дъщеря на наследодателя Т. Д. преминава
върху нейните наследници след смъртта й през 2016г. и по силата на това
наследствено правоприемство ответниците
притежават тези идеални части от делбения имот.
Имайки
предвид гореизложените съображения съдът счита, че следва да се допусне делба
между страните при следните квоти : 1/3 ид.ч. за
ищцата И.К.; 1/3 ид.ч. за двамата ищци в СИО и 1/3 ид.ч. за тримата ответници общо.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ДОПУСКА да се извърши съдебна делба между И.Т.К. с ЕГН:********** и Х.Г.К. с
ЕГН:**********,***, Ж.И.Ж. с ЕГН:********** и И.Ж.И. с ЕГН:**********,***, и Д.Ж.
С. с ЕГН:********** ***, на следния техен съсобствен
недвижим имот, придобит по наследство и чрез прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане : поземлен
имот с идентификатор 77195.736.52
по КККР на гр.Хасково, с административен адрес гр.Хасково, ********, с площ
300кв.м., номер по предходен план – парцел първи, пл.№669, квартал 165, при
граници : 77195.736.51; 77195.736.54; 77195.736.53 и 77195.736.291, както и самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 77195.736.52.1.1 по
КККР на гр.Хасково, одобрени със заповед от 2006г., с адрес гр.Хасково, ******,
който обект се намира в сграда №1, разположена в ПИ с идентификатор
77195.736.52, с предназначение – жилище, апартамент, с площ от 55кв.м., ведно с
прилежащите части складово помещение до санитарния възел на 9,30кв.м., средно
складово помещение от 7,40кв.м., източно складово помещение от 11,60кв.м.,
северозападно таванско помещение от 18,20кв.м. и югозападно таванско помещение
от 24,50кв.м., както и на 1/3 ид.ч. от общите части
на сградата, ниво – 1, съседни СОС – на същия етаж – няма, под обекта – няма,
над обекта – 77195.736.52.1.2, при квоти: 1/3 ид.ч.
за И.Т.К.; 1/3 ид.ч. в
режим на СИО за И.Т.К. и Х.Г.К.;
1/3 ид.ч. общо
за Ж.И.Ж., И.Ж.И. и Д.Ж. С..
НАЗНАЧАВА съдебно-техническа експертиза, която да даде заключение
за действителната пазарна стойност на допуснатия до
делба имот и неговата поделяемост предвид квотите на страните, при
възнаграждение в размер на 300лв., платими от страните
съобразно квотите им в съсобствеността по сметка на
Районен съд-Хасково.
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд-Хасково
в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия:/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.К.