Определение по дело №884/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 4548
Дата: 23 декември 2019 г.
Съдия: Цвета Павлова Павлова
Дело: 20193100900884
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 3 юни 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ .……/23.12.2019 год.

 

гр. Варна

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на двадесет и трети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:                

                       

СЪДИЯ: ЦВЕТА ПАВЛОВА

 

като разгледа докладваното от съдията

т.дело № 884 по описа за 2019 год.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Предявени са искове от „УниКредит Булбанк" АД, гр. София срещу А.Б.Ч. ***, с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК.

С исковата молба ищецът е направил искане за приемане на представени писмени доказателства и назначаване на ССЕ, както и изискване на ч.гр.д. № 770/2019 год. на ВРС.

С определение № 3220/12.09.2019 год., съдът е констатирал, че молбата отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и чл. 128 ГПК, поради което е разпоредил препис от същата, ведно с доказателствата приложени към нея да се изпратят на ответната страна, на основание чл. 367 ГПК.

В срока по чл. 367 ГПК, ответникът е депозирал отговор, с който оспорва исковата претенция като недопустима и неоснователна.

В срока по чл. 372, ал. 1 ГПК е постъпила допълнителна искова молба, с която се изразява становище по направените от ответника възражения.

Ответникът е депозирал отговор на допълнителната искова молба,  в която изразява становище за недопустимост и неоснователност на предявените искове.

С оглед горното, съдът приема размяната на книжа за приключила. 

 

По допустимостта на претенциите:

Легитимацията на страните съответства на твърденията за наличие на заповед за незабавно изпълнение и издаден изпълнителен лист въз основа на извънсъдебно изпълнително основание по чл. 417 ГПК.

Установителният иск е предявен в предвидения в закона преклузивен едномесечен срок и при наличието на останалите изисквания на ГПК, видно от представеното ч.гр.д. № 770/2019 год. на ВРС.

Сезиран е компетентен съд.

Становището на ответника за недопустимост на предявения иск, съдът намира за неоснователност. Видно, същото се основава на извършено след издаване на заповедта за незабавно изпълнение погашения на дълга, но при наличието на направено и неоттеглено възражение по смисъла на чл.414 ГПК. Доколкото с подаването на възражението е отпаднала изпълнителната сила на заповедта, включително в частта за разноските, за ищеца е налице правен интерес от установяване на вземането му по издадената заповед, независимо от погасяване на дълга по образуваното въз основа на нея изпълнително производство. Липсва твърдение от страна на ответника за депозирано повторно лично от него изявление за оттегляне на депозираното възражение, което може да стори и към настоящия момент, респективно което би довело до липса на изискуема положителна предпоставка за продължаване на исковото производство, без да доведе като последица обезсилване на заповедта за незабавно изпълнение и като последица – недължимост на събраните в хода на изпълнителното производство суми по нея.

 

По предварителните въпроси:

Предявеният иск е с предмет неизпълнение на задължение по абсолютна търговска сделка, претенцията следва да се разгледа по особения ред за търговски спорове.

 

По доказателствата:

            СЪДЪТ намира, че доколкото представените от страните писмени доказателства са за установяване на релевантните за спора факти, същите са относими и допустими, поради което следва да бъдат допуснати.

СЪДЪТ намира за относимо към предмета на спора и искането на ищеца за допускане на съдебно – счетоводна експертиза с поставената в исковата молба задача, но доколкото от становищата на страните е видно, че спорът между тях е концентриран към продължаване на исковото производство, а не към дължимостта на сумите, нейното провеждане следва да се отложи за датата на съдебно заседание до изясняване на становищата страните по възможността за постигане на спогодба.

СЪДЪТ намира, че на страните следва да се укаже възможността в съдебното заседание да изложат становище във връзка с доклада по делото, както и възможността да уредят доброволно възникналия помежду им спор, например чрез сключване на спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса ще бъде върната на ищеца, на осн. чл.78, ал.9 ГПК.

СЪДЪТ намира, че настоящето определение следва да се съобщи на страните, на основание чл.374, ал.2 ГПК.

За събиране на становищата на страните и допуснатите доказателства делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, когато да бъде изслушан и устния доклад на съдията.

 

 

Воден от горното, СЪДЪТ

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

           

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените от „УниКредит Булбанк” АД, гр. София срещу А.Б.Ч. *** иск за приемане на установено, в отношенията между страните, че ответникът дължи сумата от 72 325.08 лева, съставляваща сбор от сумата от 66 305.67 лева – главница по Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице № 302/2037/27364578/24.04.2014 год., сумата от 753.23 лева – договорна възнаградителна лихва по договора, начислена за периода от 20.06.2018 год. до 22.08.2018 год., сумата от 4 260.41 лева – лихва върху просрочена главница, начислена за периода от 20.02.2018 год. до 17.01.2019 год., сумата от 906.18 лева – наказателна лихва за просрочие, начислена по договора за периода 20.02.2018 – 17.01.2019 год., сумата от 98.87 лева – такса за управление по Тарифата и договора за кредит за период 20.04.2018 год.-20.08.2018 год. и сумата от 0.72 лева – такса просрочени компоненти по Тарифата и договора за периода 20.04.2018 – 20.08.2018 год., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от датата на подаване на заявлението до окончателното заплащане на сумата, на основание чл.422, ал.1 ГПК, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. 770/2019 год. на ВРС.

ПОСТАНОВЯВА разглеждането на делото по реда на част трета, гл.32 „Производство по търговски спорове”.

ОБЯВЯВА на страните следният проект за УСТЕН ДОКЛАД:

Предявени са искове от „УниКредит Булбанк” АД, гр. София срещу А.Б.Ч. ***, с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК. Твърди се, че на 24.04.2014 год. между „УниКредит Булбанк” АД и А.Ч. (кредитополучател) и Десислава Чешмеджиева (солидарен длъжник) е сключен Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице № 302/2037/27364578 год., по силата на който банката е предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 70 000 лева,  при условия за неговото усвояване и погасяване, уговорени в договора. Сочи, че крайният срок за погасяване на кредита е бил определен на 24.04.2044 год., както и разписани за случаите, при които кредитът става предсрочно изискуем. Излага, че в изпълнение на договореностите Банката е предоставила изцяло договорената сума, изцяло усвоена от кредитополучателя на 30.04.2014 год. От своя страна, кредитополучателя не е изпълнил основното си задължение да заплаща изцяло и в срок дължимите вноски, поради което за периода 20.02.2018 год-20.08.2018 год. са осчетоводени шест изцяло непогасени месечни вноски за главница, както и една частично погасена и три изцяло непогасени вноски по дължима възнаградителна лихва. Поради горното, за съответните пориоди на допусната забава е начислена лихва върху просрочена главница в общ размер на 145.55 евро за период 20.02.2018-20.08.2018 год., сумата от 906.18 лева – наказателна лихва при просрочие за периода 20.02.2018-17.01.2019 год., такса за управление в общ размер  на 98.87 лева за периода 20.04.2018-20.08.2018 год.  и сумата от 0.72 лв. – такса за просрочени компоненти за период от 20.04.2018-20.08.2018 год. С оглед допуснатите просрочие, се сочи, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем, за което длъжникът е уведомен чрез покана за доброволно изпълнение. Поради неплащане в срок, ищецът е упражнил правото си да се снабди със заповед за незабавно изпълнение, като поради депозираното от ответника възражение предявява иска си. 

В срока по чл.367 ГПК, ответникът А.Ч.  депозира писмен отговор, с който навежда доводи за недопустимост и евентуално за неоснователност на исковата претенция. Излага, че след издаденият в полза на Банката изпълнителен лист и след образуване на изпълнително дело № 20198940400323 по описа на ЧСИ Ивета Ернандес, рег.№ 894, район ВОС. Твърди, че дни след като бил уведомен с ПДИ за образуването производство и след разговори с ищеца, на 24.04.2019 год., в знак на добра вол и по повод разговори за извънсъдебно уреждане на дълга, превел на ищеца сумата от 12 000 лева, а впоследствие – предприел мерки за погасяване на цялото задължение, съгласно издаденото му от ищеца удостоверение за размера на дълга. Така са били извършени още две плащания по сметка на длъжника, на 11.07.2019 год. – сумата от 2 574.19 лева и на 17.07.2019 год. - сумата от 71 000 лева, с което дългът по изпълнителното дело бе погасен изцяло, което е било и основание ищецът да поиска прекратяване на изпълнителното дело. Поради цялостно погасяване на дълга по изпълнителното дело и удоволетворяване на кредитора, ответникът счита предявеният иск за недопустим, в евентуалност – за неоснователен. Претендира присъждане на разноски.

С допълнителна искова молба, ищецът е изразил становище за неоснователност на направените от ответника оспорвания, с оглед подаденото от него възражение и поради това, че настоящото производство се явява единственото, в което може да установи дължимостта на присъдените в заповедното производство разноски. Претендира постановяване на решение при признание на иска, ако не – съобразно представените доказателства. Възразява за присъждане на разноски на ответника, който с поведението си е дал повод за завеждане на иска.

Ответникът е депозирал отговор на допълнителната искова молба,  с който възразява за постановяване на решение при признание на иска поради цялостно удоволетворяване на кредитора.

С оглед изявленията на страните, съдът намира, че не са налице безспорни и неподлежащи на доказване факти и обстоятелства.

 Доказателствената тежест в процеса се разпределя съобразно правилото на чл. 154, ал.1 ГПК, като всяка страна в процеса носи тежестта да докаже положителните твърдения за факти, от които извлича благоприятни за себе си правни последици и на които основава исканията и възраженията си.

Повдигнатият правен спор възлага в тежест на ищеца по настоящото дело доказване на факта на съществуване на валидно облигационно отношение между страните по делото с характер на договор за кредит, изпълнение на поетите от ищеца задължения по договора, факта на осъществяване на всички предпоставки по договора, въз основа на които е възникнало правото му да обяви кредита за предсрочно изискуем и размера на претендираното вземане по отделни пера.

В тежест на ответника е да установи, че е изпълнил поетите с договора задължения, както и наведените други правоунищожаващи, правопогасяващи или правоотлагащи твърдения.

УКАЗВА на страните, че са се позовали на всички релевантни за очертаване на основанието на иска и насрещните възражения факти и са ангажирали допустими доказателства за обстоятелствата, за които носят доказателствена тежест.

УКАЗВА на страните, че съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в сключените между страните договори, предмет на спора.

ДОПУСКА до събиране като доказателства по делото приложените към исковата молба писмени доказателства.

ДОПУСКА до събиране като доказателства по делото приложените към отговора на исковата молба и към допълнителния отговор на исковата молба писмени доказателства.

ПРИОБЩАВА към доказателствата по делото ч.гр.д. № 770/2019 год. на ВРС.

ОТЛАГА произнасянето си по поисканата от ищеца съдебно-счетоводна експертиза, за датата на първо съдебно заседание.

 

УКАЗВА на страните възможността в съдебното заседание да изложат становище във връзка с доклада по делото, както и възможността да уредят доброволно възникналия помежду им спор - чрез сключване на спогодба или чрез съдействие на медиатор.

ПРИКАНВА страните към постигане на споразумение, като разяснява, че сключването на спогодба е доброволен способ за уреждането на спора, който има преимущество пред спорното производство, като при постигане на спогодба заплатената от ищеца държавна такса се връща в половин размер, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.

НАСОЧВА страните към МЕДИАЦИЯ като алтернативен способ за разрешаване на спорове, на основание чл.140 ал.2 ГПК и чл.11 ал.2 Закона за медиацията.

РАЗЯСНЯВА, че медиаторът може да съдейства на страните за доброволното разрешаване на спора им, който да приключи с постигане на споразумение, одобрено от съда. Освен това, чрез медиацията страните могат да разрешат и други свои конфликтни отношения, извън предмета на съдебния спор и да постигнат и по тях споразумение. За съдействие към Центъра могат да се обърнат страни по неприключили граждански, частни наказателни и търговски дела, разглеждани в съдилищата от съдебния район на Окръжен съд Варна, вкл. Окръжен съд – Варна.

Медиацията може да бъде осъществена в ЦЕНТЪР ЗА МЕДИАЦИЯ към Окръжен съд - Варна, адрес гр.Варна ул.„Ангел Кънчев" № 12, ет.4 /сградата, в която се помещава СИС при ВРС/, без заплащане на такси, всеки работен ден от 9 до 17 ч.

За участие в медиация страните могат да се обърнат към координатора за ВОС: Нора Великова - ет. 4, стая 419, на тел. 052 62 33 62, както и да изпратят запитване на e-mail: *********@***.** .

УКАЗВА на страните, че за предприемане действия по започване на процедура по медиация следва да уведомят съда.

ДА СЕ ИЗПРАТИ на страните бланка – заявка за участие в медиация.

 

            НАСРОЧВА разглеждане на делото в открито съдебно заседание на 11.02.2020 г. от 09.45 ч., за която дата и час се призоват страните, ведно с препис от настоящото определение, а на ищеца се връчи препис от допълнителния писмен отговор

 

 

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: