№ 149
гр. Варна, 18.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Вилиян Г. Петров
Членове:Георги Йовчев
Николина П. Дамянова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Георги Йовчев Въззивно търговско дело №
20213001000544 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивна жалба на „ИДЕЛ СТРОЙ” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище гр.Пловдив срещу решение №260020/19.02.2021 г. по т.д.164/2019
г. по описа на ОС - Добрич, в частта с която е отхвърлен предявения от въззивника срещу
ОБЩИНА ШАБЛА, иск с правно основание чл.258 вр. чл.79 от ЗЗД, за разликата над 321.19
лева до предявения размер от 26 052.98 лева, както и иска с правно основание чл.86 от ЗЗД,
за разликата над 8279.10 лева до предявения размер от 20 940.82 лева.
Във въззивната жалба се сочат допуснати нарушения при постановяване на
решението, изразяващи се в противоречие с материалния закон, необосновани изводи и
нарушение на процесуалните правила. Твърди се, че възражението за прихващане със сумата
от 17 518.10 лева, претендирана като неустойка по чл.30 от договора е неоснователно, тъй
като не са налице основания за възникване на вземане за неустойка, евентуално вземането е
погасено по давост.
В писмен отговор, процесуалният представител на въззиваемата оспорва жалбата и
моли съда да потвърди решението в обжалваната част.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните в производството, в съответствие с правомощията си по чл.269
ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Безспорно е между страните, че на 30.03.2015 г., след провеждане на процедура по
обществена поръчка е бил подписан договор за строително - монтажни работи за
реконструкция и доизграждане на стадион и парков комплекс в изпълнение на проект:
Развитие на спорта в Община Шабла -реконструктция и доизграждане на стадион и парков
комплекс в гр.Шабла, общ.Шабла, по силата на който Община Шабла е възложила на
„ИДЕЛ СТРОЙ” ЕООД, с предишно наименование «ШАБЛА СПОРТ 2015» ООД, със
седалище гр.Пловдив, да извърши на свой риск и срещу възнаграждение строително
монтажните работи на стадион и парков комплекс в гр.Шабла. Съобразно чл.2 от договора,
срокът на изпълнение на възложените работи е четири месеца от датата на подписване на
Протокол обр.2 към Наредба №3 за съставяне на актове и протоколи по време на
1
строителството за откриване на строителната площадка на обекта и приключва с издаване на
разрешение за ползването му съгласно ЗУТ.
С Анекс 1 от 21.08.2015 г., страните са обособили два отделни етапа в изпълнението
на договора, като предмет на настоящия спор е изпълнението и разплащането на
извършение работи по етап първи, тъй като по втори етап от него не са извършвани
строителни работи, поради липса на осигурено финансиране.
От представения като доказателство Протокол обр.16 за установяване годността за
ползване на строеж - реконструкция и доизграждане на стадион и парков комплекс в гр.
Шабла се установява, че на 18.12.2015 г., обектът предмет на етап едно от процесниоя
договор е въведен в експлоатация, с което е приключило изпълнението на тази част от
договора.
Във връзка с констатирани след приемане на обекта недостатъци, с изпратени в
периода 13.10.2016 г. - 12.06.2017 г. писма, възложителят е поканил изпълнителя да поправи
дефектите.
С писмо изх.№10/30.05.2017 г., въззивникът е признал, че са възникнали дефекти в
процеса на строителството, като е изложил, че същите ще бъдат отстранени след пълното
плащане по издадената ф-ра №5/17.12.2015 г.
Няма спор относно размера на извършените авансови плащания, констатираните
недостатъци и неизпълнените в количествено отношение работи, респективно извършените
съобразно уговореното в чл.6, ал.3 от договора извънсъдебни прихващания, резултат от
начислени финансови корекции и изпълнение на част от възложената по договора работа от
трети лица в резултат на които, претендираният остатък по издадената фактура за
окончателно плащане №5/17.12.2015 г. е в размер на 26 52.98 лева.
Поддържаният пред настоящата инстанция спор е относно основателността на
направеното възражение за прихващане със сумата от 17 518.10 лева, претендирана като
неустойка по чл.30 от договора, в размер на 5 % от оферираната стойност на неизпълнените
СМР от първи етап .
Основателността на възражението за прихващане с вземане за неустойка следва да се
преценява с оглед осъществяването на сложен фактически състав при условията на чл. 92 от
ЗЗД, а именно: наличие на валидно сключен договор между страните, пораждащ
облигационна връзка между тях; наличие на пълно или частично неизпълнение на
договора; наличие на уговорка за плащане на неустойка за това неизпълнение. Страната,
като търси неустойката, трябва да е изправна, за да може да ангажира отговорността на
другата, неизправната страна.
Възложителят се е позовал на клауза за неустойка, уговорена в чл.30 от договора,
според който ако изпълнителят системно не изпълнява точно /в количествено и качествено
отношение/ задълженията си, възложителят има право да развали договора с едностранно
писмено изявление, като в този случай, изпълнителят дължи неустойка в размер на 5% от
оферираната стойност на СМР, предмет на непълното или неточно изпълнение.
Действително от събраните по делото доказателства се установява, че
изпълнителят не е изпълнил всички задължения приизтичащи от договора, а част от
изпълнените са некачествени. За основателността на претенцията за неустойка обаче, наред
с констатациите за неточно и/или непълно изпълнение, следва възложителят да е развалил
едностранно договора.
В конкретния случай, видно от представения Протокол обр.16/18.12.2015 г.,
строежът предмет на договора е въведен в експлоатация, като от съдържанието на протокола
се установява, че изпълнителят е именно въззивника „ИДЕЛ СТРОЙ” ЕООД, с предишно
наименование «ШАБЛА СПОРТ 2015» ООД, със седалище гр.Пловдив.
Това обуславя извода на съда, че договорът, въпреки констатираните неточности в
хода на строителството е бил изпълнен, като изпълнението с оглед уговорката в чл.2 от
договора е приключило с издаване на рзрешение за ползванете му съгласно ЗУТ.
2
След като до издаване на разрешението за ползване, възложителят не е упражнил
праото си да го развали едностаранно, същият не може да претендира заплащане на
уговорената в чл.30 неустойка. Наред с това следва да се посочи, че част от заплатените на
трети лица суми за извършени от тях вместо въззивника работи по договора, са били
предмет на извънсъдебно прихващане, породило действие между страните. По отношение
констатираните след предаване на обекта дефекти, възложителят разполага с правото си да
ангажира гаранционната отговорност на изпълнителя, респективно да упражни правата си
по чл.265 от ЗЗД
Останалата сума от 8 183.68 лв., представляваща платен ДДС по
издадена„Хидрострой“ АД фактура №**********/03.10.2016 г. е предмет на изявление за
прихващане, направено в настоящото производсто, което съдът приема за основателно,
доколкото данъкът е платен от въззиваемия за извършена от трето лице работа, която е била
предмет на процесния договор и част от задълженията на въззивника, в качеството му на
изпълнител.
С оглед на гореизложеното, съдът намира направеното възражение за прихващане със
сумата от 17 518.10 лева, претендирана като неустойка по чл.30 от договора, в размер на 5 %
от оферираната стойност на неизпълнените СМР от първи етап за неоснователно, поради
което решението в отхвърлителната част за главницата следва да бъде отменено, за
горницата над 321.19 лева до 17 839.29 лева, като вместо него се постанови друго, с което
въззиваемото дружество бъде осъдено да заплати на въззивника допълнително сумата от
17 518.10 лева, представляваща остатък от възнаграждение по фактура за окончателно
плащане №5/17.12.2015 г.
Съобразно чл.6, ал.3 от договора, окончателното плащане е следвало да се извърши в
срок от 30 каледндарни дни от представяне на последната фактура, поради което съдът
намира, че падежът на задължението по фактура за №5/17.12.2015 г. е настъпил на
18.01.2016 г. Въззивникът е претендирал заплащане на обезщетение за забава за период три
години преди завеждане на исковата молба, фиксирайки краен момент – 01.07.2019 г.,
поради което с оглед датата на завеждане на иска – 01.08.2019 г., съдът намира, че върху
главницата от 17 518.10 лева, следва да се присъди и законната лихва за периода 01.08.2016
г. – 01.07.2019 г.
При извършване на аритметични действия, с помощта на компютърния продукт
„лихва” на сайта www.calculator.bg, съдът определи размера на претендираното обезщетение
върху главницата от 17 518.10 лева, за периода 01.08.2016 г. – 01.07.2019 г., в размер на
5182.44 лева.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че решението в отхвърлителната част за
лихвата следва да бъде отменено, за горницата над 95.42 лева до 5277.86 лева, като вместо
него се постанови друго, с което въззиваемото дружество бъде осъдено да заплати на
въззивника допълнително сумата от 5182.44 лева, представляваща обезщетение за забавено
плащане на главницата от 17 518.10 лева, за периода 01.08.2016 г. – 01.07.2019 г.
В останалите обжалвани части, решението следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода от спора в тежест на ответника ОБЩИНА ШАБЛА, следва да бъдат
присъдени разноските в двете инстанции, направени от ищеца „ИДЕЛ СТРОЙ” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище гр.Пловдив, съразмерно уважената част от исковете. Представен е
списък на разноските, според който ищецът е заплатил адвокатско възнаграждение за
първата инстанция в размер на 2280 лева с ДДС, за което е представен договор за правна
помощ. Размерът по съображение за прекомерност е възразен от ответника. Съдът като
съобрази чл.7, ал.2, т.6 от Наредбата № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, установи, че с оглед цената на исковете – 46 933 лева,
минималното възнаграждение е в размер на 1938 лева без ДДС, поради което заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 2280 лева с ДДС, не е прекомерно.
Съразмерно уважената част от жалбата, общият размер на дължимите от ответника
на ОБЩИНА ШАБЛА разноски направени пред двете инстанции за заплатени държавни
3
такси, възнаграждения за вещи лица и адвокатско възнаграждение е 3025.48 лева.
Съобразно изхода от обжалването, направеното искане и на осн. чл.78, ал.3 от ГПК,
ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника, направените във въззивното
производство разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно отхвърлената част от
жалбата, в размер на 1021.98 лева.
Мотивиран от гореизложеното и на осн.чл.272 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №260020/19.02.2021 г. по т.д.164/2019 г. по описа на ОС -
Добрич, в частта с която е отхвърлен предявения от „ИДЕЛ СТРОЙ” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище гр.Пловдив срещу ОБЩИНА ШАБЛА, ЕИК *********, със
седалище гр.Шабла, иск с правно основание чл.258 вр. чл.79 от ЗЗД, за разликата над 321.19
лева до до 17 839.29 лева, както и в частта с която е отхвърлен иска с правно основание
чл.86 от ЗЗД, за горницата над 95.42 лева до 5277.86 лева, като вместо него постановява:
ОСЪЖДА Община Шабла, ЕИК *********, със седалище гр.Шабла ДА ЗАПЛАТИ
на „ИДЕЛ СТРОЙ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.Пловдив, сумата от 17 518.10
(седемнадесет хиляди, петстотин и осемнадесет лева и 10 ст.), представляваща остатък от
възнаграждение по фактура за окончателно плащане №5/17.12.2015 г., издадена във връзка с
изпъление на договор за строително - монтажни работи за реконструкция и доизграждане
на стадион и парков комплекс в изпълнение на проект: Развитие на спорта в Община Шабла
-реконструктция и доизграждане на стадион и парков комплекс в гр.Шабла, общ.Шабла, на
осн. чл.258 вр. чл.79 от ЗЗД, сумата от 5182.44 (пет хиляди сто осемдесет и два лева и 44
ст.), представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата от 17 518.10 лева, за
периода 01.08.2016 г. – 01.07.2019 г., както и сумата от 3025.48 (три хиляди, двадесет и пет
лева и 48 ст.) лева, представляваща направени пред двете инстанции разноски за заплатени
държавни такси, възнаграждения за вещи лица и адвокатско възнаграждение, съразмерно
уважената част от жалбата, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „ИДЕЛ СТРОЙ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.Пловдив ДА
ЗАПЛАТИ на Община Шабла, ЕИК *********, със седалище гр.Шабла, сумата от 1021.98
(хиляда двадесет и един лева и 98 ст.), представляваща направените във въззивното
производство разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно отхвърлената част от
жалбата, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА №260020/19.02.2021 г. по т.д.164/2019 г. по описа на ОС -
Добрич, в останалата обжалвана част.
Решението подлежи обжалване при условията на чл.280 от ГПК пред Върховен
касационен съд на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4