№ 59
гр. П., 27.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Андрей Ив. Николов
при участието на секретаря Величка Андреева
като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело №
20231230101310 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 127, ал. 2 СК.
Ищецът И. А. М., с адрес в гр. С., ул. „Н.“ № 37, ЕГН **********, е предявил
срещу ответницата Е. И. Д., с адрес в гр. П., ул. „П. Д.“ № 4, ЕГН **********,
първоначален иск за определяне на мерките, отнасящи се до упражняването на
родителските права, местоживеенето, личните контакти и издръжката за бъдеще време
на малолетното им дете М. И. М., ЕГН **********.
Ответницата е заявила против ищеца насрещна искова претенция за по-висока
издръжка.
Ищецът изтъква, че майката трябва да упражнява родителските права спрямо
детето и местоживеенето му да бъде при нея, а на него да бъде формиран режим на
лични отношения в предложен вариант и той да заплаща издръжка за бъдеще време от
200 лв. месечно. Претендира и съдебни разноски.
Ответницата, счита, че в интерес на детето е то да живее при нея и тя да
упражнява родителските права, като на бащата се определят лични контакти, но в по-
ограничен формат от искания, и същият да заплаща месечна издръжка от 400 лв. Желае
присъждане на съдебно-деловодни разходи.
Съдът приема следното:
1. По упражняването на родителските права, местоживеенето, личните
1
отношения и издръжката на детето за бъдеще време (чл. 127, ал. 2 СК):
1.1. Относно родителските права и местоживеенето:
Преценката кой от двамата родители да упражнява родителските права спрямо
ненавършило пълнолетие дете е предпоставена от редица фактори. Тук в пълна степен
важат указанията, дадени с Постановление № 1 от 12.11.1974 г. на Пленума на
Върховния съд, които запазват своята актуалност и при действието на сегашния СК
(вж. Решение № 159 от 19.06.2015 г. по гр. д. № 6884/2014 г., III г. о. на ВКС). Част от
критериите вече са и нормативно закрепени в разпоредбата на чл. 59, ал. 4 СК, макар
изброяването им да е примерно, поради което съдът може да вземе предвид и други
обстоятелства, ако имат значение за правилния отговор на въпроса при кого да живее
детето и кой да упражнява родителските права.
Изходната база винаги трябва да е най-добрият интерес на детето (вж. Решение
№ 58 от 12.02.2014 г. по гр. д. № 6073/2013 г., IV г. о. на ВКС). Той се определя в
съответствие с легалната дефиниция на § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДет. За неговото
охраняване е необходимо да бъдат отчетени възпитателските качества и моралният
облик на родителите, полаганите от тях грижи, желанието им да отглеждат и
възпитават детето, привързаността на последното към тях, полът и възрастта му,
възможността за помощ от трети лица, социалното обкръжение, материалните условия
на живот, с които всеки от родителите разполага, както и другите съществени факти,
формиращи спецификата на казуса.
Правилната оценка на тези принципни положения в контекста на разглежданата
хипотеза предполага съобразяването им на фона на данните, съдържащи се във
формираната в рамките на настоящото производство доказателствена съвкупност. В
нея се включват събраните писмени доказателства, изслушването на двамата родители
по чл. 59, ал. 6 СК и социалните доклади, представени от Дирекциите „Социално
подпомагане“ в гр. П. и в гр. С..
Анализът на така очертания доказателствен материал, в който не се наблюдават
съществени противоречия по проблемите, които са значими за делото, дава основание
за следните фактически констатации:
- Детето М. И. М. е на 1 година и 4 месеца.
- Страните в производството са неговите баща и майка, като двамата не са
сключвали граждански брак, а са живеели в условията на фактическо съпружеско
съжителство, но през месец ноември на 2022 г. са се разделили.
- След като ищецът и ответницата са се разделили, тя и детето обитават
нейно собствено жилище (апартамент) в гр. П., ул. „П. Д.“ № 4. Подпомагана от своята
майка, която живее в същия апартамент, ответницата успява да задоволява всички
базисни потребности на детето.
- Ищецът живее в жилище в гр. С., което ползва заедно със своя баща,
който се явява негова подкрепяща среда, като в тази връзка ищецът може да разчита и
2
на своя брат, който живее в същото населено място.
- Както в жилището на ответницата, така и в онова, ползвано от ищеца, са
създадени нормални битови условия, които позволяват отглеждането на детето.
- Личните отношения между страните са силно влошени, което води до
нарушена комуникация дори и по проблемите, отнасящи се до самото дете.
- И майката, и бащата са трудово ангажирани, като нейният месечен доход
е около 1 500 лв., а неговият – в размер на минималната работна заплата.
- Няма доказателствена информация някой от тях да разполага с
имущество, от което да генерира допълнителни приходи.
- По повод социалното обкръжение и на двамата родители трябва да се
отбележи, че не се констатира те да са част от лоша социална среда, която да влияе или
да би могла да повлияе отрицателно на самото дете.
- И ищецът, и ответницата изразяват категорична позиция, че тя следва да
упражнява родителските права спрямо детето и то да живее при нея, като желанието на
първия е да има широка възможност за контакти с детето.
Гореизложеното, преценено на фона на критериите, от които е детерминирано
решаването на проблема за упражняването на родителските права по чл. 127, ал. 2 СК,
мотивира извода, че упражняването им спрямо детето М. М. трябва да бъде възложено
на майката и местоживеенето му да бъде при нея, на адреса й в гр. П., ул. „П. Д.“ № 4.
Това е така, защото се касае до дете на ниска възраст, а ответницата разполага с
необходимия родителски капацитет и възможности, за да осигури нормални условия
(включително и битови) за неговото правилно физическо, психическо и емоционално
израстване.
1.2. Относно режима на лични отношения с родителя, на когото не се
предоставя упражняването на родителските права:
Право на всяко дете, а и негова естествена потребност е да общува и с двамата
си родители (вж. Решение № 243 от 08.07.2014 г. по гр. д. № 7289/2013 г., IV г. о. на
ВКС). Мерките за лични контакти между детето и родителя, на когото не е
предоставено упражняването на родителските права, трябва да бъдат ориентирани към
предоставяне на най-широка възможност за общуване и осъществяване на пълноценни
отношения (вж. Решение № 164 от 04.06.2014 г. по гр. д. № 196/2014 г., III г. о. на
ВКС). Самите цели на личните отношения са свързани с постигане на възможност
детето да расте и да се развива под грижата и с подкрепата и на двамата си родители
(вж. Решение № 217 от 27.05.2015 г. по гр. д. № 6851/2014 г., IV г. о. на ВКС и Решение
№ 59 от 04.05.2018 г. по гр. д. № 2396/2017 г., III г. о. на ВКС). Решението на съда в
тази насока не е обвързано по никакъв начин от исканията и предложенията на
родителите, защото приоритетен е именно интересът на детето (вж. Решение № 218 от
03.12.2019 г. по гр. д. № 763/2019 г., III г. о. на ВКС).
Тези утвърдени принципни постановки, пренесени на плоскостта на
3
фактическите положения, установени по делото, включително възрастта на детето,
близкото местоживеене на бащата и желанието му активно и пълноценно да присъства
в живота на детето, са база за формиране на режима на лични контакти между тях по
следния начин:
- За период от 6 месеца, считано от влизане в сила на настоящото съдебно
решение – всяка първа и трета събота и неделя от месеца, за времето 09:30 ч. до 12:00
ч. на съответния ден.
- След изтичане на 6 месеца, считано от влизане в сила на настоящото
съдебно решение, и до навършване на 3 години от детето – всяка първа и трета събота
и неделя от месеца, за времето от 09:30 ч. до 18:00 ч. на съответния ден.
- След навършване на 3 години от детето, както следва:
= от 17:00 ч. на всеки първи и трети петък от месеца до 17:00 ч. в
неделя на същата седмица, с преспиване;
= 25 дни през лятото, с преспиване, определени по споразумение с
майката, а при липса на такова – в периодите от 01 до 15 юли и от 22 до 31 август на
съответната календарна година;
= за Коледните празници, в четна година – от 10:00 ч. на 23 декември
до 18:00 ч на 28 декември, с преспиване;
= за Новогодишните празници, в нечетна година – от 10:00 ч. на 28
декември до 18:00 ч. на 02 януари, с преспиване;
= за Великденските празници, в четна година – от 10:00 ч. на Велики
петък до 18:00 ч. на Велики понеделник, с преспиване;
= за рождения ден на детето (21 октомври), в нечетна година – от
10:00 ч. на съответния ден до 10:00 ч. на следващия ден, с преспиване.
- При осъществяването на режима на лични отношения бащата трябва да
взима детето от местоживеенето му при майката и да го връща там.
1.3. Относно издръжката за бъдеще време:
За правилното определяне на нейния размер са от значение нуждите на лицето,
което има право на издръжка, и възможностите на субекта, който я дължи (чл. 142, ал.
1 СК).
Нуждите на оправомощения са предопределени от неговата възраст,
образование, както и от всички обстоятелства, имащи значение за случая, а
възможностите на задълженото лице – от доходи му, имотното състояние и
квалификацията (вж. т. 4 и т. 5 от Постановление № 5 от 16.11.1970 г. на Пленума на
Върховния съд).
Тъй като и двамата родители дължат издръжка на непълнолетните си деца, на
отчитане подлежат материалните възможности както на бащата, така и на майката,
като се съобразяват и натуралните грижи, полагани от родителя, при когото детето
фактически живее (вж. Решение № 280 от 28.09.2011 г. по гр. д. № 1654/2010 г., ІІІ г.о.
4
на ВКС)
При никакви условия издръжката на едно дете не може да бъде по-малка от една
четвърт от минималната работна заплата, установена за страната (чл. 142, ал. 2 СК). С
Постановление № 193 от 12.10.2023 г. на Министерския съвет на Република България,
обнародвано в бр. 87 от 17.10.2023 г. на ДВ, сегашният размер на минималната работна
заплата (считано от 01.01.2024 г.) е 933 лв., при което минималната издръжка на едно
дете е 233,25 лв. (1/4 от 933 лв.).
При формиране на конкретния размер на издръжката, която следва да бъде
доставяна на детето М. М., трябва да бъдат взети предвид: неговата възраст;
произтичащите от нея текущи нужди, които месечната издръжка е призвана да
удовлетворява; липсата на конкретни данни за по-особени потребности, изискващи по-
високо финансово обезпечаване, които да са с ежемесечен характер; материалните
възможности на родителите; фактът, че те са в активна трудоспособна възраст (майката
е на 29 години, а бащата – на 31 години), без сведения за здравословни проблеми;
отсъствието на техни алиментни задължения към други субекти.
Изяснените фактически и правни положения са опора да се приеме, че месечната
издръжка, която бащата трябва да предоставя на детето, следва да се фиксира на
сумата от 300 лв. Бащата има възможност да поеме изплащането на тази издръжка, по
повод на което е нужно да се добави, че той, въпреки задължаването му от съда да
ангажира декларация за имотно състояние, не е изпълнил визираното задължение, без
никакви уважителни причини, което обуславя прилагането на последиците по чл. 161
ГПК, при преценката на материалните му възможности. Относно вменяването на
коментираното задължение е необходимо да се подчертае, че при определяне на
издръжката на ненавършило пълнолетие дете съдът е длъжен служебно да изясни
релевантните обстоятелства, за което страните са длъжни да съдействат (по аргумент
от чл. 7, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 3, т. 3 ЗЗДет и с оглед постановките, възприети в
мотивите към т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/13 г.,
ОСГТК на ВКС).
Началният момент на издръжката, присъждана по чл. 127, ал. 2 СК, принципно е
от датата на влизане в сила на решението (вж. Решение № 294 от 11.11.2015 г. по гр. д.
№ 1454/2015 г., IV г. о. на ВКС и Решение № 65 от 28.02.2014 г. по гр. д. № 4202/2013
г., IV г. о. на ВКС). Логиката, върху която се базира изтъкнатото разрешение, е
свързана с обстоятелството, че издръжката по чл. 127, ал. 2 СК представлява част от
мерките относно упражняването на родителските права, когато родителите не могат да
разрешат този въпрос помежду си. Ето защо тази издръжка се определя още като
служебна и е предназначена за положение, при което спорът за родителските права е
окончателно решен, като предшестващите периоди са покрити от други правила (чл.
127, ал. 3 и чл. 149 СК), а в случая са постановени привременни мерки, включително за
издръжката на детето за бъдеще време.
5
2. По съдебните разноски и държавната такса, дължима във връзка с
присъдената издръжка:
Относно въпроса дали се дължат съдебни разноски в първоинстанционното
производство по чл. 127, ал. 2 СК е налице противоречива съдебна практика, чието
уеднаквяване предстои в рамките на тълк. дело № 3/2023 г. на ОСГК на ВКС, което все
още е висящо.
Следва да бъде възприето схващането, че първоначалното разрешаване на спора
по чл. 127, ал. 2 СК изхожда от защитата по най-добрия начин на интересите на
детето, като то реално ползва и двамата родители, поради което в производството пред
първата съдебна инстанция всяка страна понася разноските, които е направила,
независимо от неговия изход (вж. по-подробно в тази връзка Определение № 385 от
25.08.2015 г. по ч. гр. д. № 3423/2015 г., I г. о. на ВКС).
На основание чл. 78, ал. 6 във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 2 ГПК, за издръжката,
присъдена в полза на детето, която бащата дължи, същият трябва да заплати
съответната държавна такса, възлизаща на 432 лв.
3. По предварителното изпълнение на решението:
На основание чл. 242, ал. 1, предл. 1 ГПК, съдебното решение, с което се
присъжда издръжка поначало подлежи на предварително изпълнение, но по
настоящото дело, както беше казано, са постановени привременни мерки и за
издръжката, които важат до окончателното приключването на делото, поради което
допускане на предварително изпълнение е безпредметно.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. П., Гражданско
отделение, Трети състав
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на
детето М. И. М., ЕГН **********, на майката Е. И. Д., с адрес в гр. П., ул. „П. Д.“ №
4, ЕГН **********, и ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на детето при майката, на
посочения й адрес.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между детето М. И. М., ЕГН
********** и бащата И. А. М., с адрес в гр. С., ул. „Н.“ № 37, ЕГН **********, в
следния смисъл:
- За период от 6 месеца, считано от влизане в сила на настоящото съдебно
решение – всяка първа и трета събота и неделя от месеца, за времето 09:30 ч. до 12:00
6
ч. на съответния ден.
- След изтичане на 6 месеца, считано от влизане в сила на настоящото
съдебно решение, и до навършване на 3 години от детето – всяка първа и трета събота
и неделя от месеца, за времето от 09:30 ч. до 18:00 ч. на съответния ден.
- След навършване на 3 години от детето, както следва:
= от 17:00 ч. на всеки първи и трети петък от месеца до 17:00 ч. в
неделя на същата седмица, с преспиване;
= 25 дни през лятото, с преспиване, определени по споразумение с
майката, а при липса на такова – в периодите от 01 до 15 юли и от 22 до 31 август на
съответната календарна година;
= за Коледните празници, в четна година – от 10:00 ч. на 23 декември
до 18:00 ч на 28 декември, с преспиване;
= за Новогодишните празници, в нечетна година – от 10:00 ч. на 28
декември до 18:00 ч. на 02 януари, с преспиване;
= за Великденските празници, в четна година – от 10:00 ч. на Велики
петък до 18:00 ч. на Велики понеделник, с преспиване;
= за рождения ден на детето (21 октомври), в нечетна година – от
10:00 ч. на съответния ден до 10:00 ч. на следващия ден, с преспиване.
- При осъществяването на режима на лични отношения бащата трябва да
взима детето от местоживеенето му при майката и да го връща там.
ОСЪЖДА бащата И. А. М., с адрес в гр. С., ул. „Н.“ № 37, ЕГН **********, да
заплаща на детето си М. И. М., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен
представител Е. И. Д., с адрес в гр. П., ул. „П. Д.“ № 4, ЕГН **********, месечна
издръжка от 300 лв., считано от датата на влизане в сила на настоящото решение до
настъпването на законни причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска, като ОТХВЪРЛЯ насрещния иск за
по-висока издръжка, предявен от ответницата Е. И. Д. срещу ищеца И. А. М., в частта
му за разликата над 300 лв. до претендираните 400 лв.
ОСЪЖДА И. А. М., с адрес в гр. С., ул. „Н.“ № 37, ЕГН **********, да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по бюджетната сметка на Районен
съд – гр. П., сумата от 432 лв., представляваща държавната такса, дължима по делото,
във връзка с издръжката за бъдеще време, присъдена в полза на детето М. И. М..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните, пред Окръжен съд – гр.
Благоевград, в 2-седмичен срок, считано от връчването на препис, с въззивна жалба,
която се подава чрез Районен съд – гр. П..
7
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
8