Решение по дело №806/2024 на Административен съд - Плевен

Производството е по реда на чл.215, ал.1 вр. чл.148, ал.1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.

Образувано е по жалба на А. А. А., [ЕГН] от гр.Плевен, ж.к. „Дружба“ чл.223, вх.А, ет.6, ап.16, чрез адвокат Р. В. М.-В. от АК-Плевен, срещу Заповед № СБР-01-17/13.08.2024 г. на Кмета на Община Пордим. Посочва, че със същата заповед е наредено да премахне строеж - Второстепенна постройка на допълващото застрояване (лятна кухня), находяща се в УПИ VI-64, кв.6 по плана на с.Згалево, общ.Пордим, която е изградена на уличната регулационна линия, с размери 4,20/5,15 м и височина около 2,50 м, изпълнена от тухлени стени и дървена покривна конструкция, покрита с керемиди, шеста категория строеж съгласно Наредба №1 от 30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи. Твърди се, че описаната постройка е изградена без разрешение за строеж. Даден  е срок за доброволно изпълнение на заповедта до 30.11.2024 г. Жалбоподателката твърди, че оспорения административен акт е незаконосъобразен и моли да се отмени изцяло.Твърди, че при издаването му не са спазени изискванията на този вид индивидуални административни актове, не е описано времето на строителството, нито извършителят.Сочи, че по време на придобиването на процесния имот в с.Згалево, го е закупила заедно с всички постройки в него, включително и процесната „лятна кухня“. Твърди, че въпросната второстепенна постройка е отразена в кадастралната карта на селото, и към момента сделката е била изградена. Твърди, че при придобиване на имота, за нотариуса е било достатъчно да се увери, че второстепенните постройки са нанесени и не е поискал доказателства за тяхната законност, също така в нотариалният акт за собственост не е отбелязан броя на второстепенните постройки. Твърди, че отразяването в нотариалния акт на процесната постройка е доказателство за законност/търпимост. Твърди, че в оспорената заповед не са представени доказателства че именно жалбоподателката, като собственик и наследник на И. Д. А. е извършител на строежа. Твърди, че при това положение оспорената заповед е незаконосъобразна и не може да бъде изпълнена.Прав искане, оспорената заповед да се отмени изцяло, както и да  се присъдят сторените в настоящото производство разноски.

В съдебно заседание жалбоподателката А. А. А. – редовно уведомена от предходно съдебно заседание, не се явява, представлява се от адвокат Р. М. с пълномощно по делото. Излага доводи, че преди пристъпване към нейното издаване не е изследван въпросът дали процесната постройка е търпима, тъй като видно от представените по делото доказателства скица на имота и извадка от плана същата е съществувала в малко по-умален размер към 1991 г. Твърди, че напълно възможно е нейната доверителка да е закупила имота заедно с всички прилежащи постройки и допълващо застрояване, като е видно, че е направено и едно разширяване на постройката, увеличаване на обема й и обновяване, но в настоящото дело не е безспорно доказано, че именно нейната доверителка е извършила този ремонт, тъй като не съществува такъв способ, който да удостовери с абсолютна точност кога точно са изливани пояси, кога е правен ремонт на покрива и т.н. Твърди, че при издаването на обжалваната заповед абсолютно условие за законосъобразност е да се укаже, да се отбележи кой, кога и по какъв начин е извършил незаконното строителство. В тази връзка моли за произнасяне със съдебен акт, с който да се отмени изцяло заповедта със законовите последици, както и за произнасяне относно това дали процесната постройка може да бъде обявена за търпима. Моли да се присъдят сторените разноски в настоящото производство, за което представя списък.

Ответникът – КМЕТ НА ОБЩИНА ПОРДИМ – редовно уведомен по реда на чл. 138, ал. 2 от АПК, не се явява, не се представлява и не ангажира становище по делото.

От събраните доказателства се установява следната фактическа обстановка:

Видно от представения по делото нотариален акт за покупко–продажба на недвижим имот №76, том I, рег. №1316, дело №53/2009 г., вписан в Служба по вписванията - Плевен с вх. №3845 от 26.03.2009 г., акт №80, том VII, дело №1410/2009 г. /л.37/, И. Д. А., [ЕГН] е закупил недвижим имот – дворно място в с.Згалево, с площ 1200 кв.м, а по скица 1240 кв.м, съставляващ УПИ №VI-64, кв.6 по плана на селото, заедно с построените в него жилищна сграда и стопански сгради.

От представеното удостоверение за наследници е видно, че И. Д. А., [ЕГН] е починал на 06.03.2015 г., като е оставил за наследници - А. А. А. /съпруга/, Д. И. Д. и П. И. Д. /удостоверение за наследници на л.39/. Видно от представения по делото нотариален акт за дарение №139, том II, рег. №3816, дело №234/2015 г., вписан в Служба по вписванията - Плевен с вх. №11706 от 05.08.2015 г., акт №123, том 27, дело №5770/2015 г. /л.38/, е че П. И. Д. е дарил на майка си А. А. А. с 1/6 от описания по-горе недвижим имот.

По делото са представени подадени до кмета на общината жалби от Д. Х. Б. /л.8/, в които се сочи, че в имот, съседен на неговия, собственост на А. А. А. е извършено незаконно строителство.

От представената по делото заповед на кмета на общината от 27.02.2024 г. /л.9, гръб/ е видно, че е назначена комисия, която да извърши оглед на място. До Б. и А. са изпратени писма /л.л.10,11/,с които се уведомяват за проверката, която следва да се извърши от комисията въз основа на заповедта от 27.02.2024 г., като видно от приложените обратни разписки, писмата са получени съответно на 28.02. и 01.03.2024 г.

Съставен е констативен протокол /л.л.12-13/, с който е констатирано следното: Имотът съставлява УПИ VI-64, квартал 6, по плана на с. Згалево, общ. Пордим и е собственост на А. А. А. и н-ци И. Д. А., съгласно нотариален акт за покупко-продажба №76, том I, рег. №1316, дело №53/2009 г., вписан в Служба по вписванията - Плевен с вх. №3845 от 26.03.2009 г., акт №80, том VII, дело №1410/2009 г. и нотариален акт за дарение №139, том II, рег. №3816, дело №234/2015 г., вписан в Служба по вписванията - Плевен с вх. №11706 от 05.08.2015 г., акт №123, том 27, дело №5770/2015 г.

По кадастралният план на с. Згалево, одобрен със заповед №23/25.02.1991 г. на Председателя на ОбНС - гр. Пордим - временна управа в УПИ VI-64 съществуват както следва: Жилищна сграда; Второстепенна паянтова стопанска сграда, с размери 29/4 м, разположена на северната граница; Второстепенна паянтова стопанска сграда, с размери 6/5 м, разположена в северозападният ъгъл на имота; Второстепенна паянтова стопанска сграда, с размери 3,5/3,5 м, разположена на уличната регулация.

При проверката е установено /т.4 от протокола/, че второстепенна паянтова стопанска сграда, с размери 3,5/3,5 м, разположена на уличната регулация е премахната и на нейно място, без разрешение за строеж е построена нова постройка на допълващото застрояване (лятна кухня) с размери 4,20/5,15 м и височина около 2,50 м, изпълнена от тухлени стени и дървена покривна конструкция, покрита с керемиди. Съгласно чл.147, ал.1, т.1 от ЗУТ не се изисква одобряване на инвестиционен проект за издаване па разрешение за строеж за постройки на допълващото застрояване. Като нарушена е посочена разпоредбата на чл.148, ал.1 от ЗУТ.

Към констативния протокол е приложен снимков материал /л.л.13-18/.

Съставен е констативен акт №3/04.04.2025 г. /л.18, гръб-19/, в който е описан имотът, и е посочено че същият е собственост на А. и н-ци И. А., а строежът е собственост на А.. Посочено е, че за същия строеж няма представени строителни книжа и документи. Строежът е описан като второстепенна постройка на допълващото застрояване (лятна кухня), с размери 4,20/5,15 м и височина около 2,50 м, изпълнена от тухлени стени и дървена покривна конструкция, покрита с керемиди, разположена в УПИ VI-64, квартал 6, с. Згалево, на уличната регулационна линия. Второстепенната постройка на допълващото застрояване е шеста категория, съгласно чл.137, ал.1, т.6 от ЗУТ и чл.12 от Наредба №1 от 30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи. Приложена е и окомерна скица на разположението на строежа в имота. Посочено е, че строежът е изграден без разрешение за строеж, в нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ. Посочено е, че КА е основание за започване на административно производство по реда на чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ във вр. с чл.225а, ал.1 от ЗУТ за премахване на строежа. Констативния акт е изпратен с писмо /л.20 на адреса на А., но писмото с КА не е било потърсено /л.20, гръб, 21/.

Кмета на община Пордим е издал процесната заповед № СБР-01-17/13.08.2024 г. /л.21, гръб-22/., в която е приел че при извършена проверка, чиито резултати са обективирани в КА №3, в УПИ VI-64, квартал 6 по плана на с. Згалево е изградена второстепенна постройка на допълващото застрояване (лятна кухия), с размери 4,20/5,15 м и височина около 2,50 м, изпълнена от тухлени степи и дървена покривна конструкция, покрита с керемиди, разположена на уличната регулационна линия. Второстепенната постройка на допълващото застрояване с шеста категория, съгласно чл.137, ал.1, т.6 от ЗУТ и чл. 12 от Наредба №1 от 30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи. В заповедта е посочено, че строежът е изграден без разрешение за строеж, в нарушение на разпоредбите на чл.148, ал.1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), с която разпоредба е въведено изискване, че строежи могат да се извършват само ако са разрешени съгласно този закон, което в конкретния случай не е спазено.В заповедта кметът на община Пордим е приел, че посочените в НА /цитирани и по-горе/, и собствениците на поземления имот, в който е изградена лятната кухня - А. А. А. и н-ци И. Д. А., които съгласно чл. 161, ал. 1 ЗУТ, имат качеството на „възложители” на строежа по смисъла на същия нормативен акт.

В заповедта е прието, че строежът е незаконен, съгласно чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, тъй като е извършен без издадено разрешение за строеж, в нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ.Посочено е, че констативният акт е изпратен за връчване на заинтересованите лица, съгласно чл.225а, ал.2, изр.2, видно от писмо с изх. №'СБР-00-392/24.04.2024 г., което не е получено и върнато като непотърсено, поради което констативният акт е поставен на 05.08.2024 г., чрез залепване на строежа и на таблото в Община Пордим.В установеният 7-дневен срок срещу констативния акт не е постъпило възражение.Предвид безспорните констатации за наличието па незаконен строеж, съгласно чл. 225, ал. 2, т. 2 и на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ е наредено да се премахне строежа, като е определен срок зя доброволно изпълнение на заповедта до 30.11.2024 г.

Видно от представените по делото доказателства, оспорената в настоящото производство заповед е връчена на жалбоподателката А. на 28.08.2024 г. /обратна разписка на л.23/. Жалбата е подадена на 11.09.2024 г., по електронен път от адв.М. /л.7, гръб/.

По делото е назначена съдебно – техническа експертиза, изготвена от ВЛ [населено място] – строителен инжене / л.л.85-86/.Видно от заключението е, че към момента на закупуване на имота от И. Д. А. през 2009 год., наследодател на жалбоподателката, е действал застроителния и регулационен план на с. Згалево, одобрен със Заповед №23/25.02.1991 год., съгласно който в УПИ VI-64, стр.кв.6 има отразени една масивна жилищна сграда, три паянтови стопански сгради и навес.Лятната кухня е отразена като паянтова сграда и е с размери в план, измерени графично 3,50/3,50 м.

От огледа на място се ВЛ е установило, че в УПИ VI-64, стр.кв.6, има построена една лятна кухня на 5,44 м на юг от съществуваща жилищна сграда, изградена на уличната регулация.Постройката е с размери в план 5,20/4,45 м (23,14 кв.м) и височина до кота корниз-2,50 м. Постройката е изпълнена от тухлени стени, бетонова основа и двускатен покрив с дървена конструкция, покрит с цигли. В о.с.з. в отговор на зададените въпроси ВЛ е посочило, че не е проучила дали е изследвана постройката за търпимост. В ЗУТ има два случая на търпимост за да се приеме, че една постройка е търпима, §16 – сградата да е построена преди 1987 г. и да е отговаряла на действащия строителен регулационен план към онзи момент и вторият вариант е да е построена преди 2001 г. и да е по строителния регулационен план към 2001 г. ВЛ е отговорило, че в случая не е изследвала периода на ремонта, а тази сграда е съществувала като паянтова стопанска сграда към 1991 г. със сигурност.Според ВЛ сградата е преустроена в някакъв последващ етап, кога точно не се знае, но тя представлява допълващо застрояване и това допълващо застрояване се допуска от главния архитект на съответната община с виза за проектиране. Виза за проектиране ВЛ не е намерила. ВЛ е изразило становище, че постройката не е основно застрояване, което да се предвижда със самия план, а се допуска от главния архитект по негова преценка съобразно параметрите на имота. Със сигурност е възможно да е била допусната ако са искали такава виза за проектиране, тъй като тя не граничи със съседи за да се иска съгласие, тя е на регулационната линия, но такава виза и такива документи в общината не са намерени. ВЛ уточнява, че при проверката не е намерила никакви строителни книжа. Единственото, което съществува са този строителен и регулационен план и предходен, за който няма заповед кога е одобрен, не се пази и там имотите са други с други номера. В съдебно заседание ВЛ е уточнило, че видът на сграда се определя от конструкцията на сградата. Паянтовата сграда е сграда, която има дървени конструктивни елементи, както и ограждащи стени и преградни такива, дървена покривна конструкция и е покрита от керемиди. Масивната сграда има стоманобетонни елементи или отделни такива, не е задължително навсякъде да има, може да има и тухлени зидове и отделни бетонови елементи и пак се води масивна сграда. ВЛ е уточнило, че в момента не се виждат много основите на процесната сграда, но според ВЛ със сигурност е масивна защото се вижда, че е излята бетонова основа. ВЛ не е изследвала момента на ремонта на сграда кога е извършен, но това става или с книжа ако има такива, но те не съществуват и другият вариант единствен е през Гугъл ако има снимки към отделите периоди за да се види кога е променена конфигурацията на покрива. Сградата е с алуминиева дограма, покривът е дървена конструкция с покритие керемиди.

Така установеното от фактическа страна води до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, доколкото заповедта е връчена на жалбоподателката А. на 28.08.2024 г., видно от представената по делото обратна разписка на л.23, с оглед на което подадената на 11.09.2024 г. жалба, видно от поставената дата по електронен път /л.7, гръб/ е подадена в срок.

Административен съд Плевен, първи състав, като провери законосъобразността на оспорения акт, съобрази доводите на страните и представените доказателства, намира подадената жалба за неоснователна.

Заповедта е издадена от компетентен орган съгласно нормата на чл. 225а, ал.1 ЗУТ, според която кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2 ЗУТ или на части от тях. Строежът е шеста категория, а издател на заповедта е Кметът на Община Пордим, на територията на която се намира с. Згалево, поради което оспорената заповед е издадена от материално и териториално компетентен орган според местонахождението на незаконния строеж.

Оспорената заповед е издадена в предвидената от закона писмена форма, при наличие на всички изискуеми от закона реквизити, в т.ч. съдържа правни и фактически основания, които я мотивират. Обекта – лятна кухня, представляваща второстепенна постройка на допълващо застрояване, категоризиран като незаконен строеж, е индивидуализиран еднозначно, описан с всички негови индивидуализиращи белези и характеристики, от които може да се направи извод за неговия вид, местоположение, материали и начин на изграждане, което позволява да бъде определен като строеж по смисъла на закона, за изграждането на който не са спазени изискванията на чл. 147, ал.1, т.1 ЗУТ, тъй като е построен без издадено разрешение за строеж в нарушение на чл. 148, ал.1 ЗУТ, което го квалифицира като незаконен съгласно чл. 225, ал.2, т.2 ЗУТ.

Съгласно §3 от ДР на Наредба № 13 от 23.07.2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на ДНСК, респективно общинските органи по местната наредба, адресат/адресати на заповедта могат да бъдат - физически или юридически лица, които могат да бъдат собственикът на терена, лице с ограничено вещно право или извършителят на незаконния строеж, спрямо които се създава задължение за премахване на незаконния строеж. В случая собственика на имота – А. А. А. е възложител и извършител на незаконния строеж и задължена за премахването му.

Заповедта е издадена и в съответната писмена форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Спазена е процедурата по издаване на заповедта, разписана в чл.225а, ал.2 от ЗУТ - заповедта за премахване е издадена въз основа на констативен акт № 3 от 04.04.2024 г., с който е установено незаконното строителство, осъществено без каквито и да е строителни книжа. КА е съставен от длъжностни лица по чл.223, ал.2 от ЗУТ, а съставът на комисията е определен със заповед на кмета на общината. В констативния акт обектът е описан подробно, чрез предназначението, материалите, от които е изграден и начина на изграждането му, ситуирането върху терена и положението му спрямо съществуващите сгради и регулационните линии. Това подробно и конкретно описание позволява обекта да бъде еднозначно индивидуализиран с неговото точно местоположение и определен като строеж на допълващо застрояване от шеста категория, доколкото чл.137, ал.1, т.6 от ЗУТ препраща към цитираната в КА и заповедта разпоредба на чл.147 от ЗУТ.

Видно от приложения по делото констативен протокол /л.12/, жалбоподателката А. е присъствала при извършената проверка. Препис от КА  е бил изпратен от община Пордим, но писмото със същия не е било потърсено. По тези причини КА е бил залепен на строежа и поставен на таблото в община Пордим. Срещу него не са подавани възражения.

Оспорената заповед е съобразена с приложимия материален закон.

Като адресат на заповед за премахване на незаконен строеж може да бъде посочен както неговия извършител, така и неговият собственик и/или възложител, а така също и лицата, носители на вещни права върху имота, в който е изграден строежа. Това са и лицата, за чиято сметка се извършва принудителното премахване на строежа, съгласно разпоредбите на чл. 225а, ал. 5 ЗУТ и § 3 от ДР на Наредба № 13 от 23.07.2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на Дирекцията за национален строителен контрол. Компетентният административен орган разполага с оперативна самостоятелност да определи на кого от посочената категория лица да възложи задължението по премахване на констатиран незаконен строеж. В този смисъл е Решение № 9805 от 3.11.2022 г. на ВАС по адм. д. № 6690/2022 г. Задължението може да се възложи и само на част от собствениците, видно от същото съдебно решение. Със заповед, съдържаща задължение за премахване на незаконния строеж не се "носи отговорност за нещо, което не е извършил", а се възлага задължение, свързано с притежаваното право на собственост, дори същото право да е придобито след извършване на строежа от друго лице. С оглед на това възражението, че не може да се издава заповед за премахване, когато имотът е закупен с процесната лятна кухня /за което твърдение не са ангажирани никакви доказателства/, е неоснователно.

С разпоредбата на чл. 225а, ал.1 ЗУТ е въведено задължение за кмета на общината или за упълномощеното от него длъжностно лице, да издава заповеди за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл.225, ал.2 от ЗУТ.

Съгласно чл. 41 от ЗУТ допълващото застрояване в урегулирани поземлени имоти се състои от спомагателни, обслужващи, стопански и второстепенни постройки към сградите на основното застрояване и се разрешава в съответствие с предвижданията на подробния устройствен план. Когато допълващото застрояване не е предвидено с действащия подробен устройствен план, то се допуска от главния архитект на общината с виза за проучване и проектиране по чл. 140 ЗУТ, ако постройките се застрояват свободно или допрени до сгради на основното застрояване в урегулирания поземлен имот или свързано с постройки на допълващо застрояване само между два урегулирани поземлени имота като допуснатото застрояване се отразява служебно в действащия подробен устройствен план. По този ред не се допуска застрояване, с което се превишават зададените с ПУП устройствени показатели за съответния УПИ.

В конкретната хипотеза и видно от доказателствата по делото, процесния обект на допълващо застрояване представлява строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ. Според § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, строежи са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението. В случая постройката – лятна кухня, представлява строеж по смисъла на тази разпоредба. Според заключението на ВЛ, което съдът приема като задълбочено, обективно, отговарящо на поставените въпроси и неоспорено от страните, сградата е масивна, излята е бетонна основа, има тухлени стени и двускатен покрив с дървена конструкция, покрит с цигли. Според съда в случая сградата представлява нов строеж, както е посочено и в протокола от проверката, а не реконструкция или основен ремонт на преди това съществуващата паянтова сграда, доколкото е направена бетонова основа – което не може да стане без цялостно премахване на съществуващата преди това паянтова сграда. Но дори за извършване на реконструкция или основен ремонт на съществуваща сграда съгласно ЗУТ е необходимо разрешение за строеж, каквото в случая не е налице. В случая в о.с.з. процесуалният представител на жалбоподателката признава, че „е направено и едно разширяване на постройката, увеличаване на обема й и обновяване“.

Съгласно чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, строежи могат да се извършват само ако са разрешени съгласно този закон, като разрешение за строеж се издава от главния архитект на общината /ал. 2/. В случая такова разрешение не е издавано.

По отношение времето на изграждане съдът съобразява следното:

Вярно е, че в КА и в заповедта не е посочена годината на изграждане. Но с оглед на действащия кадастрален план /цитиран и от ВЛ/, към 1991 г. е съществувала паянтова стопанска сграда, чиито размери са били по-малки. Съгласно заключението на ВЛ и КА, паянтовата сграда е била с размери 3,50/3,50 м, като ВЛ в о.с.з. сочи, че паянтовата сграда е сграда, която има дървени конструктивни елементи, както и ограждащи стени и преградни такива, дървена покривна конструкция и покрита от керемиди. В случая се установява, включително при огледа, извършен от ВЛ, че процесната сграда е с размери в план 5,20/4,45 м (23,14 кв.м) и височина до кота корниз - 2,50 м. Постройката е изпълнена от тухлени стени, бетонова основа и двускатен покрив с дървена конструкция, покрит с цигли. ВЛ сочи, че масивната сграда има стоманобетонни елементи или отделни такива, не е задължително навсякъде да има, може да има и тухлени зидове и отделни бетонови елементи и пак се води масивна сграда. Също така ВЛ сочи, че на процесната сграда не се виждат много основите, но със сигурност е масивна защото ВЛ вижда, че излята бетонова основа.

С оглед установеното от ВЛ, в случая съществуващата паянтова сграда по кадастралния план от 1991 г. е заменена с масивна такава, която е с почти двойно по-голяма площ. Новата сграда не е паянтова както съществуващата по кадастралния план от 1991 г., а масивна, с излята бетонна основа. С оглед на така установеното, не може да се приеме, че е налице текущ ремонт на същата сграда, а изграждане на нова такава, което е станало след 1991 г. С оглед на този факт в случая не е приложима разпоредбата на §16, ал.1 от ПР на ЗУТ. Доколкото строежът не е деклариран, не са приложими и разпоредбите на §16, ал.2 и ал.3 от ПР на ЗУТ, както и тези на §127 от ПЗР на към Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията (ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г., доп., бр. 66 от 2013 г., в сила от 26.07.2013 г., изм., бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г., изм. и доп., бр. 101 от 2015 г., изм., бр. 1 от 2019 г., в сила от 1.01.2019 г., бр. 107 от 2020 г., бр. 6 от 2023 г., в сила от 31.12.2022 г.).

Въпреки че в хода на административното и съдебното производство годината на строежа не е установена, с оглед на горното следва да се приеме, че строежът е извършен след 1991 г., не е деклариран, и разпоредбите на ЗУТ, предвиждащи търпимост на определени строежи, изградени без разрешение, в процесния случай не са приложими, тъй като не са налице фактите, посочени в тези разпоредби.

Разпоредбата на чл. 147, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, изисква издаване на разрешение за строеж. От тази разпоредба е видно, че за извършването на строежи е установен разрешителен режим и за тях се изисква разрешение за стоеж. Независимо от годината на построяване, съгласно чл. 55 от ЗТСУ, респ. чл. 148, ал. 1 от ЗУТ строежи се извършват само ако са разрешени, респ. липсата на надлежно издадено разрешение за строеж на процесната сграда, прави същата незаконна.

В хода на административното производство са установявани факти и събирани доказателства за извършване на строителство в нарушение на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, т. е. без строителни книжа. Липсата на строителни книжа е вписана като основание и в констативния акт от проверяващите длъжностни лица. Позоваване на тази разпоредба има и в атакуваната заповед.

Съгласно чл. 148, ал. 1 ЗУТ строежи могат да се извършват само, ако са разрешени съгласно този закон.

Изключение е предвидено в чл. 151, ал. 1 ЗУТ, в който са изброени случаите, в които не се изисква разрешение за строеж, но както се изясни по-горе в случая не се касае за текущ ремонт на съществуваща паянтова постройка, нито за обект от изброените в т. 3 или някои от другите изброени в тази разпоредба строежи. Не се изисква разрешение за строеж по т. 1 – за текущ ремонт на сгради, постройки, съоръжения и инсталации; по т. 3 – за оранжерии с площ до 200 кв. м., леки постройки за отоплителни материали и инвентар и др., но процесния обект не е от категорията на изброените.

Съгласно чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, строеж или част от него е незаконен, когато се извършва без необходимите одобрени проекти и/или разрешение за строеж. Едновременната употреба на двата съюза сочи, че не е необходимо двете предпоставки да са налице кумулативно, за да се приеме, че строежът или част от него са незаконни. Достатъчно е наличието само на една от двете. В настоящия случай безспорно се установява, че строежът е реализиран без надлежно издадено разрешение за строеж поради което правилно е квалифициран от административния орган като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. След като са налице непротиворечиви фактически основания, характеризиращи строежа като незаконен в условията на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, правилно административния орган в съответствие с действащите материалноправни разпоредби е издал процесната заповед. Съществуващия строеж е категоризиран като незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ като извършен в нарушение на чл. 148 ЗУТ без изискуемото разрешение за строеж на осн. чл. 147, ал.1, т.1 ЗУТ и подлежи на премахване, както правилно е приел административният орган с оспорената заповед.

Заповедта е в съответствие и с целта на закона, доколкото ЗУТ изисква строежите, които не са изградени при съобразяване с действащите по време на изграждането им изисквания на правните норми, да се премахват като незаконни.

С оглед на изложеното, заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на съществените административно производствени правила, в съответствие с материалния закон и целта на закона, и жалбата срещу нея следва да се отхвърли.

Въпреки благоприятния за ответника изход на делото, разноски не могат да му се присъдят, доколкото няма доказателства да са били извършени, а и не са поискани.

Водим от изложените мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд Плевен, втори състав

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ подадената от А. А. А., [ЕГН] от гр.Плевен, ж.к. „Дружба“ чл.223, вх.А, ет.6, ап.16 жалба срещу Заповед №СБР-01-17/13.08.2024 г. на Кмета на Община Пордим.

Решението подлежи на оспорване с касационна жалба пред Върховен административен съд в срок от 14 дни от съобщаването му на страните.