№ 102
гр. Враца, 03.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на трети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Надя Г. Пеловска-Дилкова
Членове:Мирослав Д. Досов
Росица Ив. Маркова
като разгледа докладваното от Мирослав Д. Досов Въззивно гражданско
дело № 20211400500438 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на Б.Л. Б. - С. от гр. Монтана - взискател по
изпълнително дело №20/2019 год. по описа на СИС при РС-Враца, против
постановление на държавен съдебен изпълнител при Районен съд-Враца от 03.08.2021
год., с което на основание чл.433,ал.1,т.8 от ГПК производството по изп. дело
№20/2019 год. е прекратено.
Жалбоподателката поддържа, че постановлението е неправилно и
незаконосъобразно и иска отмяната му. Сочи, че по указания на ДСИ е внесла
необходимите държавни такси и по нейно искане е извършена справка в РБСС при
БНБ. Запозната е с получената информация от БНБ и в период от около шест месеца
лично се е интересувала от движението на делото. След това е подала две молби с
искане на информация. На 19.10.2020 год. е уведомена за правомощията на ДСИ, след
което през месец ноември 2020 год. заедно със своя пълномощник е посетила
деловодството на СИС, прегледала е делото и е установила, че няма никаква промяна
/движение/ от завеждането му. Устно била уведомена, че съдебният изпълнител работи
сам и е изключително натоварен. Счита, че не са налице предпоставките на
чл.433,ал.1,т.8 от ГПК за прекратяване на делото, тъй като от последните й справки на
място и искания двугодишен срок не е изтекъл.
Иска обжалваното постановление за прекратяване да бъде отменено като
1
неправилно, а изпълнителното дело върнато на ДСИ за възобновяване на
изпълнителните действия против длъжника "Ивана - Крос"ООД- гр.Враца.
Длъжникът "Ивана - Крос"ООД, ЕИК *** не е депозирал възражение.
Изпратеното до дружеството съобщение с препис от жалбата е върнато в цялост с
отметка, че при две посещения на адрес призовкарят не е намерил нито офис, нито
представители на адресата, нито табела с името на дружеството. Призовкарят е
посочил, че е събрал данни от живущата на адреса.
На основание чл.436,ал.1, изр.2 от ГПК ДСИ Г. Л. е представил мотиви по
обжалваното прекратяване на принудителното изпълнение, в които изразява становище
за неоснователност на жалбата. Навежда доводи, че перемцията е настъпила по силата
на закона, тъй като жалбоподателката е бездействала в продължение на повече от 2
години. Единственото искане от нейна страна за извършване на изпълнителни действия
е за налагане на запор на банкова сметка на длъжника в "Сосиете Женерал Банк", но
поради липса на авоари по тази сметка плащане не е постъпило. Постъпили са и две
молби от взискателката, с които не е поискано извършване на конкретни действия по
принудително изпълнение, а са изложени общи искания за уведомяване при
евентуално предстоящи изпълнителни действия и възможности за реализиране на
изпълнението, показващи общ интерес за хода на изпълнителното производство. На
последно място ДСИ сочи, че при справка в ТР след постъпване на жалбата е
установил, че към дата 09.09.2021 год. длъжникът "Ивана - Крос"ООД - гр.Враца е със
статут на заличен търговец, като представя и удостоверение за актуално състояние на
търговеца към тази дата.
След като се запозна с приложеното заверено копие от изп.дело №20/2019 год.
по описа на СИС при РС-Враца и обсъди изложените в жалбата доводи, настоящият
съдебен състав приема следното:
Предмет на жалбата е прекратяването на принудителното изпълнение, което
действие на ДСИ попада сред изчерпателно изброените в разпоредбата на чл.435 ГПК,
подлежащи на обжалване от взискателя действия. От приложеното по делото
съобщение е видно, че взискателят е уведомен за прекратяване на изпълнителното
производство на 09.08.2021 год., а жалбата е подадена по пощата на 23.08.2021 год.,
т.е. подадена е в законоустановения срок по чл.436, ал.1 ГПК. При това положение и
като отчита наличието на правен интерес у жалбоподателката, настоящият съдебен
състав приема жалбата за процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Производството по изп.дело №20/2019 год. по описа на СИС при РС-Враца е
образувано на 14.01.2019 год. по молба на Б.Л. Б. - С. от гр.Монтана въз основа на
изпълнителен лист от 26.07.2018 год., издаден по ч.гр.дело ********** год. по описа
на РС-Враца. По силата на изпълнителния лист длъжникът "Ивана - Крос"ООД, ЕИК
***, седалище и адрес на управление гр.*** е осъден да заплати на взискателя Б.Л. Б. -
2
С. от гр.Монтана главница от 1875.54 лева, ведно със законна лихва върху главницата,
считано от 29.03.2018 до окончателното й изплащане, както и сумата от 330.89 лева,
представляваща лихва за забава в плащането /на главницата/ за периода от 01.01.2016
год. до 01.10.2017 год.
С молбата за образуване на изпълнително дело взискателката е посочила
конкретен изпълнителен способ - запор на банковите сметки на длъжника, като е
поискала да се извърши и проучване на имущественото му състояние. Съдебният
изпълнител е извършил справка в РБСС на БНБ /л.22-23/, при която е установено
наличието на банкови сметки на длъжника в 5 банки. Установено е от същата справка,
че единствено върху банковата сметка в "Сосиете Женерал Експрес Банк"АД няма
наложен предходен запор. Взискателката е уведомена за постъпилата информация
/л.25/ и с молба от 08.02.2019 год. / л.26/ е поискала да бъде наложен запор върху
банковата сметка на длъжника именно в "Сосиете Женерал Експрес Банк"АД. Запорът
е наложен на 11.02.2019 год./ л.28/ и до Банката е изпратено запорно съобщение, но с
писмо от 20.02.2019 год. / л.33/ ДСИ е уведомен, че запорът е наложен, но по
банковата сметка няма наличност. Уведомен е също, че има наложени предходни
запори.
В деня на образуване на изпълнителното дело и на основание чл.458 от ГПК
ДСИ е изпратил съобщение до НАП /л.12/ и след получено на 22.01.2019 год.
удостоверение /л.14/ е присъединил Държавата като взискател с публични вземания в
размер на 39519.33 лева.
На 14.01.2019 год. до длъжника "Ивана - Крос"ООД, ЕИК *** е изпратено
уведомление по чл.428,ал.1,пр. последно от ГПК /л.15- 16/, което е останало
невръчено. Върнато е в цялост с отметка на призовкаря, че при посещение на
21.01.2019 год. на адреса не е открит представител на длъжника. Няма офис и
представители на адресата, няма опознавателна табела с името на адресата, няма и
работно време. На адреса е частен дом, като сведенията са от живущата на адреса.
Съдебният изпълнител е извършил справка в ТР /л.17/, при която е установил, че
посочения по делото адрес на длъжника съвпада с вписания такъв в ТР, и е разпоредил
ново връчване по реда на чл.50,ал.2 от ГПК / л.15/.
Невръчени са останали и останалите съобщения до длъжника - за
присъединяване като взискател на Държавата чрез НАП /л.31/ и за наложения запор
върху на банковата сметка в "Сосиете Женерал Експрес Банк"АД /л.32/.
Други действия по принудително изпълнение не са извършвани, като няма и
искания от взискателя Б. Б. - С. за извършване на такива. Налични по изпълнителното
дело са две нейни молби - от 08.05.2020 год. / л.34-35/ и от 14.10.2020 год./ л.36-37/. С
първата от тях тя е поискала да бъде уведомена писмено за евентуални предстоящи
действия и възможности за реализиране на вземането. С втората молба е уведомила
ДСИ, че е получила информация, че по изп.дело №19/2919 год. на ДСИ при РС-Враца е
3
насрочен публичен търг за продажба на движимо имущество /на длъжника "Ивана -
Крос"ООД/ и отново е поискала да бъде уведомена за "евентуални предстоящи
действия и възможности за реализиране на вземането". Налично е и съобщение от ДСИ
/л.39/, с което на 26.10.2020 год. взискателката е уведомена / в отговор на молбата й от
14.10.2020 год./, че ДСИ няма служебно начало за уведомяване и указания до страните
във връзка с воденото изпълнително производство.
На 03.08.2021 год. 21.11.2019 год. ДСИ е постановил обжалваното в
настоящето производство Постановление /л.40/, с което производството по
изпълнителното дело е прекратено на основание чл.433,ал.1,т.8 от ГПК поради това, че
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2
години.
При така установеното от фактическа страна съдебният състав достига до
следните правни изводи:
В изпълнителното производство не е налице служебно начало и движението по
същото става по искане на взискателя. Съгласно разясненията, дадени в ТР №2 от
26.06.2015 год. на ОСГТК на ВКС по тълк.дело № 2/2013 год., изпълнителният процес
съществува само доколкото чрез него се осъществяват един или повече конкретни
изпълнителни способи. В изпълнителното производство за събиране на парични
вземания могат да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат
осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на
длъжника от трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ: насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и
оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н.
до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени
лица. В Тълкувателното решение е прието, че не са изпълнителни действия и не водят
до прекъсване на давността по смисъла на чл.116,бук."в" от ЗЗД образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа
на влязлото в сила разпределение и др.
В ТР № 2 от 26.06.2015 год., постановено по тълк.дело № 2/2013 год., ОСГТК
на ВКС недвусмислено приема също така, че прекратяването на изпълнителното
производство поради т. нар. "перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният
изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване,
когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти.
В конкретния случай се установи, че още при образуване на изпълнителното
4
дело взискателката е посочила изпълнителен способ - запор на банковите сметки на
длъжника, като с молбата си 08.02.2019 год. тя е поискала запорът да бъде наложен
върху конкретна банкова сметка на длъжника - тази в "Сосиете Женерал Експрес
Банк"АД. Съдебният изпълнител е изпълнил задължението си и е наложил искания
запор на 11.02.2019 год., но този изпълнителен способ се е указал неуспешен, поради
липсата на наличност по банковата сметка на длъжника.
По изложени в жалбата твърдения, в период от около 6 месеца след получаване
на информацията от БНБ жалбоподателката - взискател се е интересувала лично от
движението на делото, от което следва извод, че след 20.02.2019 год. тя е била
запозната с резултата от наложения запор, но не е посочила друг изпълнителен способ
в продължение на повече от 2 години.
Изводът, че от последното валидно изпълнително действие /искането на
информация за движението на делото не е такова действие/ до прекратяване на
изпълнителното дело са изтекли повече от 2 години не се променя и при съобразяване
на §13 от ЗР към Закон за изменение и допълнение на Закона за мерките и действията
по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13
март 2020 год. /ДВ бр.34 от 2020 год., в сила от 09.04.2020 год./, съгласно която норма
сроковете по чл.3, т.1 и т. 2, спрени от обявяването на извънредното положение до
влизането в сила на този закон, продължават да текат след изтичането на 7 дни от
обнародването му в "Държавен вестник". Сроковете не са текли за периода от
13.03.2020 год. до 20.05.2020 год., т.е. за два месеца и 7 дни, а от 20.02.2019 год. до
03.08.2021 год. са изтекли общо 27 месеца и 14 дни.
Перемцията санкционира бездействието на взискателя, когато той отказва да
посочи способ за принудително изпълнение, когато не желае да посочи друг способ
при очевидна невъзможност да бъде реализиран искания, респективно нежелание да
бъде повторен този способ след като веднъж се е оказал неуспешен, и това негово
бездействие е продължило повече от две години. В случая фактите сочат,че
бездействието на взискателя е продължило повече две години, от което следва извода,
че хипотезата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК е осъществена и перемцията е настъпила.
С оглед гореизложеното, жалбата се явява неоснователна и следва да бъде
оставена без уважение, а обжалваното постановление на ДСИ от 03.08.2021 год.
потвърдено.
Налице е и друго самостоятелно основание за прекратяване на изпълнителното
производство - длъжникът в изпълнителното производство "Ивана - Крос"ООД, ЕИК
*** е със статут на заличен търговец в Търговския регистър след проведено
производство по несъстоятелност по търг.дело №60/2018 год. по описа на ОС-Враца.
Производството е открито с решение №106/27.09.2018 год., постановено на основание
чл.630,ал.1 от ТЗ, и е приключило с решение №260086/28.06.2021 год., постановено на
основание чл.632,ал.4 от ТЗ, вписано в ТР под №20210714113828, с което
5
производството по несъстоятелност е прекратено и е постановено заличаване на
"Ивана Крос" ООД, ЕИК *** от търговския регистър. Със заличаването е отпаднала
правосубектността на "Ивана - Крос"ООД, ЕИК *** и то не може да бъде надлежна
страна в изпълнителния процес.
Водим от горното, Окръжен съд-Враца
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Б.Л. Б. - С. от гр.Монтана - взискател
по изпълнително дело №20/2019 год. по описа на СИС при РС-Враца, против
Постановление на държавен съдебен изпълнител при Районен съд-Враца от 03.08.2021
год., с което на основание чл.433,ал.1,т.8 от ГПК производството по изп.дело
№20/2019 год. е прекратено.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от същото да се изпрати на жалбоподателката за сведение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6