РЕШЕНИЕ
№196
гр. Велико Търново, 15.06.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – Втори състав, в съдебно заседание
на тридесет и първи май две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
при участието на секретаря П.И.и прокурора С.И.,
изслуша докладваното от СЪДИЯ ЧЕМШИРОВ Адм.
д. №191 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 203 и сл. от АПК, вр. с чл. 1, ал. 2 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Подадена е
искова молба от *** М. Б., в качеството й на пълномощник на П.С.С. от гр. В.
Търново, в която се твърди, че по подадена от нея жалба в производство по реда
на чл. 266, ал. 1 от ДОПК срещу действия на публичен изпълнител е било
постановено Решение №16/12.02.2021г. на директора на ТД на НАП – В. Търново, с
което на основание чл. 267, ал. 2, т. 3 от ДОПК е било отменено като
незаконосъобразно Разпореждане с изх. №С210004-137-0000564/26.01.2021г. на
публичен изпълнител при ТД на НАП – В. Търново в обжалваната му част и
преписката е върната на публичния изпълнител за предприемане на действия, съобразно
мотивите на решението. В административното производство ищецът е бил
представляват от адвокат, като за това е бил заплатен съответните адвокатски хонорар в размер на 500 лв. Разноски в административните
производства по чл. 266 и сл. от ДОПК не са били присъдени, тъй като не е имало
правна възможност за това. Поради това счита, че за нея възниква основание да
претендира възстановяване на направените разноски в производство по обжалване
по административен ред, представляващи възнаграждение за адвокат, по реда на
ЗОДОВ. Моли съдът да осъди ответника да й заплати сумата от 500 лв.,
представляваща обезщетение за вреди, изразяващи се в заплащане на адвокатско
възнаграждение в посочения размер, ведно със законната лихва върху тази сума.
Претендира за разноски по производството.
Ответникът по
делото – Националната агенция за приходите, чрез процесуалния си представител
оспорва предявения иск по основание и размер по съображения, изложени в съдебно
заседание и в отговор на исковата молба. Счита искът за недопустим, тъй като не
са налице предпоставки за ангажиране на отговорността на НАП по реда на ЗОДОВ.
Отделно твърди недоказаност на исковата
претенция. Моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск
за имуществени вреди като неоснователен и недоказан. Претендира за присъждане
на разноски.
Участващият в
делото прокурор от Окръжна прокуратура – В. Търново дава заключение за частична
основателност на предявения иск.
Съдът като взе предвид становищата на страните
и представените по делото доказателства, приема за установено следното:
Предявен е иск
за обезщетяване на претърпени имуществени вреди, които според ищцата произтичат
от заплатен от нея адвокатски хонорар за ползвана адвокатска защита в
производство по обжалване на действията на публичен изпълнител по
административен ред.
Между страните
няма спор, че с Разпореждане с изх. №С210004-137-0000564/26.01.2021г. на
публичен изпълнител при ТД на НАП – В. Търново, посатновено по подадено
възражение за изтекла погасителна давност по ИД №**********/2013г. по описа на
ТД на НАП – В. Търново, публичният изпълнител не е уважил направените от П.С.
възражения. Това разпореждане е обжалвано от П. С. по реда на чл. 266, ал. 1 от ДОПК пред директора на компетентната ТД на НАП – В. Търново в частта, в която
не е уважено възражението за изтекла погасителна давност по отношение на
задълженията за осигурителни вноски към фондовете на ДОО, вноски за здравно
осигурявани и УПФ, определени с подадени от лицето декларации обр. 6, с №, №
040020916174987/30.04.201г., 040021002212631/29.04.2011г. и
040021202394211/23.04.2012г. Жалбата е изготвена и подписана от *** М Б., която
се е легитимирала като пълномощник на П. С. с пълномощно от 02.02.2021г. По
жалбата решаващият орган е постановил решение, с което е отменил разпореждането
на публичния изпълнител в обжалваната му част и е върнал преписката за
предприемане на съответните действия по реда на чл. 173 от ДОПК.
В настоящото
производство се претендира за плащането на понесените от ищцата разноски за
адвокатска защита в размер на 500 лв., по представен към исковата молба договор
за правна защита и съдействие от 02.02.2021г. Договорът е сключен между П. С. и
*** М. Б. и е с предмет изготвяне и депозиране на жалба срещу Разпореждане с
изх. №С210004-137-0000564/26.01.2021г. на публичен изпълнител при ТД на НАП –
В. Търново и процесуално представителство и защита пред ТД на НАП – В. Търново,
като в договора е отбелязано, че договореното адвокатско възнаграждение от 500
лв. е заплатено на 02.02.2021г.
Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и
юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди причинени от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и
длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ.
Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на
администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се включват следните
елементи, посочени в чл. 4 от ЗОДОВ, който се прилага субсидиарно, предвид чл.
203, ал. 2 от АПК: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или
длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна
дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт и причинна
връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или
бездействия и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от
елементите на посоченият фактически състав не може да бъде ангажирана
отговорността на държавата на основание чл. 1 от ЗОДОВ.
Едно от условията на АПК за образуване на
производство по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ е административния акт да е отменен по административен
или/и съдебен ред. В конкретния случай е безспорно, че Разпореждане с изх. №С210004-137-0000564/26.01.2021г. на публичен
изпълнител при ТД на НАП – В. Търново е било отменено с Решение
№16/12.02.2021г. на директора на ТД на НАП – В. Търново в обжалваната му част, т.е.
налице е едната от визираните по-горе предпоставки за възникване на
отговорността по ЗОДОВ. След
като в това производство гражданинът е ползвал адвокатска защита, защото не е
могъл сам да се защити, то хонорара, платен на адвокат за осъществяване на тази
защита не е нищо друго, освен имуществена вреда, която е в пряка причинна
връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт/ или действие на
публичен изпълнител/ и е непосредствена последица от него, а не неприсъщ или
луксозен разход. Неразделната взаимовръзка между издаденото разпореждане и
предприетите действия от органите по проходите от една страна с потърсената от
ищеца адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в
отношение на обуславяща причина и следствие – ищцата не би потърсила адвокатска
помощ, ако срещу нея не е издаден акт, увреждащ нейните права и законни
интереси.
Безспорно, потърсената адвокатска помощ и
платения адвокатски хонорар е пряка и непосредствена последица от предприетите
действия на публичния изпълнител/издаване на обжалваното разпореждане/, тъй
като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство
за защита на лицето, което твърди, че неговите права са накърнени неправомерно
от актове или действия административния орган. В тази връзка нелогично е да се
твърди, че лицето безпричинно е платило хонорар на адвокат, без да е мотивирано
от предприетите срещу него действия, с цел те да бъдат отменени по предвидения
от закона ред. Последното предполага и наличието на специални познания, каквито
имат адвокатите. В потвърждение на горния извод е и обстоятелството, че
съответните разпоредби на ДОПК или АПК не предвиждат друга законова възможност
за присъждане в полза на граждани или техни организации направените от тях
разноски в хода на административните производства, вкл. и адвокатски хонорар по
защитата им пред администрацията при обжалване на административните актове по
административен ред. Последното е предпоставка по чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ за
приложението на чл. 1, ал. 1 от този закон.
Не води до друг извод обстоятелството, че договорът за
правна защита и съдействие е представен с исковата молба, а не е приложен към
административната преписка по Решение №16/12.02.2021г. на
директора на ТД на НАП – В. Търново. В това административно производство ищцата
е представлявана от посочения адвокат, легитимирал се като пълномощник, което е
посочено и от решаващият орган. Не се твърди, че защитата е предоставена
безвъзмездно/безплатно, нито се оспорва приложения към исковата молба договор.
В този смисъл, след като е осъществена процесуална защита, доказателствата
сочат, че адвокатската помощ не е предоставена безплатно, не може обосновано да
се приеме, че договорът за правна помощ е съставен впоследствие единствено за
нуждите на настоящото исково производство.
За неоснователно съдът намира и възражението за
размера на претендираните вреди, поради завишен размер на договореният
адвокатски хонорар. Видно от приетите по делото писмени доказателства Разпореждане с изх. №С210004-137-0000564/26.01.2021г. на публичен
изпълнител при ТД на НАП – В. Търново е било отменено с Решение
№16/12.02.2021г. на директора на ТД на НАП – В. Търново в обжалваната му част,
в която не са погасени по давност задължения за осигурителни вноски в общ
размер на 4 245,46 лв. Жалбата на П. С. е била изцяло уважена от директора
на ТД на НАП, като разпореждането е отменено изцяло в обжалваната му част.
Съобразно размера на материалния интерес/задълженията, чието погасяване се
претендира/ и разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредбата №1/09.07.2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, хонорарът от 500 лв. не
е прекомерен.
По тези съображения съдът намира предявеният иск за
основателен и доказан.
При този изход на делото основателно се явява искането
на ищеца за присъждане на разноски по делото, представляващи държавна таса в
размер на 10 лв. и договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
300 лв.
Водим от горното, Административен съд – В. Търново,
ІІ-ри състав
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Националната
агенция за приходите да заплати
на П.С.С. от гр. В. Търново сумата от 500/петстотин/ лева, представляващи обезщетение за причинени имуществени
вреди, произтекли от отменените като незаконосъобразни действия на публичен изпълнител – издаване
на Разпореждане с изх. №С210004-137-0000564/26.01.2021г.
по описа на ТД на НАП – В. Търново, отменено с Решение №16/12.02.2021г. на
директора на ТД на НАП – В. Търново в обжалваната му част, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Националната
агенция за приходите да заплати
на П.С.С. от гр. В. Търново разноски по делото в размер на 310/триста и десет/лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: