Р Е Ш
Е Н И Е
№ 122/02.03.2020г.
гр.
Монтана
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, касационен състав, в публично заседание на
дванадесет и осми февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
Огнян Евгениев
Членове: Соня Камарашка
Мария Ницова
при секретаря Петя
Видова и с участието на Окръжен прокурор Нина Борисова при Окръжна прокуратура - Монтана, като
разгледа докладваното от съдия Соня Камарашка касационно административно -
наказателно дело № 108 по описа на
съда за 2020г., за да се произнесе,
взе предвид следното
Производството е по реда на чл.208 и
сл. от АПК /редакцията на разпоредбите след
изменението, публ. в ДВ бр. 77 от
Касационното производство е образувано по депозирана в
законния срок жалба от И.Н.Й. *** против Решение №463 от 25.11.2019 година на
Районен съд - Монтана, постановено по АНД № 1094 по описа за 2019 година. С
обжалваното съдебно решение съдът е потвърдил Наказателно постановление /НП/ №
17-0996-002284 от 26.07.2017година издадено от Началник сектор „Пътна полиция”
при ОД на МВР - гр. Монтана, упълномощен със Заповед №8121з-746/01.06.2017год.
на Министъра на вътрешните работи с което на И.Н.Й. с ЕГН * ***, за извършено административно нарушение по чл.137а,
ал.1 от ЗДвП му е наложено
административно наказание глоба в размер на 50.00лева /петдесет/, на основание
чл.183, ал.4, т.7, предл. първо от ЗДвП. На основание Наредба № Iз-2539 на МВР
са отнети и шест контролни точки.
Касационният жалбоподател И.Н.Й., редовно призован не се явява. В писмени
бележки по жалбата навежда доводи за нарушение на материалния закон и
съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като твърди, че не е
описано конкретно мястото на извършване на нарушението, не е разпитан
актосъставителя. Навежда доводи, че не е извършил нарушението. Моли за отмяна
на постановеното въззивно решение с което е потвърдено издаденото срещу него
наказателно постановление.
Ответника по касационната жалба ОД МВР - гр. Монтана чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт К*** Д*** излага
доводи че при реализиране на административно наказателната му отговорност правилно
е приложен материалния закон, като въззивния съд е обсъдил събраните
доказателства, не е допуснал нарушение на процесуалните правила, поради което
моли за потвърждаване на въззивното решение, като правилно и законосъобразно.
Окръжна прокуратура – Монтана, с оглед задължителното участие в настоящето
производство, чрез представителя си в съдебно заседание, дава мотивирано заключение, че
жалбата е неоснователна, а атакуваното решение следва да се потвърди като
правилно и законосъобразно.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК от страна във
въззивното производство, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно,
при което същата е допустима.
С касационната жалба не са представени доказателства свързани с
касационните основания, които да променят фактическите и правни изводи на въззивния
съд в обжалваното решение.
Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
След обсъждане на жалбата, доказателствата по делото и становищата на
страните, прие следното: касационните основание, които са заявени и поддържани
пред настоящата инстанция са за неправилно приложение на материалния закон и допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила – чл.63,ал.1 от ЗАНН във
вр. чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК.
За да постанови обжалваното решение, с което е потвърдил издаденото
наказателно постановление, съставът на Районен съд – Монтана е приел от
фактическа страна, че на 13.06.2017г. около 17,30часа в гр.Монтана на бул.”Х***
Б*** ” до №137, касатора като водач на лек автомобил марка „Ф*** ”, модел „Г***
” с рег. № С*** не е поставил обезопасителен колан по време на движение. За
установеното е съставен АУАН, за виновно извършено административно нарушение по
чл.137а, ал.1 от ЗДвП подписан от Й. с възражение „..че е свалил колана след
като бил спрян за проверката, като по време на движение колана е бил поставен…”
След като възражението му е прието за неоснователно е издадено и обжалваното
НП.
При тези факти и след като е обсъдил показанията на
разпитаният свидетел, приложените писмени доказателства, както и възражението
на Й. по съставения му АУАН е приел за доказано от обективна и субективна страна
извършеното административно нарушение по чл.137а,
ал.1 от ЗДвП, за което съответно със санкционната разпоредба по чл.183, ал.4, т.7, предл. първо от ЗДвП му е
наложено административно наказание глоба в размер на 50.00лева /петдесет/, както
и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети и шест контролни точки.
Наред с това е изложил мотиви и за липсата на допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила досежно реализираната административно наказателна
отговорност за извършване на нарушението.
Касационният състав споделя изводите на
решаващия съд относно нарушението на чл.137а, ал.1 от и
преценката на свидетелските показания относно авторството на деянието. Разпитаният
свидетел по акта е очевидец на установеното нарушение и е възприел пряко и
непосредствено факта, че касаторът е управлявал без
поставен обезопасителен колан, с който е оборудван
автомобилът му. При разпита си във въззивното производство
същият е дал конкретни и безпротиворечиви показания,
който не са опровергани от жалбоподателя с годни доказателствени средства и
правилно са кредитирани от съда като обективни и достоверни. Действително
съставителят на АУАН не е разпитан в хода на въззивното производство, но това
не води до неизясняване на делото от фактическа страна и не представлява
основание за отмяна на въззивното решение. Не представлява и такова основание
факта, че съдът не е заличил единия от призованите свидетели по делото, тъй
като видно от разпореждането за насрочване, липсва конкретно определение, с поименно
посочване за тяхното допускане до разпит. Районният съд е спазил принципите на служебно начало и
дирене на обективната истина, съобразил се е с приложените и приети писмени
доказателства, и въз основа на така събраните доказателства е изложил подробни
и задълбочени мотиви по релевантните за спора факти и обстоятелства. Фактите по
делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота
както писмените доказателства, така и събраните гласни доказателства по делото.
Въз основа на правилно установената фактическа обстановка,
са направени обосновани изводи относно приложението, както на материалния - релевантният за спора факт, а именно, че е налице
управление на автомобила от страна на Й. без обезопасителен колан, така
и на процесуалния закон.
За така извършеното нарушение на водача е
наложено минимално предвиденото по закон наказание, поради което правилно
районният съд е приел, че НП не подлежи на изменение в тази му част. Управлението
на МПС е правно – регламентирана дейност, представляваща източник на повишена
опасност, като неспазването на изискванията за нейното упражняване разкрива
високата степен на обществена опасност на деянието, поради което и не се касае
за маловажност на нарушението предвид липсата на доказателства, че извършеното
нарушение се отличава с по – ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от същия вид. Твърденията на касатора, че е „..имал поставен колан…“ не се подкрепят по
никакъв начин от данните по административнонаказателната
преписка.
Както фактическите констатации, така правните изводи
формирани от районния съд се споделят напълно от настоящата инстанция. Това
прави излишно тяхното повтаряне, вкл. и с препрещане към мотивите на районния
съд съобразно правилото на чл. 221, ал.
2 предл. последно от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1
изр. второ от ЗАНН.Що се касае до конкретните възражения в
касационната жалба, следва да се посочи, че не се констатираха нарушения при
извършване преценката на събрания доказателствен материал и установяване въз
основа на него на фактическата обстановка по случая и формиране на правните
изводи. Не се установи и допуснато процесуално нарушения от състава на съда, за
което са налични подробни аргументи, вкл. и с позоваване на наличните по делото
писмени доказателства.
В обобщение на изложеното касационата инстанция не
констатира наличието на поддържаните от касатора основания за отмяна на
проверяваното решение на Районен съд – Монтана, други такива не бяха установени
и при служебно дължимата проверка по чл.218, ал.2 от АПК, поради което
решението следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.
По изложените съображения на основание чл.221, ал.2 от АПК
във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен
съд - Монтана,
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №463 от 25.11.2019 година на Районен съд - Монтана,
постановено по АНД № 1094 по описа за 2019 год. на Районен съд – Монтана, с което е потвърдено наказателно постановление № 17-0996-002284 от 26.07.2017година
издадено от Началник сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР - гр. Монтана, упълномощен
със Заповед №8121з-746/01.06.2017год. на Министъра на вътрешните работи.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: