№ 22
гр. , 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Д.И.П.
при участието на секретаря П.Т.А.
като разгледа докладваното от Д.И.П. Гражданско дело № 20211860100645
по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Производството е образувано по подадена от Т. Г. ЗЛ., ЕГН: ********** срещу Детска
градина „Х.К.А.“ с.Ч. искова молба, въз основа на която се иска да бъде отменено
наложеното й със Заповед №181 от 27.09.2021г. на Директора на ДГ „Х.К.А.“ с.Ч.,
дисциплинарно наказание „забележка“.
Ищцата твърди в исковата молба, че с ответника се намира в трудовоправни отношения
от 01.12.2014г., като и понастоящем, съобразно трудов договор №3/28.02.2020г., изпълнява
длъжността „старши учител“ в детска градина „Х.К.А.“ с.Ч.. Твърди още, че със заповед №
181/27.09.2021г. на директора на градината, получена от нея на същата дата, й е било
наложено дисциплинарно наказание „забележка“, като в заповедта е посочено, че
наказанието се налага за „укриване на информация за администриране на електронен
дневник“. Ищцата счита, че не са били налице основания да й бъде налагано посоченото
наказание. Намира, че при образуване и провеждане на дисциплинарното производство са
допуснати съществени нарушения на Кодекса на труда, на Закона за училищното и
предучилищното образование, подзаконовите нормативни актове към тях и приложимите
правила за вътрешния ред в образователната институция. Тези нарушения не й позволявали
да разбере какво точно нарушение й е било вменено, в какво се изразява, кога е извършено,
дължала ли е някакво конкретно поведение като служител, какво е това поведение и към кой
момент е следвало да го осъществи. И до момента за ищцата не било ясно каква информация
е укрита, с какви действия или бездействия, кога и на кого е следвало да бъде предоставена
информацията, кое от задълженията във връзка с предоставянето на работна сила е
1
нарушено и по какъв начин, какви са последиците от това, до вреден или полезен резултат
са довели и защо. Посоченото довело и до постановяване на незаконосъобразна заповед за
налагане на наказание. Ищцата твърди, че не е извършила нарушение на трудовата
дисциплина. Твърди още, че ако нарушение е било извършено, то е било известно на
работодателя много преди датата 01.09.2021г. и сроковете за провеждане на дисциплинарно
производство и налагане на дисциплинарно наказание са изтекли, за което прави изрично
възражение. Ищцата твърди, че заповедта за наказание не отговаря и на изискванията на
чл.195, ал.1 КТ, като мотиви изобщо липсвали, както и данни в какво се изразява
нарушението и кога е извършено. При определяне на дисциплинарното наказание пък не
били изпълнени критериите по чл.189, ал.1 КТ, тъй като липсвало обсъждане на тежестта на
нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, както и обсъждане на
поведението на служителя цялостно.
В срока по чл. 131, ал.1 ГПК, по делото е постъпил писмен отговор от ответната
страна Детска градина „Х.К.А.“, представлявана от директора ЛЛ.М.Б.. Становището на
ответника е, че искът е допустим, а също и основателен, затова бива изрично признат.
Посочено е, че оспорената заповед № 181 от 27.09.2021г. на Директора на ДГ „Х.К.А.“ с.Ч., с
която на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „забележка“ е незаконосъобразна и
немотивирана. Директора на ДГ „Х.К.А.“ - Л.Б., представляваща ответника, е посочила, че е
встъпила в длъжност на 10.11.2021г. въз основа на Заповед № 3-460/10.11.2021г. на кмета на
Община Ч., с която е възстановена на длъжността „директор“ на детската градина след
влязло в законна сила решение по гр.д. №703/2019г. на РС-П.. Директорката твърди, че след
връчване на книжата по делото и преглед на личното трудово досие на ищцата, както и след
запознаване с оспорената заповед и документите, касаещи проведеното дисциплинарно
производство, намира оспорената заповед за незаконосъобразна- немотивирана и неясна
относно соченото за извършено от служителя нарушение. Не била посочена дата на
извършване на нарушението. Налице били и редица противоречия във фактическите
обстоятелства, изложени в поисканите от работодателя по реда на чл.193, ал.1 КТ писмени
обяснения и тези посочени в заповедта, с която на ищцата е наложено дисциплинарно
наказание „забележка“. С оглед направеното признание на иска, ответникът моли съда, след
вземане становището на ищцата, да постанови решение при условията на чл.237 ГПК. Моли
още, на основание чл.78, ал.2 ГПК, разноските по водене на производството да се възложат в
тежест на ищцата.
В съдебно заседание ищцата Т. Г. ЗЛ. не се явява и не се представлява. Подала е
писмено становище чрез адв.И.Й., с което моли, на основание чл.237, ал.1 ГПК, Съдът да се
произнесе с решение съобразно направеното признание на иска, като постанови отмяна на
наложеното на ищцата по силата на заповед №181/27.09.2021г. дисциплинарно наказание
„забележка“. Счита, че не са налице пречките по чл.237, ал.3 ГПК за постановяване на
поисканото от ищцата решение, а признанието на иска се подкрепя и от представените по
делото писмени доказателства. Моли в тежест на ответната страна да бъде възложено
заплащането на направените от ищцата разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
2
360 лв. с ДДС, като искането на ответника за понасяне на разноските от ищцовата страна по
реда на чл.78, ал.2 ГПК е неоснователно, тъй като ответникът е дал повод за завеждане на
иска.
В съдебно заседание ответникът Детска Градина „Х.К.А.“ се представлява от адв.
С.Е. от САК, която поддържа депозирания писмен отговор и с оглед заявеното в
становището на ищцата желание за произнасяне на съда при условията на признание на
иска, също моли съда да се произнесе с решение при признание на иска. Адв.Е. заявява, че
предвид това, че ответникът е дал повод за завеждане на иска, не възразява по присъждането
на исканите разноски, като обаче няма доказателства за реалното заплащане на
възнаграждението, което е причината да възрази за присъждане на разноските.
От фактическа и правна страна, Съдът намира следното:
Видно е от представените доказателства /трудов договор №1 от 01.12.2014г., трудов
договор №3 от 28.02.2020г. и допълнително споразумение от 01.01.2021г. между нея и ДГ
„Х.Кр.А.“ с.Ч./, че ищцата Т. Г. ЗЛ. работи при ответника на длъжност „старши учител“.
Видно е още, от представената Заповед №181/27.09.2021г., издадена от Вр.и.д.д. на ДГ
„Х.К.А.“ с.Ч., че с нея Т.З. е наказана със „Забележка“ за „укриване на информация за
администриране на електронен дневник“.
С оглед направеното признание на иска и предвид искането на ищцата за
постановяване на решение при признание на иска, съдът намира, че са налице
предпоставките по чл.237 ГПК. В този случай решението се основава именно на
признанието на иска и не подлежи на мотивиране по същество, нито съдът дължи
обсъждане на доказателствата. Не са налице изключенията по чл.237, ал.3 ГПК,
препятстващи постановяването на решение при признание на иска.
Съдът постановява решението си въз основа на признанието на иска, извършено от
ответника.
Предвид изложеното предявеният иск с правно основание чл.357, ал.1 във вр. чл.188,
т.1 КТ за отмяна на дисциплинарно наказание „забележка“ следва да бъде уважен изцяло.
По разноските:
Съдът намира, че в случая не е налице хипотезата на чл.78, ал.2 ГПК, повеляваща, че
ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на иска и признае същия,
разноските се възлагат върху ищеца. Приложението на разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК
изисква кумулативно наличието на две предпоставки- признание на иска и ответникът да не
е станал повод за завеждане на делото. В настоящия случай ответникът в действителност
признава иска. Същият обаче е станал повод за завеждането му, налагайки на ищцата
дисциплинарно наказание „забележка“, т.е. с налагането на дисциплинарното наказание
ответникът е дал повод за завеждане на исковото дело. С оглед на това, съдът приема, че
ответникът е станал повод за завеждане на делото. Поради това разпоредбата на чл.78, ал.2
ГПК е неприложима. Крайният изход на делото обуславя присъждане на разноски в полза на
ищцата. В съдебно заседание адв.Е.- процесуален представител на ответника заяви, че
3
искането на ищцата за присъждане на разноски следва да се отхвърли, тъй като няма
представени доказателства за плащане. Към становището на ищцата, докладвано в съдебно
заседание е приложено пълномощно за адв.И.Й. и фактура за адвокатска услуга на стойност
360 лв., като плащането е уговорено да стане по банков път. В деня на съдебното заседание,
но след провеждането му ищцата е депозирала молба с приложено платежно нареждане за
заплащане на адвокатското възнаграждение на 23.02.2022г., като платежното нареждане е за
сумата от 360 лв. и е заверено от служител на „У.Б.“ АД, филиал П.. Независимо че
платежното нареждане е представено след заседанието, се установява, че ищцата е
реализирала разноски в размер на 360.00 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.
С оглед изхода на делото ответникът следва да бъде осъден и да заплати в полза на
държавата и по сметка на РС-П. държавна такса за неоценяем иск в минимален размер от
30.00 лв.
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ, на основание чл. 357, ал. 1 вр. чл. 188, т. 1 КТ, Заповед № 181/27.09.2021г.,
издадена от временно изпълняващ длъжността директор на Детска градина „Х.К.А.“ с.Ч., с
която на Т. Г. ЗЛ., на длъжност „старши учител“ в ДГ „Х.Кр.А.“ с.Ч., е наложено
дисциплинарно наказание „Забележка“, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, ДЕТСКА ГРАДИНА „Х.К.А.“, с
БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на управление: с.Ч., общ. Ч., обл. С., ул. „Л.К.“
№12 ДА ЗАПЛАТИ на Т. Г. ЗЛ., ЕГН: **********, адрес: с.Ч., общ.Ч., ул. „Ц.И.А. I“ №5,
вх.Г, ет.2, ап.6 направени разноски за адвокатска защита в размер на 360.00 лв. /триста и
шейсет лева/.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 ГПК, ДЕТСКА ГРАДИНА „Х.К.А.“, с БУЛСТАТ:
*********, със седалище и адрес на управление: с.Ч., общ. Ч., обл. С., ул. „Л.К.“ №12 ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на Районен съд - П. държавна
такса по предявения иск в размер на 30.00 лв. /тридесет лева/.
Решението може да бъде обжалвано в 2-седмичен срок от връчването му пред СОС.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
4