РЕШЕНИЕ
№ 62
гр. Перник, 06.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА
като разгледа докладваното от БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20241700500053 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С решение № 1194/ 23.11.23 г. по гр.дело 2886/23 състав на районен съд Перник е
постановил:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен и недоказан, предявения иск от „Водоснабдяване и
канализация” ООД, гр. Перник, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник,
ул. „Средец“ №11,
СРЕЩУ В. И. К. ЕГН ********** ***- да заплати на ищеца сумата 1552.74 лева за
периода 29.04.2021 г. -28.12.2022 г., претърпени имуществени вреди, представляващи стойността
на изразходвана и незаплатена вода след незаконно присъединяване на ответника към
водопроводната мрежа на ВИК ООД Перник на посочения адрес, от които:
сумата 1297.66лева, главница за периода 29.04.2021 г. до 28.12.2022 г„
сумата 255.08 лева, представляваща лихва за забава на месечните плащания за периода
от 04.07,2021 г. до 01.06.2023 г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба -
23.06.2023 г., до окончателното изплащане на сумите.
Присъдени са съответни разноски.
Против така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответното
дружество, чрез юк Й.. Решението се обжалва изцяло. По подробно изложени в жалбата доводи се
твърди, че:
По делото безспорно е установено правото на собственост на ответника върху имота в
който е констатирано отклонението. Установено е също така по правилата на чл.37 Наредба №
1
4/2004 г. незаконосъобразно отклонение от ВиК мрежата.
При така установените факти жалбоподателя счита, че неправилно районния съд е
приел, че иска е недоказан, тъй като без правно значение е това кой е изградил незаконното
отклонение и дали ответника е знаел за него. От значение е това, че той обективно се е ползвал и
по този начин незаконно се е обогатил.
Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново такова е което
предявените искове да се уважат изцяло. Претендират се разноски.
От въззиваемия е постъпил отговор на въззивната жалба, като се оспорват всички
направени възражения. Твърди се, че обжалваното решение е правилно, обосновано и
законосъобразно. Сочи се, че констатираното отклонение е в имот частна общинска собственост и,
че същото не е изпълнено от него.
Твърди се също така, че ищцовото дружество не е доказало как точно е формирало
исковата сума.
Претендират се разноски.
Пернишкият окръжен съд, след като обсъди доводите на страните намира
следното:
При извършената по реда на чл.269, изр.1 ТПК служебна проверка, съдът намира, че
обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Съдът при въззивния контрол за правилност на първоинстанционния съдебен акт в
рамките, поставени от въззивната жалба, след като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид доводите и възраженията на страните, намира от фактическа и правна страна
следното:
Районния съд е установил правилно фактите по делото. Фактите са следните:
Видно от нотариален акт № ***от *** за покупко-продажба на недв. имот ответника В.
К. заедно със съпругата си е придобил самостоятелен обект в сграда /жилище/ апартамент с
идентификатор 55871.502.636.1.3 с административен адрес ***. Така описаното жилище се намира
в имот частна общинска собственост, видно от акт № *** от *** на Община Перник, приложен по
делото.
На 25.05.21 г. К. И. и свидетелката С. С.- служители на ищеца посетили имота и
извършили проверка. Те констатирали, че двора към жилището е заграден и вътре в него има тръба
с кран през който при спиране на водозахранването на жилището тече вода. Констатирали също, че
водомера на жилището е в неговото мазе, същият е изправен и се захранва с тръба диаметър 14.
Бил съставен констативен протокол с предписание незаконното отклонение да се свърже с водомер
или да се премахне.
С изслушаната по делото СТЕ се установява, че към момента на изготвянето й,
отклонението е затапено и не може да се установи откъде се захранва с вода, но във всички случаи
не е свързано с водомер.
При така установените факти първия съд е направил неправилни и незаконосъобразни
правни изводи.
При така установените факти въззивния съд намира, че пред районния съд са били
предявени искове с правно основание чл.59, вр. чл.86 ЗЗД.
Макар и районния съд неправилно да е приел, че се касае за главен иск по чл.79 ЗЗД
това не е довело до неправилно разпределение на доказателствената тежест.
Ищцовото дружество е доказало, че ответника е собственик на водоснабден имот и, че
в ползвания от него двор към това жилище е налице тръба с кран, която не е свързана с водомер.
По наличието на това отклонение не се спори от К., а то се установява категорично и от
разпитаните свидетели С. и И., както и от заключението по СТЕ. Неоснователни са възраженията
за това, че дворното място е частна общинска собственост, тъй като ползването на същото от
ответника е установено несъмнено. Свидетеля И. съобщава, че имота е заграден, а С., че именно
2
съпругата на К. ги е допуснала в същия.
Ищеца е установил в условията на пълно доказване фактите от които черпи правата си
поради и което се налага извода, че главния иск е доказан по основание.
Без каквато и да е връзка първия съд е изложил доводи за това, че констатираната
чешма е заварено положение и че най- вероятно представлява старо отклонение идващо от съседен
общински имот.
Неправилно, също така, с обжалваното решение районния съд без да е разпределил
доказателствената тежест в тази посока е възложил на ищцовото дружество задължение да докаже,
че К. сам, незаконно, се е присъединил към ВиК мрежата. Както се посочи предявения иск е с
правно основание чл.59 ЗЗД. Никъде в исковата молба не се твърди, че е налице деликт, при което
положение следва да се доказва умисъл. Твърдението на В и К ООД е, че в имот ползван от
ответника е констатирано незаконно
отклонение от В и К мрежата от което К. обективно е могъл да се ползва, поради и което
незаконно се е обогатил за сметка на ищеца. Когато снабдителното дружество претендира
обезщетение за ползвана вода и канал без измервателен уред, вземането не произтича от
непозволено увреждане, а от неоснователно обогатяване, тъй като в исковата молба не се твърди
нито кой е изградил отклонението, нито обстоятелството, че ползвателя знае за наличието на
незаконно отклонение. Именно за това, обезщетение за ползвана вода и канал без измерителен
уред се дължи от всеки ползвател, независимо дали отклонението е било „законно“ при
изграждането му /напр. при някакъв временен достъп/, кога то е станало“незаконно“, дали
ползвателя знае тези обстоятелства, както и приложими ли са съответните правила за изчисляване
на обезщетението. Когато нормативните правила за определяне на обезщетение не са приложими,
размера на същото ще се определи от съда при условията на чл.162 ГПК /вж. р.320 от 14.07.2011 г.
по гр.д. 231/2010 г. на 4 г.о. ВКС/.
От всичко така изложено следва извода, че обжалваното решение е постановено при
нарушение на материалния закон и следва да се отмени изцяло.
Размерът на обезщетението обаче не може да се определи по формулата на чл.37, ал.1
вр. чл.35, ал.6 от Наредба № 4/ 2004 г., тъй като този начин на определяне е уреден при виновно и
противоправно поведение на потребителя /отказ на достъп и умисъл при изграждане на
отклонението/, каквито не са установени по делото. От друга страна изобщо не е ясно как ищеца е
формирал главницата по исковата претенция, на каква база е изчислена сумата по фактура *** и на
какво основание към нея са сумирани фактури ***, ***, *** и ***, които са за периоди след
издадения констативен протокол.
Размерът на обезщетението при доказано основание и липса на достатъчно данни за
определяне размера на иска следва да бъде определен по преценка на съда с оглед типа ползвано
отклонение, размера на двора на ответника на 600 лв.
След като главния иск е доказан по своето основание и определен от съда по размер,
то основателен е акцесорния иск за плащане на мораторна лихва. Съдът определя нейния размер на
60 лв.
С оглед изхода на делото на жалбоподателя „В и К“ ООД следва да се присъдят
разноски пред първата инстанция съразмерно на уважената част в размер на 214.26 лв., а на
ответника съразмерно отхвърлената част на исковете- 455.89 лв.
Пред въззивния съд жалбоподателя не е направил искане да присъждане на разноски, а
на въззиваемия К. следва да се присъдят съразмерно на отхвърлената част от исковете 241.35 лв.
от претендираните и доказани разноски за адв. хонорар.
Не са налице основание за намаляване размера на така договореното възнаграждение
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
3
ОТМЕНЯВА изцяло решение № 1194/ 23.11.23 г. по гр.дело 2886/23 Г. на районен
съд Перник И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
На основание чл.59 ЗЗД ОСЪЖДА В. И. К. ЕГН ********** от ***- да заплати на
ВИК ООД Перник сумата 719.94 лева, претърпени имуществени вреди, представляващи
стойността на изразходвана и незаплатена вода след незаконно присъединяване на ответника към
водопроводната мрежа на ВИК ООД Перник на посочения адрес установено с констативен
протокол № ***, от които:
-сумата 600 лева главница,
з
-сумата 119.94 лева, представляваща лихва за забава на главницата за периода от
04.07.2021 г. до 01.06.2023 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба - 23.06.2023 г., до окончателното изплащане на сумите.
ОТХЪВРЛЯ предявените от ВИК ООД Перник искове до пълния им предявен размер
от 1552.74 лв. /1297.66 лв. главница и 255.08 лв. мораторна лихва/, като неоснователни и
недоказани.
ОСЪЖДА В. И. К. ЕГН********** от *** да заплати на ВИК ООД Перник сумата
214.26 лв. разноски пред районен съд Перник.
ОСЪЖДА ВИК ООД Перник да заплати на В. И. К. ЕГН********** от *** сумата
697.24 лв. разноски за две инстанции.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4