Р
Е Ш Е Н И Е
№
392/6.7.2020г.
гр.
Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик, VІ-ти състав, в открито съдебно заседание на четвърти юни, две хиляди
и двадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ХРИСТИНА ЮРУКОВА
при секретаря Тодорка Стойнова, като разгледа
докладваното от съдия Юрукова административно дело № 1188 по описа на съда за
2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата(ЗДвП), във връзка с чл. 145 и сл.
от АПК. Образувано е по жалба на С.С.К.,
чрез адвокат А., против Заповед № 19-0432-000061/01.05.2019г. на началник РУП 1
към ОДМВР Пловдив, с която е наложена принудителна административна мярка по чл.
171, т.2а б.б. от ЗДвП - прекратяване на
регистрацията на ППС за срок от 10 месеца. Жалбоподателят възразява срещу
наложената му ПАМ. Оспорва се възприетата фактическа обстановка, отразена в
констатациите на административния орган. Навежда доводи за незаконосъобразност,
поради извършено нарушение на разпоредбите на чл.146, т.3, 4 и 5 от АПК, както и липса на мотиви за
определяне на срока на приложената ПАМ. Моли за отмяна на оспорвания акт и
присъждане на разноски по производството.
Ответникът - Началник на РУ 1 при ОД на МВР Пловдив,
не ангажира становище по жалбата. Представя административната преписка.
Съдът, като разгледа приложената административна
преписка, намери за установено следното от фактическа страна:
Жалбата е подадена в срок (административният акт е
връчен на 23.06.2019г., а жалбата е депозирана чрез административния орган на
02.07.2019г.) от адресат на оспорваната ПАМ, поради което е допустима и следва
да бъде разгледана по същество.
От материалите по административната преписка се
установява, че на дата 01.05.2019год. около 21.10 часа, в гр. Пловдив, на ул.
"С. С."№ 45, С.К., като водач на собствения си лек автомобил "****",
с рег.№ *****, управлява МПС след употреба на наркотични вещества или техни
аналози, с което виновно е нарушил чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП. Проверката е извършена с
техническо средство полеви наркотест Drug Chech 3000, с фабричен номер ARLN-0461, който отчел АМР(амфетамин). Издаден е талон за
медицинско изследване № 0641067. В тази връзка е приложен по делото АУАН №
Д627861/01.05.2019г. и талон за медицинско изследване, с фабричен номер №
0641067, върху който С.К. е отбелязал "не приемам показанието".
Нарушителят е подписал акта с отбелязване "нямам възражения". Въз
основа на АУАН е издаден на обжалваният административен акт, с който на основание чл. 22 от ЗАНН, във вр. с чл. 171, т.
2а, б. б. от ЗДвП на жалбоподателя, при
възприемане и възпроизвеждане на посочената по-горе фактическа обстановка, е
наложена принудителна административна мярка - прекратяване на регистрацията на
ППС за срок от 10 месеца, както и отнемане на 2/два/ броя табели с рег.№ **** и
СРМПС № ******.
Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал.1 от ЗДвП, принудителните
административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т.5, б."а", т.6 и 7 от ЗДвП се прилагат с
мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон
съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със
Заповед № 317з-391 от 06.01.2017 г. на Директора на ОДМВР - Пловдив, във връзка
със Заповед № 8121з-1524/09.12.2016г. на министъра на вътрешните работи, е делегирана
компетентност на органа, издал оспорената заповед, поради което и същата се
приема за издадена от компетентен орган.
Заповедта за налагане на ПАМ е издадена в писмена
форма и съдържа всички законово изискуеми реквизити. Правното основание за налагане
на принудителната административна мярка е чл. 171, т. 2а, б.б. от ЗДвП, съгласно която за
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилагат следните принудителни административни
мерки: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик,
който управлява моторно превозно средство: с концентрация на алкохол в кръвта
над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози - за
срок от 6 месеца до една година.
Волеизявлението за прилагането на ПАМ се обективира в
заповед, която е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК. Предпоставка, обвързваща
административния орган да издаде заповед с правно основание по различните
състави на чл. 171 от ЗДвП, е извършено от
правоспособен водача на МПС административно нарушение, съответно на хипотезата
на правната норма, което се установява с акт за административно нарушение
(АУАН), съставен от компетентните длъжностни лица. В случая необходимите
предпоставки за налагане на тази ПАМ са: собственик, който управлява моторно
превозно средство, след като е употребил наркотични вещества или техни аналози.
Съгласно чл. 189, ал.2 от ЗДвП АУАН се ползва с
доказателствена сила до доказване на противното. Доказателствената тежест за
установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, лежи върху
оспорващия заповедта за прилагане на ПАМ. В конкретния казус, съдът констатира
редовно съставен АУАН - от длъжностно лице в кръга на правомощията му, при
подробно описана фактическа обстановка и при правилна правна квалификация на
констатираното релевантно за настоящия правен спор нарушение на ЗДвП, а именно чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Същият е надлежно връчен.
АУАН служи като основание за издаване на Заповед по реда на чл. 171, т.2а от ЗДвП за налагане на
жалбоподателя на принудителната административна мярка "прекратяване на
регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година". В съдебно заседание
е оспорен протоколът за извършена проверка с рег. № 432р-7590/01.05.2019г. по
реда на чл. 193, ал. 1 от ГПК. При два пъти указана процесуална възможност,
ответникът не заяви, че ще се ползва от съставения протокол, поради което не се
откри производство по оспорване.
Същевременно обаче, от страна на жалбоподателя не се
представиха други доказателства, опровергаващи фактическата обстановка,
установена от събраните по делото доказателства и съставения и редовен АУАН, въз
основа на който е издадена процесната заповед.
От страна на ответника беше изискано да представи
доказателства за спазена процедура по установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози у водача – нарушител. Такива не бяха представени.
От разпитания по делото свидетел – Н.К.К., се
установи, че той е подписал оспорения протокол, като същият е попълнен под
негова диктовка. Няма спомен дали водачът е подписал протокола, но смята, че
щом има подпис, то трябва да е негов. Не си спомня дали при теста, касетката от
него е надписана с черен маркер, съгласно Методическите указания или е
надписана само опаковката.
По делото показания е дал А.А.М., който споделя, че
жалбоподателят му е преразказал случилото се. Той няма лични впечатления.
Казва, че жалбоподателят не употребява наркотици. Неговите показания не са
непосредствени, поради което не променят установената по делото фактическа
обстановка.
Друга фактическа обстановка не се установява по
делото.
От анализа на нормата на 171,т.2а от ЗДП е видно, че
органът действа при условията на обвързана компетентност, което означава, че
при установяване на фактическите основания, визирани в хипотезата на правната
норма, както е в случая, същият няма право на избор или на свободна преценка
дали да наложи ПАМ или не, а е длъжен да издаде административен акт с указаното
от закона съдържание. Налице е редовно съставен АУАН, който обвързва
административния орган да издаде процесната заповед. За да наложи ПАМ, за
компетентния орган е достатъчен съставеният надлежно АУАН с констатирано от
компетентните лица нарушение, което при условията на обвързана компетентност го
задължава да наложи посочената мярка. Като е наложил ПАМ административният
орган в случая правилно е приложил материалния закон, с цел превенция за
неизвършване на други нарушения по ЗДвП. Спазена е и целта на тази мярка - да
се осуети възможността на дееца да извърши други противоправни деяния. Тази
мярка е насочена към самия собственик на МПС и отговорността му ППС да бъде
управлявано от правоспособен водач, който не е употребил наркотични вещества
или техни аналози.
С оглед на обсъденото до тук съдът счита, че
ответникът е доказал наличието на условията, с възникването на които се
обосновава приложението на ПАМ - прекратяване регистрацията на МПС. От страна
на оспорващия не се представят доказателства, които да водят до нови фактически
установявания.
Прекратяването на регистрацията на посочените в
заповедта основания е със срок, предвиден от законодателя, от шест месеца до
една година. В заповедта обаче не са изложени мотиви защо административният
орган е приложил ПАМ за срок от 10 месеца. Липсата на мотиви относно срока, за
който се прилага принудителната административна мярка, съставлява нарушение на
изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Административният орган
действа при условията на оперативна самостоятелност при определяне срока на
ПАМ, но същият следва да обоснове спазването на границите на тази
самостоятелност, като изложи съответни мотиви. След като законодателят е
предвидил срок от шест месеца до една година на ПАМ, то административният орган
следва да обоснове защо определя срок от десет месеца. Съдът не следва да
тълкува съображенията на административния орган, а те следва винаги да бъдат
изложени в мотивите, като съдът следва да преценява дали те съответстват и
обосновават разпореденото в административния акт. Като не е направил това,
административният орган не е обосновал упражняването на предоставеното му
правомощие в съответствие с целта на закона. Изискването за мотивиране на
административните актове обезпечава правилно упражняване на съдебния контрол за
законосъобразност и осигурява възможност на страните за защита.
Административният орган следва да изложи мотиви за решението да приложи ПАМ в
посочения срок, за да може съдът да провери и установи дали са налице основанията
за определяне на съответния размер на ПАМ, съответно да провери дали е спазен
принципът на съразмерност и справедливост. Така установената липса на мотиви в
тази насока предпоставя изменението на обжалвания административен акт.
Предвид гореизложеното и с оглед липсата на мотиви на
административния орган единствено досежно срока на ПАМ, настоящият състав на
съда намира, че спрямо жалбоподателя ПАМ следва да бъде приложена за минимално
предвидения от закона 6-месечен срок.
Предвид изхода на делото, подлежат на присъждане
направените от жалбоподателя разноски в настоящото производство, които се
установяват в размер на 10 лв. за внесена държавна такса, 350 лева адвокатски
хонорар, 20 лева депозит за свидетел.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл.
трето от АПК, Административен съд -
Пазарджик, VI-ти състав,
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ по жалба на С.С.К. Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 19-0432-000061/01.05.2019г. на началник
РУП 1 към ОДМВР Пловдив, с която е приложена ПАМ на С.С.К. по чл. 171, т. 2а,
б.б. от ЗДвП - прекратяване на
регистрацията на ППС за срок от десет месеца, като НАМАЛЯВА срока на
приложената ПАМ от десет месеца на шест месеца.
ОСЪЖДА ОДМВР Пловдив да заплати на С.С.К. сума в
размер на 380 /триста и осемдесет/ лева съдебно-деловодни разноски.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл.
172, ал. 5 от ЗДвП.
СЪДИЯ:/п/