№    115                                         27 септември 2019г.                     Град Разград

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградският административен съд, в откритото съдебно заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и деветнадесетата година, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ДАМЯНОВА

 

При секретаря Пламена Мутафова

И в присъствието на прокурора

Като разгледа докладваното от съдията Таня Дамянова административно дело № 171 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.215 и сл. от ЗУТ.

Със Заповед № 398 от 20.06.2019г. на кмета на община Исперих е одобрено  изменението на подробния устройствен план- план за регулация  между УПИ ХІІ-39 и УПИ ХІІІ-36 в кв.14 по плана на село Лъвино, като се обособяват две нови УПИ ХІІ-39 и УПИ ХІІІ-36 с промяна на границата помежду им, като се запази начина на трайно предназначение „За нискоетажно жилищно строителство“ съгласно приложения проект.

Против  описаната заповед е постъпила жалба от Б. А. А. и Ш. Х. А., и двамата от село Л. Жалбоподателите считат, че кметът е действал в разрез със закона,  поради което молят съда да отмени атакуваната заповед и да му присъди направените по производството разноски.

Ответникът по оспорването- кметът на община Исперих не заявява становище по жалбата.

Заинтересованото лице А. Х. З. от село Л. счита заповедта на кмета за законосъобразна и моли съда да отхвърли жалбите.

Разградският административен съд, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от нотариален акт № 62, том ІІ, рег.№ 1196, дело № 218/2003г. на 29.04.2003г.  жалбоподателката  Ш. Х. А. е  закупила следния недвижим имот: дворно място, находящо се в чертите на село Лъвино, ул.“Бистрица“ № 10а, община Исперих, Разградска област, за което е отреден  парцел ХІІІ-36 с площ 693,35 кв.м, ведно с построените в имота  второстепенна сграда и  подобрения при граници и съседи: улица, парцел ХІІ-39, парцел ІІ-37 и парцел ХІV-36 от кв.14 по плана на селото.

Съобразно представената скица № 448/23.07.2019г. към настоящия момент жалбоподателката Ш. А. е посочена  като собственик на УПИ ХІІІ в кв.14, образуван от имот № 36 по ЗРП на село Лъвино.

 Според представения  нотариален акт за дарение № 151, том ІІІ, рег.№ 2568, дело № 335/2016г.,  на 12.04.2016г. А. Х. З. е придобил следния недвижим имот: поземлен имот с начин на ползване- жилищно застрояване, находящ се в чертите на село Лъвино, ул.“Бистрица“ № 8, за който е отреден УПИ ХІІ от кв.14, който е образуван от имот № 39 с площ на УПИ 728 кв.м, ведно с построените в имота двуетажна жилищна сграда със застроена площ 230 кв.м и второстепенна постройка със застроена площ 100 кв.м, при граници и съседи- УПИ ІІІ от кв.14, УПИ ХІІІ от кв.14, УПИ ІІ от кв.0 и УПИ ХІ от кв.14 по плана на селото. 

Със Заявление № УТ-299 от 26.03.2019г., изходящо и подписано само от А. Х. З., на основание чл.134, ал.2, т.6 от ЗУТ- съгласие на  всички пряко заинтересувани собственици, е поискано да бъде допуснато изработването  на проект за изменение на плана за регулация по отношение на имоти ХІІ-39 и ХІІІ-36 в кв.14 по плана на с.Лъвино.  На 02.04.2019г. по искането е дадено становище от главния архитект на община Исперих, в което се сочи, че искането е законосъобразно по смисъла на чл.134, ал.2, т.4 от ЗУТ, като от УПИ ХІІІ-36 се придадат 7 кв.м  към УПИ ХІІ-39  и се запази тяхното предназначение.

 Със заповед № 240/04.04.2019г. на кмета на община Исперих е допуснато  изработването на проект за изменение на основание чл.134, ал.2, т.4 от ЗУТ съгласно даденото становище на главния архитект на общината.

Според  изготвения проект- графична част и обяснителна записка, се образуват два нови УПИ, границата между  които се измества със 7 кв.м в полза на УПИ ХІІ-39, като имотите запазват своето предназначение. Действащата улична регулация се запазва изцяло. В плана за дворищна регулация се изменя границата  между УПИ ХІІ-39 и УПИ ХІІІ-36 като площта им става съответно 735 кв.м и 685 кв.м.

В изготвения проект като възложител е посочен А.Х.З., но той не  е подписал проекта като възложител.

На 27.05.2019г. А. З. внесъл  заявление за  разглеждане и одобряване на ПУП на ОЕСУТ с вх.№ УТ-498. По делото е представено съобщение без дата относно изработения проект за изменение на ПУП-ПР за кв.14, парцели №№ ХІІ-39, ХІІІ-36. Като заинтересовани лица са посочени „А.“ и „Б.“. В съобщението е отразено „Б. отказва да се подписва пред свидетелите Г. Х. М. и Б. М.“.

Към преписката е приложена писмена декларация  без дата, изходяща от  В. Д. Г. от гр. И., в която се сочи, че през 1999 година тя продала на съседа си  З. М. Р. и съпругата му  С. А. Р. 7 кв.м откъм улицата  като собственик на  недвижим имот УПИ ХІІІ в кв.14 по плана на с.Лъвино.

Със заповед № 398/20.06.2019г. на кмета на община Исперих изменението на регулационния план е одобрено на основание чл.134, ал.2, т.4 от ЗУТ. Никакви фактически основания, налагащи изменението на плана,  не са посочени.  Заповедта е съобщена на А. З. и Б. И., като отново на съобщението не е  посочена дата. Б. А. отново отказал да се подпише.

 Въз основа на изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Съдът приема, че жалбата на Б. А. е процесуално недопустима. Въпреки дадените от съда указания в тази насока, Б. А. не доказа по никакъв начин, че е собственик на някой от имотите, засегнати от допуснатото изменение на плана. Има данни, че той е собственик на ½ идеална част от УПИ ХІV-36, който обаче не е предмет на  плана.  От представената административна преписка се установява, че той е бил конституиран като страна в административното производство и на него са съобщавани актовете на кмета на общината. Това обаче не може да обоснове правния му интерес  от  обжалване на  заповедта на кмета на общината, с която се допуска изменение на плана. Поради това неговата жалба следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по нея- прекратено на основание чл.159, т.4 от АПК.

Жалбата на Ш. А. е  процесуално допустима. Тя е насочена срещу акт, който подлежи на съдебен контрол съобразно правилото на чл.215 от ЗУТ. Депозирана е от активно легитимирано за това лице- собственик на недвижим имот УПИ ХІІІ-36, който е непосредствено засегнат  от предвижданията на подробния устройствен план по чл.131, ал.1 във връзка с ал.2, т.1 от ЗУТ. Съдът приема, че жалбата й е депозирана и в предвидения от закона 14-дневен срок, тъй като заповедта не й е съобщавана въобще.

 Разгледана по същество, жалбата  на Ш. А. се явява и основателна.

Оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган- кмета на община Исперих, в кръга на неговите правомощия по чл. 129, ал. 2 от ЗУТ и в съответната писмена форма. Обжалваната заповед  обаче е издадена  при груби нарушения на процесуалните правила и в противоречие с материалния закон - отменителни основания по чл. 146, т. 3 и 4 от АПК.

 

 

 

 

В процесния случай като правно основание на искането за изменение плана за регулация на УПИ ХІІ и ХІІІ в кв.14 по плана на  с.Лъвино е посочена разпоредбата на чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ. Съгласно тази разпоредба влязъл в сила подробен устройствен план може да се измени, освен на основанията по ал. 1, и когато има съгласие на всички собственици на имоти по чл. 131, ал. 2, т. 1, както и на носителите на ограничени вещни права върху тях, и на концесионерите. Това основание обаче не е било налице още при подаване на искането- то е подписано само от собственика на един от имотите, засегнат от изменението, а именно А. З., собственик на УПИ ХІІ.  В хода на производството административният орган не е установил всички заинтересувани лица по смисъла на чл.131 от ЗУТ. Представените писмени доказателства установяват, че Ш. А. е вписана в кадастралния регистър като собственик на един от имотите, непосредствено засегнати от плана- УПИ ХІІІ в кв.14. Въпреки това същата не е уведомена по никакъв начин за изготвения проект за изменение, нито й е съобщена заповедта за изменение.  Вместо това в производството е бил уведомяван  Б. А., за когото има данни, че е собственик на ½ идеална част от  УПИ ХІV в кв.14, който е образуван от  имот № 36 по ЗРП на село Лъвино, но който имот не се засяга по никакъв начин от изменението на плана. Това представлява самостоятелно основание за отмяна на атакуваната заповед като незаконосъобразна.

Освен това следва да се изтъкне, че съгласието на всички собственици на имоти, които са засегнати от плана, е основна предпоставка за материалната законосъобразност на административния акт, с който се допуска изменение на плана. Предвидената хипотеза на чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ, послужила като правно основание за подаване на искането, не е осъществена. Така по същество не е налице както правно, така и фактическо основание за изменение на плана - липсва съгласие на всички собственици на засегнатите имот. Представена е  писмена декларация  за „продажба“ на 7 кв.м  през 1999 година и то от лице, за което няма каквито и да било данни, че е собственик на някой от засегнатите имоти.  Предвид липсата на съгласие на всички собственици, административният орган е следвало да  не допуска  изработването на проект за изменение на ПУП.

 Вместо това административният орган е допуснал   изработването на проект на основание чл.134, ал.2, т.4 от ЗУТ, без да излага някакви фактически основания, които налагат изменението на плана. В издадената впоследствие заповед за изменение на плана, която е предмет на контрол в настоящото производство административният орган  отново се е задоволил единствено да  посочи като правно основание  на заповедта си чл.134, ал.2, т.4 от ЗУТ. Цитираната правна норма предвижда, че планът може да бъде изменен и когато съдържа явна фактическа грешка, която има значение за неговите предвиждания. В представената административна преписка обаче не е налице дори и индиция, че действащият план съдържа явна фактическа грешка.

 Административният орган е длъжен да установи фактите, на които основава издаването на акта си. След като нито в заповедта, нито в преписката се съдържат каквито и да било данни за допусната в плана явна фактическа грешка, издадената заповед за изменение на плана на това основание се явява материално незаконосъобразна.

 Като издадена при особено съществено и грубо нарушение на процесуалните правила и в  нарушение на материалния закон, заповедта за изменение на плана следва да бъде отменена като незаконосъобразна.

Мотивиран така, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА Заповед № 398 от 20.06.2019г. на кмета на община Исперих, с която е одобрено  изменението на подробния устройствен план- план за регулация  между УПИ ХІІ-39 и УПИ ХІІІ-36 в кв.14, село Лъвино, като се обособяват две нови УПИ ХІІ-39 и УПИ ХІІІ-36 с промяна на границата помежду им, като се запази начина на трайно предназначение „За нискоетажно жилищно строителство“ съгласно приложения проект.

ВРЪЩА преписката на кмета на община Исперих за произнасяне съобразно дадените в решението указания.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Б. А. А. от село Л., ул.“******“ № ** против Заповед № 398 от 20.06.2019г. на кмета на община Исперих като НЕДОПУСТИМА и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част на основание чл.159, т.4 от АПК.

Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд на Република България.

 

                                               Съдия:/п/