РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 41413
гр. София, 20.12.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:М. В. Б.Н.
като разгледа докладваното от М. В. Б. Н Частно гражданско дело №
20211110156528 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Със заявление с вх. № 61833/30.09.2021 г., подадено от „П.К. Б.“
ЕООД, е поискано издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу
Р. Д. С. за следните суми: 1/ сумата от 5000,00 лева, представляваща
предсрочно изискуема главница по Договор за потребителски кредит №
30036909083 от 15.05.2019 г., сключен между страните, ведно със законната
лихва за периода от 30.09.2021 г. до изплащане на вземането; 2/ сумата от
1824,47 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 20.06.2019
г. до 11.08.2020 г.; 3/ сумата от 4830,00 лева, представляваща възнаграждение
за закупен пакет от допълнителни услуги по договора за кредит; 4/ сумата от
30,00 лева, представляваща такси за извънсъдебно събиране на вземанията, за
периода от 05.07.2019 г. до 11.08.2020 г.; 5/ сумата от 778,22 лева,
представляваща лихва за забава за периода от 21.06.2019 г. до 11.08.2020 г.; 6/
сумата от 1340,32 лева, представляваща законна лихва за забава за периода от
11.08.2020 г. до 29.09.2021 г.
При проверка на предпоставките за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че подаденото заявление
следва да бъда частично отхвърлено за претендираните от заявителя
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги по договора за
кредит и такси за извънсъдебно събиране на вземанията.
В тази си част подаденото заявление е редовно от външна страна,
1
доколкото заявителят е индивидуализирал вземанията в достатъчна степен –
посочен е размерът на същите, както и правопораждащото основание за
тяхното възникване. Въпреки това, не са налице предпоставките за издаване
на заповед за изпълнение за така претендираните суми.
На основание чл. 411, ал. 2, т. 2, вр. ал. 1 ГПК заповедният съд не следва
да издава заповед за изпълнение, когато отправеното от заявителя искане
противоречи на закона или добрите нрави, т. е. съдът е задължен служебно да
следи налице ли са визираните в посочената разпоредба обстоятелства.
Безспорно е, че нищожните договорни клаузи, като противоречащи на
повелителни правни норми, попадат в приложното поле на чл. 411, ал. 2, т. 2
ГПК, поради което заповедният съд следва служебно да констатира
наличието им и да откаже да издаде заповед за изпълнение за претендираното
въз основа на тях вземане. Така извършваната на основание чл. 411, ал. 2, т. 2
ГПК проверка не цели да установи дали претендираното вземане съществува,
а съотношението между заявеното искане и повелителните законови норми.
Съгласно чл. 10а, ал. 1 ЗПК кредиторът може да събира от потребителя
такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит, каквито са изпращане на напомнителни писма,
електронни съобщения, провеждане на телефонни обаждания, лични
посещения и др. Съобразно чл. 33, ал. 1 ЗПК при забава на потребителя
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата. В процесния казус претендираните такси за
извънсъдебно събиране са определени в противоречие с правилото на чл. 10а,
ал. 1 и чл. 33 от ЗПК., тъй като не попадат в посочените в чл. 10а, ал. 1 ЗПК
услуги.
Съгласно чл. 10а, ал. 2 ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащане
на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита. В този смисъл са и разясненията, дадени в Решение на ВКС №
345/9.01.2019 г. по т. д. № 1768/18 г. В нарушение на така установеното
законово правило се явява претендираното от заявителя възнаграждение за
закупен пакет от допълнителни услуги по договора за кредит, доколкото
съгласно договора то се дължи като насрещна престация във връзка с право
на потребителя да изменя едностранно клаузи по сключения договор. По
своето естество, споразумението за допълнителен пакет услуги представлява
2
предварителната уговорка за заплащане на хипотетично реализируеми услуги,
т. е. такива, за които не е налице яснота и сигурност дали за в бъдеще ще
бъдат осъществени. По този начин се нарушават принципите на
справедливост и еквивалентност на престациите, от което се налага изводът
за неравноправност на клаузата, с която е уговорено заплащането на
възнаграждение за допълнителни услуги.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 61833/30.09.2021 г. за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, подадено от „П.К. Б“ ЕООД, в частта,
с която е поискано издаването на заповед за изпълнение срещу Р. Д. С. за
сумата от 4830,00 лева, представляваща възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги по Договор за потребителски кредит № 30036909083 от
15.05.2019 г., и за сумата от 30,00 лева, представляваща такси, начислени за
периода от 05.07.2019 г. до 11.08.2020 г. за извънсъдебно събиране на
вземанията.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от съобщаването му на заявителя.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3