РЕШЕНИЕ
№ 369
гр. Бургас, 21.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Елеонора С. Кралева
Таня Т. Русева Маркова
при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова
като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Въззивно гражданско
дело № 20212100501452 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от „Нафтекс петрол“ ЕООД (в
несъстоятелност), ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Ловеч,
ул.“Търговска“ № 12, представлявано от синдика Мариян Иванов Нейков, подадена
чрез пълномощник адв.Т., против Решение № 260630/22.04.2021 г., постановено по
гр.д.№ 1459/2019 г. по описа на РС-Бургас, с което е отхвърлен иска на „Нафтекс
петрол“ ЕООД (в несъстоятелност) против „Еврокапитал – България“ ЕАД ( в
несъстоятелност), ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас,
ул.“Александровска“ № 21, ет.Е, представлявано от Димитър Димитров чрез синдика
Н.А. Г., за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 3600 лв.
по издадена фактура № 1856/30.11.2013 г., представляваща част от дължимо
възнаграждение по договор за консултантски услуги и действия от 01.09.2007 г.,
сключен между „Еврокапитал – България“ ЕАД и „Юрекс консулт“ АД, което вземане
е прехвърлено в полза на „Нафтекс петрол“ ЕООД с договор за цесия от 25.07.2014 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл.410 ГПК
до изплащането, което вземане е предмет на заповед за изпълнение № 4584/05.12.2018
г. по ч.гр.д.№ 8974/2018 г. по описа на БРС.
1
Във въззивната жалба се изразява недоволство от първоинстанционното
решение, като същото се счита за неправилно и незаконосъобразно. Счита се за
неправилен извода на БРС, че вземането на ищеца не съществува, тъй като било
погасено с извънсъдебно прихващане и поради погасяването му давност, като се сочи,
че съдът неправилно не е възприел тезата за преклудиране на възраженията, поради
неподаване от ответника на отговор в срока по чл.131 ГПК, с което е допуснал
съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Според въззивника,
възражението за извършено извънсъдебно прихващане е неоснователно и съдът
неправилно го е уважил, като не е обсъдено становището на ищеца за липса на
идентичност на твърдените като прихванати вземания с процесните. Не е съобразено
от БРС и обстоятелството, че твърденията на ответника са взаимноизключващи се, тъй
като ако „Еврокапитал – България“ ЕАД е считало вземанията по договора за погасени
чрез прихващане, не би следвало да предяви тези свои вземания в производството по
несъстоятелност на „Нафтекс Петрол“ ЕООД /н/, като за установяването им е
представил като доказателство същата нотариална покана, връчена на ищеца на
23.06.2015 г., представена и с отговора на исковата молба, с което са опровергани
твърденията на ответника, че представения отговор-уведомление от управителя на
ищцовото дружество от 29.05.2015 г. е бил подаден в отговор на нотариалната покана,
защото това е станало преди връчването й. Сочи се също, че с процесния договор за
цесия ищецът не е придобивал вземания, възникнали в размера и в периода, посочени в
изявлението за прихващане, като до момента ответникът не е противопоставял
възражение за извънсъдебно прихващане, още повече, че това вземане на ответника е
признато от съда за несъществуващо и прихващане с такова вземане е лишено от
предмет. Излагат се съображения за неоснователност и на възражението за погасяване
на претенцията по давност, като се счита за неправилен извода на БРС относно
приложимия давностния срок, като не е взето предвид, че с договора за заместване в
дълг от 23.07.2014 г. страните са договорили новация на вече натрупани задължения по
договора за консултантски услуги и новираното със спогодба задължение се погасява с
изтичане на петгодишна давност, а не с тригодишна давност. По горните съображения
въззивникът счита, че съдът неправилно е приложил материалния закон и ако не бе
допуснал това нарушение, би приел, че към датата на образуване на заповедното
производство давността не е била изтекла. В заключение, моли въззивния съд да
отмени обжалваното решение и да се произнесе по същество като уважи изцяло
предявения иск. Не се правят доказателствени искания.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от въззиваемата
страна „Еврокапитал – България“ ЕАД /н/, не се взема становище по жалбата.
Въззивната жалба отговаря на изискванията на чл.259 и сл. ГПК, същата е
подадена в законоустановения срок от лице, което има правен интерес от обжалването,
поради което съдът я намира за допустима и следва да я разгледа по същество.
2
С оглед изложените във въззивната жалба доводи и становищата на страните,
при извършена самостоятелна преценка на доказателствата по делото поотделно и в
тяхната съвкупност, Бургаският окръжен съд приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с установителен иск с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1, вр. чл.99 ЗЗД, предявен от „Нафтекс петрол“ ЕООД –
в несъстоятелност против „Еврокапитал-България“ ЕАД за приемане да установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 3600 лв. по издадена фактура № 1856/30.11.2013
г., представляваща част от дължимо възнаграждение по договор за консултантски
услуги и действия от 01.09.2007 г., сключен между „Еврокапитал – България“ ЕАД и
„Юрекс консулт“ АД, което вземане е прехвърлено в полза на „Нафтекс петрол“ ЕООД
с договор за цесия от 25.07.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата от
подаване на заявлението по чл.410 ГПК до изплащането, което вземане е предмет на
заповед за изпълнение № 4584/05.12.2018 г. по ч.гр.д.№ 8974/2018 г. по описа на БРС.
В исковата молба са изложени твърдения, че между “Юрекс консулт“ АД –
изпълнител и ”Еврокапитал-България“ ЕАД – възложител е бил сключен договор за
консултантски услуги и действия от 01.09.2007 г., по който „Юрекс Консулт АД“ е
предоставило на ответника консултантски услуги и в полза на изпълнителя са
възникнали вземания в общ размер от 144 218.98 лв. Твърди се, че с договор за цесия
от 25.07.2014 г. „Юрекс консулт“ АД е прехвърлил на ищцовото дружество, част от
вземанията си по договора за консултантски услуги от 01.09.2007 г. в размер на 124 406
лв., в които е включено и процесното вземане от 3600 лв. по фактура №
1856/30.11.2013 г. Ответникът е бил уведомен за извършената цесия със съобщение,
връчено на 26.07.2014 г., но до момента не е изпълнил задължението си. Предвид
неизпълнението, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по
ч.гр.д.№ 8974/2018 г. на БРС, против която ответникът депозирал в срок писмено
възражение и в изпълнение указанията на заповедния съд е предявен настоящият
установителен иск.
За образуваното исково производство е изпратено съобщение до ответника
„Еврокапитал-България“ ЕАД, връчено на 09.03.2019 г. на лицето „Т. И.– *“, видно от
върнатата по делото разписка, като в срока по чл.131 ГПК не е депозиран писмен
отговор на исковата молба.
С протоколно определение от 16.05.2019 г. производството по делото е било
спряно от БРС на основание чл.637, ал.1 ТЗ, поради открито производство по
несъстоятелност по отношение на ответника „Еврокапитал-България“ ЕАД с решение
№ 97/25.03.2019 г. по т.д.№ 354/2018 г. на БОС. С разпореждане на БРС от 10.03.2020
г. настоящото производство е възобновено от районния съд на основание чл.637, ал.3,
т.1 ТЗ, като делото е продължило с участие на синдика.
3
На 09.09.2020 г. е депозирано становище от ответника „Еврокапитал-България“
ЕАД, чрез изпълнителния директор Димитър Димитров, с което исковата претенция се
оспорва като неоснователна, за което са изложени съображения. Направени са и
възражения за погасяване на вземането по давност, както и възражение за
извънсъдебно прихващане.
За установяване на твърденията и възраженията си страните са ангажирали по
делото писмени и гласни доказателства и съдебно-икономическа експертиза.
След обстоен анализ на събраните доказателства, с първоинстанционното
решение съдът е приел, че предявеният иск е неоснователен. Прието е, че между
“Еврокапитал-България“ ЕАД и “Юрекс Консулт“ АД е бил сключен договор за
консултантски услуги от 01.09.2007 г., по който е било уговорено извършване на
абонаментно правно обслужване срещу възнаграждение в размер на 3000 лв., а
впоследствие с договор за продажба на вземания от 25.07.2014г., “Юрекс Консулт“ АД
е продало на “Нафтекс Петрол“ ЕООД вземанията си към “Еврокапитал-България“
ЕАД в размер на 124 406 лв., като прехвърлените вземания са описани детайлно по
фактури и последната посочена фактура № 1856/30.11.2013 г. за сумата от 3600 лв.,
касае процесното вземане. Прието е за установено, че на 26.07.2014 г. длъжникът
(ответника по делото) е уведомен от предишния кредитор за извършената цесия и са
изпълнени изискванията на чл.99, ал.3 ЗЗД, поради което ищецът “Нафтекс Петрол“
ЕООД се легитимира като кредитор на вземането. Преценено е, че представеният
договор за заместване в дълг от 23.07.2014г., не е породил правни последици с оглед
подписаното на 24.07.2014г. споразумение към този договор, поради което длъжник е
останал “Еврокапитал-България“ ЕАД. С оглед констатациите на вещото лице, съдът е
приел, че фактурите, издадени от “Юрекс Консулт“ АД на “Еврокапитал-България“
ЕАД, в т.ч. и процесната фактура са осчетоводени от ответника, което сочи на
извънсъдебно признание за дължимост, същите са включени в дневниците за покупки
по ЗДДС на ответното дружество, поради което сумата по процесната фактура в
размер на 3600 лв. се дължи, т.е. вземането за нея е възникнало.
Първоинстанционният съд е разгледал и възраженията на ответника в
писменото му становище от 09.09.2020 г., които е намерил за основателни. В тази
връзка, БРС е приел, че исковата молба не е била надлежно връчена на ответното
дружество, чрез посоченото разписката лице Т. И., обозначен като *, тъй като от
доказателствата по делото е установено, че такова лице не е работело в този период
при ответника, а от данните на НАП и от експертизата е видно, че лицето не е било в
ТПО с ответника, не фигурира във ведомостите за заплати, нито с него е бил сключван
граждански договор. Поради това, съдът е приел, че становището на ответника от
09.09.2020 г., в което се съдържат редица възражения против иска, е подадено в срока
по чл.131 ГПК и възраженията в него подлежат на разглеждане. По отношение на
възражението за погасяване на вземането чрез извънсъдебно заявление за прихващане,
4
БРС е приел, че по повод отправена нотариална покана от “Еврокапитал-България“
ЕАД до “Нафтекс Петрол“ ЕООД за заплащане на задължения по сключен между
страните договор за наем от 01.08.2010 г. в размер на 223 720.21 лв. и прекратяване на
наемния договор, от страна на ищеца е бил подаден отговор-уведомление, с който е
заявено, че извършва прихващане на задълженията си към „Еврокапитал-България“
ЕАД по договора за наем от 01.08.2010 г. в общ размер на 148 386.33 лв. със
вземанията си от ответното дружество в размер на 146 382.55 лв. по договора за цесия
от 25.07.2014 г. и по предявените в периода от 31.05.2013г. до 21.05.2015г. данъчни
фактури. Поради това е формиран извод, че разпоредбата на чл.104 ЗЗД е изпълнена и
двете вземания са погасени до размера на по-малкото, т.е. самият ищец със
заявлението си за прихващане е погасил вземанията, придобити от него с цесията,
включително вземането по процесната фактура. В тази връзка е счетено за
неоснователно възражението на ищеца, че прихващането не е произвело правен ефект,
тъй като вземанията на ответника по договора за наем били приети за несъществуващи
със съдебно решение, като е преценено от БРС, че с решение № 48/27.04.2018 г. по
т.д.№ 41/2017г. на ОС-Ловеч вземането на „Еврокапитал-България“ ЕАД по договора
за наем е било отречено само поради неспазване на срока по чл.688 ТЗ за неговото
предявяване пред съда по несъстоятелността. За основателно е счетено и възражението
на ответника за погасяване на процесното вземане по давност, като е прието, че в
случая е приложим краткия тригодишен давностен срок по чл.111, б.“в“ ЗЗД, тъй като
с уговорения в договора за консултантски услуги месечен абонамент за правно
обслужване се касае за периодични плащания и кратната тригодишна давност е изтекла
преди подаване на заявлението по чл.410 ГПК. По горните съображения, районният
съд е отхвърлил исковата претенция като неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, а по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, т.е. правилността на
първоинстанционното решение се проверява само в рамките на наведените
оплаквания. При тази служебна проверка, Бургаският окръжен съд намира, че
първоинстанционното решение е валиден и допустим съдебен акт.
С оглед събраните по делото доказателства и приложимите разпоредбите на
закона, БОС намира въззивната жалба за неоснователна, като изцяло споделя
окончателните правни изводи на районния съд и счита, че решението му следва да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Въззивният съд, като прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира, че фактическата обстановка по делото се установява такава,
каквато е изложена в обжалваното решение, като районният съд е съобразил и
анализирал всички относими и допустими доказателства, въз основа на които е
5
достигнал до правилни изводи относно това какви релевантни за спора факти и
обстоятелства се установяват с тях. Във въвзивното производство не са ангажирани
доказателства, които да променят приетата и изяснена от първата инстанция
фактическа обстановка, поради което настоящият съд я възприема изцяло и препраща
към нея на основание чл.272 ГПК, като не е необходимо да се преповтарят отново
събраните пред районния съд доказателства.
Настоящата инстанция напълно споделя и решаващите правни изводи на БРС
за неоснователност на предявения иск по чл.422, ал.1 ГПК, поради погасяване на
вземането чрез извънсъдебно прихващане, евентуално поради погасяването му по
давност с изтичане на краткия тригодишен срок по чл.111, б.“в“ ЗЗД. Тези изводи на
съда са формирани въз основа на изяснената в пълнота фактическа обстановка,
съобразно ангажираните от страните доказателства, като БОС намира същите за
правилни и в съответствие с приложимия закон, поради което препраща към мотивите
на първоинстанционното решение на основание чл.272 ГПК и по този начин те стават
част и от настоящия съдебен акт.
По изложените във въззивната жалба оплаквания и в допълнение към
съображенията на районния съд, следва да се отбележи следното:
Неоснователни са възраженията на въззивника, че районният съд е допуснал
процесуални нарушения, приемайки, че становището на ответника от 09.09.2020 г.
следва да бъде прието за отговор на исковата молба и направените в него възражения
не са преклудирани. В тази връзка, настоящата инстанция намира за правилен извода
на БРС за ненадлежно връчване на исковата молба. В случая, същата е била връчена на
лицето Т. И.– *, за който обаче е установено по делото по категоричен начин, че не се
намира в трудови/ служебни правоотношения с ответното дружество, нито е бил нает
по граждански договор. Установените в тази връзка обстоятелства от справката на
НАП и експертното заключение не са опровергани с други доказателства, поради което
следва да се приеме, че посоченото в съобщението лице няма качеството * на
ответното дружество по смисъла на чл.50, ал.3 ГПК. Освен това, цитираната норма
изисква при удостоверяване на връчването връчителят да посочи в разписката имената
и длъжността на получателя, което изискване не е било спазено в случая, а
обстоятелството, че същото лице е получавало съобщения до дружеството по други
дела в никакъв случай не му придава качеството на негов *. Ето защо, изводът на БРС,
че исковата молба не е била надлежно връчена на ответника и по отношение на него
срокът по чл.131 ГПК не е изтекъл, е правилен, като изложените в този смисъл
възражения във въззивната жалба са неоснователни.
Предвид горното, настоящата инстанция намира, че направените от ответника
със становището му от 09.09.2020 г. възражения не са преклудирани и същите
правилно са били разгледани от районния съд, поради което оплакванията на
6
въззивника за допуснати от съда процесуални нарушения са неоснователни.
Въззивният съд изцяло споделя изводите на БРС за основателност на
възражението за извънсъдебно прихващане на процесното вземане с насрещно вземане
на ответника. Както правилно е прието от първата инстанция, по повод на отправената
от “Еврокапитал-България“ ЕАД нотариална покана от 26.05.2015 г. до “Нафтекс
Петрол“ ЕООД, ищецът е подал отговор-уведомление от 29.05.2015 г., с който е
направил изявление, че извършва прихващане на задълженията си към ответника,
възникнали на основание сключения между тях договор за наем от 01.08.2010 г. в общ
размер на 148 386.33 лв. с вземанията си от „Еврокапитал-България“ ЕАД в размер на
146 382.55 лв., възникнали от договора за цесия от 25.07.2014 г. и по предявените в
периода 31.05.2013г. – 21.05.2015г. данъчни фактури, до размера на по-малкото
вземане. В тази връзка, неоснователни са доводите на въззивника, че с договорът за
цесия същият не е придобивал вземания в размера и периода, посочени в изявлението
за прихващане, поради което същото не касаело процесното вземане. Видно от
договора за цесия, с който „Нафтекс петрол“ ЕООД /н/ се легитимира като кредитор в
настоящото производство, в предмета на договора са описани 90 бр. фактури, като на
последната 90-та позиция фигурира като прехвърлено и процесното вземане от 3600 лв.
по фактура № 1856/30.11.2013 г. Ето защо, изложеното в този смисъл възражение във
въззивната жалба е несъстоятелно и в пълно противоречие с доказателствата, на които
ищецът основава претенцията си. Прихващането не е извършено с несъществуващо
вземане, не е лишено от предмет и не е нищожно, както неправилно се счита от
въззивника, независимо от постановеното решение от 27.04.2018 г. по т.д.№ 41/2017 г.
на ОС-Ловеч, доколкото прихващането е извършено много преди това решение, а
освен това, искът на „Еврокапитал-България“ ЕАД, предявен в производството по
несъстоятелност на „Нафтекс петрол“ ЕООД е отхвърлен единствено поради
обстоятелството, че вземането на ответното дружество не е било предявено пред съда
по несъстоятелност в срока по чл.688 ТЗ и не е следвало да бъде приемано от синдика.
Предвид горното, районният съд правилно е приел, че в случая са налице
предпоставките на чл.104 ЗЗД и двете насрещни вземания са погасени до размера на
по-малкото, като с изявленията си за прихващане в отговора-уведомление ищец е
погасил вземанията, придобити от него с договора за цесия, в т.ч. и вземането за
процесната фактура.
Неоснователни са и възраженията във въззивната жалба за неправилност на
изводите на БРС за погасяване на процесното вземане по давност, при приложение на
кратката тригодишна давност по чл.111, б.“В“ ЗЗД. В случая, претендираното от ищеца
вземане, за което същият се легитимира като кредитор с договора за цесия, произтича
от договор за консултантски услуги от 01.09.2007 г., сключен между цедента и
ответника. По силата на този договор – чл.1.1 и чл.4, изпълнителят „Юрекс консулт“
АД се е задължил да извърши абонаментно правно обслужване на възложителя
7
„Еврокапитал-България“ ЕАД, за което същият заплаща на изпълнителя
възнаграждение в размер на 3000 лв. месечно без ДДС (3600 лв. с ДДС), без значение
от обема на възложената работа. Видно е, че основният предмет на договора е
осигуряване на абонаментно правно обслужване, като визираните задължения за
изпълнителя, както и на ответника за плащане на абонаментна такса – възнаграждение,
имат еднороден и периодичен характер (ТР № 3/2012 г. на ОСГТК на ВКС).
Задължението на довереника е визирано изрично в като текущо, а задължението за
плащане на абонаментното възнаграждение е уговорено в еднакъв размер всеки месец,
т.е. налице е повтарящо се задължение за плащане на парична сума в еднакъв размер,
уговорена на месечна база, поради което същото притежава характеристиката
„периодични платежи“. Ето защо, приложима в случая е тригодишната погасителна
давност по чл.111, б.“в“ ЗЗД, която е изтекла преди подаване на заявлението по чл.410
ГПК, независимо дали давностният срок е бил прекъсван или не. В тази връзка не се
споделят доводите на въззивника за новация на вече натрупани задължения, тъй като
договорът за заместване в дълг от 23.07.2014 г., на който същият се позовава, не е
произвел правни последици, предвид подписаното на следващия ден – 24.07.2014 г.
споразумение. Този договор и споразумението могат да се ценят като признание на
дълга от страна на ответника, което прекъсва давността, но не и като новация,
доколкото самите страни са отрекли неговото действие и не е възникнало ново
задължение. Поради това, от прекъсването на давността – 24.07.2014 г. е започвала да
тече нова тригодишна давност (чл.117, ал.1, вр. чл.111, б.“в“ ЗЗД), която е изтекла до
образуване на заповедното производство на 04.12.2018 г. и вземането се е погасило.
Ето защо, предявеният иск е неоснователен и недоказан, поради което правилно е
отхвърлен от районния съд.
С оглед изложеното, БОС намира въззивната жалба за неоснователна, а поради
съвпадане изцяло на изводите на двете съдебни инстанции, постановеното от БРС
решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
При този изход на спора, на въззивника разноски не му се следват и искането
му за тяхното присъждане е неоснователно.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260630/22.04.2021 г., постановено по гр.д.№
1459/2019 г. по описа на РС-Бургас.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване (чл.280, ал.3 ГПК).
Председател: _______________________
8
Членове:
1._______________________
2._______________________
9