РЕШЕНИЕ
№
гр.Ловеч, 26.06.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІІ-ти административен състав, в публично заседание на трети юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОНИТА ЦАНКОВА
при секретаря ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА като разгледа докладваното
от съдия ЦАНКОВА Адм.д № 418 / 2019 год.
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл. 62, ал. 3 от ЗИНЗС, във връзка с гл. Десета, раздел І от АПК.
В Ловешкият административен съд е постъпила жалба от К.И.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, 11 група, срещу Заповед Л-2779/14.06.2019 г. на Зам.главен директор на ГДИН, с която е отхвърлена молбата на жалбоподателя да бъде преместен от Затвора – Ловеч в Затвора София.
С разпореждане на съда от з.с.з. от 13.09.2019 г. жалбата е оставена без движение на основание чл. 158, ал. 1, във вр. с чл. 151, т. 3 от АПК, като е указано на жалбоподателя в 7-дн. срок от съобщението да представи документ за платена д.т. от 10 лв. по сметка на съда, като са указани последиците при неизпълнение по чл. 158, ал. 3 от АПК.
С молба вх. № 3168/24.09.2019 г. се отстраняват нередовностите на жалбата по чл. 151, т. 3 от АПК, поради което съдът е приел оспорването за допустимо.
С писмо вх. № 3016/10.09.2019 г. на ВПД Главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, гр. София е представена административна преписка, която е непълна, като не съдържа доказателства за компетентност на издателя на заповедта.
Поради това с определение от з.с.з. на 29.11.2019 г. съдът е изискал от ответника в 3-дн. срок от съобщението доказателства за компетентност на издателя на заповедта ст. комисар И.Й., подписал обжалваната заповед като Зам.главен директор на ГДИН, като е указал изрично да се представи заверено копие на заповед за делегиране на правомощия или заместване, относима към датата на издаването на Заповед Л-2779/14.06.2019 г. на Зам.главен директор на ГДИН, както и изрично удостоверение и/или копие на заповед, удостоверяваща, че И.Й.е заемал длъжността Зам.главен директор на ГДИН към 14.06.2019 г.
Със същото определение съдът е насрочил делото, като е указал на страните доказателствената тежест.
С определение от з.с.з. на 17.02.2020 г. е констатирано, че от страна на ответника не се изпълнява определението на съда от з.с.з. на 29.11.2019 г., като не са представени изисканите доказателства за компетентност на издателя на обжалваната заповед - към датата на издаването на Заповед Л-2779/14.06.2019 г. на Зам.главен директор на ГДИН, както и изрично удостоверение и/или копие на заповед, удостоверяваща, че И.Й.е заемал длъжността Зам.главен директор на ГДИН към 14.06.2019 г.
Констатирано е, че съдебно заседание не се е явил процесуален представител на ответника, като не е ангажирано и писмено становище по жалбата.
Констатирано е, че от ответника не са представени и други писмени доказателства, освен представените с преписка вх. № 3016/10.09.2019 г. на ВПД Главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, гр. София.
Поради това със същото определение съдът служебно е изискал събиране на допълнителни писмени доказателства, като е изискал от ответника и копие на Заповед № Л-919/08.03.2017 г. на Главния директор на ГДИН, посочена в мотивите на обжалваната заповед.
В жалбата жалбоподателят сочи, че на 16.10.2018 г. е бил преместен от Затвора – Враца в Затвора – Ловеч, като по никакъв повод не е изявявал желание да бъде преместен в Затвора – Ловеч, защото в Затвора – Враца се е чувствал добре и е създал приятелски отношения.
В обжалваната Заповед Л-2779/14.06.2019 г. на Зам.главен директор на ГДИН се сочи, че жалбоподателят К.И.Г. *** на 29.12.2002 г.
Ето защо със същото определение от з.с.з. на 17.02.2020 г. е изискано копие от досието на лишения от ***** К.И.Г. ***.
Със същото определение е указано
повторно на ответника на основание чл.
170, ал. 1 от АПК, че носи тежестта на доказване, че са налице фактическите
основания, посочени в обжалваната заповед
и са изпълнени законовите изисквания при издаването и.
Със същото определение е указано на двете страни да сочат и други допълнителни доказателства.
С писмо вх. № 980/26.02.2020 г. на Началника на Затвора – Ловеч са изпратени заверени копия от досието на лишения от ***** К.И.Г., ЕГН: **********.
С писмо вх. № 1146/06.03.2020 г.
на ГДИН е представено заверено копие на Заповед № Л-4133/20.09.2018 г. на
Главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, ведно с
удостоверение, видно от което И.Й.е заемал длъжността Зам.главен директор на
ГДИН към 14.06.2019 г., както и заверено копие на Заповед № Л-919/08.03.2017 г.
на Главния директор на ГДИН, като са представени и заверени копия на билети за
свиждане. В същото писмо изрично се сочи, че: „моля да се има предвид, че в атакувания акт е допусната техническа
грешка, предвид многократните настанявания в различни места за лишаване от *****,
като е посочено, че лицето е постъпило в затвора град Ловеч на 29.12.2002 г. В
действителност същият е постъпил на тази дата в затвора град Плевен, от където
на 30.09.2009 г. е преместен в затвора град Ловеч“.
В съдебно заседание жалбоподателят К.И.Г. се явява лично, като поддържа жалбата. Сочи, че намира обжалваната заповед за незаконосъобразна, т.к. синът му В.К.И. е сменил постоянния си адрес на територията на гр. София, за което представя заверено копие на личната карта на сина си. Сочи, че първо е бил настанен в Затвора – Плевен от 29.12.2002 г. до септември 2005 г., като от там е преместен в Затвора – Ловеч, като на 06.03.2007 г. е преместен в Затвора – Враца, където е бил до 16.10.2018 г., като от 16.10.2018 г. отново е преместен в Затвора – Ловеч. Поради това жалбоподателят моли обжалваната заповед да бъде отменена.
Ответникът – Зам.главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, гр. София, в писмено становище вх. № 1765/22.05.2020 г. чрез юрк. Г.Г.излага аргументи за неоснователност на жалбата и за законосъобразност на обжалваната Заповед Л-2779/14.06.2019 г. на Зам.главен директор на ГДИН. Сочи, че жалбоподателят К.И.Г. *** на 16.10.2018 г. Сочи, че постоянният адрес на жалбоподателя е в гр. Ловеч, поради което и в изпълнение на т. 4.6. от Заповед № Л-919/08.03.2017 г. на Главния директор на ГДИН правилно е настанен в Затвора – Ловеч. Сочи, че съгласно чл. 62, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС основание за преместване е промяна на постоянния адрес на семейството или на лицата, с които осъденият поддържа контакти. Сочи, че действително синът на жалбоподателя В.К.И. е променил постоянния си адрес на територията на гр. София, но и след тази промяна свижданията със сина на осъдения са продължили, като сочи, че жалбоподателят има свиждания и с баща си, който е с постоянен адрес ***. В същото писмено становище на ответника се моли съда да отхвърли жалбата, като се претендира и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правна помощ. В съдебно заседание ответникът не се явява и представлява.
Окръжна прокуратура – Ловеч, редовно призована, не изпращат представител.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните и след служебната проверка по чл. 168 от АПК на законосъобразността на административния акт, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, като обжалваната заповед е връчена на жалбоподателя на 30.07.2019 г., а жалбата е заведена в Затвора – Ловеч на 05.08.2019 г., като е заведена в настоящия съд на 10.09.2019 г.
Жалбата е основателна.
При цялостната проверка на законосъобразността на процесния ИАА, на основание чл. 146 и чл. 168 от АПК съдът намира обжалвания отказ за незаконосъобразен.
Съгласно чл. 62, ал. 1 от ЗИНЗС - Преместването на лишени от ***** от един затвор в друг се извършва със заповед на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията".
Съгласно чл. 62, ал. 4 от ЗИНЗС – Главният директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" може със заповед да делегира правомощия по ал. 1, т. 1 - 3 и 5 на своите заместници или на началник на отдел в главната дирекция, който е с висше юридическо образование.
Видно от изисканите служебно от съда доказателства за компетентност на л. 7-8 и л. 81-83 от делото, издателят на обжалваната заповед ст. комисар И.Л.Й.е компетентен да издаде същата към датата на издаване на заповедта - 14.06.2019 г. при условията на делегиране съгласно по чл. 62, ал. 4 от ЗИНЗС и Заповед Л-4133 от 20.09.2018 г. на Главен директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" /на л. 7-8 и л. 82-83 от делото/, с която изрично са делегирани правомощия за издаване на заповед от вида на процесната на ст. комисар И.Л.Й.– зам. главен директор на ГДИН, каквато длъжност издателят на заповедта е заемал към датата на издаването й, видно от удостоверение на л. 81 от делото.
Ето защо не се установи нарушение на чл. 146, т. 1 от АПК.
Относно спазването на установената форма съдът намира, че отказът е издаден в установената от закона форма съгласно чл. 146, т. 2, във вр. с чл. 59 от АПК.
Видно е, че процесният отказ, обективиран в Заповед Л-2779/14.06.2019 г. на Зам.главен директор на ГДИН, с която е отхвърлена молбата на жалбоподателя да бъде преместен от Затвора – Ловеч в Затвора София, отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК - съдържа наименование на органа, който го е издал, наименование на акта, адресат на акта, фактически и правни основания за издаването на ИАА, които с оглед предмета на заповедта не следва да бъдат по-подробни, като съдържа и разпоредителна част.
Съдът намира, че няма нарушение на изискванията за форма по чл. 146, т. 2, във вр. с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, като в обжалваната заповед са изложени фактически и правни основания за издаването й /при непълнота на правните основания, която според съда не се отразява на валидността на формата на ИАА/.
Независимо от горното, съдът намира, че видно от изложените мотиви в Заповед Л-2779/14.06.2019 г. на Зам.главен директор на ГДИН, отказът за преместване на лишения от ***** не е законосъобразен, като е издаден при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК.
Видно е, че в обжалваната Заповед Л-2779/14.06.2019 г. на
Зам.главен директор на ГДИН се сочи, че жалбоподателят
К.И.Г. *** на 29.12.2002 г.
В жалбата и в съдебно заседание жалбоподателят изрично сочи, че първо е бил настанен в Затвора – Плевен от 29.12.2002 г. до септември 2005 г., като от там е преместен в Затвора – Ловеч, като на 06.03.2007 г. е преместен в Затвора – Враца, където е бил до 16.10.2018 г., като от 16.10.2018 г. отново е преместен в Затвора – Ловеч. Жалбоподателят сочи, че на 16.10.2018 г. е бил преместен от Затвора – Враца в Затвора – Ловеч, като по никакъв повод не е изявявал желание да бъде преместен в Затвора – Ловеч, защото в Затвора – Враца се е чувствал добре и е създал приятелски отношения.
В писмо вх. № 1146/06.03.2020 г.
на ГДИН ответникът изрично сочи: „моля да
се има предвид, че в атакувания акт е допусната техническа грешка, предвид
многократните настанявания в различни места за лишаване от *****, като е
посочено, че лицето е постъпило в затвора град Ловеч на 29.12.2002 г. В
действителност същият е постъпил на тази дата в затвора град Плевен, от където
на 30.09.2009 г. е преместен в затвора град Ловеч“.
С определение от з.с.з. на
29.11.2019 г. и з.с.з. на 17.02.2020 г. съдът изрично е указал два пъти на
ответника доказателствената тежест по чл.
170, ал. 1 от АПК, че носи тежестта на доказване, че са налице фактическите
основания, посочени в обжалваната заповед
и са изпълнени законовите изисквания при издаването и. Със същите
определения съдът служебно е изисквал допълнителни писмени доказателства.
Съдът намира, че обжалваната заповед е издадена при неизяснена фактическа обстановка, което е съществено нарушение на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК, във вр. с чл. 35 от АПК.
Съгласно чл. 35 от АПК - Индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени.
Съдът намира, че при издаването на обжалвания отказ издателят на ИАА не е изяснил фактическата обстановка, като не е събрал всички необходими писмени доказателства за това от коя до коя дата и в кои места е изтърпявал наказанието „доживотен затвор“ осъденият К.И.Г.. Поради това намира, че признанието на ответника за допусната „техническа грешка“ в обжалваната заповед при посочване на датата на постъпване в Затвора – Ловеч на жалбоподателя Г. не представлява „техническа грешка“, а се дължи на непълнота на доказателствата и неизяснена фактическа обстановка.
Признанието на ответника писмо вх. № 1146/06.03.2020 г. на ГДИН: „моля да се има предвид, че в атакувания акт е допусната техническа грешка, предвид многократните настанявания в различни места за лишаване от *****, като е посочено, че лицето е постъпило в затвора град Ловеч на 29.12.2002 г. В действителност същият е постъпил на тази дата в затвора град Плевен, от където на 30.09.2009 г. е преместен в затвора град Ловеч“ по същество означава издаване на обжалвания отказ при неизяснена фактическа обстановка.
Следва да се посочи, че в обжалваната заповед не са посочени конкретно нито в кои места за лишаване от ***** е търпял наказанието „доживотен затвор“ л.св. Г., нито в кой период от време.
В обжалваната заповед е посочено лаконично: „Независимо че постоянният му адрес е на територията на град Ловеч, е настаняван последователно в няколко места за лишаване от *****, предвид създадени психологическа несъвместимост и конфликтни взаимоотношения с останалите, породени от физически саморазправи от негова страна, обект и на съдебно производство.“
По тези съображения съдът намира, че обжалваната заповед е издадена при неизяснена фактическа обстановка, което е съществено нарушение на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК, във вр. с чл. 35 от АПК.
Съдът намира, че обжалваната заповед е издадена и при противоречие с материалноправни разпоредби – отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК.
Редът и условията за преместване на лишените от ***** от един затвор в друг са уредени в раздел ІV на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража. Съгласно чл. 62, ал. 1 от ЗИНЗС преместването се извършва със заповед на главния директор на ГДИН при едно от следните условия: 1. при включване в обучения, в курсове за придобиване на специалност или за повишаване на квалификацията или за работа – при изявено желание от лишения от *****; 2. при настаняване на лечение в болнично заведение по лекарско предписание; 3. по молба на близките или на лишения от ***** при промяна на постоянния адрес на семейството или на лицата, с които осъденият поддържа контакти; 4. по предложение на началника на затвора при възникване на психологическа несъвместимост, конфликти със служители или лишени от ***** – пострадали или близки на пострадалите от извършеното престъпление, или при наличието на други важни съображения, свързани с ресоциализацията, с безопасността на лицето и сигурността в местата за лишаване от *****.; 5. при необходимост с цел съобразяване с изискванията на чл. 43, ал. 4; в този случай се взема предвид и желанието на лишения от *****.
В настоящия случай производството е инициирано от молба на лишения от ***** К.И.Г. /на л. 9 от делото/, която не е цитирана с вх. номер в обжалваната заповед, поради което съдът не може да направи преценка дали същата молба на л. 9 от делото е идентична с молбата, по която е постановен обжалвания в настоящото производство отказ, още повече, че в молбата на лишения от ***** К.И.Г. /на л. 9 от делото/ се сочи подадена предходна молба за преместване от 18.03.2019 г.
В мотивите за отказа за преместване в ожалваната заповед е посочено лаконично: „Същият е подал молба за преместване от затвора град Ловеч в затвора град София, като мотив е посочил, че синът му В.К.И. е с постоянен адрес ***, видно от приложеното копие на удостоверение за постоянен адрес. От извършената проверка по реда на чл. 40 а ППЗИНС е установено, че действително лицата провеждат редовно свиждания по между си, които са продължили и след като на 03.05.2019 г. постоянния адрес е сменен на територията на град София.“
Съдът намира, че след като издателят на обжалвания в настоящото производство отказ сам е констатирал промяна в постоянния адрес на сина на лишения от ***** в град София, което е безспорно между страните и се установява и от представените от страните писмени доказателства, то са изпълнени изискванията на чл. 62, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС и молбата за преместване на К.И.Г. е следвало да бъде уважена.
Ето защо обжалваната заповед е издадена в противоречие с материалноправни разпоредби на чл. 62, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, поради което следва да бъде отменена на основание чл. 146, т. 4 от АПК.
За пълнота следва да се посочи, че се установяват предпоставки и за приложението на чл. 62, ал. 1, т. 4 от ЗИНЗС, както от мотивите на обжалваната заповед, видно от които: „Независимо че постоянният му адрес е на територията на град Ловеч, е настаняван последователно в няколко места за лишаване от *****, предвид създадени психологическа несъвместимост и конфликтни взаимоотношения с останалите, породени от физически саморазправи от негова страна, обект и на съдебно производство.“, така и от писмените доказателства: Заповед № Л-1007 от 14.08.2019 г. на Началника на Затвора – Ловеч /на л. 41 от делото/, в която е посочено, че: лишеният от ***** Г. „не е способен да се съобразява с общоприетите норми и правила в обществото. Отнася се с нескрит негативизъм към законодателството и към администрацията на затвора...“, Текущ доклад за л.св. К.Г. /на л. 42-43 от делото/, съгласно който: „в определени условия вербалната му невъздържаност би могло да прерасне и във физическа агресивност....Като цяло може да се приеме, е лишеният от ***** е един от проблемните затворници в групата, с нагласи за осъществяване на нарушаване на установените поведенчески норми.....Това налага необходимостта поведението и контактите му да са обект на системен контрол и наблюдение“.
Съдът не следва да обсъжда хипотезата на чл. чл. 62, ал. 1, т. 4 от ЗИНЗС, за която намира, че също са налице предпоставки, предвид мотивите на обжалвания отказ за преместване, видно от които е разглеждана молба на лишения от ***** Г. по чл. 62, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС.
В мотивите на обжалвания отказ е посочена т. 4.6 от Заповед № Л-919/08.03.2017 г. на Главен директор на ГДИН. Видно от копието на Заповед № Л-919/08.03.2017 г. на Главен директор на ГДИН /на л. 84 -86 от делото/, в т. 4.6 на същата се сочи, че в Затвора – Ловеч и затворническо общежитие „Атлант” гр. Троян към Затвора – Ловеч се настаняват лишени от ***** от област Ловеч, Велико Търново, Шумен и Габрово. Съдът намира, че Заповед № Л-919/08.03.2017 г. на Главен директор на ГДИН е вътрешноведомствен акт и разпореденото в нея не може да дерогира основния принцип на чл. 58 от ЗИНЗС - Осъдените се разпределят в местата за лишаване от ***** по ред, определен от главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" съобразно възможността да изтърпяват наказанието най-близо до постоянния си адрес.
Отделно издателят на обжалвания отказ не е събрал, разгледал и обсъдил допълнителни доказателства, за да прецени наличието на допълнителните критерии и налице ли са основанията за преместване в Затвора София в изтъкнатата от лицето хипотеза на чл. 62, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС при спазване разписаната законова процедура по чл. 40а от ППЗИНЗС.
Това е съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 35 от АПК, защото е довело до издаване на административния акт, без да са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая.
Поради изложеното настоящият състав намира, че при постановяване на оспорения отказ са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правата на жалбоподателя и постановяването на административен акт, без да са спазени изискуемите по закон процесуални предпоставки, както и при противоречие с материалноправни разпоредби – отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК.
Ето защо жалбата е основателна, а обжалваната заповед следва да бъде отменена.
От страна на жалбоподателя липсва искане за присъждане на разноски, поради което съдът не следва да се произнася „плюс петитум“ относно разноските.
На основание гореизложеното и чл. 172, ал. 2 от АПК Ловешкият административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалбата на К.И.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, 11 група, Заповед Л-2779/14.06.2019 г. на Зам.главен директор на ГДИН, с която е отхвърлена молбата на жалбоподателя да бъде преместен от Затвора – Ловеч в Затвора София.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 62, ал. 3 от ЗИНЗС.
Да се изпрати препис от решението на страните.
АДМ. СЪДИЯ: