Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е    №     

гр.С.,  17  май  2019  год.

 

В    И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А

 

     С. районен съд, гражданско отделение - ІІ-ри    граждански състав     в публично съдебно заседание на  двадесет и трети април   две хиляди и  деветнадесета   година  в  състав :

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:  ПЕТЯ МАНОВА

 

при секретаря В.К., като разгледа докладваното от  р. съдия гр. дело № 1031/2018 г. на СлРС , за да се произнесе,  съобрази следното:

 

     Предявен е  иск , който намира правното си основание в чл.  124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 422, ал. 1 от ГПК.

  

В Исковата молба   се твърди, че на 28 декември 2016 г. между „ФОРУКОМ И КОМПАНИЯ” ООД и П.П.И.  е сключен Договор за потребителски кредит  и уговорена сума на кредита в размер на 600 лева, която кредитополучателят се е задължил да изплати на 6 равни месечни вноски. 

За да обезпечи задължението си П.П.И. сключва на 28 декември 2016 г.  Договор за поръчителство с дружество „ГАРАНТ КЪМПАНИ”  ООД според който   дружеството се задължава солидарно с П.П.И. за изпълнението на всички неговите задължения, както и за последиците от неизпълнението им.

На 25 януари 2017 г. задължения по Договора за кредит и Договора за поръчителство стават изискуеми поради настъпването на падежа на първата вноска, която не е заплатена коректно и в срок, като от тази дата кредитът се счита в просрочие.  

На 23 февруари 2017 г.  към П.П.И.  е отправена  писмена Покана за доброволно плащане, като на 22 март 2017 г. писмото се връща в своята цялост като е посочено, че не е потърсено.

На 1 юни 2017 г.  „ФОРУКОМ И КОМПАНИЯ” ООД  отправя към П.П.И. Уведомление за предсрочна изискуемост и му е предоставен седемдневен срок за заплащане на просрочените задължения като след срока и при положение, че задължения не са изплатени  кредитът ще се счита за предсрочно изискуем.

На 27 юни 2017 г. Писмото с което е изпратено Уведомлението  се връща в своята цялост като е посочено, че не е потърсено.

На 1 септември 2017 г.  „ФОРУКОМ И КОМПАНИЯ” ООД отправя писмена Покана за плащане на дължимите суми  към „ГАРАНТ КЪМПАНИ”  ООД, който има задължението да отговаря  солидарно с кредитополучателя  за цялото задължение по сключения Договор за потребителски кредит. На „ГАРАНТ КЪМПАНИ”  ООД е предоставен едномесечен срок да изплати  дължимите суми и на 5 септември 2017 г.  е сключен Споразумителен протокол  за прихващане на дължими суми между двете дружества.

В следствие на направеното погасяване на задължението на П.П.И.  по Договор за потребителски кредит  от страна на  „ГАРАНТ КЪМПАНИ”  ООД  за  дружеството възниква регресното право да търси сумата от 600 лева, ведно със законната лихва от датата на ИМ до изплащане на вземането и сумата 588 лева, представляваща възнаграждение  по Договор за поръчителство.

„ГАРАНТ КЪМПАНИ”  ООД   на 29 септември 2017 г.  със Заявление за издаване на заповед за изпълнение  е поискано  издаване на  Заповед за изпълнение и изпълнителен лист за дължимите суми на основание чл. 410 от ГПК и такава е издадена  на 3 октомври 2017 г. по ч.гр.д. № 4731/2017 г. на Районен съд – С..

По делото е постъпило Възражение от длъжника поради което е образувано настоящото производство.   

Предвид изложено моли съда да постанови решение с което да признае за установено, че    „ГАРАНТ КЪМПАНИ”  ООД  има действително и подлежащо на изпълнение вземане по отношение на ответника П.П.И.  за сумата 1 472.67 лева,  представляваща: 

- сумата 600 лева – главница по Договор за потребителски кредит сключен на 28.12.2016 г., която е погасена  от „ГАРАНТ КЪМПАНИ”  ООД  със Споразумителен протокол  от 5 септември 2017 г. и съответно дължима от П.П.И.;

- сумата 588  лева – възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство от 28 декември 2016 г.  между „ГАРАНТ КЪМПАНИ”  ООД и П.П.И.;

-  284.67 лева – договорна лихва  за периода от 28.12.2016 г. до 28.02.2018 г.;

- ведно със законната лихва върху тези суми от датата на подаване на ИМ до окончателното изплащане.   

Моли да бъде изискано и приложено ч.гр.д. № 4731/2017 г. по описа на СлРС.  

В предоставения  едномесечен срок  е постъпил Отговор от ответника  чрез назначеният му особен представител – адв. Юлияна К. ***   в който счита, че   предявените искове за неоснователни. 

На първо място  липсвали доказателства за наличието на пълния размер на насрещните вземания  между двете дружества, не било доказано, че вземанията са ликвидни и изискуеми.  Не било ясно в какво качество „ФОРУКОМ И КОМПАНИЯ” ООД събира вземания, представляващи възнаграждения за „ГАРАНТ КЪМПАНИ”  ООД, за да извършва компенсация с тях.  

ОСПОРВА  представения Споразумителен протокол от 5 септември 2017 г. който е частен документ и от който се ползва  насрещната страна в процеса.  Същият не бил подписан от ответника, нито носи характеристиката на електронен документ. Не било известно и на кого  са подписите под този документ и дали подписалите го имат съответната представителна власт. ОСПОРВА и  достоверността на датата на този документ.

На второ място, ако се докаже, че с твърдяното прихващане е възникнало право на ищеца за суброгация срещу ответника     тя би имала основание само до размера, посочен в Споразумителния протокол – 600 лева – главница и 167.33 лева договорна лихва. Останалата част от претендираните суми не можели да бъде дължими на това основание.

Поради изложеното ми  съда да приеме, че предявените искове са неоснователни

-                            поради липса на основание за суброгация в правата на заемателя за сумата 600 лева - главница  и 180.67  лева договорна лихва;

-                             поради нищожност на клаузата за заплащане на сумата 588 лева по Договор за предоставяне на поръчителство.

Моли съда да приеме изявленията за оспорване на документ като част от процесуалните действия на ответника и да предприема необходимите процесуални действия, свързани с тях.

Ищецът   - „ГАРАНТ КЪМПАНИ”  ООД,  редовно призован не се представлява в с.з.

По делото е постъпила Молба  вх. № 25768 от 10 декември 2018 г. от адв. И.И. – пълномощник на ищцовото дружество в която  заявява, че не е в състояние да се яви в с.з. поради служебна ангажираност. Не възразява да бъде даден ход на делото.

Във връзка с направеното оспорване на Протокол за прихващане от 5 септември 2017 г. заявява, че  ще се ползва от този документ.

Във връзка с това моли да бъде назначена съдебно-счетоводна  експертиза вещото лице по която след като се запознае с материалите по делото и направи справка в счетоводството на ищцовото дружество и „Форуком и компания” ООД да даде отговор на въпроса: Налице ли са отразявания в счетоводствата на двете дружества, касаещи прихващането, инкорпорирано в Протокол от 5 септември 2017 г., които да водят до извод, че същото е реално сторено?

Моли делото да се отложи за друга дата и час с оглед изготвяне на експертизата.

В случай, че ответника представи нови доказателства, прави нови доказателствени искания или други процесуални действия моли да му бъде дадена възможност да се запознае със същите и даде становище. 

            Ответникът – П.П.И.  се представлява от назначеният й особен представител адв. Ю.К., назначена с Определение от 5 октомври 2018 г., която  поддържа Отговора на ИМ и всички доводи, изложени в него.

            След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На  28 декември 2016 г. между „ФОРУКОМ И КОМПАНИЯ” ООД и П.П.И.  е сключен Договор за потребителски кредит  по силата на който кредиторът е предоставил на кредитополучателя сума в размер на 600  лева за срок  от 6 месеца с месечна вноска 111.99 лева.  

На 28 декември 2016 г. е сключен Договор за  поръчителство  с „ГАРАНТ КЪМПАНИ”  ООД   с който  се задължава  солидарно с П.П.И.   за изпълнението на всички негови задължения,  както и за всички последици от неизпълнението им, възникнали съгласно Договора за потребителски кредит.

На 25 януари 2017 г. задължения по Договора за кредит и Договора за поръчителство стават изискуеми поради настъпването на падежа на първата вноска, която не е заплатена коректно и в срок, като от тази дата кредитът се счита в просрочие.   На 23 февруари 2017 г.  към П.П.И.  е отправена  писмена Покана за доброволно плащане, като на 22 март 2017 г. писмото се връща в своята цялост като е посочено, че не е потърсено.

На 1 юни 2017 г.  „ФОРУКОМ И КОМПАНИЯ” ООД  отправя към П.П.И. Уведомление за предсрочна изискуемост и му е предоставен седемдневен срок за заплащане на просрочените задължения като след срока и при положение, че задължения не са изплатени  кредитът ще се счита за предсрочно изискуем.  На 27 юни 2017 г. Писмото с което е изпратено Уведомлението  се връща в своята цялост като е посочено, че не е потърсено.

На 1 септември 2017 г.  „ФОРУКОМ И КОМПАНИЯ” ООД отправя писмена Покана за плащане на дължимите суми  към „ГАРАНТ КЪМПАНИ”  ООД, който има задължението да отговаря  солидарно с кредитополучателя  за цялото задължение по сключения Договор за потребителски кредит. На „ГАРАНТ КЪМПАНИ”  ООД е предоставен едномесечен срок да изплати  дължимите суми и на 5 септември 2017 г.  е сключен Споразумителен протокол  за прихващане на дължими суми между двете дружества.

В следствие на направеното погасяване на задължението на П.П.И.  по Договор за потребителски кредит  от страна на  „ГАРАНТ КЪМПАНИ”  ООД  за  дружеството възниква регресното право да търси сумата от 600 лева, ведно със законната лихва от датата на ИМ до изплащане на вземането и сумата 588 лева, представляваща възнаграждение  по Договор за поръчителство.

„ГАРАНТ КЪМПАНИ”  ООД   на 29 септември 2017 г.  със Заявление за издаване на заповед за изпълнение  е поискано  издаване на  Заповед за изпълнение и изпълнителен лист за дължимите суми на основание чл. 410 от ГПК и такава е издадена  на 3 октомври 2017 г. по ч.гр.д. № 4731/2017 г. на Районен съд – С..

С Разпореждане от 18 януари 2018 г. на заявителят е указано, че може да предяви иск относно вземането си, тъй като ответникът не е намерен на постоянния и настоящ адрес, залепено е уведомление, изискана е справка от ТД НАП – Бургас, офис С. от което е видно, че длъжникът няма действащ трудов договор.  

По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза  вещото лице по която К.К. по която  в заключение заявява, че  налице са отразявания в счетоводството и на двете дружества, които касаят инкорпорирания протокол от 5 септември 2017 г. В Счетоводството на дружеството „ФОРУКОМ И КОМПАНИЯ” ООД са отразени промяната на сметките от 4991 „Други кредитори” в сметка 4981 „Други кредитори”.

Прихванати са главници  в размер  на 9 540.41 лева и лихви в размер на 2 264.43 лева или в общ размер на 11 804.84 лева на 5 септември 2017 г.  Тази счетоводна операция е отразена на 5 септември 2017 г. в счетоводството на „ГАРАНТ КЪМПАНИ”  ООД.

В счетоводството на   „ФОРУКОМ И КОМПАНИЯ” ООД прихващанията по Протокол от 5 септември 2017 г. са отразени с дата 30 септември 2017 г. като са осчетоводени на 4 октомври 2017 г.

 В проведеното с.з. на зададените въпроси вещото лице отговаря: „П.П.И. сключва договор с фирмата „Форуком и Компания”, като получава кредит в размер на 600 лева. Същевременно между „Гарант Къмпани” и П.П.И. се сключва втори договор за поръчителство. След това е сключен Анекс към договора за поръчителство /стр. 63 от делото/, сключва се споразумителен протокол, с който се прихващат сумите които „Форуком и Компания” събира за „Гарант Къмпани”. Ако има просрочен кредит, който е гарантиран от „Гарант Къмпани”, „Форуком и Компания” си събира тези  просрочени суми от събраните суми за гарантиране от „Гарант Къмпани”. По този начин „Гарант Къмпани” и чрез прехвърляне на задълженията става титуляр на вземането от „Форуком и Компания” от П.П.И.. В тези суми, които са прихванати влизат и сумите, които дължи П.П.И. към „Форуком и Компания”, но остават дължими към „Гарант Къмпани” и по този начин претенцията на ищцовото дружество е за дължими от ответника суми в посочения в исковата молба размер от „Форуком и Компания”. Дължи 600 лева главница, възнаграждение за поръчителство 588 лева и договорена дължима лихва 284,76 лева за периода от 28.12.2016 г. до 28.02.2018 г.”

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото доказателства, ценени както по отделно, така и в тяхната съвкупност. Представените по делото писмени доказателства, съдът възприе изцяло, като непротиворечиви по между си и допринасящи за изясняване на правно значимите за решаването на спора факти и обстоятелства.   

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

            Предмет на иска с пр. осн. чл. 422, ал.1 от ГПК е установяване на съществуването на вземането на заявителя, за което е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжника По предявен положителен установителен иск ищецът, твърдящ съществуване на вземането си, предмет на издадената заповед за изпълнение следва с пряко и пълно доказване, да установи по безспорен, несъмнен и категоричен начин неговото възникване, съществуване и дължимост от ответника – длъжник. Ищецът носи процесуалната тежест да докаже съществуването на фактите, които са породили неговото вземане. Ответникът, при съответно твърдение, следва да докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват вземането.

            Установи се, че на  28 декември 2016 г. между „ФОРУКОМ И КОМПАНИЯ” ООД и П.П.И.  е сключен Договор за потребителски кредит от разстояние и общи условия към него, по силата на които заемодателят като се е задължил да предостави на ответника, като потребител, кредит в размер на 600 лева, със срок на кредита – 6 месеца, а кредитополучателят е поел задължение да погаси кредита на месечни вноски по  111.99 лева.  С платежно нареждане от 28.12.2016 г. по посочена от кредитополучателя банкова сметка ***. Следователно страните са обвързани от договор за предоставяне на кредит от разстояние сключен по инициатива на потребителя чрез използване на средства за комуникация от разстояние, по смисъла на ЗПФУР.

            Легалното определение на този вид договори се съдържа в разпоредбата на  чл. 6, ал.1 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, според който текст договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която отправянето на предложението за сключване на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние-едно или повече. В разпоредбата на чл. 18 от ЗПФУР са посочени подлежащите на доказване факти и обстоятелства във връзка със сключването на договор предоставяне на кредит от разстояние, като доказателствената тежест е възложена на ищеца-доставчик на услугата.

            За доказване на преддоговорната информация и на електронните изявления, отправени съгласно ЗПФУР, се прилага Законът за електрония документ и електронния документ и елктронния подпис- чл. 2, а съгласно ал.3 преддоговорната информация, както и изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях. Според разпоредбата на чл. 3 от Закона за електрония документ и електронния документ и елктронния подпис,  електронен документ е електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано. Това означава, че във всички случаи, когато законодателят изисква писмена форма, независимо дали формата е за действителност или за доказване, тя ще бъде спазена, щом е съставен електронен документ.  

            С Решение № 70 от 19.02.2014 г., постановено по реда начл. 290 от ГПК, ВКС на РБ по гр.д.№ 868/2012 г., 4-то гр. отделение е приело, че възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не променя характеристиката му. Съгласно чл. 184, ал.1, изр. 1 от ГПК той се представя по делото именно върху такъв носител, като препис, заверен от страната. Ако другата страна не поиска представяне на документа и на електронен носител, преписът е годно и достатъчно доказателство за авторството на изявлението и неговото съдържание.

            С оглед гореизложеното съда намира, че от представените доказателства се доказа, че ответникът е поискал от  форумом и Компания ООД и е получила заем в размер на 600 лева, като се е съгласил да ги върне за срок от 6 месеца.

          За да обезпечи задължението си, ответникът на 28.12.2016 г. е сключил договор за поръчителство с ищцовото дружество, според който последното се е задължило да отговаря пред кредитора солидарно с П.И. за изпълнението на задълженията му, както и за всички последици от неизпълнението на договора. За поемането на тези задължения е уговорено възнаграждение в месечен размер на 98 лева при погасителна вноска по кредита 111.99 лева.

            С отговора на исковата молба процесуалният представител на ответника счита клаузата за заплащане на сумата 588 лева по договор за предоставяне на поръчителство за нищожна.

            На 16.12.2016 г. е сключен договор за поръчителство между Форесом и Компания ООД и ищцовото дружество по силата на който  Гарант Къмпани ООд се задължава да отговаря спрямо кредитора за изпълнение на задълженията н сключените от кредитора договори за кредит с кредитополучатиля.

            На 28.12.2016 г. е сключен договор за предоставяне на поръчителство между  ищцовото дружество и ответникът, който съгласно  последният е избрал да сключи договор с Форуком и Компания ООД при условията на договор с предоставено от поръчителя поръчителство. Предмет на договора е задъ : задължение на поръчителя да сключи договор за поръчителство с Форуком и Компания ООД по силата на който да отговаря  солидарно с потребителя за изпълнението на всички задължения по кредита. Съгласно чл. 1/2/ от договора за поемане на задълженията потребителят дължи възнаграждение на поръчителя, уговорено, съгласно Приложение № 1 към договора в размер на 98 лева месечно. Кредиторът се е задължил да предостави на потребителя кредит след предоставяне на обезпечение на задълженията по договора под формата на поръчителство съгласно ОУ към договорите, от което следва , че ответникът се е съгласил с тези условия , поради което е сключен договора за потребителски кредит.

          Както е посочено в решение № 255 от 20.12.2016 г. по гр. д. № 1473/2016 г., ІV ГО на ВКС, поръчителството е лично обезпечение на лице, което се задължава да отговаря спрямо кредитора на друго лице за изпълнение на неговото задължение-чл. 138 от ЗЗД. Съгласно изричната норма начл. 140, ал.1 от ЗЗД, поръчителят е задължен солидарно с главния длъжник и отговаря за изпълнението на цялото задължение, поради което възникналото правоотношение с кредитора на чуждия дълг поставя поръчителя в качеството му на длъжник. Отговорността на поръчителя има акцесорен характер, т.е. тя се обуславя от съществуване на задължението и обема на отговорността на главния длъжник. Ако плати чуждия дълг, задължението на поръчителя се погасява и той встъпва в правата на кредитора. В разглеждания случай ответникът се е съгласил да заплати на поръчителя сумата 588 лева съгласно договора за предоставяне на поръчителство.

            О назначената и приета по делото съдебно- считеводна експертиза се установи , че е налице отразявания в счетоводствата на двете дружества , касаещи  прихващане на инкорпорирания Протокол от 05.09.2017 г. , които водят до извод, че същото е реално направено. В  В тези суми е включен и кредита на ответника с дължима главница 600 лева и  договорена лихва 167.33 лева.

            Разгледани по същество всеки един от обективно съединените исковете по чл. 422, ал.1 от ГПК за съществуване на вземането на ищеца спрямо ответника за сумата-главница от 600 лева, представляваща парично вземане по договор за потребителски кредит, ведно със законна лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение , 588 лева - възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство  е основателен и следва да се уважи изцяло като доказан.

          По отношение на иска за  договорна лихва, същият следва да бъде уважен до размера на сумата 167.33 лева, съгласно заключението на вещото лице, а в останалата си част до пълния размер на сумата 180.67 лева да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

            На осн. чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищцовото дружество разноски в размер на 125 лева д.т. , адв. възнаграждение в размер на 360 лева,  300 лева за особен представител и 200 лева възнаграждение за вещо лице в исковото производство и 26 лева д.т. и 360 лева адвокатско възнаграждение в производството по издаване на заповед за изпълнение.

Мотивиран от гореизложеното съдът

 

                                                                    Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П.П.И.  с ЕГН ********** ***  чрез назначеният й особен представител адв. Ю.К. *** със служебен адрес: гр. С., бул. Раковска № 3,  че дължи на „ГАРАНТ КЪМПАНИ” ООД с ЕИК ********* със седалище и  адрес на управление: гр. София,  ул. Уилям Гладстон 20 – 22  чрез адв. И.И. ***       

-                            сумата 600 /шестстотин/ лева – главница по Договор за потребителски кредит от 28.12.2016 г., която главница е погасена от дружеството – поръчител на 05.09.2017 г., ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на Заявлението - 29.09.2017 г. до окончателното изплащане;

-                            сумата 588 лева – възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство от 28.12.2016 г.;

-                            сумата 167.33 лева договорна лихва за които суми  е  издадена Заповед за изпълнение № 3115/03.10.2017 г. по ч.гр.д. № 4731/2017 г. на СлРС

 

            ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за договорна лихва до пълния размер на сумата 180.67 лева като неоснователен и недоказан.

 

ОСЪЖДА П.П.И.  с ЕГН ********** ***  чрез назначеният й особен представител адв. Ю.К. *** със служебен адрес: гр. С., бул. Раковска № 3,  че дължи на „ГАРАНТ КЪМПАНИ” ООД с ЕИК ********* със седалище и  адрес на управление: гр. София,  ул. Уилям Гладстон 20 – 22  чрез адв. И.И. ***     разноски в общ размер на сумата  985 лева в исковото производство и сумата 386 лева в производството по издаване на заповед за изпълнение.

  

Решението подлежи на обжалване пред С.ски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на страните.

 

                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

 

 

             

 

 

 

           

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 РЕШЕНИЕ № 182 от 14 февруари 2019 г.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ”  ЕООД  с ЕИК ********* с адрес на управление: гр. София,  бул. България 49, бл. 53 Е, вх. В чрез юриск. Радина ИВАНОВА   за признаване за установено по отношение на   СТАНКА ДИМИТРОВА  МАРИНОВА   с ЕГН ********** *** Кантарджиев № 37 чрез назначеният й особен представител адв. Веселин КЪНЧЕВ от АК – С. със служебен адрес: гр. С., бул. Цар Освободител 8, ет. 2, ст. 6 , ЧЕ ДЪЛЖИ на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ”  ЕООД  с ЕИК ********* с адрес на управление: гр. София,  бул. България 49, бл. 53 Е, вх. В чрез юриск. Радина ИВАНОВА    сумата 5996.22 /пет хиляди деветстотин деветдесет и шест лева и двадесет и две стотинки/  лева, дължима по Договор за потребителски кредит № **********от 03.08.2016 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 10.04.2018 г. до окончателното й изплащане по издадената Заповед за изпълнение № 1095/11.05.2018 г. по ч.гр.д. № 2068/2018 г. на СлРС като НЕОСНОВАТЕЛЕН  и НЕДОКАЗАН..