РЕШЕНИЕ
№
гр.
Ловеч 13.12.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІ административен състав, в открито съдебно заседание на втори
декември две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИРА
КРЪСТЕВА
при секретаря Татяна Тотева като разгледа
докладваното от съдия Кръстева адм. дело № 359 по описа на АдмСЛ за 2022
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с
чл.211 от Закон за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
Административното
дело е образувано по жалба с вх.№ 3400/11.10.2022 г., подадена от младши
инспектор Ц.Д.С., младши автоконтрольор в група ОП на РУ Луковит при ОД МВР
Ловеч, с посочен съдебен адрес ***, чрез адв. Г.В. ***, срещу Заповед №
297з-228/28.09.2022 г. на ВПД началник на РУ Луковит към ОД на МВР Ловеч.
С оспорения
акт за извършено от жалбоподателя дисциплинарно нарушение по чл.194, ал.2, т.1
от ЗМВР на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „писмено
предупреждение” за срок от три месеца.
В жалбата се
твърди, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е
незаконосъобразна. Според жалбоподателя, същата е издадена при допуснато
съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие
с материалноправните разпоредби на ЗМВР и при несъобразяване с целта на закона.
Счита, че дисциплинарното
производство е извършено от комисия в недопустим състав при допуснато
съществено нарушение на разпоредбата на чл.15, ал.1, т.3 от Инструкция № 8121з-877 от 06.07.2021
г.
Твърди се също, че в диспозитива на процесната заповед липсва цифрово и
текстово изписване на относимите разпоредби от ЗМВР, което е довело до нарушаване
на установената форма по смисъла на чл.146, т.2 от АПК. В
заключение моли съдът да отмени оспорената заповед и да бъдат присъдени
сторените разноски.
В съдебно
заседание оспорващият не се явява, представлява се от упълномощен адвокат,
който поддържа жалбата, излага съображения по съществото на спора и претендира
сторените по делото разноски, за които прилага списък. В допълнително
представена писмена защита развива доводи за отмяна на оспорения индивидуален
административен акт.
В съдебно
заседание ответникът – редовно призован, не се явява и не се представлява.
Съдът, като
обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
Дисциплинарното производство е образувано във връзка с
предложение от Докладна записка peг. № 297р-17385/30.08.2022 г. /л. 56-57/, изготвена от инсп. Х.П. -
полицейски инспектор в група ОП в РУ Луковит при ОДМВР Ловеч за извършена
проверка и постъпили данни за установено дисциплинарно нарушение от служители
на РУ Луковит. Според тази докладна записка, младши инспектор Ц.Д.С. - младши автоконтрольор в група ОП в РУ Луковит при ОДМВР Ловеч, за
времето от 09:40ч. до 10:00ч. на 18.08.2022г. като служител, назначен в
съвместен наряд за изпълнение на „OOP“ /ППД и ПК/ е изпълнявал служебните си задължения със служебен
автомобил Киа Сиид с peг. №********, но не е бил на мястото за контрол в гр. Луковит, /ул. „Златна
Панега“ и ул. „Цанко Царковски“/, като е напуснал границите на разпоредения му
за обслужване участък, без съгласието и разпореждане на ОД при РУ Луковит, с
което е нарушил разпоредбите на чл.54, ал.1 от Инструкция №8121з-749/2014г. за КПД „При
изпълнение на КПД полицейските органи от състава на нарядите не напускат
границите на разпоредените им за обслужване участъци без съгласуване и
разпореждане на длъжностните лица, отговарящи за изпълнението на ППД, и
дежурните в ОДЦ/ОДЧ“.
Въз основа на
тези данни, със Заповед рег.№ 297з-202/02.09.2022 г. /лист 21-22/ на ВПД началник
на РУ Луковит е образувано дисциплинарно производство срещу младши инспектор Ц.Д.С.
– мл. автоконтрольор II степен в група „Охранителна полиция“ в
РУ Луковит при ОДМВР Ловеч. Със заповедта е назначен и дисциплинарно –
разследващ орган в състав от двама служители при РУ Луковит. На 05.09.2022 г.
на С. е връчена и покана с рег. №297р-17762/05.09.2022 г. /лист 31/ за
запознаване със заповедта за образуване на дисциплинарното производство. Със
същата покана служителят е уведомен и за правата си по чл.270, ал.8 от ЗМВР,
като същевременно му е предоставена и възможност да даде писмени обяснения. Служителят
е запознат със заповедта за образуване на дисциплинарно производство и с
правата му на 07.09.2022 г. /видно от отбелязването на лист 22 от делото/.
Материалите от
извършената проверка по докладна записка с рег. № 297р-17385/30.08.2022 г. са
приобщени с протокол с рег. № 297р-17764/05.09.2022 г. /лист 55/. Видно от отбелязването
в протокола, мл. инспектор С. е бил запознат с материалите от извършената
проверка на 07.09.2022 г.
Назначеният
ДРО е извършил проверка, приобщил е към преписката докладни записки, месечен
график, ежедневна форма за отчет и други доказателства, снел е обяснения от
служителя на РУ Луковит /л. 43/, изискал е кадрова справка и длъжностна
характеристика /лист 47, л. 49-51/.
В депозираните
обяснения с рег. № 297р-18247/13.09.2022 г. /л. 43/ мл. инспектор С. е изложил,
че около 09.00ч. на
18.08.2022 г. по телефона му се е обадил ПИ ПК Г. Й., който е бил в отпуск, и
му заявил, че в РУ Луковит ще се яви лице, на което е трябвало да направи
полицейска регистрация, като го помолил, ако има възможност да отиде в
районното управление и да предяви срещу подпис въпросната декларация, която
била написана. Около 09:40ч. мл. инспектор С. спрял служебния автомобил пред
сградата на РУ Луковит и заедно с колегата си Р.Р.Ц. се явили в районното
управление. В обяснението се сочи още, че младши инспектор Ц.С. попитал ОДЧ дали
въпросното лице се е явило в управлението, както и че за времето от 09:40ч. до 10:00ч.
на 18.08.2022 г. заедно с колегата си били в РУ във връзка с горното, като тази
служебна дейност е отразена в РСОД и в докладна записка за извършената дейност
на наряда. В заключение счита, че това отклонение от маршрута е било, за да
извършат служебна работа, а не поради други причини.
За резултата
от дисциплинарното производство е изготвена Обобщена справка рег.№ 297р-18434/15.09.2022
г. /лист 27-30/.
В справката по
отношения на жалбоподателя е посочено, че по време на дежурството си на
18.08.2022 г. за времето от 09:40ч. до 10:00ч. не е бил на мястото за контрол,
като е напуснал границите на разпоредения за обслужване участък, без съгласието
и разпореждане на ОДЧ при РУ Луковит. Комисията приела, че с горното С. виновно
е нарушил чл.54, ал.1 от Инструкция №8121з-749/2014 г. за КПД, извършил е нарушение
на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР, за което на
основание чл.200, ал.1, т.15, предложение второ от ЗМВР е предвидено налагане
на дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 месеца до 1 година.
Връчена е
покана за запознаване със справката и материалите по дисциплинарното
производство, както и за даване на допълнителни писмени обяснения или
възражения до ДРО /лист 33/. Жалбоподателят е запознат с обобщената справка на
15.09.2022 г., за което се е подписал лично /лист 29-гръб/.
В протокол
рег. №297р-18574/16.09.2022 г. /лист 37/ е отразено, че след извършена проверка
в деловодната система не е установено наличието на регистрирани допълнителни
възражения или обяснения от мл. инспектор С..
На 20.09.2022
г. е изготвено и Становище /лист 23-26/ от ДРО, с което е предложено на
служителя С. за извършеното нарушение да бъде наложено дисциплинарно наказание
„писмено предупреждение за срок от три месеца“.
След
получаване на материалите по дисциплинарното производство, дисциплинарно наказващият
орган изпратил на жалбоподателя покана за даване на писмени обяснения или
изслушване на служителя с рег. № 297р-18798/21.09.2022
г., връчена лично на С. на 26.09.2022 г. /лист 35/.
Видно от
протокол с рег. № 297р-19273/27.09.2022 г. /лист 39/, за периода от 26.09.2022
г. до момента на съставянето на протокола в 16,00 ч. на 27.09.2022 г. в
деловодната система не е имало регистрирани допълнителни обяснения или
възражения от мл. инспектор Ц.С. във връзка с воденото дисциплинарно
производство.
От протокол с
рег. № 297р-19274/27.09.2022 г. /лист 41/ се установява, че мл. инспектор С. не
се е явил пред ДНО, за да бъде изслушан.
Въз основа на
проведеното дисциплинарно производство, ВПД началник РУ Луковит при ОДМВР –
Ловеч е издал обжалваната Заповед № 297з-228/28.09.2022 г., с която е наложил
на жалбоподателя дисциплинарно наказание „писмено предупреждение” за срок от
три месеца за следното прието от органа нарушение на служебната дисциплина: По време на смяната си. младши инспектор Ц.Д.С. - младши автоконтрольор в група ОП в РУ Луковит при ОДМВР Ловеч, по време
на дежурство на 18.08.2022 г. за времето от 09:40ч. до 10:00ч. не е бил на
мястото за контрол, като е напуснал границите на разпоредения за обслужване
участък, без съгласието и разпореждане на ОДЧ при РУ Луковит и е нарушил
разпоредбите на чл.54, ал.1 от Инструкция №81213-749/2014г. за КПД. ДНО приел, че
е налице нарушение на служебната дисциплина по смисъла
на чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР, за
което на основание чл.200, ал.1,
т.15 предложение второ от ЗМВР е предвидено налагане на дисциплинарно наказание
„порицание“ за срок от шест месеца до една година.
Същевременно, без да посочи никакви правни основания,
с процесната заповед ДНО наложил на С. дисциплинарно наказание „писмено
предупреждение“ за срок от три месеца.
Заповедта е
връчена на жалбоподателя лично срещу подпис на 29.09.2022 г. /лист 19-гръб/.
Въз основа на
така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е
подадена в законоустановения 14-дневен срок. Оспорената заповед съдържа
волеизявление на издателя на акта, с което се засягат права и законни интереси
на жалбоподателя като адресат на този акт. Следователно жалбата е подадена от
лице, притежаващо активна процесуална легитимация и интерес от оспорване, и
пред местно компетентния административен съд, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по
същество в съвкупност със събраните по делото доказателства и становищата на
страните, Ловешки административен съд, шести административен състав намира
жалбата за основателна по следните съображения:
Съгласно
изискванията на чл.168, ал.1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол
за законосъобразност, съдът извършва пълна проверка на обжалвания
административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и
материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която
преследва законът.
Не се спори
между страните, а и от доказателствата на лист 47 и л. 49-51 се установява, че Ц.Д.С.
заема длъжността младши инспектор – младши автоконтрольор II степен в група „Охранителна
полиция“ в РУ Луковит при ОДМВР Ловеч. В това си качество същият е държавен
служител по смисъла на чл.142 и чл.143 от ЗМВР.
От
представените по делото Заповед № 295з-881/26.04.2022 г. на Директора на ОДМВР
Ловеч /лист 108/, Заповед № 8121К-11230/19.09.2022 г. на Министъра на
вътрешните работи /лист 106/ и акт за встъпване в длъжност от 20.09.2022 г.
/лист 107/ се установява, че гл. инспектор Г. Г. при образуване на
дисциплинарното производство и при издаването на оспорената заповед е имал
качеството началник на РУ Луковит при ОДМВР Ловеч, която длъжност е сред
изброените в чл.204, т.4 от ЗМВР, следователно разполага с компетентност да
налага дисциплинарно наказание от посочения вид по отношение на жалбоподателя
(писмено предупреждение – чл. 197, ал. 1, т. 2 от ЗМВР). Поради изложеното
съдът намира, че заповедта е издадена от териториално и материално компетентен
орган, упражняващ дисциплинарната власт по отношение на служителя - противно
на възраженията на оспорващия.
Съдът не
установи допуснати от органа съществени нарушения на специалните
административнопроизводствени правила.
Дисциплинарното
производство е започнало с издаване на заповед, връчена за запознаване на
лицето. Органът е запознал жалбоподателя с изготвената обобщена справка и
становището с предложение за наказание, както и със събраните по
дисциплинарната преписка доказателства, и му е дал възможност да представи
писмени обяснения и възражения, т.е. предоставил е възможност на служителя да
се защити (арг. чл.207, ал.8, т. 1 и ал.10 от ЗМВР). Заповедта е издадена в
сроковете по чл.195, ал.1 от ЗМВР.
Съгласно
разпоредбата на чл.210, ал.2 от ЗМВР заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание е връчена на С. срещу подпис и на нея е отбелязана датата на
връчване.
Неоснователно
жалбоподателят възразява за съществено нарушение на чл.15, ал.1, т.3 от
Инструкция № 8121з-877/2021 г. Изискването за състав на ДРО, в който да
участват служители от различно структурно звено, не е императивно. По делото
няма данни за заинтересованост на членовете на ДРО.
Заповедта е
издадена в изискуемата писмена форма, подписана е от нейния издател, но не
съдържа всички задължителни реквизити съобразно изискването на чл. 59, ал. 2,
т. 4, във вр. с чл. 146, т. 2 от АПК и чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, доколкото същата
е мотивирана с излагане на фактически основания, но не и с правни такива.
Липсва посочване както на разпоредбите, които са нарушени, така и правното
основание, въз основа на което се налага наказанието. Това препятства
възможността на съда да извърши преценка на съответствието на акта с приложимия
материален закон и е самостоятелно основание за отмяна на заповедта.
В този смисъл,
съдът споделя възраженията на жалбоподателя, че в обжалваната заповед липсва
както цифрово, така и текстовото изписване на правното основание, определящо
допуснатото дисциплинарно нарушение. В текста на чл.197, ал.1 от ЗМВР са
изброени изчерпателно видовете дисциплинарни наказания във възходящ ред. С
оглед на което, липсата на правни основания в обжалваната заповед нарушава
правото на защита на наказаното лице. Непосочването на конкретния фактически
състав със съответната правна квалификация е съществен порок на формата на
административния акт, поради което е налице отменителното основание по чл.146,
т.2 от АПК, във вр. с чл.210, ал.1 от ЗМВР.
На следващо
място, съдът намира за недоказано по делото наказаният служител да е извършил
дисциплинарно нарушение по чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР. Дисциплинарната
отговорност е вид юридическа отговорност и същата следва да бъде ангажирана
само при безспорно установяване на извършено дисциплинарно нарушение, както от
субективна, така и от обективна страна.
Визираното в
обжалваната заповед деяние неправилно е квалифицирано като наказуемо.
Материалите по делото по никакъв начин не водят на извода, че оспорващият виновно
се е отклонил от разпоредения за обслужване участък по време на смяната си. Напротив,
в случая от депозираното по време на дисциплинарното производство от оспорващия
обяснение на лист 43 от делото, а и не се отрича от административния орган и
дори е взето предвид при обсъждане тежестта на нарушението, че мл. инспектор С.
не е бил на съответното място за контрол поради извършване на друга служебна
дейност, след като е бил помолен за това от друг негов колега.
Съдебният
контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт
обхваща преценката налице ли са установените от компетентния орган релевантни
юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в
нормата, възприета като правно основание за неговото издаване.
Дисциплинарната
отговорност на служителите на МВР се реализира в рамките на дисциплинарно
производство, в което се установява нарушението на служебната дисциплина и се
налага някое от предвидените дисциплинарни наказания. Дисциплинарните нарушения
са дефинирани в чл.194, ал.2 от ЗМВР. За проявлението на предвидената
дисциплинарна отговорност е необходимо виновно извършване на нарушение, което
не съответства на дължимото по закон поведение на държавен служител от МВР.
Дисциплинарната
отговорност, както вече се посочи е вид юридическа отговорност. Тя е лична –
съгласно чл.194, ал.4 от ЗМВР, и следва да се ангажира само при безспорно доказано дисциплинарно
нарушение, а не за други цели. За да бъде доказано дисциплинарното
нарушение и ангажирана дисциплинарната отговорност на едно лице, е необходимо
да се установи от фактическа страна деянието – действие или бездействие, което
то е извършило. От обективна страна да се докаже противоправността на това
деяние, че е налице обективно несъответствие между правно дължимото и
фактически осъщественото поведение. От субективна страна следва да е налице
вина на дееца – умисъл или непредпазливост. За определяне на размера на
наказанието трябва да се прецени цялостното поведение на служителя. За да е
законосъобразен актът, с който се налага дисциплинарно наказание, следва да
установява посочените елементи на дисциплинарната отговорност и органът да е
направил преценка и да е изложил мотиви за всеки от тях. Това в случая не е
направено.
Оспорената в
настоящото производство заповед не съответства и на целта на закона –
дисциплинарно наказание да бъде налагано само при безспорно доказано
дисциплинарно нарушение.
Допълнително
основание за незаконосъобразност на заповедта е издаването ѝ в нарушение
на разпоредбата на чл.206, ал.2 от ЗМВР, според която при определяне вида и
размера на дисциплинарните наказания се вземат предвид тежестта на нарушението
и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено и
цялостното поведение на държавния служител по време на службата.
С процесната заповед жалбоподателят е наказан с „писмено
предупреждение“ за неизпълнение на служебните му задължения, изразяващо се в
нарушаване разпоредбата на чл.54, ал.1 от Инструкция peг. № 8121з-749/20.10.2014 г. за реда и организацията за осъществяване на
дейности по контрол на пътното движение, което не кореспондира с приложимата материалноправна
норма в случая, доколкото евентуалното неизпълнение на разпоредба на тази
Инструкция е следвало да се квалифицира по смисъла на чл.200, ал.1, т.15, предл.
2-ро от ЗМВР, а именно – „неизпълнение
на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове“, за
което е следвало ДНО да наложи дисциплинарно наказание „порицание“, а не
дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“. Нещо повече, в случая ДНО е
констатирал, че жалбоподателят е извършил дисциплинарно нарушение в срока на наложено
дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 месеца със заповед peг. № 297з-176/27.07.2022 г. и
въпреки това, в нарушение на закона, неправилно е наложил по-лекото по вид
наказание, без да е посочил правното основание по ЗМВР за така наложеното
дисциплинарно наказание. В тази връзка следва да се посочи, че видът на
дисциплинарното наказание е законово определен и не подлежи на преценка от страна, както на ДРО, така и от страна на
ДНО.
Предвид
изложеното съдът счита, че са допуснати съществени нарушения на изискванията за
форма, както и на материалноправните разпоредби, регламентиращи предпоставките
за налагане на дисциплинарно наказание по реда на ЗМВР, поради което оспорената
заповед се явява незаконосъобразна и в противоречие с целта на закона.
Подадената срещу нея жалба следва да бъде уважена, като се отмени заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание.
Жалбоподателят
е направил искане за възстановяване на сторените деловодни разноски съгласно
приложен списък на лист 110 от делото. При този изход на спора следва да се
уважи претенцията за сумата от 10 лв. платена държавна такса /лист 9/ и 600 лв.
възнаграждение за един адвокат /лист 10/.
Воден от
горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Ловешки административен съд, шести
административен състав,
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ
като незаконосъобразна Заповед № 297з-228/28.09.2022 г. на ВПД началник на РУ
Луковит към ОД на МВР Ловеч, с която на младши инспектор Ц.Д.С., младши
автоконтрольор в група ОП на РУ Луковит при ОД МВР Ловеч, е наложено
дисциплинарно наказание „писмено предупреждение” за срок от три месеца.
ОСЪЖДА
Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Ловеч, да заплати на Ц.Д.С.
с ЕГН **********,***, сумата от 610 лв. /шестстотин и десет лв./,
представляващи сторени деловодни разноски.
Решението е
окончателно и не подлежи на оспорване на основание чл.211, изр. трето от ЗМВР.
Препис от
решението да се изпрати на страните по делото.
Административен
съдия: