Р Е Ш Е Н И Е
№………./ …….04.2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и пети март през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ДИАНА МИТЕВА
при секретар Албена Янакиева
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 1887
по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството се разглежда като ТЪРГОВСКИ
СПОР (чл. 365 т.1от ГПК вр. чл. 1 ал.1 т.6 от ТЗ).
Приети са съединени за общо разглеждане искове на Й. К.М., ЕГН **********, действаща
чрез законен представител Х.Н.С., ЕГН ********** *** Милюков 5, чрез
адв. Г. ***" АД ЕИК *********,
гр. София, ул. Дж. Баучер № 87, представлявано от С. С П и К Д К, чрез адв. Г.
(САК) със служ. адрес *** за заплащане
на обезщетения по застраховка „гражданска отговорност“ за претърпени вреди
от ПТП, причинено от водач – застрахован собственик на МПС, признат за виновен
извършител на престъпление по АНД 477/19г, както следва:
1.
50 000
лв., претендирани за неимуществени вреди представляващи болки и
страдания от понесено телесно
увреждане(счупване на дясна подбедрица), наложилото се лечение и психическа
травма, резултат от нараняването,
и
9791.68 лв., за забавено плащане на
застрахователя, считано от дата на събитието 10.12.2017г, за което
застрахователят е следвало да бъде уведомен от застрахован водач до предявяване на иска на 14.11.2019г,
2.
330
лв., претендирани за имуществени вреди изразяващи се в направени
разходи за закупено медицинско изделие приложени при лечението на същото
увреждане,
и
72.70 лв., за забавено плащане на застрахователя,
считано от дата на извършване на разхода 11.12.2017г до предявяване на иска,както и законната лихва върху главниците от
предявяване на всяка от претенциите до окончателно изплащане на обезщетението
по банкова сметка *** Х.Н.С. в Банка ДСК ЕАД с IBAN ***.
Ищцата, чрез пълномощника на законния
представител, е основала иска си на
твърдения, че водачът М.З., застрахован за управление на л.а. „Ауди А3“ с рег.
№ ***** по поет от 09.11.2017 до 08.11.2018 от ответното застрахователно
дружество риск „гражданска отговорност”, е предизвикал ПТП на 10.12.2017г. в
гр. Варна, при управление на МПС в жилищен район, като без да съобрази конкретна обстановка при
навлизане на бягащо дете на платното не е намалил скоростта до възможност за
спиране. Сочи, че след удара от
автомобила, детето понесло счупване на дясна подбедрица, което наложило
болнично лечение за извършена оперативна интервенция за поставяне на медицинско
изделие и крайника е бил обездвижен така, че се наложило да ползва чужда помощ
от придружител за обгрижване и обслужване. Твърди, че въпреки проведеното
лечение, продължило след изписването от болницата с ежедневни рехабилитации,
затрудненията при движение и болките в увредените области не са преодолени.
Освен интензивни физически болки и
страдания, неотшумяли изцяло две години след претърпяното ПТП, законният
представител на ищцата описва и промени в психическото състояние на ищцата поради негативни емоции при спомена за
инцидента, нарушеното обичайно ежедневие и безпокойство за бъдещото й
възстановяване. Сочи, че въпреки уведомяването на застрахователя за породената
отговорност на застрахования автомобилист не е било определено обезщетение за
така понесените имуществени и неимуществени вреди.
По същество като преупълномощен
представител на ищцата, адв. Б. пледира за уважаване на доказаната претенция в
цялост. В подробни писмени бележки излага доводи за доказано с наказателно
разследване противоправно поведение на застрахования водач, причинил телесното
увреждане и наложилото се лечение, както и понесените от ищеца неимуществени
страдания и направените имуществени разходи за медицинското изделие, като се позовава
на потвърдените от експерти и свидетели промени в поведението, ограничаване на
възможностите й да общува пълноценно с връстници в момент от развитието на
детето, определящо живота му в бъдеще.
Позовава се на опровергаване на възраженията за съпричиняване, като моли
съда да отчете наложените в практиката критерии за справедливо обезщетяване на
такива вреди и задължението на самия застрахован да уведоми своевремено
застрахователя си.
Ответното застрахователно дружество, чрез пълномощника си, оспорва
твърденията за причиняване на страдания с посочената продължителност и
интензитет, както и направените разходи за медицинско изделие. Сочи, че при проведеното адекватно лечение не
са установени усложнения и остатъчни затруднения и счита претендирания паричен
еквивалент за несъобразен с критериите за справедливо обезщетяване на
неимуществени вреди от този характер. Пълномощникът възразява за съпричиняване
на престъпния резултат от страна на пострадалата, като твърди, че детето е
навлязло внезапно и изненадващо на пътното платно и само е предизвикало
опасната ситуация, която водачът не е могъл да избегне.
По същество пълномощникът на ответника пледира бланкетно за отхвърляне
на оспорената претенция.
По делото не е депозирано становище на ДСП- Варна, уведомена по реда на
чл. 15 ал.6 от ЗЗД за разглеждане на настоящия спор, засягащ права на
ненавършило пълнолетие дете.
Насрещните страни претендират и за определяне и присъждане на разноски
по делото, уточнени в списъци по реда на чл. 80 ГПК (л. 181 и л. 170).
Предварителните въпроси и допустимостта на
предявените искове, съединени за общо разглеждане по почин на съда с
определение № 693/02.03.2020г (л.38), са
били разрешени в нарочно определение №260666/06.10.2020г.(л.78). Окончателната
правна квалификация и по-подробно изложение на твърденията и възраженията на
страните се съдържа в доклада, обявен за окончателен в открито съдебно
заседание (л. 113) по проекта, възприет от страните без възражения (л.81-83).
Съдът,
след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и
поотделно, и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа
и правна страна:
Няма спор между страните относно наличие на
валидно застрахователно правоотношение,
признато въз основа на удостоверена по общодостъпен начин от ИЦ към ГФ
регистрирана полицa за застраховка гражданска отговорност на автомобилист за
МПС с ДКН ***** за периода 09.11.2017 – 08.11.2018, сключена със застраховател
ЗД БУЛ ИНС АД.
Механизмът на възникване на ПТП и причинната
връзка на настъпилата средна телесна повреда с противоправното поведение на
водача М.З. са установени с влязло в сила решение по НАХД 477/2019г по описа на ВРС, с което подсъдимия е
освободен от наказателна отговорност.
Решението за налагане на административно наказание по реда на чл. 78а НК, с което дееца се признава за виновен за инкриминирано деяние има значение
на присъда(чл. 305 ал.5 НПК), която
следва да бъде зачетена от граждански съд, разглеждащ последици от конкретното
престъпно деяние (чл. 300 ГПК).
Застрахователното събитие по задължителната застраховка е договорено като
противоправно вредоносно поведение на водача на
застрахования автомобил, а то изцяло покрива фактическия състав на
престъплението по чл.343 ал. 1, б. „б“ пр. 2 НК. Затова и в настоящия процес
тези престъпни обстоятелства съставляват и основание за ангажиране на
договорната отговорност на застрахователя на причинителя на вредите към
пострадалия. В случая наказателният съд е наложил наказание за виновно и
противоправно причиняване на 10.12.2017г в гр. Варна на престъпен резултат –
средна телесна повреда на пешеходеца Й. М., като несъмнено е установил
причиняване на счупване на дясна подбедрица, което обусловило трайно
затруднение в движението на десния долен крайник за период от около 5 – 6
месеца при обичаен ход на оздравителен процес, като съставомерна последица от
удар с автомобила в резултат на нарушените правила за движение от застрахования
водач при управление на застрахованото МПС. Съдът зачита съдебния акт и приема
за установен и механизма на причиняването на този вредоносен резултат с
неправомерното поведение на застрахования - като управлявал автомобила по ул.
Подвис в населено място и без да съобрази конкретна обстановка при навлизане на
бягащо дете на платното, водачът не е
намалил скоростта до възможност за спиране при възникнала опасност за
движението.
Въпреки постановения влязъл в сила акт на наказателния съд, обвързващ
страните, в настоящото производство е
допустимо, с оглед самостоятелно формиране на извода за размера на вредите, да
се изследва и степента на причиняване на вредоносния резултат с
поведението и на увреденото лице
като участник в ПТП.
В мотивите си, наказателният съд изрично е приел, че именно застрахованият
водач е игнорирал сериозността на вече очерталата се опасна ситуация след като
е забелязал тичащите към платното деца. Депозираните от разпитаната от
настоящия съд свидетелка С.(баба на пострадалата) не могат да бъдат кредитирани
изцяло, тъй като описания от нея като категорично ясен спомен за поведение на
детето в момента на приближаването му към платното не съответства на останалите
й съхранени впечатления от други факти, възприемани също пряко от нея към същия
минал момент (престоя в болницата и начина на обездвижване). Същевременно,
фактът на спиране на детето непосредствено преди да стъпи на платното(описан от
тази свидетелка) е в явно противоречие механизма на настъпване на удара, който
допълнително е бил изследван от вещото лице, назначено от настоящия съд.
Автоекспертът е категоричен, че ако пешеходеца е навлязъл със спокоен ход, а не
с бягане, удар не е можел да настъпи. Съответно, ако детето действително се е
спряло, това не само би намалило скоростта му, но и би осигурило онзи
по-продължителен период на реакция на водача на автомобила, при който
предприетата от него маневра при равни други начални условия е можела да изведе
МПС на безопасна странична дистанция и сблъсъкът да бъде осуетен. Съдът не
кредитира това свидетелско показание, като неубедително депозирано и изолирано от
останалия доказателствен материал.
Показанията на другия очевидец(застрахования водач) изцяло се покриват
както с установените в наказателното разследване обстоятелства, така и с
установените от автоексперта обективни резултати от прилагането на различни
варианти на въздействие върху физическите фактори, определящи движението и
положението на участниците в ПТП. Свидетелят З. признава, че е забелязал
тичащите деца след като са излезли от залесеното място около детска площадка и
е предприел маневра както за спиране, така и за отклоняване в дясно, но въпреки
това тичащото дете се е ударило и е паднало на земята в непосредствена близост
до спрелия вече автомобил. Това показание съответства и на констатираната от
експерта вдлъбнатина в преден ляв калник, която не би се получила ако
перпендикулярното движение на пешеходеца не е било със значителна скорост,
съответна поне на бързо бягане. Съдът възприема изцяло заключението на
автоексперта и съставената от него скица (л. 178), отразяващи именно механизма
на престъпното деяние така както е документиран и от разследващите органи и
установен от наказателния съд. Вещото лице дава категорично заключение, че
именно бързото придвижване –тичане, макар и не със спринтова скорост, на
навлязлото в платното дете, забелязано от водача още преди достигането му до
платното, е допринесло за самото сблъскване или поне за по-силния интензитет на
удара му в МПС. Вещото лице установява категорично, че детето е можело да види
автомобила и да спре за да го пропусне, но явно е продължило да тича по
платното и то без да забави скоростта си и именно това е създало както
опасността, която водачът не е съумял своевременно да избегне с маневрата си,
така и инерционната сила, определила въздействието върху костите на крайника.
Същевременно поведението на водача, управляващ МПС с невисока скорост (не
повече от 30 км/ч) само по себе си е типично и не повишава обичайната опасност
за лицата, пресичащи улица между жилищни блокове, но в конкретния случай на
това място (според фотоалбума, съставен непосредствено след инцидента) е ясно
видима следа от пътека, несъмнено използвана обичайно от обитателите на
квартала именно за преминаване през платно на това място. Съдът преценява, че
това е налагало засиленото внимание водача поради особеностите на пътя, което
допълнително се е увеличило и поради задължението му да предвиди като обичайни
за играещо дете липса на внимание и висока вероятност да пренебрегне
задълженията си като пешеходец на пътя. Затова съдът приема, че макар
поведението на пострадалата, която е продължила да тича без да променя посока и
скорост на движение, действително да не
е съобразено с правилата за пресичане на пътно платно (чл. 114 ал.1 ЗДвП) и е
поставило начало на причинно–следствената верига като е провокирала опасната
ситуация, поведението на водача има много по-съществена тежест, тъй като той е
следвало да предвиди непосредственото й настъпването и своевременно да я
предотврати. Приносът на обаче на пострадалата не може да бъде изцяло отречен,
тъй като увреждането е нямало да настъпи въпреки закъснялата реакция на
автомобилиста, ако скоростта на детето не е била толкова висока. Именно
бързината, с която детето се е оказало до вече спиращия автомобил е била
неочаквана за водача и е провокирала онази сила, която е причинила внезапното
форсирано движение на крайника при фиксирано стъпало, посочено от назначения
медицински експерт като механизъм на причиняване на счупването на костите(л.
150).
За интензитета и характера на последиците от
този вредоносен резултат ищцата се
позовава на медицинската документация от проведено лечение(вкл. образна
диагностика на фрактурата), която е допълнително интерпретирана от назначен от
съда медицински експерт. Съдебният лекар потвърждава, че още при приема на
пациента в спешния център непосредствено след катастрофата е било установено
счупването на два пищяла на дясна подбедрица с образно изследване, извършена е
била операция с открито наместване на фрагменти и вътрешна фиксация, с вложени
винт и игла, наложил се е престой от седмица в болнично заведение и последващо
обездвижване с гипс. Вещото лице е установило и втората хирургична интервенция,
около месец по-късно, за отстраняването на остеосинтезиращите изделия, както
следващият възстановителен процес е протекъл без усложнения с ползване на помощни
средства за придвижване над 1 месец. Други увреждания, настъпили непосредствено
след ПТП не са били установени и не са били лекувани. Използваното медицинско
изделие, за което е издаден талон от лекуващ лекар, според експерта изцяло
съвпада с посоченото в заплатената с касов бон стока, представен от ищцата,
чрез законния представител. Към настоящия момент лекарят е констатирал пълно
възстановяване на увредения крайник. Вещото лице потвърждава, че счупването се
характеризира с много силни болки в първи 2- 3 седмици, а в последствие с нужда
от помощ за периода на иммобилизация, продължил до 3-4 месеца. Извън този обичаен възстановителен процес,
вещото лице не посочва нужда от допълнително лечение.
Данните, съобразени от вещото лице по
документацията в журнала от прием в спешния център и историята на лечението в
специализираната ортопедична хирургия се потвърждават от показанията на
свидетелката Иджова (л. 154). Те са последователно изложени, няма противоречие
в спомените за времето на настъпване на събитията, описвани от свидетелката,
която е имала непосредствени и трайни впечатления от ежедневието на
пострадалата, като съседка и майка на дете от приятелския кръг на ищцата.
Свидетелката потвърждава факта на силно изживени болки при първоначалния прием
в болницата, където лично е посетила пострадалата в деня на
произшествието, както и особено болезнен
страх от оперативната интервенция и повторното влизане в болница за
отстраняване на метала. Съдът кредитира показанията на свидетелката и по
отношение на затрудненията в придвижването на детето, ограничението на
контактите с връстници, изоставането от усвояване на учебния материал поради
продължително отсъствие от училищните занимания, продължило до края на текущата
учебна година. Показанията на бабата на детето не допринасят за изясняването на
последиците от увреждането, тъй като освен най-общи впечатления от изпитана
болка и затруднения в движението, свидетелката няма ясен и категоричен спомен
за периода на болничния престой и извършените операции, както и за периода на наложително
ползване на помощни средства и рехабилитацията на крайника, въпреки че е
придружавала пострадалата в лечебното заведение и детето е живяло при нея
докато се е възстановявало, тъй като майката е полагала грижи за другото
по-малко дете в семейството.
Съдът възприема като достоверни показанията
на св. Иджова относно проявила се съществена разлика в поведението на
пострадалата, съхранена и след
възстановяването на физическото здраве. Свидетелката описва, че детето е
станало много мълчаливо, загубило е увереността си, избягва игрите с други деца
и търси подкрепа на възрастни в общуването си. Тези впечатления съответстват на
заключението на детския психиатър, дал заключение след личен преглед(л. 138),
при който се е установило продължаващо протичане на разстройство в адаптацията
като пряк резултат от преживяното ПТП, влошаването на телесното здраве и
психотравма. Вещото лице е констатирало обективен риск от промяна в личността,
в процеса на нейното формиране при израстване на детето, поради фиксиране на
тревожно хипо-депресивни черти, хипохондрични фиксации и ниска самооценка. Същевременно това
състояние на емоционално разстройство, изразяващо се и в нарушение на
социалното функциониране и изявата на личността както в битово отношение, така
и в сферата на образованието и предпочитани до тогава интереси в спорт лека
атлетика, според вещото лице не е особено тежко и обичайно протича от шест
месеца до две години, но в случая продължителността му е било обусловена от
ограничения ресурс на психологична подкрепа, предоставена на детето само в
най-близкия му кръг на семейството му. Според клиничния психолог обичайно
професионално лечение чрез индивидуална терапия би изключило последващо
задълбочаване на разстройството на психиката, а при своевременно прилагане би
съкратило периода на възстановяване от психотравматичното преживявяне, тъй като
би било достатъчно за постигане на пълно справяне с остатъчните психични
симптоми на страданието на детето.
В заключение, съдът приема за установени
като пряко причинени от противоправното поведение на застрахования водач и
съпричинени с поведение на пострадалата,
както телесно увреждане, представляващо фрактура на крайника и съпътстващите
го негативни изживявания като значителни по интензитет болки и неудобства от
наложителния начален болничен престой, двете операции и домашното лечение,
обездвижването и възстановяването на движенията на крака до 4 месеца, така и ограничените до период от шест
месеца симптоми на начална остра стресова реакция, последвани от разстройство
на адаптацията, изразени чрез тревожност, безпокойство, напрежение и гняв,
чувство за безпомощност и нарушения във социалното функциониране и изява на
личността. Затруднения в движенията при използване на изцяло излекувания
крайник обаче и продължаващите и понастоящем емоционални негативни изживявания
и промени в поведението на детето като симптоми на нелекуваното разстройство на
адаптацията, не се доказаха да са пряк резултат от събитието, причинено от
застрахования водач.
При
така установените факти, съдът намира претенциите на ищцата за частично
основателни по следните правни съображения:
Съдът отчита, че отговорността на
застрахователя е функционално обусловена от отговорността на делинквента,
поради което и дължимото за това застрахователно събитие обезщетение следва да
покрие справедлив еквивалент на вреди, понесено от увредената като нарушения на
негативен кредиторов интерес(чл. 45 ЗЗД). Такива са настъпили както в
имуществената, така и в неимуществената сфера на пострадалата, но само в обема
на доказаните увреди и страдания, изцяло
преодолени с лечението на фрактурата на крайника и напълно сигурно преодолими с
бъдеща адекватна психо-терапия. За причиняването на остатъчно продължаващо и
понастоящем психично страдание обаче, връзката между изживения стрес при ПТП е
прекъсната с привнесено поведение на други лица (бездействие и неподходящо
лечение, предприето от родителите), за които застрахователя не носи
отговорност.
Доказа се и съпричиняване на така
установения краен вредоносен резултат, тъй като поведението на детето обективно
е създало опасната ситуация и най-вече е предопределило силата на удара в
управлявания от застрахования автомобил. Съдът отчита критериите, изведени в
трайната практика по приложението на на чл. 51, ал. 2 ЗЗД (ППВС 17/63 г ,
Решение № 121 от 6.11.2019 г. на ВКС по т. д. № 2762/2018 г., I т. о., ТК,
Решение № 85 от 27.10.2020 г. на ВКС по т. д. № 1376/2019 г., I т. о., ТК),
изискващи преценка не толкова на вина, каквато непълнолетните не носят, а на
конкретно противоправно поведение като обективна пряка и непосредствена причина
за настъпване на вредите. При тази преценка съдът съпоставя от една страна
завишеното изискване за внимание възложено от законодателя на водача, в
сравнение с дете, играещо в близост до платното и възможностите на двамата
участника да предотвратят сблъсъка, ако не бяха допуснали нарушенията на
правилата за движение. Пресичането е било рисково, но очаквано в тази част от
жилищния квартал. Реакцията на водача не била достатъчно адекватна по време, но
само значителната скорост на тичащото дете е осуетила успеха на спасителната
маневра. В заключение, съдът определя че макар и невисок приносът на
пострадалата следва да се отчете като 10% съпричиняване на вредоносния
резултат, а 90 % да се поемат от застрахования делинквент.
Оспорените разходи за лечение са доказани
изцяло, както с представените платежни документи, така и с констатациите на
експерта за необходимото им приложение. Сумата по представен фискален бон и
фактура изцяло кореспондира на предявената претенция от 330лв., а датата и вида
на разхода съответства на установен като необходим за лечението на ищцата
медицински консуматив. Претенцията за понесени имуществени загуби следва да се
уважи до размер от 90% от сумата или до 297лв., а за горницата да се отхвърли
поради основателното възражение за съпричиняване.
Съдът намира за категорично установено, че
детето е изтърпяло увреждане на костите на крака и лечението с премахване на
остеоситнезиращ имплант, както и психическия стрес от злополуката с
продължителни страдания в порядък и интензитет, типични за такива увреждания,
като болковия синдром е бил силно изразен в началния етап и с по-ниска
интензивност при възстановяването до 3-4 месеца. Освен тях обаче съдът оценява
и пропуснатите възможности за общуване с връстници и обучение в обичайна за
пострадалата до тогава учебна среда, както и загубата на интерес към
дотогавашни занимания със спорт. Не може да се пропуснат и симптомите на
острото състояние на стресовата реакция и развилите се поне в рамките на
обичаен срок за адаптация страхове и отрицателното въздействие върху личността
на развиващите се тревожно хипо-депресивни черти, хипохондрични фиксации и ниска самооценка. Съдът отчита за
определяне на размера на обезщетението, съобразно указанията дадени с ПП4/68г
на ВС по приложението на чл. 52 ЗЗД, наред с тези конкретни характеристики на
вида и степента на увреждането и настъпилата в резултат на тях опасност от
промяна в социалните възможности на пострадалата на етап от живота, когато се изграждат навици
за общуване и социални нагласи, а усещането за сигурност и спокойствие в
ежедневието и общността на заниманията и интересите с връстници е основен
емоционален приоритет. Извън последиците, подлежащи на обезщетяване остава установеното необичайно
по продължителност след шестия месец (протрахирано поради липса на лечение) разстройство
на адаптация.
Тези
обстоятелства мотивират съда при определяне на размера на неимуществените вреди
в размер около средния според установените в практиката на съдилищата
обезщетения, обичайно свързвани със такова увреждане на крайник без трайни
остатъчни последици (Определение № 120 от 27.02.2020 г. на ВКС по т. д. №
1035/2019 г., II т. о., ТК, Определение № 609 от 5.11.2019 г. на ВКС по т. д. №
974/2019 г., II т. о., ТК, Определение № 455 от 10.07.2019 г. на ВКС по т. д. №
2675/2018 г., II т. о., ТК). Доколкото компенсацията за болките и страданията
следва да се определи в паричен еквивалент, съдът отчита като съответен на вида
и интензитета им сума ненадхвърляща 40
000лв. По-високият претендиран размер би могъл да се обоснове само при
комбиниране та фрактура с друг вид
увреждания или остатъчни невъзстановими последици, а такива не се доказаха,
затова и няма основание за претендирания размер от 50 000лв. По този начин съдът преценява,
че е постигнат справедливият баланс
между претърпени вреди в резултат на деликта и паричното измерение на нуждата
от обезвреда, респ. спазен е принципът за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, без
обезщетението да представлява средство за повишаване на стандарта на живот на
пострадалия. Съдът отчита и действащите към момента на застрахователното
събитие завишени размери на лимитите на минималните застрахователни суми (Решение № 189 от 4.07.2012 г. на ВКС по т.
д. № 634/2010 г., II т. о., ТК), като критерий за обществена оценка за
стойността на накърняване на лични права, като възприема размер значително
надхвърлящ сумите, определяни при събития с подобен резултат при по- ниски
нормативни лимити на покритие. От така
определената сума, застрахователят не следва да покрива част, съразмерна на
съпричинения резултат(4000лв), но липсват доказателства за предложено
обезщетение от поне 36 000 лв. Претенцията следва да се уважи в този справедлив
размер, а за целия остатък до 50 000 лв да се отхвърли.
При направения извод за основателност на
предявения иск с правно основание чл. 493 от КЗ, основателна се явява и
акцесорната претенция за присъждане на законна лихва върху главниците за лихва,
считано от предявяване на исковата молба. Към този момент несъмнено
застрахователят вече е бил поставен в забава и няма данни за наличие на
обстоятелства, които да го освобождават от отговорност за нея до окончателното
изплащане на обезщетението по посочена от ищеца банкова сметка.
***чалото на процеса, без да е посочил
причини за освобождаване от нея. С разпоредбите на чл. 493 ал.1 т.5 и чл. 494
т.10 КЗ функционалната отговорност на застрахователя за дължимите от
застрахователя на делинквента лихви върху обезщетенията за неимуществените
вреди се ограничи до лихви за забава на застрахования, считано от по-ранната
дата на уведомяването от застрахования или от предявяване на застрахователна
претенция от увреденото лице (чл. 429, ал.3 от КЗ). В случая няма спор, че
претенцията от пострадалия е била предявена на 27.06.2019 г и до изтичане на
тримесечния срок за разглеждането й (чл. 497, ал. 1, т. 2 от КЗ) определяне на
обезщетението не е настъпило. Не се установи и изискване на допълнителни данни
по реда на чл. 106, ал. 3 от КЗ, за да е приложим допълнителен срок в полза на
застрахователя. Следователно след пропускане на срок за плащане на 27.9.2019г.
застрахователя е изпаднал в забава и дължи законна лихва занапред. Отделно от
това, независимо от обстоятелството, че за периода за разглеждане на претенция
застрахователят не е в забава на осн. чл. 497, ал. 1 от КЗ, за този период той
дължи и законна лихва за забава върху присъдените обезщетения за неимуществени
и имуществени вреди, като част от компенсаторното обезщетение, формиращо
застрахователна сума. Тези лихви застрахователят дължи не за собствената си
забава, а за забавата на застрахования делинквент, но следва да ги покрие само
за период от уведомяването му за настъпилия покрит риск (Решение № 128 от 04.02.2020г. на ВКС по т. д. № 2466/2018 г.,
I т. о., ТК).
В заключение, съдът на основание чл. 84 ал.3
и чл.86 от ЗЗД и специалните правила на чл. 493 ал.1 т. 5 вр. 429 ал.3 вр. ал.1
т. 2 КЗ намира за основателно и акцесорното вземане за покриване от страна на
застрахователя на забавата на делинквента и своята забава от по-ранния момент
на подаване на застрахователната претенция. За периода от 27.06.2019 до деня
преди предявяване на иска за неимуществените вреди 13.11.2019г(140 дни)
размерът на обезщетението за забава върху основателна част от главницата от
36 000 лв, съдът определя на
1400лв с общодостъпен лихвен калкулатор, чрез прилагане на нормативно установената методика за законната лихва по
ПМС № 426/2014 г. Съответно обезщетението за имуществените вреди в размер на 17.90лв
следва да се начисли върху 297 лв. от 27.06.2019 до 29.01.2020(217 дни), когато
е предявен присъединения иск за имуществени вреди.
До тези размери следва да се уважат тези
претенции, а за горниците до 9791.68лв и 72.70лв претенциите за лихва да се отхвърлят.
Съответно
на този резултат, съдът разпределя и отговорността за разноските по делото.
Ищцовата страна претендира заплащане на
разноски, като в списъка по чл. 80 ГПК е посочено само вземане на адвоката за
заплатен хонорра. Представен е договор за предоставена адвокатска защита с
удостоверено получаване в брой на 3000лв. Минималният размер на възнаграждение
за дело с имуществен сборен интерес от 60194.38лв възлиза на 2335лв. Като съобрзи, че производството е
продължило в четири заседания и са събрани значителен обем доказателства (три
експертизи и две групи свидетели) съдът намира възражението за прекомерност на
този хонорар за неоснователно. От тази сума на ответника следва да се възложи
само част от 1879.66лв, съразмерна на основателната част от исковете
(37714.90/60194.38).
На основание чл.78 ал.6 от ГПК в полза на
държавния бюджет по сметка на съда следва да бъдат присъдени невнесени авансово
дължими такси в размер на 1596лв ( сбор от 4 % от присъдени обезщетения от
36000лв и 1400лв минимум от по 50 лв по другите два иска). Направените авансирани от бюджета
разходи в размер на 450 лв за възнаграждение на експерт(по допуснати медицинска
и психиатрична експертизи), назначени по искане на страна, освободена от
авансово внасяне на разноски също следва да бъдат събрани от ответника (чл. 78
ал.6 ГПК), съразмерно на основателната претенция или до размера от само
281.95лв.
Частичната неоснователност на исковете
ангажира отговорността за разноски на
ищеца в съотношение 22479.48/60194.38.
Според представения неоспорен списък и приложени към него доказателства
освен усвоените за плащане на вещите лица депозирани разноски от 450 лв,
ответникът претендира и за изплащане на уговорен като платим по банков път
хонорар на адвокат и депозиране по сметка на съда на сума от 10лв за разходи по
явяване на призован свидетел. Доказателства за паричен превод на уговореното
възнаграждение на адвоката не са представени, а свидетелят се е отказал от
възстановяване на разходи. Недоказани разходи не се възстановяват, а неусвоеният
депозит подлежи на възстановяване при поискване в 1 годишен срок, затова и не
следва да се възлага на насрещна страна. Общият размер на доказани плащания
възлиза на 450лв, от които следва да се присъди само част от 168.05лв,
съответна на отхвърлена част от
исковете.
По гореизложените съображения и на осн.
чл.235 ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗД “БУЛ ИНС"
АД ЕИК *********, гр. София, ул. Дж. Баучер № 87, представлявано от С. С П и К
Д К да заплати на Й. К.М., ЕГН **********, действаща чрез законен представител Х.Н.С.,
ЕГН ********** *** Милюков 5, обезщетения
по застраховка „гражданска отговорност“ за претърпени вреди от ПТП, настъпило
на 10.12.2017г причинено от застрахован
за периода 09.11.2017 – 08.11.2018 водач на МПС с ДКН *****, заявени с
претенция на пострадало лице вх.№ ОК-3861-31/27.06.2019г. за изплащане по
банкова сметка *** Х.Н.С. в Банка ДСК ЕАД с IBAN ***, както следва:
1. 36 000 лв.(тридесет и шест
хиляди лева) компенсация за неимуществени
вреди, резултат от съпричинено
нараняване, представляващи
болки и страдания от понесено телесно
увреждане(счупване на дясна подбедрица), наложилото се лечение и психическа
травма(разстройство на адаптацията), ведно
със законната лихва за забава върху тази сума от предявяване на иска
14.11.2019 до окончателно изплащане на обезщетението, на осн. чл.499 ал.1 КЗ
вр. чл.45 ЗЗД
и 1400 лв. (хиляда и
четиристотин лева) законна лихва
като компенсация за забавено плащане, считано от уведомяването на
застрахователя на 27.06.2019 г. до предявяване на иска за неимуществените
вреди, на осн. чл. 493 ал.1 т. 5 вр. 429
ал.3 вр. ал.1 т. 2 КЗ, вр. чл.84 ЗЗД.
2. 297 лв. (двеста деветдесет
и седем лева) компенсация за имуществени
вреди, резултат от съпричинено
нараняване, представляващи разходи за лечение (закупуване на медицинско
изделие) на понесено телесно увреждане,
ведно със законната лихва за забава върху тази сума от предявяване на иска
30.01.2020г. до окончателно изплащане на обезщетението, на осн. чл.499 ал.1 КЗ
вр. чл.45 ЗЗД,
и 17.90 лв. (седемнадесет лева
и деветдесет стотинки), законна лихва
като компенсация за забавено плащане,
считано от уведомяването на застрахователя на 27.06.2019 г. до предявяване на
иска за имуществените вреди, на осн. чл.
493 ал.1 т. 5 вр. 429 ал.3 вр. ал.1 т. 2 КЗ, вр. чл.84 ЗЗД.
ОСЪЖДА ЗД “БУЛ ИНС"
АД ЕИК *********, гр. София, ул. Дж. Баучер № 87, представлявано от С. С П и К
Д К да заплати на Й. К.М., ЕГН **********, действаща чрез законен представител Х.Н.С.,
ЕГН ********** *** Милюков 5, сумата от 1879.66
лв. (хиляда осемстотин седемдесет и девет лева и шестдесет и шест
стотинки), представляваща част от направените разноски по делото(адвокатски хонорар), съразмерно на основателна
част от претенцията, на осн. чл. 78 ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА
ЗД
“БУЛ ИНС" АД ЕИК *********, гр. София, ул. Дж. Баучер № 87, представлявано
от С. С П и К Д К да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на Окръжен съд - гр.Варна в Централна кооперативна банка /ЦКБ/ клон
Варна, BIC ***, IBAN ***, следните суми:
·
1596 лв. (хиляда петстотин
деветдесет и шест лева), представляваща дължима по делото държавна такса по
основателния размер на иска, на
основание чл.78 ал.6 от ГПК,
·
281.95 лв. (двеста
осемдесет и един лева и деветдесет и пет стотинки), представляваща авансирани
от бюджета разходи за допусната експертиза, съразмерно на основателна претенция
, на осн. чл. 78 ал.6 ГПК.
УКАЗВА на длъжника ЗД “БУЛ ИНС" АД, че
следва да представи на съда доказателства за заплащане на присъдена сума, като при пропускане на
7-дневен срок след влизане в сила на решението, в полза на бюджета ще бъде
издаден служебно изпълнителен лист, като в него допълнително ще бъде начислена
и такса от 5 лв. и законна лихва по чл. 1 от ЗЛДТДПДВ, на осн. чл. 109 от ПАС.
ОТХВЪРЛЯ предявените
от Й. К.М., ЕГН **********, действаща чрез законен представител Х.Н.С.,
ЕГН ********** ***" АД ЕИК *********
съединени искове за присъждане на:
·
горница над 36 000
лв. до 50 000 лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди от същото
застрахователно събитие
·
горница над 1400лв
до 9791.68лв., претендирана като обезщетение за забавеното изплащане на такова
обезщетение в периода от 10.12.2017 г. до предявяване на иска,
·
горница над 297 лв. до 330 лв., претендирана като обезщетение за имуществени вреди от същото застрахователно
събитие
·
горница над 17.90
лв. до 72.70 лв.,претендирана като обезщетение за забавеното изплащане на такова
обезщетение в периода от 11.12.2017 г. до предявяване на иска.
ОСЪЖДА
Й.
К.М., ЕГН **********, действаща чрез законен представител Х.Н.С., ЕГН **********
*** Милюков 5 да заплати на ЗД “БУЛ ИНС" АД ЕИК *********, гр. София, ул.
Дж. Баучер № 87, представлявано от С. С П и К Д К, сумата 168.05лв(сто шестдесет и осем лева и пет стотинки), представляваща
част от направените от ответника по делото разноски, съответна на
отхвърлена част от исковете, на осн. чл.
78 ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните
(чрез пълномощниците им) със съобщение образец № 11 от Наредба №7.
Да се обяви в регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК,
на осн. чл. 273 от ГПК.
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД: